Documents - 21
citing "Решение на Съда (трети състав) от 31 януари 2013 г. „ЛВК – 56“ ЕООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите. Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна. Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Право на приспадане — Отказ — Член 203 — Начисляване на ДДС във фактурата — Изискуемост — Наличие на облагаема сделка — Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател — Необходимост. Дело C‑643/11."
данъчен период, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчен кредит, данъчни документи, доставчик, фактура, счетоводна отчетност, реални доставки, нулева ставка на данъка, данъчна основа, услуга, прехвърляне на правото на собственост
Без значение е обстоятелството по какъв начин доставчиците са изпълнили доставките, след като е установено, че такова изпълнение е налице. [...] • Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 от ДОПК се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. [...] • При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/Е0 фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят взаимни престации. [...] • Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. [...] • Упражненото право на данъчен кредит по нереална доставка представлява нарушение на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Наличието на издадени фактури и плащане са недостатъчни за да се приеме наличие на реални стопански операции. [...] • В решенията на СЕС изрично се посочва, че реалността на доставката е предпоставка за правото на данъчен кредит, така както това се изисква и от ЗДДС.[...]
Относно доставката на печатни материали също не се изисква специално оборудване, а само обикновен цветен принтер и съответния вид хартия, който е необходим, а щампите върху тениските се поставят посредством термо-преса, която се използва във всяко фото-студио. [...] • Само издаването на документи за такова събитие и тяхното осчетоводяване, не води до възникване на право на данъчен кредит. [...] • Лицето, което претендира правото, следва да установи по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС, за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. [...] • В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. [...] • При липса на доказателства за реално извършване на доставките, а само фактуриране и счетоводно отразяване, казусът няма връзка с посочената практика. [...] • За да бъде установена доставката пред първоинстанционният съд следва да са били представени убедителни доказателства за това, като преценката им е възложена на националния съд.[...]
данъчен кредит, материално-техническа и кадрова обезпеченост, реални доставки, съпоставимост на приходите с разходите, доставчик, услуга, произход на стоките, данъчна злоупотреба, фактура, облагаема доставка, доставка на стока
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Доколкото предмет на доставка са родово определени вещи, съответно услуги то за да се докаже реалното изпълнение на доставката следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките и услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача/изпълнителя престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. [...] • Поначало плащането на престацията не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит.[...]
данъчен кредит, данъчна измама, доставчик, фактура, доказателствена тежест, доставка на стока, услуга, облагаема доставка, внасяне на данъка, материална и персонална обезпеченост
Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. [...] • Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. При справяне с така възложената му доказателствена тежест, ще стои въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (виж по аналогия Решение по дело C - 329/18, СЕС), при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • Само поради единствения мотив за липса на произход на стоката, на кадрови и материален потенциал на прекия доставчик, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на стока и услуга да приспадне данъчен кредит по платената от него услуга, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама /виж решение на СЕС по дело С - 18/13, което няма пречка да се приложи и при доставки на стоки/ . [...] • На първо място се касае за частни документи, които нямат материална доказателствена стойност и верността на отразените в тях факти и волеизявления следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото.[...]
място на изпълнение, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, вътреобщностно придобиване, доставчик, регистрация, вътреобщностен превоз, реални доставки, доставка на стока, фактура, постоянен обект, данъчно събитие
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. [...] • От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока с получател ревизирания субект. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя.[...]
данъчен период, дневник за покупките, дневник за продажбите, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, фактура, подобрение, СМР, доставка на стока, вещно право, облагаема доставка, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, данъчно събитие, справка-декларация, реални доставки, Реална доставка, реалност на доставки
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена /чл. 25, ал. 2 ЗДДС/ . [...] • Реалното извършване на една доставка или услуга е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените сделки. [...] • Съобразно константната практика на ВАС, доказателствата за реално осъществяване на доставката на услуга могат да бъдат разделени условно на две групи: в първата група са доказателствата, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката – материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, а във втората група - доказателствата, сочещи на прякото й реализиране – протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на извършване, разходи, остойностяване и др. Когато се касае за продажба на стоки, доказва се техният произход, съхранение, транспорт, предаване и получаване. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. [...] • Реалното осъществяване на сделката чрез предаване на стоката следва да бъде установено по категоричен начин. [...] • Разпоредбата на чл. 6 ЗДДС следва да се тълкува в унисон с нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно, при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно транспортирането, предаването и получаването на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. [...] • Ето защо е относимо изследване на доказателствено-релевантни факти относно реалното наличие на стока при доставчика, превоза и предаването й на получателя, тъй като реалното разместване на материални блага безспорно създава следи, които могат да бъдат документирани. [...] • Не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя и са използвани за последващи облагаеми доставки, или най-общо казано за нуждите на облагаемата дейност на търговеца, а това именно не е сторено.[...]
