Documents - 12
citing "Решение на Съда (втори състав) от 6 септември 2012 г. Mecsek-Gabona Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága. Преюдициално запитване, отправено от Baranya Megyei Bíróság. ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването — Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя. Дело C‑273/11."
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, доставчик, писмени обяснения, данъчна измама, реалност на доставките
Симулацията като институт на гражданското право бива два вида: абсолютна и относителна. [...] • Доказването на относителна симулация изисква да се установи, че страните не са желали сделката, по която е издадена процесната фактура да породи правни последици, а са желали правните последици по прикритата сделка, но такава прикрита сделка приходните органи не са доказали. [...] • Именно неустановената реалност на доставките е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което в настоящия случай не се доказва. [...] • При извършването на преценка за това налице ли са доставки, както и установяването на връзката между полученото по доставките и следващите облагаеми доставки, извършени от получателя, следва предметът на доставките да е достатъчно конкретно определен. [...] • От съдържанието на фактурите и приложените към тях договори, протоколи и КСС, видът и предметът на услугите и доставките може да бъде определен точно.[...]
данъчен кредит, данъчен период, писмени доказателства, машинен елемент, стока, фактура, доставчик, реалност на доставките, данъчна измама
Приемо - предавателните протоколи за стоката, извършеното разплащане, счетоводните отразявания обективират реално извършване на доставката на стока. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК РД се прилага към РА и е неразделна част от него. Ревизионния доклад съдържа мотивите към РА, като в случая констатациите от РД за реалност на доставките противоречат на разпоредителната част на РА, с която се отказва правото на приспадане на данъчен кредит по тях. [...] • При положение, че приобщаването с протокол на доказателствата и издаването на административния акт са извършени в един и същи ден, не е доказано по делото кое действие на ревизиращите органи е първото във времето. Следва да се има предвид, че ревизията е извършена по общия ред, респективно върху приходната администрация пада доказателствената тежест да установи това обстоятелство, както и участието на РЛ в данъчна измама, което не е направено по делото.[...]
корпоративен данък, съдебно-счетоводна експертиза, доставчик, недвижим имот, свързани лица, право на приспадане на данъчен кредит, услуга, данъчно предимство, фактура
Принципно констатацията за липса на реална доставка е едно умозаключение, което се изгражда на база на анализ на съществуващи факти и обстоятелства от обективната действителност. Това обуславя и извода, че при преценка на правилността на тази констатация следва да бъде преценено дали са спазени правилата на формалната логика. [...] • Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Същите, в преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. Трайна е практиката на ВАС, че сами по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. [...] • Само от наличието на сключен договор, подписани протоколи за свършена работа и издавена фактура не води автоматично до извод, че договореното между страните е действително извършено. [...] • При вида на договорените услуги и при наличието на свързаност между лицата, което поражда основателни съмнения за целите на сключване на подобен договор, е нормално да бъде поставено изискване да бъде установено реалното извършване на фактурираните услуги. [...] • Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. [...] • Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС.5. [...] • Доколкото за задълженото лице установяването на противното - че наетият имот е свързан с икономическата му дейност, е благоприятно обстоятелство, то негова е тежестта да установи същото.[...]
нарушения на съдопроизводствените правила, реални доставки, доставчик, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, СМР, ППП, услуга, индивидуализация на предмета на доставките, убедителни доказателства
Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги. [...] • От една страна, бланкетните документи могат да послужат като основание за претендиране на право на данъчен кредит за съвсем различни обекти, а от друга, това пречи на каквато и да е ефективна проверка на обектите, на които се твърди, че са престирани услугите. Впрочем, най-лесният начин да се докаже реалното изпълнение на фактурираните доставки на услуги – СМР е да се удостовери, че това е извършено на конкретни обекти, което не е направено в ревизионното производство и при оспорването на РА.[...]
