Documents - 10
citing "Определение на Съда (десети състав) от 15 юли 2015 г. „Италес“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите. Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна. Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на ДДС, платен за получена доставка — Понятие за доставка на стоки — Условия за наличие на доставка на стоки — Липса на доказателства за фактическо владеене на стоките от прекия доставчик. Дело C-123/14."
резултат за данъчния период, доставчик, данъчен кредит, свързани лица, облагаема доставка, данъчно задължено лице, туристически услуги, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, независима икономическа дейност, внасяне на данъка
По обосноваността и съответствието с материалния закон, които следва да бъдат разгледани заедно. [...] • Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват за целите на облагаемите му доставки. [...] • Доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, неточно транспониран в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, поради което именно фактът на предаването и приемането им следва да бъде доказан, като с тази доказателствена тежест неправилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице не се е справило. [...] • Нередности при прекия доставчик, при установено предаване на стоката, и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • С тази доказателствена тежест данъчната администрация не се е справила, нищо в мотивите, изложен в РА, респ. в тези на Решенито на горестоящият административен орган, не разкрива едно такова положение, а и не следва от събрания доказателствен материал.[...]
регистрация, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, СМР, доставчик, фискално устройство, фактура, стока, внасяне на данъка, реалност на доставките, материално-техническа и кадрова обезпеченост, данъчно задължено лице
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. [...] • Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. [...] • Нередности при прекия доставчик, при установено предаване на стоката, респ. извършването на услугата, и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен фактът на предаването на стоката от доставчика на получателя, респ. извършването на услугите. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, и прочие.[...]
Същите съдържат подпис само на лицето, което ги е съставило. [...] • Протоколите като частни свидетелстващи документи са оспорени от ответника като неавтентични. [...] • ДДС за ВОД с РА не е начислен, тъй като не се твърди от приходната администрация доставка на такива стоки на територията на страната, която да облагаема. [...] • На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. пар. 2 ДОПК съдът правилно се е произнесъл по искането за разноски на ответника в първото касационно производство. Размерът съответства на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.[...]
фактура, данъчен период, услуга, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, регистрация, авансово плащане, независима икономическа дейност, доставчик, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, изискуемост на данъка
Този факт се признава от оспорващата страна. [...] • Съгласно чл. 69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка. При наличие на облагаема доставка на стока, осъществена от регистрирано по ЗДДС лице, която стока се използва или ще се използва от получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и използването на стоката/ услугата за осъществяване на други облагаеми доставки в независимата му икономическа дейност. [...] • За да се обоснове извод, че получената доставка, за която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, е включена в икономическата дейност на лицето, следва да се установи, че чрез нея, от осъществената стопанска дейност ревизираното лице е реализирало икономическа изгода, а именно отчетени са приходи и са получени плащания. [...] • Това обстоятелство се признава и по реда на чл. 176вр. чл. 175 ГПК. [...] • Същите са предвидени в ДПБФП в полза на ДФ „ Земеделие“ и са част от изпълнението на договора и на задължения по закон за полагане на грижа на добър стопанин. [...] • Правото на данъчнозадължените лица да приспаднат ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на Общата система на ДДС. Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. [...] • Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват от него за целите на извършването от него облагаеми доставки. Второто условие е изпълнено и тогава, когато разходите за придобиването на стоките и услугите са разходи за осъществяваната от получателя независима икономическа дейност, доколкото участват в себестойността на предоставяните от него облагаеми доставки на стоки и услуги на трети лица. [...] • Проверката се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.[...]
фактура, доставчик, данъчен период, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, вътреобщностно придобиване, място на изпълнение, данъчна измама, услуга, данъчно събитие, облагаема доставка, данъчно задължено лице, реални доставки, вътреобщностен превоз, доставка на стока, освободена доставка, регистрация
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, както и отговаря ли на целта на закона. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит следва да са получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Наличието на доставка/услуга е първото условие за признаването на данъчен кредит. [...] • Доставка е налице, когато има прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока или извършване на услуга. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице, се окачествява като данъчно събитие. На датата на възникването му се поражда задължение за доставчика да начисли и корелативно свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит. [...] • Двете предпоставки за признаване право на данъчен кредит са кумулативни и липсата на която й да е от тях възпрепятства възникването и упражняването на това право. [...] • Съдът е задължен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали съответното дружество може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки. [...] • Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. [...] • Вътреобщностната доставка на стока и вътреобщностното /придобиване представляват в действителност една и съща икономическа операция, въпреки че последната създава различни права и задължения както за страните по сделката, така и за данъчните органи на съответните държави членки. Всяко вътреобщностно придобиване, обложено в държавата членка, в която пристигат изпратените или превозените на територията на ЕС стоки, съответства на освободена доставка в държавата членка, от която започва посоченото изпращане или превозване. [...] • Практиката на ВАС е константна, че единствено поради издадени фактури и осъществени разплащания по тях, не може да се претендира реалност на доставките на стоки. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, регистрация, доставчик, фактура, данъчен период, стока, данъчна измама, внасяне на данъка, реалност на доставките, материално-техническа и кадрова обезпеченост, ППП, СМР, данъчно задължено лице
