Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане, Действителна доставка на стоки.

Съединени дела C-459/17 и C-460/17 SGIиValériane SNC срещу Ministre de l’Action et des Comptes publics (Преюдициални запитвания, отправени от Conseil d’État (Франция) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане — Действителна доставка на стоки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 27 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане—Действителна доставка на стоки—Добросъвестност или недобросъвестност на данъчнозадълженото лице по отношение на действителната доставка—Липса на последици (член 10, параграф 2 и член 17, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Отказ поради липса на действително извършване на доставката на стоките—Допустимост—Условие—Установяване от данъчната администрация на липсата на действително извършване на посочената доставка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Член 17, параграф 1 от Шеста директива предвижда, че правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Такъв е случаят по силата на член 10, параграф 2 от тази директива, когато доставката на стоката или на услугите е извършена. От това следва, че в системата на ДДС правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на разглежданите стоки или услуги (вж. по аналогия определение на председателя на Съда от 4 юли 2013 г., Мениджърски бизнес решения, C-572/11, непубликувано, EU:C:2013:456, т. 19 и цитираната съдебна практика). Добросъвестността или недобросъвестността на данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, е без въздействие върху въпроса дали доставката е извършена, по смисъла на член 10, параграф 2 от Шеста директива. Действително, съобразно целта на тази директива, която е да се установи обща система на ДДС, основана по-конкретно на единно определяне на облагаемите сделки, понятието „доставка на стоки“ по член 5, параграф 1 от посочената директива е обективно по характер и трябва да се тълкува независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на данъчнозадълженото лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2013 г., Dixons Retail, C-494/12, EU:C:2013:758, т. 19 и 21 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 34, 35 и 38) Член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за да се откаже на данъчнозадълженото лице — адресат на фактура, правото да приспадне ДДС, посочен във фактурата, е достатъчно администрацията да установи, че сделките, на които съответства тази фактура, не са били действително извършени. (вж. т. 47 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Шеста директива, Право на приспадане, Отказ, Продажба, извършена от субект, считан за несъществуващ.

Дело C-277/14 PPUH Stehcemp sp. J. Florian Stefanek, Janina Stefanek, Jarosław Stefanek срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива — Право на приспадане — Отказ — Продажба, извършена от субект, считан за несъществуващ“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Сделка, с която на приобретателя се прехвърля материално имущество от доставчик, който юридически няма право да се разпорежда като собственик с това имущество — Включване — Условие — Стока, която е действително предадена на приобретателя и използвана от него за нуждите на неговите облагаеми сделки (член 5, параграф 1 и член 17, параграф 2, буква a) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ заради фактура, издадена от лице, което се счита за несъществуващо — Недопустимост — Граници — Условия — Получател по фактурата, който е знаел или е трябвало да знае за наличието на измама — Проверка, възложена на националния съд (член 4, параграфи 1 и 2, член 17, параграф 2, буква a), член 18, параграф 1, буква a) и член 22, параграфи 4 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) От текста на член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота следва, че за да възникне право на приспадане, трябва по-специално стоките, за които се иска да се признае правото, да са били доставени. В това отношение, след като понятието „доставка на стоки“ по член 5, параграф 1 от Шеста директива обхваща не прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а всяка сделка, с която едната страна прехвърля на другата материално имущество, като я овластява фактически да се разпорежда с това имущество като собственик, това, че доставчикът евентуално не е имал правото юридически да се разпорежда със стоките, не би могло да изключи, че тези стоки са доставени по смисъла на тази разпоредба, след като действително са предадени на приобретателя, който ги е използвал за нуждите на своите облагаеми сделки. (вж. т. 28 и 44) Разпоредбите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2002/38, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не признава на данъчнозадълженото лице право да приспадне данъка върху добавената стойност, дължим или платен по получени от него доставки на стоки, когато фактурата е издадена от лице, което с оглед на предвидените от тази правна уредба критерии следва да се счита за несъществуващо, и не може да се установи кой е действителният доставчик на стоките, освен ако въз основа на обективни данни и без да се изисква от данъчнозадълженото лице да е извършило проверки, които не са негова задача, е било установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената доставка е част от измама с данъка върху добавената стойност, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Всъщност критерият, че доставчикът на стоките трябва да е съществуващо лице и да има право да издава фактури, не е сред предпоставките на правото на възстановяване, посочени в член 17, параграф 2, буква a) и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива. За сметка на това член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива предвижда, че доставчикът трябва да е данъчнозадължено лице по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от тази директива. Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива за данъчнозадължено се счита всяко лице, което извършва независима икономическа дейност като производител, търговец или лице, предоставящо услуги, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност. Наличието на такава дейност обаче не се поставя под въпрос поради обстоятелство, че лошото състояние на сградата, където се намира адресът на управление на дружеството — издател фактурите, не позволява извършването на каквато и да било икономическа дейност, тъй като тази констатация не изключва извършването на тази дейност на места, различни от адреса на управление. Също така, обстоятелството, че в рамките на административното производство не е могло да се осъществи контакт с това дружество или с лицето, вписано като негов директор в търговския регистър, не позволява автоматично да се направи извод, че към датата на доставките по главното производство е липсвала икономическа дейност, тъй като опитите за осъществяване на контакт са извършени през период, който предхожда или следва тези доставки. Освен това от член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива не следва, че качеството данъчнозадължено лице зависи от някакво разрешение или лицензия, издадено или издадена от административни органи за упражняването на икономическа дейност. Това качество не би могло да зависи и от спазването на произтичащите от посочения член 22, параграфи 4 и 5 задължения на данъчнозадълженото лице за подаване на данъчна декларация и плащане на данък върху добавената стойност. Още по-малко признаването на качеството данъчнозадължено лице може да зависи от изпълнението на задължението за публикуване на годишния финансов отчет или за притежаване на концесия за продажба на гориво, тъй като тези задължения не са предвидени в Шеста директива. Освен това, след като данъкът върху добавената стойност се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство или разпространение, като се приспада данъкът, начислен пряко върху различните елементи на цената, въпросът дали дължимият за тези сделки данък върху добавената стойност е внесен или не в държавния бюджет от доставчика на стоките, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Що се отнася до това дали сделките са изпълнени не от дружеството — издател на фактурата, а от друг стопански субект, чиято самоличност не е могла да бъде установена, поради което данъчните власти не са успели да съберат данъка, дължим във връзка с тези сделки, борбата с данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Шеста директива. Поради това националните административни и съдебни органи трябва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че позоваването на това право се прави с цел измама или злоупотреба. Това е така не само когато самото данъчнозадължено лице е извършило данъчна измама, но и когато то е знаело или е трябвало да знае, че с покупката участва в сделка, която е част от измама с данъка върху добавената стойност, което трябва да се установи от данъчната администрация. Когато данъчната администрация констатира, че издателят на фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от измама с данъка върху добавената стойност, като запитващата юрисдикция следва да провери дали администрацията е направила това. Мерките, които в конкретния случай е разумно да се изисква да бъдат взети от желаещото да упражни право на приспадане на данъка върху добавената стойност данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от друг стопански субект по предходна сделка, се определят основно с оглед на обстоятелствата в конкретния случай. Макар да е възможно да се приеме, че когато данъчнозадълженото лице разполага с косвени доказателства, позволяващи да се подозира наличие на нередности или измама, то е длъжно да се осведоми за стопанския субект, от когото възнамерява да закупи стоките или услугите, за да се увери в неговата надеждност, данъчната администрация не може по принцип да изисква от това лице, от една страна, да е проверило, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на правото на приспадане, разполага със съответните стоки и е в състояние да ги достави и че е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данък върху добавената стойност, за да се увери, че предходните доставчици по веригата не са допуснали нередности или извършили измами, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. (вж. т. 33—37, 39, 45—48, 50—53 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Член 99 от Процедурния правилник на Съда, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принцип на данъчен неутралитет, Приспадане на ДДС, платен за получена доставка, Понятие за доставка на стоки, Условия за наличие на доставка на стоки, Липса на доказателства за фактическо владеене на стоките от прекия доставчик.

