Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 9, параграф 1, Понятия „данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност“ и „икономическа дейност“, Член 24, параграф 1, Понятие „доставка на услуги“, Селскостопански съоръжения, Изграждане и експлоатация на система за отвеждане на води от търговско дружество с нестопанска цел, Значение на финансирането на съоръженията посредством държавни помощи и помощи от Европейския съюз.

Дело C-263/15 Lajvér Meliorációs Nonprofit Kft. и Lajvér Csapadékvízrendezési Nonprofit Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (NAV) (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 9, параграф 1 — Понятия „данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност“ и „икономическа дейност“ — Член 24, параграф 1 — Понятие „доставка на услуги“ — Селскостопански съоръжения — Изграждане и експлоатация на система за отвеждане на води от търговско дружество с нестопанска цел — Значение на финансирането на съоръженията посредством държавни помощи и помощи от Европейския съюз“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 2 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност — Понятие — Експлоатация на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход — Включване — Условие — Получаване на постоянен доход — Финансиране на посочената дейност с публични субсидии и такса в ограничен размер — Липса на последици (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Експлоатация на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход — Включване — Условие — Проверка, която националната юрисдикция трябва да извърши, относно значението на размера на таксата за наличието на пряка връзка между доставките на услуги и насрещната им престация (член 2, параграф 1, буква в) и член 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо само допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход, представлява икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба, независимо от обстоятелството, че от една страна, тези съоръжения са финансирани в значителна степен с държавни помощи и от друга страна, че експлоатацията им води само до доходи от такса, която има ограничен размер, след като тази такса има постоянен характер поради предвидения за събирането ѝ срок. От една страна, подобна дейност трябва да се счита за попадаща в обхвата на понятието за икономическа дейност, ако тя се извършва с цел получаване на постоянен доход. Такъв доход е налице, когато срещу доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, се получава или ще бъде получавано възнаграждение посредством такса, събирана от собствениците на съответните терени за експлоатация на тези съоръжения за срок от осем години, въз основа на който тази такса има постоянен характер. От друга страна, що се отнася до обстоятелството, че съответните данъчнозадължени лица могат да упражняват само допълнително тази икономическа дейност по търговски начин и да получават доход от нея, на първо място, от член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 е видно, че за да се прецени дали експлоатацията на дадено материално или нематериално имущество е извършвана с цел получаване на доходи, няма значение дали тази експлоатация има за цел или не генерирането на печалба. На второ място, допълнителното упражняване на подобна дейност не се отразява на нейния икономически характер, тъй като посочената такса има постоянен характер поради предвидения за събирането ѝ срок. Накрая обстоятелството, че направените инвестиции са финансирани до голяма степен с помощи, предоставени от държавата членка и от Съюза, не може да повлияе на икономическото естество на подобна дейност, тъй като понятието за икономическа дейност има обективен характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки и независимо от начина на финансиране, избран от съответния оператор, включително когато става въпрос за публични субсидии. (вж. т. 28, 30, 31, 33—35, 37, 38 и 51; т. 1 от диспозитива) Член 24 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на селскостопански съоръжения се състои във възмездното извършване на доставки на услуги, тъй като те са в пряка връзка с таксата, която е или трябва да бъде получена, при условие че тази такса в ограничен размер представлява равностойността на предоставената услуга, независимо от обстоятелството, че тези доставки на услуги се изразяват в изпълнението на предвидени в правни норми задължения. Всъщност както обстоятелството, че посочената дейност се състои в упражняване на възложени и регламентирани със закон функции за постигане на цел от общ интерес, така и фактът, че стопанска сделка е реализирана на цена, по-висока или по-ниска от нейната себестойност, и въз основа на това — на цена по-висока или по-ниска от нейната пазарна стойност, са ирелевантни за преценката дали тази дейност представлява доставка на услуги, извършвана възмездно. Запитващата юрисдикция следва да провери дали в качеството си на насрещна престация размерът на таксата, която е или трябва да бъде получена, може да охарактеризира наличието на пряка връзка между доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и посочената насрещна престация и оттук — възмездния характер на доставките на услуги. Запитващата юрисдикция трябва по-специално да се увери, че предвидената такса не представлява само частично възнаграждение за доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и че равнището на тази такса не е било определено поради наличието на други възможни фактори, които евентуално да могат да поставят под съмнение пряката връзка между доставките на услуги и насрещната им престация. (вж. т. 42, 45 и 51; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Освобождаване на вноса на стоки, предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад, Задължение за физическо постъпване на стоките в склада, Неспазване, Задължение за заплащане на ДДС, въпреки че данъкът вече е бил погасен посредством обратно начисляване.