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. [...] • Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. [...] • Нередности при прекия доставчик, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен фактът на предаването на стоката от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, и прочие.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, данъчна измама, ваучер, доставчик, облагаема доставка, доставка на услуга, данъчно събитие, приемо - предавателен протокол, доставка на стока
За да се приеме реално осъщесствена облагаема доставка на услуга, следва безспорно резултатът от нея да е обективно наличен. [...] • Така формулиран предметът на доставките е общ и без индивидуализиращи белези, относими към конкретна сделка. [...] • Това е косвено доказателство, че се касае за съставени документи, които не отразяват реално извършена стопанска операция. [...] • Съставените документи от доставчик, който не е пряк изпълнител и тяхното осчетоводяване, при изпълнение от друго лице, което не е издател по фактурите, води до намаляването на данъчния резултат за периода. [...] • Възлагането на доставки на различни доставчици, които обаче предлагат един и същи вид услуги и ползват едни и същи подизпълнители не е оправдано от търговска и икономическа гледна точка, но способства за осчетоводяване на фактури, които са издадени от различни стопански субекти, което създава впечатление в приходната администрация за реално осъществени стопански операции. Както и по отношение на предходния доставчик, предметът на доставките не може да бъде изпълнен от издателя на фактурите, включително и чрез подизпълнителите. [...] • Дори да се приеме такава, при включване на фактури от издатели, които не са изпълнители на услугите и осъществяване на последващи облагаеми доставки със същия предмет с издаване на фактури и начисляване на ДДС се прекъсва веригата на дължимия ДДС и се променя резултата за периода в предимство на жалбоподателя. [...] • Такава ресурсна обезпеченост няма и издателят на фактурите. [...] • От съдържанието на протоколите може да се направи извод само за документално оформяне, без реално предаване на рекламните материали. [...] • Счетоводното оформяне на последваща облагаема доставка не е достатъчно да се приеме, че такава реално е осъществена и има идентичност на предмета на пряката и последващата доставка. [...] • Основание за приспадане на право на данъчен кредит е само данъчно събитие като облагаема доставка на стока или услуга. Само издаването на документи за такова събитие и тяхното осчетоводяване не води до възникване право на данъчен кредит.[...]
фактура, доставчик, вътреобщностно придобиване, място на изпълнение, данъчна основа, регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна измама, услуга, данъчно събитие, облагаема доставка, данъчен период, данъчно задължено лице, реални доставки, вътреобщностен превоз, доставка на стока, освободена доставка
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. [...] • Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. [...] • Квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Наличието на доставка/услуга е първото условие за признаването на данъчен кредит. [...] • Доставка е налице, когато има прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока или извършване на услуга. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице, се окачествява като данъчно събитие. [...] • Двете предпоставки за признаване право на данъчен кредит са кумулативни и липсата на която й да е от тях възпрепятства възникването и упражняването на това право. [...] • Съдът е задължен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали съответното дружество може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки. [...] • Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. [...] • Всяко вътреобщностно придобиване, обложено в държавата членка, в която пристигат изпратените или превозените на територията на ЕС стоки, съответства на освободена доставка в държавата членка, от която започва посоченото изпращане или превозване. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена.[...]
доставчик, основна дейност, справка-декларация, реални доставки, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, стока, автентичност, договор за наем
Правото на приспадане на ДДС, който е начислен от доставчика и платен от получателя на фактурата като данъчен кредит представлява материално право, което за да се упражни законосъобразно получателят по доставките е длъжен да докаже по безспорен начин предаването/получаването на фактурираните му стоки съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС п. Настоящият съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че прилагайки общото правило за разпределяне на доказателствената тежест, установено в чл. 154 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК жалбоподателят е този, който трябва да установи по делото, че по спорните фактури са изпълнени както формалните, така и материалните предпоставки за упражняване на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. [...] • Представени са и фискални бонове за плащане по фактурите. [...] • Последните принципно не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална, поради което при възражение, че е налице разлика в подписите на представляващите дружествата-доставчици в представените документи в сравнение с подписите им върху спесимените, публикувани в Търговския регистър на Агенция по вписванията, процесуалният представител на приходната администрация в първоинстанционното съдебно производство не ги е оспорил за тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. [...] • Само от непредставянето на договор за наем, вкл. за периодите на спорните доставки, не може да се направи извод за тяхната нереалност. [...] • Липсата на ангажирани от приходните органи доказателства за относителна симулация, не я доказват, поради което неоснователно е налице позоваването на такава.[...]
доставчик, внос на стоки, търговски обект, основна дейност, удостоверение за регистрация, фактура, данъчно събитие, данъчна основа, облагаема доставка, право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, доставка на стока, вещно право, данъчно задължено лице, данъчна измама
Фактурите, предмет на проверките, са включени в дневниците за продажби на проверяваните лица. [...] • Осчетоводяването на придобиване на стоки и последващо разпореждане със същите, само по себе си не доказва според ревизиращите органи наличието на правопораждащите обстоятелства относно ползването на данъчния кредит, а именно – извършването на реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по спорните фактури, респ. възникнало данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. [...] • Данъкът става изискуем според чл. 25, ал. 6 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие, която съобразно чл. 25, ал. 2 е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. [...] • Прилагайки общото правило за разпределяне на доказателствената тежест, установено в чл. 154 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да установи по делото, че по спорните фактури са изпълнени както формалните, така и материалните предпоставки за упражняване на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. [...] • В случая се касае за родовоопределени вещи, за прехвърлянето на собствеността върху които са приложими общите правила на ЗЗД, според които собствеността върху такива вещи се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени (чл. 24, ал. 2 от ЗЗД).[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions