Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 143, параграф 1, буква г) и член 143, параграф 2, Освобождаване от ДДС при внос, Внос, последван от вътреобщностна доставка, Условия, Доказателство за изпращане или превоз на стоки в друга държава членка, Превоз в режим отложено плащане на акциз, Прехвърляне върху приобретателя на правото на разпореждане със стоките, Данъчна измама, Липса на задължение на компетентния орган да съдейства на данъчнозадълженото лице при събирането на информацията, необходима за доказването на спазването на условията за освобождаване.

Дело C-108/17 „Enteco Baltic“ UAB срещу Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване,отправено от Vilniaus apygardos administracinis teismas) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 143, параграф 1, буква г) и член 143, параграф 2 — Освобождаване от ДДС при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Условия — Доказателство за изпращане или превоз на стоки в друга държава членка — Превоз в режим отложено плащане на акциз — Прехвърляне върху приобретателя на правото на разпореждане със стоките — Данъчна измама — Липса на задължение на компетентния орган да съдейства на данъчнозадълженото лице при събирането на информацията, необходима за доказването на спазването на условията за освобождаване“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 20 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Настъпила след вноса промяна в обстоятелствата — Доставка на стоки на данъчнозадължено лице, което е различно от посоченото в декларацията за внос — Съобщаване на компетентните органи на държавата членка по вноса на цялата информация относно самоличността на новия купувач — Отказ за освобождаване от страна на посочените органи — Недопустимост — Изключение — Доказване, че са изпълнени материалноправните условия (член 143, параграф 1, буква г) и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Превоз на стоки, внесени от данъчен склад в държавата членка по вноса, не до купувача, а до данъчен склад в друга държава членка — Доказателства, които позволяват да се установи изпращането или превозът на стоките до друга държава членка — Внесени стоки, предназначени да бъдат превозени или изпратени от държавата членка по вноса до друга държава членка — Документи, които могат се вземат предвид, за да се докаже посоченото предназначение за превоз или изпращане (член 138, параграф 1 и член 143, параграф 1, буква г) и параграф 2, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Прехвърляне на стоките не направо на купувача, а на транспортни предприятия и данъчни складове — Прехвърляне на купувача на правото на разпореждане с посочените стоки като собственик — Отказ за освобождаване от страна на компетентните органи — Недопустимост (член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Условия за освобождаване на посочената доставка, които не са изпълнени поради извършена от купувача данъчна измама — Административна практика, по силата на която се отказва освобождаване на добросъвестен вносител — Недопустимост — Електронни комуникации между вносителя и купувача — Липса на последици (член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Контрол от страна на компетентните национални органи, че е налице прехвърляне на правомощието за разпореждане с доставените стоки като собственик — Задължение на данъчните органи на държавата членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, да поискат от органите държавата членка на получаване информация, до която имат достъп само публичните органи — Липса (член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Член 143, параграф 1, буква г) и член 143, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/69/CE на Съвета от 25 юни 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на държава членка да откажат освобождаването от данък върху добавената стойност при вноса само на основание че поради настъпила след вноса промяна в обстоятелствата съответните стоки са доставени на данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадълженото лице, чийто идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност е посочен в декларацията за внос, когато вносителят е предоставил на компетентните органи на държавата членка по вноса цялата информация относно самоличността на новия купувач, при условие че е доказано, че материалноправните условия за освобождаване на последващата вътреобщностна доставка действително са изпълнени. (вж. т. 61; т. 1 от диспозитива) Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, във връзка с член 138 и член 143, параграф 2, буква в) от тази изменена директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: – документите, които удостоверяват превоза на стоките от данъчен склад, разположен в държавата членка по вноса, не до купувача, а до данъчен склад, разположен в друга държава членка, могат да се считат за достатъчни доказателства, че тези стоки са изпратени или превозени до друга държава членка, – документи като товарителници въз основа на подписаната в Женева на 19 май 1956 г. Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), изменена с Протокола от 5 юли 1978 г., и електронни административни документи, придружаващи движението на стоки в режим на отложено плащане на акцизи, могат да се вземат предвид, за да се докаже, че в момента на вноса в държава членка съответните стоки са били предназначени да бъдат изпратени или превозени до друга държава членка по смисъла на член 143, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112, изменена, при положение че посочените документи са представени в този момент и съдържат всички необходими данни. Посочените документи, както и електронните потвърждения за доставката на стоките и съобщението за получаване, издадени след движение в режим на отложено плащане на акциз, могат да докажат, че посочените стоки действително са били изпратени или превозени до друга държава членка съгласно член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена. (вж. т. 81; т. 2 от диспозитива) Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска органите на държава членка да откажат на вносител да се възползва от предвиденото в тази разпоредба право на освобождаване от данъка върху добавената стойност за извършения от него в тази държава членка внос на стоки, последван от вътреобщностна доставка, на основание че тези стоки не са прехвърлени пряко на купувача, а са приети от определени от него транспортни предприятия и данъчни складове, когато правото на разпореждане със стоките като собственик е прехвърлено от вносителя на купувача. В този контекст понятието „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от тази изменена директива трябва да се тълкува по същия начин както в контекста на член 167 от посочената изменена директива. (вж. т. 92; т. 3 от диспозитива) Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска административна практика, по силата на която при обстоятелства като тези по спора в главното производство на добросъвестен вносител се отказва ползването на правото на освобождаване от данък върху добавената стойност при внос, когато условията за освобождаване на последващата вътреобщностна доставка не са изпълнени поради извършена от купувача данъчна измама, освен ако не е доказано, че вносителят е знаел или е трябвало да знае, че операцията е била част от извършена от купувача измама и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки, за да предотврати участието си в тази измама. Само фактът, че вносителят и купувачът са осъществявали връзка чрез електронни съобщителни средства, не позволява да се презумира, че вносителят е знаел или е можел да знае, че участва в такава измама. (вж. т. 100; т. 4 от диспозитива) Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, трябва да се тълкува в смисъл, че компетентните национални органи не са длъжни при проверката на прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик да събират информация, до която могат да имат достъп само публичните органи. (вж. т. 106; т. 5 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 2, буква a), Условия за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство, Пребиваване на приобретателя в държавата членка по местоназначение, Временна регистрация в държавата членка по местоназначение, Опасност от данъчна измама, Добросъвестност на продавача, Задължение на продавача за полагане на дължима грижа.

Дело C-26/16 Santogal M-Comércio e Reparação de Automóveis Lda срещу Autoridade Tributária e Aduaneira (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário(Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 2, буква a) — Условия за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство — Пребиваване на приобретателя в държавата членка по местоназначение — Временна регистрация в държавата членка по местоназначение — Опасност от данъчна измама — Добросъвестност на продавача — Задължение на продавача за полагане на дължима грижа“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 14 юни 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Национална правна уредба, която предвижда като условие за освобождаване приобретателят да пребивава в държавата членка по местоназначение—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Отказ за освобождаване по отношение на продавача единствено поради временния характер на регистрационния номер, издаден в държавата членка по местоназначение—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Превоз от приобретателя в друга държава членка и временна регистрация в тази държава—Липса на установяване на обстоятелствата, че временната регистрация е изтекла и че данъкът е платен в държавата членка по местоназначение—Отказ за освобождаване от държавата членка, от която е започнало изпращането или превозът—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Превоз от приобретателя в друга държава членка и временна регистрация в тази държава—Отказ за освобождаване по отношение на продавача в случай на измама, извършена от приобретателя—Недопустимост—Граници—Продавач, който е знаел или е трябвало да знае, че е налице измама—Проверка, възложена на националния съд (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност не допуска национални разпоредби да предвиждат като условие за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство приобретателят на това транспортно средство да е установен или да има местоживеене в държавата членка по местоназначение на посоченото транспортно средство. Освен това да се налага такова условие би противоречало на систематиката на тази разпоредба, както и на припомнените в точки 37—39 от настоящото решение контекст и цели на приложимия за вътреобщностната търговия преходен режим на ДДС. Всъщност, отказвайки освобождаването на вътреобщностна доставка само поради това че приобретателят на новото транспортно средство не е установен или няма местоживеене в държавата по местоназначение, при това независимо дали са спазени материалноправните условия за освобождаването, на държавата членка на доставката би се наложило да обложи сделка, която при спазване на посочените условия би трябвало да бъде обложена като вътреобщностно придобиване в държавата членка по местоназначение. Оттук би произтекло двойно облагане, което противоречи на принципа на данъчен неутралитет. Отказът да се предостави предвиденото в член 138, параграф 2, буква а) от Директивата за ДДС освобождаване само поради това че приобретателят не пребивава в държавата членка по местоназначение обаче би било в противоречие с разпределението на данъчните правомощия между държавите членки и би могло да постави под въпрос принципа на данъчен неутралитет. Освен това, както следва