софийска област, правни услуги, услуга, автентичност, реалност на доставките, право на приспадане на данъчен кредит, фактура, обществени поръчки, доставчик, данъчно събитие
Задължение на съда на основание чл. 160, ал. 12 ДОПК като съд по същество е да разреши спора, като се произнесе по основния въпрос относно дължимостта или не на установеното в ревизионния акт данъчно задължение. Това означава, че съдът няма правомощие да върне преписката за нова ревизия дори да установи извършени пропуски в ревизионното производство, каквито не се установява да са допуснати. [...] • Доказването от ревизирания субект на реалното изпълнение на фактурираните доставки въз основа на договорите, сключени с преките доставчици, е достатъчно, за да обоснове право на възникване и упражняване на материалното право за получателя да приспадне платения от него на доставчиците му ДДС по спорните фактури. Доказателствената тежест за реалното изпълнение на доставките на стоки и/или услуги съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, е върху получателя. [...] • На доказване подлежат положителните факти, които в случая се твърдят от данъчно задълженото лице. Това е така, защото от тези положителни факти в случая ревизираното лице извлича изгодни за себе си последици, а в случая това е упражняването на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, в връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. [...] • Нееднократно в свои решение различни съдебни състави на ВАС се позовават на решения на СЕС, които имат тълкувателен характер и според които не може да се отказва на получателя право на данъчен кредит поради действия и/или бездействие на неговите доставчици. [...] • Това е така, защото получателят не трябва да бъде отговорен за действията и/или бездействията, тъй като той не може да ги контролира. В този смисъл липсата на кадрова, материална и/или техническа обезпеченост на доставчиците, не може да поставя получателят в неблагоприятна позиция с отказа от правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Получателят, като ползвател на правото на данъчен кредит следва да осигури доказателства за реалността на доставките от преките му доставчици – писмени документи по осъществяване на услугата и най-вече нейното предаване/приемане при висока степен на конкретност, за да се приеме, че е възникнало данъчно събитие, т. е. , че услугата, която е договорена е действително извършена. [...] • По този начин той би изпълнил задължението си да докаже всички положителни факти на осъществяване на услугата, която доставчикът му е фактурирал, за да може успешно и законосъобразно да упражни правото си на данъчен кредит, като материално право в негова полза. [...] • Нито плащането по доставките, нито осчетоводяването им от страните по доставките ЗДДС е въздигнал като предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване то получателя на правото на данъчен кредит.[...]
В тази връзка следва да се отбележи, че осчетоводяването от доставчика на фактурите, с които е начислен на получателя и платен от последния ДДС върху определената от страните по доставките данъчна основа, не е законова предпоставка за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит за получателя, а е само индиция за реалността на доставката, ако е извършено начисляване в счетоводството на доставчика и съотв. индиция за нереалност ако такова начисляване не е налице, но не може да бъде основание за признаване реалността, респ. нереалността на процесните доставки. [...] • След като в протоколите, които са частни свидетелстващи документи не фигурира мястото, на което станало фактическото разпореждане с процесната стока и като се има предвид, че тези документи не се ползват с материална доказателствена сила, от тях не се установява реалността на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. [...] • Следва в тази връзка да се отбележи, че в практиката на СЕС наистина се приема, че в тежест на данъчния орган е да докаже наличието на данъчна измама, но такава в ревизионния акт не се твърди, да е извършена, а констатациите са за недоказване реалността на доставките. В практиката на СЕС – решения по дела С - 78/12, С - 285/11, С - 273/11, С - 643/11 и др. се приема, че е необходимо лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да докаже, че е получател на доставката на стока или услуга, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик. Следователно и според Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС по нейното приложение и в ЗДДС реалното изпълнение на доставката е основна предпоставка за признаване на посоченото материално право, защото документалното й оформяне, вкл. и счетоводното без доказателства за действителното й осъществяване не води до законосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, дизелово гориво, материално-техническа и кадрова обезпеченост, регистрация, реални доставки, писмени доказателства, фактура, доставчик, данъчна измама, внасяне на данъка
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. [...] • Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоката и последващата ѝ реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури следва да бъде установен факта на предаването на стоката от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката и къде е била съхранявана. [...] • От съдържанието на представените приемо-предавателни протоколи може да бъде направена връзка между договора, приемо-предавателния протокол и съответната фактура.[...]
данъчен кредит, корпоративен данък, данъчен период, фактура, фискален бон, фискално устройство, съдебно-счетоводна експертиза, предаване на стоки, реални доставки, облагаема доставка
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата.. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. [...] • Принципът на документалната обоснованост е уреден в чл. 10 от същия закон, като според алинея първа счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Когато фактурите не документиран реално извършени доставки, този принцип се явява нарушен, тъй като фактурите не отразяват вярно означената в тях стопанска операция, което е основание за преобразуване на финансовия резултат на субекта при условията на чл. 26, т. 2 ЗКПО. [...] • Съгласно чл. 202 ГПК, приложим в настоящето производство по силата на препращащата разпоредба на § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. [...] • Обстоятелството, че фактурите не са придружени от редовно издадени фискални бонове правилно е квалифицирано като допълнително, самостоятелно основание за непризнаване на извършения разход за данъчни цели – чл. 10, ал. 4 ЗКПО.[...]
