Шеста директива ДДС, Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Ограничаване, Използване на движима вещ, която е част от стопанските активи на предприятието, за лични нужди на данъчнозадълженото лице, Данъчно третиране на използването за лични нужди на вещ, която е част от имуществото на предприятието.

Дело C-594/10 T.G. van Laarhoven срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ограничаване — Използване на движима вещ, която е част от стопанските активи на предприятието, за лични нужди на данъчнозадълженото лице — Данъчно третиране на използването за лични нужди на вещ, която е част от имуществото на предприятието“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Данъчна основа — Използване от данъчнозадълженото лице — както за целите на икономическата дейност, така и за лични нужди — на превозни средства, които са част от стопанските активи на неговото предприятие (член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 11, A, параграф 1, буква в) от Директива 77/388 на Съвета) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, във връзка с член 11, A, параграф 1, буква в) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална данъчна уредба, която най-напред позволява на данъчнозадълженото лице, чиито леки автомобили са използвани както за целите на икономическата дейност, така и за лични нужди, да приспадне незабавно и изцяло платения данък върху добавената стойност по получени доставки, но след това по отношение на използването на тези превозни средства за лични нужди предвижда годишно данъчно облагане, което във връзка с определянето на данъчната основа на дължимия за дадена данъчна година данък върху добавената стойност се основава на метод за изчисляване във фиксиран размер на разходите за посоченото използване, който не отчита съразмерно степента на реално използване. (вж. точка 38 и диспозитива) Дело C-594/10 T.G. van Laarhoven срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ограничаване — Използване на движима вещ, която е част от стопанските активи на предприятието, за лични нужди на данъчнозадълженото лице — Данъчно третиране на използването за лични нужди на вещ, която е част от имуществото на предприятието“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Данъчна основа — Използване от данъчнозадълженото лице — както за целите на икономическата дейност, така и за лични нужди — на превозни средства, които са част от стопанските активи на неговото предприятие (член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 11, A, параграф 1, буква в) от Директива 77/388 на Съвета) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, във връзка с член 11, A, параграф 1, буква в) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална данъчна уредба, която най-напред позволява на данъчнозадълженото лице, чиито леки автомобили са използвани както за целите на икономическата дейност, така и за лични нужди, да приспадне незабавно и изцяло платения данък върху добавената стойност по получени доставки, но след това по отношение на използването на тези превозни средства за лични нужди предвижда годишно данъчно облагане, което във връзка с определянето на данъчната основа на дължимия за дадена данъчна година данък върху добавената стойност се основава на метод за изчисляване във фиксиран размер на разходите за посоченото използване, който не отчита съразмерно степента на реално използване. (вж. точка 38 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на платения по получени доставки данък, Национална правна уредба, която санкционира наличието на погрешни данни във фактурата със загуба на правото на приспадане.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 167, член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Член 167, член 178, буква a), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или практика, съгласно която националните органи отказват да признаят на данъчнозадълженото лице право на приспадане на дължимия или платения за предоставени услуги данък върху добавената стойност от размера на данъка, който то трябва да внесе в бюджета, по съображение че първоначалната фактура, притежавана от това лице към момента на приспадането, съдържа погрешна дата на приключване на доставката на услуги и че не е налице последователна номерация на впоследствие коригираната фактура и кредитното известие, с което е анулирана първоначалната фактура, стига да са налице материалноправните условия за приспадане и, преди компетентният орган да издаде акта, данъчнозадълженото лице да му е предоставило коригирана фактура, в която е посочена точната дата на приключване на доставката на услуги, дори ако не е налице последователна номерация на тази фактура и кредитното известие, с което е анулирана първоначалната фактура. Всъщност за целите на данъка върху добавената стойност само изброените в член 226 от Директива 2006/112 данни задължително трябва да са посочени във фактурите, издадени в съответствие с член 220 от същата директива. Оттук следва, че държавите членки нямат възможност да въвеждат отнасящи се до съдържанието на фактурите условия за упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, които не са изрично предвидени в разпоредбите на тази директива. (вж. точки 40, 41 и 45 и диспозитива)