от точка 45 от настоящото решение, подобен отказ би могъл да предизвика опасност от двойно облагане. (вж. т. 45, 51 и 52; т. 1 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването на доставка на ново транспортно средство не може да бъде отказано от държавата членка на доставката само поради обстоятелството, че това транспортно средство е имало само временна регистрация в държавата членка по местоназначение. (вж. т. 59; т. 2 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 не допуска продавачът на ново транспортно средство, превозено от приобретателя в друга държава членка и регистрирано временно в тази последна държава, да бъде впоследствие задължен да плати данъка върху добавената стойност, когато не е доказано, че режимът на временна регистрация е прекратен и че този данък е бил или ще бъде платен в държавата членка по местоназначение. Всъщност, от една страна, при такива обстоятелства доказателството за физическото придвижване на транспортното средство към мястото на неговото крайно използване, което продавачът може да представи на данъчните органи, зависи основно от данните, които той е получил от приобретателя за тази цел (вж. по аналогия решение от 16 декември 2010 г., Euro Tyre Holding,C-430/09, EU:C:2010:786, т. 37) От друга страна, според практиката на Съда продавачът не може да бъде задължаван да представя доказателства, свързани с данъчното облагане на вътреобщностното придобиване на разглежданите стоки, за да се ползва от освобождаването на съответната доставка (решение от 27 септември 2012 г., VSTR,C-587/10, EU:C:2012:592, т. 55). Да се постави освобождаването в зависимост от предварителното определяне на държавата членка на крайното използване на новото транспортно средство би било равнозначно именно на налагане на такова задължение на продавача. Всъщност това би могло да натовари продавача с тежестта да докаже предоставянето на окончателен регистрационен номер, което евентуално би могло да се извърши след плащането на ДДС от приобретателя. (вж. т. 66, 67 и 69; т. 3 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112, както и принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания не допускат продавачът на ново транспортно средство, превозено от приобретателя в друга държава членка и регистрирано временно в нея, да бъде впоследствие задължен за плащането на данъка върху добавената стойност в случай на данъчна измама, извършена от приобретателя, освен ако въз основа на обективни данни не се установи, че посоченият продавач е знаел или е трябвало да знае, че сделката е свързана с данъчна измама, извършена от приобретателя, и не е взел всички зависещи от него разумни мерки, за да избегне участието си в тази измама. Запитващата юрисдикция е задължена да провери дали случаят е такъв, като направи глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства в главното производство. (вж. т. 77; т. 4 от диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 131 и 138, Условия за освобождаване от данък на вътреобщностна доставка, Система за обмен на информация за ДДС (VIES), Липса на вписване на купувача, Отказ от освобождаване от данък, Допустимост.

Дело C-21/16 Euro Tyre BV — Sucursal em Portugal срещу Autoridade Tributária e Aduaneira (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 131 и 138 — Условия за освобождаване от данък на вътреобщностна доставка — Система за обмен на информация за ДДС (VIES) — Липса на вписване на купувача — Отказ от освобождаване от данък — Допустимост“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 9 февруари 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ от освобождаване от данък на продавача само с мотива, че купувачът не е вписан в системата на VIES и неприлагане на режима на облагане на вътреобщностните придобивания — Липса на сериозни индикации за осъществяване на измама, при положение че материалноправните условия за освобождаване от данък са изпълнени — Недопустимост (член 131 и член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 131 и член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да откаже освобождаване от данък върху добавената стойност на вътреобщностна доставка само на основание на това, че към момента на доставката клиентът с постоянен адрес на територията на държавата членка на местоназначението и идентификационен номер за данъка върху добавената стойност за сделките в тази държава не е нито вписан в системата VIES нито покрит от режим за данъчно облагане на вътреобщностни придобивания, при положение че няма сериозни основания да се смята, че е налице отклонение от данъчно облагане, и е установено, че съществените условия за това освобождаване са изпълнени. В този случай член 138, параграф 1 от тази директива за ДДС, тълкуван в светлината на принципа на пропорционалност, не допуска такъв отказ и когато продавачът е знаел за наличието на обстоятелствата, с които се характеризира положението на купувача по отношение на прилагането на ДДС, но е бил убеден, че впоследствие купувачът ще бъде регистриран като вътреобщностен оператор с обратна сила. Следователно както получаването на идентификационен номер по ДДС от купувача, който да е валиден за целите на осъществяването на вътреобщностни операции, така и вписването му в системата VIES не са необходими условия за освобождаване от ДДС на вътреобщностна доставка. Те са само формални изисквания, които не могат да поставят под въпрос правото на продавача на освобождаване от ДДС, доколкото са изпълнени материалните условия за вътреобщностна доставка (вж. по аналогия решения от 6 септември 2012 г., Mecsek-Gabona,C-273/11, EU:C:2012:547, т. 60, от 27 септември 2012 г., VSTR,C-587/10, EU:C:2012:592, т. 51 и от 20 октомври 2016 г., Plöckl,C-24/15, EU:C:2016:791, т. 40). (вж. т. 32 и 44 и диспозитива)

Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право.