В тази връзка следва да се отбележи, че осчетоводяването от доставчика на фактурите, с които е начислен на получателя и платен от последния ДДС върху определената от страните по доставките данъчна основа, не е законова предпоставка за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит за получателя, а е само индиция за реалността на доставката, ако е извършено начисляване в счетоводството на доставчика и съотв. индиция за нереалност ако такова начисляване не е налице, но не може да бъде основание за признаване реалността, респ. нереалността на процесните доставки. [...] • След като в протоколите, които са частни свидетелстващи документи не фигурира мястото, на което станало фактическото разпореждане с процесната стока и като се има предвид, че тези документи не се ползват с материална доказателствена сила, от тях не се установява реалността на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. [...] • Следва в тази връзка да се отбележи, че в практиката на СЕС наистина се приема, че в тежест на данъчния орган е да докаже наличието на данъчна измама, но такава в ревизионния акт не се твърди, да е извършена, а констатациите са за недоказване реалността на доставките. В практиката на СЕС – решения по дела С - 78/12, С - 285/11, С - 273/11, С - 643/11 и др. се приема, че е необходимо лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да докаже, че е получател на доставката на стока или услуга, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик. Следователно и според Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС по нейното приложение и в ЗДДС реалното изпълнение на доставката е основна предпоставка за признаване на посоченото материално право, защото документалното й оформяне, вкл. и счетоводното без доказателства за действителното й осъществяване не води до законосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит.[...]
фактура, данъчен период, услуга, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, регистрация, авансово плащане, независима икономическа дейност, доставчик, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, изискуемост на данъка
Този факт се признава от оспорващата страна. [...] • Съгласно чл. 69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка. При наличие на облагаема доставка на стока, осъществена от регистрирано по ЗДДС лице, която стока се използва или ще се използва от получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и използването на стоката/ услугата за осъществяване на други облагаеми доставки в независимата му икономическа дейност. [...] • За да се обоснове извод, че получената доставка, за която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, е включена в икономическата дейност на лицето, следва да се установи, че чрез нея, от осъществената стопанска дейност ревизираното лице е реализирало икономическа изгода, а именно отчетени са приходи и са получени плащания. [...] • Това обстоятелство се признава и по реда на чл. 176вр. чл. 175 ГПК. [...] • Същите са предвидени в ДПБФП в полза на ДФ „ Земеделие“ и са част от изпълнението на договора и на задължения по закон за полагане на грижа на добър стопанин. [...] • Правото на данъчнозадължените лица да приспаднат ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на Общата система на ДДС. Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. [...] • Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват от него за целите на извършването от него облагаеми доставки. Второто условие е изпълнено и тогава, когато разходите за придобиването на стоките и услугите са разходи за осъществяваната от получателя независима икономическа дейност, доколкото участват в себестойността на предоставяните от него облагаеми доставки на стоки и услуги на трети лица. [...] • Проверката се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.[...]
данъчен период, право на приспадане на данъчен кредит, място на изпълнение, данъчна основа, счетоводна отчетност, доставчик, регистрация, справка - декларация, дневник за покупки, облагаема доставка, внос на стоки, ремонт, фактура, реални доставки, кредитно известие
В тази връзка се налага да се изследва реалността на доставката, за да може претендираното право на приспадане на данъчен кредит да бъде реализирано. [...] • Предвид характера на услугите наличието на персонал е необходимо за изпълнението им. [...] • Получателят на спорните фактури не е възможно да не знае, че те не документират реални доставки, тъй като той е страна по тях. [...] • Анулирането на документ след данъчния период, в който е издаден, следва да се отрази в дневника за покупките с обратен знак, съответно в справката-декларация по ЗДДС. Дори ако корекцията на неправомерно фактурирания данък е извършена с издаване на кредитно известие по чл. 115 от ЗДДС, същата следва да се приеме, предвид отстраняване на риска от данъчни загуби. [...] • Ако такива фактури бъдат анулирани, съответно се издадат кредитни известия до приключване на ревизионното производство, съответно административното обжалване, това следва да бъде взето предвид от органа по приходите, съответно решаващия орган. За периода на неправомерно упражненото право на приспадане на данъчен кредит по така коригираните фактури до периода на анулирането им следва да бъде начислена лихва.[...]
доставчик, основна дейност, данъчна основа, СМР, ремонт, авансово плащане, услуга, строително-монтажни работи, право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, фактура, доставка на стока, данъчна измама, данъчно задължено лице
Констатираното от съда, издаване на РД след изтичането на срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК представлява несъществено процесуално нарушение, което не би могло да доведе до издаването на различен по съдържание РА и не влияят на законосъобразността на издадения такъв. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. [...] • Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. [...] • В хода на съдебното производство изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки на стоки и услуги. [...] • Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации. [...] • За целите на данъчното облагане следва да се установи и докаже по какъв начин е извършена услугата. Наличието на фактура не доказва реалното извършване на доставките. Фактурата следва да е придружена с други доказателства, насочени към установяване на основната, водеща предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит – облагаема доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. [...] • Получателят, който упражнява правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него следва да се изисква да представи тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. [...] • Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводство (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. При тълкуването на понятието документална обоснованост в цитираната разпоредба се налага изводът, че следва да са налице кумулативно две условия - от една страна документът следва да съдържа необходимите реквизити, посочени в ЗСч, а от друга документът да отразява вярно стопанската операция. [...] • Недоказана реална доставка не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. [...] • В ревизионното производство същите трябва да подлежат на самостоятелен и независим анализ и съпоставка от страна на ревизиращите органи, респективно от страна на решаващия орган в административното оспорване на акта.[...]
