Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 143, параграф 1, буква г) и член 143, параграф 2, Освобождаване от ДДС при внос, Внос, последван от вътреобщностна доставка, Условия, Доказателство за изпращане или превоз на стоки в друга държава членка, Превоз в режим отложено плащане на акциз, Прехвърляне върху приобретателя на правото на разпореждане със стоките, Данъчна измама, Липса на задължение на компетентния орган да съдейства на данъчнозадълженото лице при събирането на информацията, необходима за доказването на спазването на условията за освобождаване.

Дело C-108/17 „Enteco Baltic“ UAB срещу Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване,отправено от Vilniaus apygardos administracinis teismas) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 143, параграф 1, буква г) и член 143, параграф 2 — Освобождаване от ДДС при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Условия — Доказателство за изпращане или превоз на стоки в друга държава членка — Превоз в режим отложено плащане на акциз — Прехвърляне върху приобретателя на правото на разпореждане със стоките — Данъчна измама — Липса на задължение на компетентния орган да съдейства на данъчнозадълженото лице при събирането на информацията, необходима за доказването на спазването на условията за освобождаване“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 20 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Настъпила след вноса промяна в обстоятелствата — Доставка на стоки на данъчнозадължено лице, което е различно от посоченото в декларацията за внос — Съобщаване на компетентните органи на държавата членка по вноса на цялата информация относно самоличността на новия купувач — Отказ за освобождаване от страна на посочените органи — Недопустимост — Изключение — Доказване, че са изпълнени материалноправните условия (член 143, параграф 1, буква г) и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Превоз на стоки, внесени от данъчен склад в държавата членка по вноса, не до купувача, а до данъчен склад в друга държава членка — Доказателства, които позволяват да се установи изпращането или превозът на стоките до друга държава членка — Внесени стоки, предназначени да бъдат превозени или изпратени от държавата членка по вноса до друга държава членка — Документи, които могат се вземат предвид, за да се докаже посоченото предназначение за превоз или изпращане (член 138, параграф 1 и член 143, параграф 1, буква г) и параграф 2, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Прехвърляне на стоките не направо на купувача, а на транспортни предприятия и данъчни складове — Прехвърляне на купувача на правото на разпореждане с посочените стоки като собственик — Отказ за освобождаване от страна на компетентните органи — Недопустимост (член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Условия за освобождаване на посочената доставка, които не са изпълнени поради извършена от купувача данъчна измама — Административна практика, по силата на която се отказва освобождаване на добросъвестен вносител — Недопустимост — Електронни комуникации между вносителя и купувача — Липса на последици (член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Контрол от страна на компетентните национални органи, че е налице прехвърляне на правомощието за разпореждане с доставените стоки като собственик — Задължение на данъчните органи на държавата членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, да поискат от органите държавата членка на получаване информация, до която имат достъп само публичните органи — Липса (член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Член 143, параграф 1, буква г) и член 143, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/69/CE на Съвета от 25 юни 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на държава членка да откажат освобождаването от данък върху добавената стойност при вноса само на основание че поради настъпила след вноса промяна в обстоятелствата съответните стоки са доставени на данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадълженото лице, чийто идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност е посочен в декларацията за внос, когато вносителят е предоставил на компетентните органи на държавата членка по вноса цялата информация относно самоличността на новия купувач, при условие че е доказано, че материалноправните условия за освобождаване на последващата вътреобщностна доставка действително са изпълнени. (вж. т. 61; т. 1 от диспозитива) Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, във връзка с член 138 и член 143, параграф 2, буква в) от тази изменена директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: – документите, които удостоверяват превоза на стоките от данъчен склад, разположен в държавата членка по вноса, не до купувача, а до данъчен склад, разположен в друга държава членка, могат да се считат за достатъчни доказателства, че тези стоки са изпратени или превозени до друга държава членка, – документи като товарителници въз основа на подписаната в Женева на 19 май 1956 г. Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), изменена с Протокола от 5 юли 1978 г., и електронни административни документи, придружаващи движението на стоки в режим на отложено плащане на акцизи, могат да се вземат предвид, за да се докаже, че в момента на вноса в държава членка съответните стоки са били предназначени да бъдат изпратени или превозени до друга държава членка по смисъла на член 143, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112, изменена, при положение че посочените документи са представени в този момент и съдържат всички необходими данни. Посочените документи, както и електронните потвърждения за доставката на стоките и съобщението за получаване, издадени след движение в режим на отложено плащане на акциз, могат да докажат, че посочените стоки действително са били изпратени или превозени до друга държава членка съгласно член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена. (вж. т. 81; т. 2 от диспозитива) Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска органите на държава членка да откажат на вносител да се възползва от предвиденото в тази разпоредба право на освобождаване от данъка върху добавената стойност за извършения от него в тази държава членка внос на стоки, последван от вътреобщностна доставка, на основание че тези стоки не са прехвърлени пряко на купувача, а са приети от определени от него транспортни предприятия и данъчни складове, когато правото на разпореждане със стоките като собственик е прехвърлено от вносителя на купувача. В този контекст понятието „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от тази изменена директива трябва да се тълкува по същия начин както в контекста на член 167 от посочената изменена директива. (вж. т. 92; т. 3 от диспозитива) Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска административна практика, по силата на която при обстоятелства като тези по спора в главното производство на добросъвестен вносител се отказва ползването на правото на освобождаване от данък върху добавената стойност при внос, когато условията за освобождаване на последващата вътреобщностна доставка не са изпълнени поради извършена от купувача данъчна измама, освен ако не е доказано, че вносителят е знаел или е трябвало да знае, че операцията е била част от извършена от купувача измама и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки, за да предотврати участието си в тази измама. Само фактът, че вносителят и купувачът са осъществявали връзка чрез електронни съобщителни средства, не позволява да се презумира, че вносителят е знаел или е можел да знае, че участва в такава измама. (вж. т. 100; т. 4 от диспозитива) Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, трябва да се тълкува в смисъл, че компетентните национални органи не са длъжни при проверката на прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик да събират информация, до която могат да имат достъп само публичните органи. (вж. т. 106; т. 5 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Член 99 от Процедурния правилник на Съда, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принцип на данъчен неутралитет, Приспадане на ДДС, платен за получена доставка, Понятие за доставка на стоки, Условия за наличие на доставка на стоки, Липса на доказателства за фактическо владеене на стоките от прекия доставчик.

Определение на Съда (десети състав) от 15 юли 2015 г. — Италес (Дело C-123/14) ( 1 ) „Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на ДДС, платен за получена доставка — Понятие за доставка на стоки — Условия за наличие на доставка на стоки — Липса на доказателства за фактическо владеене на стоките от прекия доставчик“ 1. Преюдициални въпроси — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Прилагане на член 99 от Процедурния правилник (член 267 ДФЕС; член 99 от Процедурния правилник на Съда) (вж. т. 26 и 27) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ с мотива, че доставката на стоки реално не е извършена поради измами и нарушения — Недопустимост — Граници — Условия — Получател по фактурата, който е знаел или е трябвало да знае за наличието на измама — Проверка, възложена на националния съд (член 14, параграф 1, член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. т. 35—42 и диспозитива) Диспозитив Разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, които се отнасят до правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката данък върху добавената стойност, по съображение че купувачът не е доказал нито произхода на съответните стоки, нито това, че доставчикът му ги е притежавал, въпреки че тази администрация не установява, че купувачът е участвал в измама с данъка върху добавената стойност и е знаел или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама. ( 1 ) ОВ C 151, 19.5.2014 г.