Съединени дела C-131/13, C-163/13 и C-164/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof и Turbu.com BV, Turbu.com Mobile Phone’s BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 декември 2014 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Недопустимост (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделка, която е част от измама с данък върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Национална правна уредба, която не предвижда отказ на ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване, когато е налице данъчна измама — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделки, при които не е налице измама с данък върху добавената стойност, но са част от верига доставки, която включва сделка, извършена с измамна цел — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Данъчна измама, извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано да се ползват правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Национална правна уредба, която не предвижда отказ за такова ползване, когато е налице данъчна измама — Липса на последици — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35, 38 и 39) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че националните административни и съдебни органи следва да откажат на данъчнозадължено лице, в рамките на вътреобщностна доставка, ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност дори ако в националното право няма разпоредби, предвиждащи такъв отказ, стига с оглед на обективни фактори да е установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за съответното право, е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки. Всъщност по принцип националните административни и съдебни органи трябва да откажат ползването на право, предвидено от Шеста директива и предявено с измамна цел или с цел злоупотреба, независимо дали се касае за права на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност за вътреобщностна доставка. Когато в националния правен ред липсват специални разпоредби в този смисъл, националният съд следва да установи дали в правото на съответната държава членка съществуват правни норми — било разпоредба или общ принцип за забрана на злоупотребата с право, или пък други разпоредби относно данъчната измама или избягването на данъци, които биха могли да се тълкуват в съответствие с изискванията на правото на Съюза относно борбата срещу данъчната измама. Ако обаче се окаже, че националното право не съдържа такива норми, които да подлежат на конформно тълкуване, оттук не може да се заключи, че за националните административни и съдебни органи има пречка да спазят въпросните изисквания и съответно в случай на измама да откажат предимството, което произтича от правото, предвидено в Шеста директива. Вярно е, че държавата членка няма как да се позовава на самата директива срещу данъчнозадължено лице, но доколкото действията с цел злоупотреба или с измамна цел не могат да обосноват предвидено от правния ред на Съюза право, отказът на предимство, което произтича от Шеста директива, не води до възлагането на съответния частноправен субект на задължение съгласно тази директива, а е просто последица от констатацията, че обективните предпоставки, които са предвидени от същата директива за получаване на търсеното предимство, в действителност не са изпълнени. При такова положение не може да се изисква изрично разрешение, за да могат националните административни и съдебни органи да откажат предимство съгласно общата система на данъка върху добавената стойност, тъй като тази последица трябва да се смята за вътрешноприсъща на посочената система. Освен това данъчнозадълженото лице, което е създало условията за получаване на дадено право само с участието си в сделки с цел измама, очевидно не може да се позовава на принципите на защита на оправданите правни очаквания или на правна сигурност, за да се противопостави на отказа за предоставяне на съответното право. На последно място, след като отказът на ползването на право, което произтича от общата система на данъка върху добавената стойност, в случай на участие на данъчнозадълженото лице в измама е просто последица от неизпълнението на условията, които релевантните разпоредби на Шеста директива предвиждат в това отношение, то този отказ няма характера на наказание или санкция по смисъла на член 7 от Европейската конвенция за правата на човека или на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз. (вж. точки 49, 51—55, 57 и 59—62; точка 2 от диспозитива) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, което е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки, може да бъде отказано ползването на тези права, независимо че посочената измама е извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано ползването на въпросните права, и че това данъчнозадължено лице е спазило в последната държава членка формалните условия, предвидени от националното законодателство за ползването на тези права. (вж. точка 69; точка 3 от диспозитива) Съединени дела C-131/13, C-163/13 и C-164/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof и Turbu.com BV, Turbu.com Mobile Phone’s BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 декември 2014 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Недопустимост (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделка, която е част от измама с данък върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Национална правна уредба, която не предвижда отказ на ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване, когато е налице данъчна измама — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделки, при които не е налице измама с данък върху добавената стойност, но са част от верига доставки, която включва сделка, извършена с измамна цел — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Данъчна измама, извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано да се ползват правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Национална правна уредба, която не предвижда отказ за такова ползване, когато е налице данъчна измама — Липса на последици — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35, 38 и 39) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че националните административни и съдебни органи следва да откажат на данъчнозадължено лице, в рамките на вътреобщностна доставка, ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност дори ако в националното право няма разпоредби, предвиждащи такъв отказ, стига с оглед на обективни фактори да е установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за съответното право, е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки. Всъщност по принцип националните административни и съдебни