СМР, доставчик, данъчна измама, реалност на доставките, строително-монтажни работи, услуга, право на приспадане на данъчен кредит, дневник за покупките, Дневник на продажбите, дълготрайни активи, фискално устройство
Наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението следва да може да бъде проверено, за да бъде извършена преценка дали ревизирания субект има право на приспадане на данъчен кредит. [...] • Наличието на данъчни фактури и тяхното осчетоводяване само по себе си не е достатъчен факт за доказване на облагаеми доставки. Защото за осъществяване на една доставка, не е достатъчно получателят по доставката да притежава данъчен документ. [...] • Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, тъй като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за приспадане право на данъчен кредит, поради което и негово е задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими от ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Фактурите и представените договори с липсваща конкретика не могат да обективират реално извършени доставки, а са доказателство само относно съвпадане на волеизявленията на страните, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Тази липса на доказателства относно реалността на сделките не може да бъде попълнена и от приемно-предавателните протоколи с оглед на неточностите им и непълнотите в тях. В съдебната практика е установено становището, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. [...] • Изисквания към фактурата не се разглеждат като формални. [...] • В този смисъл следва да се приеме, че неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. В съдебната практика се отчита, че не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. [...] • Недоказаната реална доставка, която е документално оформена и отразена в счетоводството, не може да породи права за данъчнозадълженото лице, което не може да докаже с убедителни писмени доказателства отразените във фактурите стопански операции.[...]
данъчен период, доставчик, данъчна основа, ремонт, фактура, приемо-предавателен протокол, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, място на изпълнение, доставка на услуга, СМР, данъчна измама, независима икономическа дейност, данъчно събитие, вътреобщностно придобиване, вещно право, задължение за начисляване на данъка, право на приспадане на данъчен кредит
Нормата на чл. 119 ДОПК урежда конкретната процедура по издаването на ревизионния акт. [...] • За да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на"възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция. Нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не поставя изискване каква длъжност следва да заема определения от териториалния директор орган по приходите. [...] • Тълкуването на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК води до извода, че нормата на чл. 118, ал. 2 дефинира какво представлява ревизионният акт и кой го издава по принцип, докато разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК урежда конкретната процедура по издаване на ревизионния акт. Нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК е свързана със старата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, когато ревизионният акт се издава еднолично, поради което тя не е съобразена с изменението на разпоредбата в сила от 01.01.2013 г. [...] • Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предишната си редакция (в сила до 01.01.2013 г. ) не посочва изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които следва да издадат ревизионния акт. [...] • Ако има такава конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. [...] • Редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, ревизионният акт се издава само от едно лице, за чието оправомощаване се издава нарочна заповед, докато според сегашната редакция ревизионният акт се издава от две лица, едното от които е лицето възложило ревизията, а другото е лицето, което е било ръководител на екипа. [...] • Приетото изменение на чл. 119, ал. 2 ДОПК не стеснява приложното поле на разпоредбата. [...] • С нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК – ДВ, бр. 82 от 2012 г. , в сила от 01.01.2013 г. , ясно е изразена волята на законодателя след 01.01.2013 г. ревизионните актове по новообразуваните производства да бъдат издавани от органите, определени по действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. [...] • По определението на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. [...] • Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, която предвижда, че ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, не дерогира систематично предхождащата я норма на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК, включваща сред задължителните реквизити на ревизионния акт наличието на мотиви за издаването му. [...] • Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при сложен фактически състав, правните последици по който могат да възникнат само, ако са изпълнени всички визирани в правната норма предпоставки, като първото съществено услови е да е налице доставка, като законът не свързва правото на данъчен кредит само и единствено с издаването на данъчни фактури, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки. [...] • Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, или към-предотвратяването им, или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай, релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на оспорващия на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта.[...]