Определение на Съда (десети състав) от 15 юли 2015 г. — Италес (Дело C-123/14) ( 1 ) „Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на ДДС, платен за получена доставка — Понятие за доставка на стоки — Условия за наличие на доставка на стоки — Липса на доказателства за фактическо владеене на стоките от прекия доставчик“ 1. Преюдициални въпроси — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Прилагане на член 99 от Процедурния правилник (член 267 ДФЕС; член 99 от Процедурния правилник на Съда) (вж. т. 26 и 27) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ с мотива, че доставката на стоки реално не е извършена поради измами и нарушения — Недопустимост — Граници — Условия — Получател по фактурата, който е знаел или е трябвало да знае за наличието на измама — Проверка, възложена на националния съд (член 14, параграф 1, член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. т. 35—42 и диспозитива) Диспозитив Разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, които се отнасят до правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката данък върху добавената стойност, по съображение че купувачът не е доказал нито произхода на съответните стоки, нито това, че доставчикът му ги е притежавал, въпреки че тази администрация не установява, че купувачът е участвал в измама с данъка върху добавената стойност и е знаел или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама. ( 1 ) ОВ C 151, 19.5.2014 г.

Преюдициално запитване, Член 99 от Процедурния правилник на Съда, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принцип на данъчен неутралитет, Приспадане на ДДС, платен за получена доставка, Понятие за доставка на стоки, Условие за наличие на доставка на стоки, Прехвърляне на стоките чрез превозвача директно от доставчика на трето лице, Липса на доказателства за фактическо владеене на стоките от прекия доставчик, Неоказване на съдействие на данъчните власти от страна на доставчиците, Липса на претоварване на стоките, Данни, които обосновават съмнение за данъчна измама.

Определение на Съда (десети състав) от 15 юли 2015 г. — Коела-Н (Дело C-159/14) ( 1 ) „Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на ДДС, платен за получена доставка — Понятие за доставка на стоки — Условие за наличие на доставка на стоки — Прехвърляне на стоките чрез превозвача директно от доставчика на трето лице — Липса на доказателства за фактическо владеене на стоките от прекия доставчик — Неоказване на съдействие на данъчните власти от страна на доставчиците — Липса на претоварване на стоките — Данни, които обосновават съмнение за данъчна измама“ 1. Преюдициални въпроси — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Прилагане на член 99 от Процедурния правилник (член 267 ДФЕС; член 99 от Процедурния правилник на Съда) (вж. т. 26 и 27) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ с мотива, че доставката на стоки реално не е извършена поради измами и нарушения — Недопустимост — Граници — Условия — Получател по фактурата, който е знаел или е трябвало да знае за наличието на измама — Проверка, възложена на националния съд — Критерии за преценка (член 14, параграф 1, член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. т. 37—40, 42—49 и 55; т. 1 и 2 от диспозитива) 3. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) (вж. т. 51) Диспозитив 1) Член 14, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката данък върху добавената стойност, по съображение че купувачът не е получил закупената от него стока, а я е изпратил директно на трето лице, на което я е препродал, или по съображение че прекият доставчик на купувача не е получил закупената от него стока, а я е изпратил директно на купувача. 2) Неоказването на съдействие на данъчните власти от страна на предходните доставчици на данъчнозадълженото лице по веригата от доставчици и липсата на претоварване на съответните стоки не представляват сами по себе си обективни данни, достатъчни за да се заключи, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, е част от данъчна измама. Тези две обстоятелства обаче са обективни данни, които могат да бъдат взети предвид при общата преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства, за да се определи дали данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама. ( 1 ) ОВ C 175, 10.6.2014 г.

Обща система на данъка върху добавената стойност, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Авансови плащания, Отказ да се признае приспадане, Измама, Коригиране на сумата за приспадане, когато не е извършена облагаемата доставка, Условия.