органи трябва да откажат ползването на право, предвидено от Шеста директива и предявено с измамна цел или с цел злоупотреба, независимо дали се касае за права на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност за вътреобщностна доставка. Когато в националния правен ред липсват специални разпоредби в този смисъл, националният съд следва да установи дали в правото на съответната държава членка съществуват правни норми — било разпоредба или общ принцип за забрана на злоупотребата с право, или пък други разпоредби относно данъчната измама или избягването на данъци, които биха могли да се тълкуват в съответствие с изискванията на правото на Съюза относно борбата срещу данъчната измама. Ако обаче се окаже, че националното право не съдържа такива норми, които да подлежат на конформно тълкуване, оттук не може да се заключи, че за националните административни и съдебни органи има пречка да спазят въпросните изисквания и съответно в случай на измама да откажат предимството, което произтича от правото, предвидено в Шеста директива. Вярно е, че държавата членка няма как да се позовава на самата директива срещу данъчнозадължено лице, но доколкото действията с цел злоупотреба или с измамна цел не могат да обосноват предвидено от правния ред на Съюза право, отказът на предимство, което произтича от Шеста директива, не води до възлагането на съответния частноправен субект на задължение съгласно тази директива, а е просто последица от констатацията, че обективните предпоставки, които са предвидени от същата директива за получаване на търсеното предимство, в действителност не са изпълнени. При такова положение не може да се изисква изрично разрешение, за да могат националните административни и съдебни органи да откажат предимство съгласно общата система на данъка върху добавената стойност, тъй като тази последица трябва да се смята за вътрешноприсъща на посочената система. Освен това данъчнозадълженото лице, което е създало условията за получаване на дадено право само с участието си в сделки с цел измама, очевидно не може да се позовава на принципите на защита на оправданите правни очаквания или на правна сигурност, за да се противопостави на отказа за предоставяне на съответното право. На последно място, след като отказът на ползването на право, което произтича от общата система на данъка върху добавената стойност, в случай на участие на данъчнозадълженото лице в измама е просто последица от неизпълнението на условията, които релевантните разпоредби на Шеста директива предвиждат в това отношение, то този отказ няма характера на наказание или санкция по смисъла на член 7 от Европейската конвенция за правата на човека или на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз. (вж. точки 49, 51—55, 57 и 59—62; точка 2 от диспозитива) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, което е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки, може да бъде отказано ползването на тези права, независимо че посочената измама е извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано ползването на въпросните права, и че това данъчнозадължено лице е спазило в последната държава членка формалните условия, предвидени от националното законодателство за ползването на тези права. (вж. точка 69; точка 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 1, Освобождавания на вътреобщностни сделки, Нерегистриран за целите на ДДС получател, Задължение на продавача да установи истинността на подписа на получателя или на неговия представител, Принципи на пропорционалност, правна сигурност и закрила на оправданите правни очаквания, Директен ефект.

Дело C-492/13 „Траум“ ЕООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Освобождавания на вътреобщностни сделки — Нерегистриран за целите на ДДС получател — Задължение на продавача да установи истинността на подписа на получателя или на неговия представител — Принципи на пропорционалност, правна сигурност и закрила на оправданите правни очаквания — Директен ефект“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 9 октомври 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ да се освободи доставчикът поради липсата на регистрация по данъка върху добавената стойност на получателя — Изисквания за доказване — Изискване за допълнителни доказателства при последваща данъчна ревизия — Нарушение на принципите на правна сигурност и на пропорционалност (член 131, член 138, параграф 1 и член 139, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Истинност на документите, представени в подкрепа на искане за освобождаване от данък върху добавената стойност — Отказ да се предостави възможност за упражняване на право на освобождаване — Добросъвестност — Дължима грижа — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Актове на институциите — Директиви — Директен ефект (член 288, трета алинея ДФЕС; член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 19) Член 138, параграф 1 и член 139, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от данък върху добавената стойност във връзка с вътреобщностна доставка, поради това че получателят не е бил регистриран за целите на този данък в друга държава членка, а доставчикът не е доказал нито истинността на подписа в документите, приложени към декларацията във връзка с доставката, за която се твърди, че е освободена, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение че доказателствата, обосноваващи правото на освобождаване, представени от доставчика в подкрепа на декларацията му, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право, и тези доказателства първоначално са били приети от посочената администрация като обосноваващи доказателства. Действително, от една страна, в противоречие с принципа на правна сигурност е при подобни обстоятелства компетентната данъчна администрация да изисква допълнителни доказателства. От друга страна, евентуална нередовност, засягаща регистъра на данъчнозадължените лица, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. Компетентна данъчна администрация, която първоначално е изразила съгласие и е приела, че получателят е бил данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност в друга държава членка в съответствие с определено в националното право условие, но която в рамките на последваща ревизия е констатирала, че това условие не е било изпълнено и поради това отказва да предостави освобождаване от данък върху добавената стойност, нарушава принципите на правна сигурност и на пропорционалност. (вж. точки 33—36 и 43; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 41) Член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че поражда директен ефект, позволяващ на данъчнозадължените лица да се позовават на него срещу държавата пред националните юрисдикции във връзка с освобождаването от начисляване на данък върху добавената стойност при вътреобщностна доставка. (вж. точка 48; точка 2 от диспозитива) Дело C-492/13 „Траум“ ЕООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Освобождавания на вътреобщностни сделки — Нерегистриран за целите на ДДС получател — Задължение на продавача да установи истинността на подписа на получателя или на неговия представител — Принципи на пропорционалност, правна сигурност и закрила на оправданите правни очаквания — Директен ефект“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 9 октомври 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ да се освободи доставчикът поради липсата на регистрация по данъка върху добавената стойност на получателя — Изисквания за доказване — Изискване за допълнителни доказателства при последваща данъчна ревизия — Нарушение на принципите на правна сигурност и на пропорционалност (член 131, член 138, параграф 1 и член 139, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Истинност на документите, представени в подкрепа на искане за освобождаване от данък върху добавената стойност — Отказ да се предостави възможност за упражняване на право на освобождаване — Добросъвестност — Дължима грижа — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Актове на институциите — Директиви — Директен ефект (член 288, трета алинея ДФЕС; член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 19) Член 138, параграф 1 и член 139, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от данък върху добавената стойност във връзка с вътреобщностна доставка, поради това че получателят не е бил регистриран за целите на този данък в друга държава членка, а доставчикът не е доказал нито истинността на подписа в документите, приложени към декларацията във връзка с доставката, за която се твърди, че е освободена, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение че доказателствата, обосноваващи правото на освобождаване, представени от доставчика в подкрепа на декларацията му, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право, и тези доказателства първоначално са били приети от посочената администрация като обосноваващи доказателства. Действително, от една страна, в противоречие с принципа на правна сигурност е при подобни обстоятелства компетентната данъчна администрация да изисква допълнителни доказателства. От друга страна, евентуална нередовност, засягаща регистъра на данъчнозадължените лица, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. Компетентна данъчна администрация, която първоначално е изразила съгласие и е приела, че получателят е бил данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност в друга държава членка в съответствие с определено в националното право условие, но която в рамките на последваща ревизия е констатирала, че това условие не е било изпълнено и поради това отказва да предостави освобождаване от данък върху добавената стойност, нарушава принципите на правна сигурност и на пропорционалност. (вж. точки 33—36 и 43; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 41) Член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че поражда директен ефект, позволяващ на данъчнозадължените лица да се позовават на него срещу държавата пред националните юрисдикции във връзка с освобождаването от начисляване на данък върху добавената стойност при вътреобщностна доставка. (вж. точка 48; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 146, Освобождавания при износ, Член 131, Условия, определени от държавите членки, Национално законодателство, което изисква предназначената за износ стока да напусне митническата територия на Европейския съюз в рамките на твърдо определен 90-дневен срок след доставката.

Дело C-563/12 BDV Hungary Trading Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 146 — Освобождавания при износ — Член 131 — Условия, определени от държавите членки — Национално законодателство, което изисква предназначената за износ стока да напусне митническата територия на Европейския съюз в рамките на твърдо определен 90-дневен срок след доставката“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 19 декември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания при износ — Доставки на стоки, изпращани или превозвани извън Съюза — Национална правна уредба, която поставя като условие за освобождаване превозът извън Съюза да е извършен в 90-дневен срок след доставката — Недопустимост (член 131 и член 146, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 146, параграф 1 и член 131 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че при доставка за износ стоките, предназначени да бъдат изнесени извън Европейския съюз, трябва да са напуснали територията на Европейския съюз в твърдо определен срок от три месеца или 90 дни след датата на доставката, при положение че неспазването на този срок е достатъчно, за да лиши окончателно данъчнозадълженото лице от освобождаването на тази доставка. В това отношение използването на думата „изпратени“ в член 146, параграф 1, буква б) от посочената директива сочи, че стоката е действително изнесена и освобождаването на доставката при износ е приложимо, когато правото на разпореждане като собственик с тази стока се прехвърли на приобретателя, доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена извън Съюза, и вследствие на изпращането или превозването стоката напусне физически територията на Съюза. Този член не изисква, като условие за прилагане на предвиденото в него освобождаване, стоката, предназначена за износ, да е напуснала територията на Съюза в точно определен срок. Освобождаванията, предвидени в дял IХ, глави 2—9 от посочената директива, в който се намира и самият член 146, обаче се прилагат в съответствие с условията, които държавите членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякаква възможна данъчна измама, избягване на данъци или злоупотреба. Освен това държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурират по-конкретно принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания. Така държавите членки по принцип имат право да определят разумен срок за износ, за да проверят дали стока, която е предмет на доставка за износ, действително е напуснала Съюза. Всъщност налагането на продавача на предназначена за износ стока на точно определен срок, при изтичане на който стоката трябва да е напуснала митническата територия на Съюза, представлява подходящо средство за постигане на тази цел. Въпреки това срокът не трябва да надхвърля това, което е необходимо за постигането на тази цел. (вж. точки 24—29, 34—36 и 42 и диспозитива) Дело C-563/12 BDV Hungary Trading Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 