Дело C-107/13 „Фирин“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Велико Търново) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Авансови плащания — Отказ да се признае приспадане — Измама — Коригиране на сумата за приспадане, когато не е извършена облагаемата доставка — Условия“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 13 март 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ поради липса на ефективно извършена доставка на стоки в резултат на данъчни измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Цел (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Задължение на държавите членки да изискват корекция за авансово плащане при липса на доставка на стоки — Доставчик, който дължи данък и не е възстановил авансово платената сума — Липса на последици (член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква а), член 185, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 29—32) Вж. текста на решението. (вж. точки 40—46) Вж. текста на решението. (вж. точка 50) Член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква a), член 185, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на данъка върху добавената стойност, извършено от получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато тази доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума. Всъщност съгласно посочената директива в случаите на неправомерно начислен данък върху добавената стойност поради липса на облагаема сделка двете страни не се третират непременно еднакво. От една страна, в съответствие с член 203 от тази директива издателят на фактура дължи начисления в нея данък върху добавената стойност дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от същата директива упражняването на правото на приспадане от получателя на фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с данък върху добавената стойност сделки. При такова положение спазването на принципа на данъчен неутралитет се гарантира посредством възможността, която държавите членки следва да предвидят, за корекция на всеки неправомерно начислен данък, когато издателят на фактурата докаже, че е действал добросъвестно или че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи. При тези условия, без да се засяга правото на данъчнозадължените лица да потърсят чрез релевантните национални правни средства връщане от страна на доставчика им на авансово платената сума за доставка на стоки, която в крайна сметка не е била извършена, обстоятелството, че дължимият от посочения доставчик данък върху добавената стойност също не е коригиран, не засяга правото на данъчната администрация да получи възстановяване на посочения данък, приспаднат от това данъчнозадължено лице поради авансовото плащане, което съответства на такава доставка. (вж. точки 54, 55, 57 и 58 и диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, Обща система на данъка върху добавената стойност, Доставка на стоки, Понятие, Право на приспадане, Отказ, Действително осъществяване на облагаема доставка, Регламент (ЕО) № 1760/2000, Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, Ушни марки.

Дело C-78/12 „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Действително осъществяване на доставка на стоки — Връзка с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки — Изключване — Определяне от запитващата юрисдикция дали действително е осъществена доставката на стоки (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Счетоводна отчетност — Задължение на данъчнозадължените лица, които не са земеделски производители, облагани по режим на единна данъчна ставка, да отчитат счетоводно доставките на животни и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ — Изключване (член 242 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Фактуриране — Задължение върху фактурите да се посочват ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация — Изключване (член 226, точка 6 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Данъчнозадължено лице, които преди това е получило право да приспадне данъка — Допустимост (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали доставките на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива) Член 242 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“. (вж. точка 47; точка 2 от диспозитива) Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент № 820/97, изменен с Регламент № 1791/2006, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата. Всъщност корекция на подлежащата на приспадане сума на платения по получени доставки данък върху добавената стойност се прави по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по данъка върху добавената стойност настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на съответната сума за приспадане. (вж. точки 58, 59 и 61; точка 4 от диспозитива) Дело C-78/12 „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Действително осъществяване на доставка на стоки — Връзка с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки — Изключване — Определяне от запитващата юрисдикция дали действително е осъществена доставката на стоки (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Счетоводна отчетност — Задължение на данъчнозадължените лица, които не са земеделски производители, облагани по режим на единна данъчна ставка, да отчитат счетоводно доставките на животни и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ — Изключване (член 242 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Фактуриране — Задължение върху фактурите да се посочват ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация — Изключване (член 226, точка 6 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Данъчнозадължено лице, които преди това е получило право да приспадне данъка — Допустимост (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали доставките на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива) Член 242 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“. (вж. точка 47; точка 2 от диспозитива) Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент № 820/97, изменен с Регламент № 1791/2006, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата. Всъщност корекция на подлежащата на приспадане сума на платения по получени доставки данък върху добавената стойност се прави по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по данъка върху добавената стойност настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на съответната сума за приспадане. (вж. точки 58, 59 и 61; точка 4 от диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, ДДС, Право на приспадане, Отказ, Посочен във фактура данък, Действително осъществяване на облагаема доставка, Липса, Доказване, Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания.