146 — Освобождавания при износ — Член 131 — Условия, определени от държавите членки — Национално законодателство, което изисква предназначената за износ стока да напусне митническата територия на Европейския съюз в рамките на твърдо определен 90-дневен срок след доставката“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 19 декември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания при износ — Доставки на стоки, изпращани или превозвани извън Съюза — Национална правна уредба, която поставя като условие за освобождаване превозът извън Съюза да е извършен в 90-дневен срок след доставката — Недопустимост (член 131 и член 146, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 146, параграф 1 и член 131 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че при доставка за износ стоките, предназначени да бъдат изнесени извън Европейския съюз, трябва да са напуснали територията на Европейския съюз в твърдо определен срок от три месеца или 90 дни след датата на доставката, при положение че неспазването на този срок е достатъчно, за да лиши окончателно данъчнозадълженото лице от освобождаването на тази доставка. В това отношение използването на думата „изпратени“ в член 146, параграф 1, буква б) от посочената директива сочи, че стоката е действително изнесена и освобождаването на доставката при износ е приложимо, когато правото на разпореждане като собственик с тази стока се прехвърли на приобретателя, доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена извън Съюза, и вследствие на изпращането или превозването стоката напусне физически територията на Съюза. Този член не изисква, като условие за прилагане на предвиденото в него освобождаване, стоката, предназначена за износ, да е напуснала територията на Съюза в точно определен срок. Освобождаванията, предвидени в дял IХ, глави 2—9 от посочената директива, в който се намира и самият член 146, обаче се прилагат в съответствие с условията, които държавите членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякаква възможна данъчна измама, избягване на данъци или злоупотреба. Освен това държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурират по-конкретно принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания. Така държавите членки по принцип имат право да определят разумен срок за износ, за да проверят дали стока, която е предмет на доставка за износ, действително е напуснала Съюза. Всъщност налагането на продавача на предназначена за износ стока на точно определен срок, при изтичане на който стоката трябва да е напуснала митническата територия на Съюза, представлява подходящо средство за постигане на тази цел. Въпреки това срокът не трябва да надхвърля това, което е необходимо за постигането на тази цел. (вж. точки 24—29, 34—36 и 42 и диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, Обща система на данъка върху добавената стойност, Доставка на стоки, Понятие, Право на приспадане, Отказ, Действително осъществяване на облагаема доставка, Регламент (ЕО) № 1760/2000, Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, Ушни марки.

Дело C-78/12 „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Действително осъществяване на доставка на стоки — Връзка с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки — Изключване — Определяне от запитващата юрисдикция дали действително е осъществена доставката на стоки (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Счетоводна отчетност — Задължение на данъчнозадължените лица, които не са земеделски производители, облагани по режим на единна данъчна ставка, да отчитат счетоводно доставките на животни и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ — Изключване (член 242 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Фактуриране — Задължение върху фактурите да се посочват ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация — Изключване (член 226, точка 6 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Данъчнозадължено лице, които преди това е получило право да приспадне данъка — Допустимост (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали доставките на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива) Член 242 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“. (вж. точка 47; точка 2 от диспозитива) Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент № 820/97, изменен с Регламент № 1791/2006, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата. Всъщност корекция на подлежащата на приспадане сума на платения по получени доставки данък върху добавената стойност се прави по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по данъка върху добавената стойност настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на съответната сума за приспадане. (вж. точки 58, 59 и 61; точка 4 от диспозитива) Дело C-78/12 „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Действително осъществяване на доставка на стоки — Връзка с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки — Изключване — Определяне от запитващата юрисдикция дали действително е осъществена доставката на стоки (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Счетоводна отчетност — Задължение на данъчнозадължените лица, които не са земеделски производители, облагани по режим на единна данъчна ставка, да отчитат счетоводно доставките на животни и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ — Изключване (член 242 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Фактуриране — Задължение върху фактурите да се посочват ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация — Изключване (член 226, точка 6 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Данъчнозадължено лице, които преди това е получило право да приспадне данъка — Допустимост (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали доставките на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива) Член 242 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“. (вж. точка 47; точка 2 от диспозитива) Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент № 820/97, изменен с Регламент № 1791/2006, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата. Всъщност корекция на подлежащата на приспадане сума на платения по получени доставки данък върху добавената стойност се прави по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по данъка върху добавената стойност настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на съответната сума за приспадане. (вж. точки 58, 59 и 61; точка 4 от диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, ДДС, Право на приспадане, Отказ, Посочен във фактура данък, Действително осъществяване на облагаема доставка, Липса, Доказване, Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания.