Определение на Съда (втори състав) от 4 юли 2013 г. — Мениджърски бизнес решения (Дело C-572/11) „Директива 2006/112/ЕО — ДДС — Право на приспадане — Отказ — Посочен във фактура данък — Действително осъществяване на облагаема доставка — Липса — Доказване — Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания“ Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания — Отказ с мотива, че липсва действително осъществена доставка — Допустимост — Условие — Доказване — Проверка, възложена на националния съд (член 168, буква a) и член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 32 и диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Административен съд Велико Търново — Тълкуване на член 203 във връзка с член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в L 74, 2011 г., стр. 3 и L 249, 2012 г., стр. 15) — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказано право на приспадане на ДДС от получателя на доставки на услуги с мотива че липсват доказателства за действителни доставки по фактурите — Проверка на тези фактури при данъчна ревизия на доставчика, която не е довела до корекция на дължимия ДДС — Принцип на данъчен неутралитет Диспозитив Член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция е длъжна в съответствие с националните правила относно събирането на доказателства да извърши глобална преценка на всички факти и обстоятелства по спора, с който е сезирана, за да определи дали е такъв случаят на доставките, за които се отнасят разглежданите в главното производство фактури. Определение на Съда (втори състав) от 4 юли 2013 г. — Мениджърски бизнес решения (Дело C-572/11) „Директива 2006/112/ЕО — ДДС — Право на приспадане — Отказ — Посочен във фактура данък — Действително осъществяване на облагаема доставка — Липса — Доказване — Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания“ Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания — Отказ с мотива, че липсва действително осъществена доставка — Допустимост — Условие — Доказване — Проверка, възложена на националния съд (член 168, буква a) и член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 32 и диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Административен съд Велико Търново — Тълкуване на член 203 във връзка с член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в L 74, 2011 г., стр. 3 и L 249, 2012 г., стр. 15) — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказано право на приспадане на ДДС от получателя на доставки на услуги с мотива че липсват доказателства за действителни доставки по фактурите — Проверка на тези фактури при данъчна ревизия на доставчика, която не е довела до корекция на дължимия ДДС — Принцип на данъчен неутралитет Диспозитив Член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция е длъжна в съответствие с националните правила относно събирането на доказателства да извърши глобална преценка на всички факти и обстоятелства по спора, с който е сезирана, за да определи дали е такъв случаят на доставките, за които се отнасят разглежданите в главното производство фактури.

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принцип на данъчен неутралитет, Право на приспадане, Отказ, Член 203, Начисляване на ДДС във фактурата, Изискуемост, Наличие на облагаема сделка, Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател, Необходимост.

Дело C-643/11 „ЛВК — 56“ ЕООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Право на приспадане — Отказ — Член 203 — Начисляване на ДДС във фактурата — Изискуемост — Наличие на облагаема сделка — Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател — Необходимост“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 31 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данък, който се дължи само поради посочването му във фактурата — Приложно поле — Липса на действително извършена облагаема сделка — Включване — Ревизионен акт — Обхват (членове 167 и 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет, правна сигурност и равно третиране — Отказ поради липса на действително извършване на сделката — Допустимост — Условия (член 63, член 167, член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. При все това задължението по споменатия член 203, целящо да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който предвиденото в член 167 и сл. от посочената директива право на приспадане може да породи, е ограничено от възможността, която държавите членки следва да предвидят във вътрешното си право, за корекция на всеки неправомерно начислен данък, при условие че издателят на фактурата докаже, че е действал добросъвестно или че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи. Освен това, когато издателят на фактура не се позовава на някоя от хипотезите, допускащи корекция на неправомерно начислен данък върху добавената стойност, в рамките на данъчна ревизия данъчната администрация не е длъжна да прави проверка дали начисленият и деклариран данък върху добавената стойност съответства на действително извършени от издателя на фактурата облагаеми сделки. Споменатият член 203 трябва да се тълкува в смисъл, че само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Правото на Съюза все пак не изключва възможността компетентната администрация да провери дали фактурираните от данъчнозадължено лице сделки действително са извършени, и с оглед на декларираното от него евентуално да установи наличието на данъчно задължение. Резултатът от такава проверка, както и декларирането и плащането на начислен данък върху добавената стойност от издателя на фактурата са обстоятелства, които националният съд следва да вземе предвид при преценката относно наличието на облагаема сделка, предоставящо в конкретния случай право на приспадане на получателя на фактурата. (вж. точки 36, 37, 39, 41 и 42; точка 1 от диспозитива) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/122 относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Ако все пак поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи — въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност. (вж. точка 64; точка 2 от диспозитива)