Определение на Съда (втори състав) от 4 юли 2013 г. — Мениджърски бизнес решения (Дело C-572/11) „Директива 2006/112/ЕО — ДДС — Право на приспадане — Отказ — Посочен във фактура данък — Действително осъществяване на облагаема доставка — Липса — Доказване — Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания“ Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания — Отказ с мотива, че липсва действително осъществена доставка — Допустимост — Условие — Доказване — Проверка, възложена на националния съд (член 168, буква a) и член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 32 и диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Административен съд Велико Търново — Тълкуване на член 203 във връзка с член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в L 74, 2011 г., стр. 3 и L 249, 2012 г., стр. 15) — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказано право на приспадане на ДДС от получателя на доставки на услуги с мотива че липсват доказателства за действителни доставки по фактурите — Проверка на тези фактури при данъчна ревизия на доставчика, която не е довела до корекция на дължимия ДДС — Принцип на данъчен неутралитет Диспозитив Член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция е длъжна в съответствие с националните правила относно събирането на доказателства да извърши глобална преценка на всички факти и обстоятелства по спора, с който е сезирана, за да определи дали е такъв случаят на доставките, за които се отнасят разглежданите в главното производство фактури. Определение на Съда (втори състав) от 4 юли 2013 г. — Мениджърски бизнес решения (Дело C-572/11) „Директива 2006/112/ЕО — ДДС — Право на приспадане — Отказ — Посочен във фактура данък — Действително осъществяване на облагаема доставка — Липса — Доказване — Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания“ Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания — Отказ с мотива, че липсва действително осъществена доставка — Допустимост — Условие — Доказване — Проверка, възложена на националния съд (член 168, буква a) и член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 32 и диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Административен съд Велико Търново — Тълкуване на член 203 във връзка с член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в L 74, 2011 г., стр. 3 и L 249, 2012 г., стр. 15) — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказано право на приспадане на ДДС от получателя на доставки на услуги с мотива че липсват доказателства за действителни доставки по фактурите — Проверка на тези фактури при данъчна ревизия на доставчика, която не е довела до корекция на дължимия ДДС — Принцип на данъчен неутралитет Диспозитив Член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция е длъжна в съответствие с националните правила относно събирането на доказателства да извърши глобална преценка на всички факти и обстоятелства по спора, с който е сезирана, за да определи дали е такъв случаят на доставките, за които се отнасят разглежданите в главното производство фактури.

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 213, 214 и 273, Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС, Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност, Законосъобразност, Борба срещу данъчните измами, Принцип на пропорционалност.

Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принцип на данъчен неутралитет, Право на приспадане, Отказ, Член 203, Начисляване на ДДС във фактурата, Изискуемост, Наличие на облагаема сделка, Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател, Необходимост.

Дело C-642/11 „Строй транс“ ЕООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Право на приспадане — Отказ — Член 203 — Начисляване на ДДС във фактурата — Изискуемост — Наличие на облагаема сделка — Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател — Необходимост“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 31 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данък, който се дължи само поради посочването му във фактурата — Приложно поле — Липса на действително извършена облагаема сделка — Включване — Ревизионен акт — Обхват (членове 167 и 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на оправданите правни очаквания — Отказ поради липса на действително извършване на сделката — Допустимост — Условия (членове 63, 167 и 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. При все това задължението по споменатия член 203, целящо да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който предвиденото в член 167 и сл. от посочената директива право на приспадане може да породи, е ограничено от възможността, която държавите членки следва да предвидят във вътрешното си право, за корекция на всеки неправомерно начислен данък, при условие че издателят на фактурата докаже, че е действал добросъвестно или че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи. Освен това, когато издателят на фактура не се позовава на някоя от хипотезите, допускащи корекция на неправомерно начислен данък върху добавената стойност, в рамките на данъчна ревизия данъчната администрация не е длъжна да прави проверка дали начисленият и деклариран данък върху добавената стойност съответства на действително извършени от издателя на фактурата облагаеми сделки. Споменатият член 203 трябва да се тълкува в смисъл, че само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Правото на Съюза все пак не изключва възможността компетентната администрация да провери дали фактурираните от данъчнозадължено лице сделки действително са извършени, и с оглед на декларираното от него евентуално да установи наличието на данъчно задължение. Резултатът от такава проверка, както и декларирането и плащането на начислен данък върху добавената стойност от издателя на фактурата са обстоятелства, които националният съд следва да вземе предвид при преценката относно наличието на облагаема сделка, предоставящо в конкретния случай право на приспадане на получателя на фактурата. (вж. точки 32, 33, 35, 37 и 38; точка 1 от диспозитива) Принципите на данъчен неутралитет, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Ако все пак поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи — въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност. (вж. точка 52; точка 2 от диспозитива)