Keywords Summary Keywords 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на вноса на стоки, предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад — Национална правна уредба, изискваща физическо постъпване на стоките в склада — Допустимост (член 16, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2006/18) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Неспазване на задължението за физическо постъпване на стоките в склада — Национална правна уредба, изискваща заплащане на данък върху добавената стойност, въпреки че той вече е бил погасен посредством обратно начисляване — Недопустимост (Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2006/18) Summary 1. Член 16, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, в редакцията му съгласно член 28в от Шеста директива, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предвиденото в тази уредба освобождаване от заплащане на данък върху добавената стойност при внос с условието внесените и предназначени за поставяне в данъчен склад с оглед на този данък стоки да са постъпили физически в него. Следва да се приеме, че въпреки формалния му характер подобно задължение е в състояние да позволи ефикасно да се постигнат преследваните цели, които са осигуряване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност и избягване на свързаните с този данък злоупотреби, без обаче само по себе си да надхвърля необходимото за тяхното постигане. (вж. точки 29 и 30; точка 1 от диспозитива) 2. Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, следва да се тълкува в смисъл, че съгласно принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност тя не допуска национална правна уредба, в изпълнение на която държава членка изисква заплащането на данък върху добавената стойност при внос, въпреки че той вече е бил погасен чрез обратно начисляване посредством автофактуриране и вписване в дневника за покупки и продажби на данъчнозадълженото лице. Следователно, за да осигурят правилното събиране на данъка върху добавената стойност при вноса и за да предотвратят злоупотребите, държавите членки имат право да предвидят в националното законодателство подходящи санкции за неспазване на задължението за физическо депозиране на внесената стока в данъчен склад, при което тези санкции не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на посочените цели. В това отношение, тъй като внесената стока не е била физически депозирана в данъчен склад, данъкът върху добавената стойност е бил дължим към момента на вноса и поради това плащането чрез обратно начисляване е просрочено начисляване на този данък. Просроченото начисляване обаче на данъка върху добавената стойност, ако няма опит за злоупотреба или засягане на държавния бюджет, представлява само формално нарушение, което не може да постави под съмнение правото на данъчнозадълженото лице на приспадане на данъка. При всички случаи късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба, която предполага, от една страна, дадената сделка, въпреки че са спазени условията, предвидени в съответните разпоредби от Шеста директива и в транспониращото тази директива национално законодателство, да е имала за последица получаването на данъчно предимство, предоставянето на което би противоречало на преследваната с тези разпоредби цел, и от друга страна, от определена съвкупност от обективни обстоятелства трябва да е видно, че основната цел на разглежданата сделка е получаването на данъчно предимство. Поради това — предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, което цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, а това предполага възможността данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности — санкция, която се състои в отказ да се признае правото на приспадане, не е съвместима с Шеста директива, когато не са установени нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 33, 34, 38, 39, 41 и 49; точка 2 от диспозитива) Дело C-272/13 Equoland Soc. coop. arl срещу Agenzia delle Dogane — Ufficio delle Dogane di Livorno (Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria regionale per la Toscana) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване на вноса на стоки, предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад — Задължение за физическо постъпване на стоките в склада — Неспазване — Задължение за заплащане на ДДС, въпреки че данъкът вече е бил погасен посредством обратно начисляване“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 17 юли 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на вноса на стоки, предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад — Национална правна уредба, изискваща физическо постъпване на стоките в склада — Допустимост (член 16, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2006/18) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Неспазване на задължението за физическо постъпване на стоките в склада — Национална правна уредба, изискваща заплащане на данък върху добавената стойност, въпреки че той вече е бил погасен посредством обратно начисляване — Недопустимост (Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2006/18) Член 16, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, в редакцията му съгласно член 28в от Шеста директива, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предвиденото в тази уредба освобождаване от заплащане на данък върху добавената стойност при внос с условието внесените и предназначени за поставяне в данъчен склад с оглед на този данък стоки да са постъпили физически в него. Следва да се приеме, че въпреки формалния му характер подобно задължение е в състояние да позволи ефикасно да се постигнат преследваните цели, които са осигуряване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност и избягване на свързаните с този данък злоупотреби, без обаче само по себе си да надхвърля необходимото за тяхното постигане. (вж. точки 29 и 30; точка 1 от диспозитива) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, следва да се тълкува в смисъл, че съгласно принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност тя не допуска национална правна уредба, в изпълнение на която държава членка изисква заплащането на данък върху добавената стойност при внос, въпреки че той вече е бил погасен чрез обратно начисляване посредством автофактуриране и вписване в дневника за покупки и продажби на данъчнозадълженото лице. Следователно, за да осигурят правилното събиране на данъка върху добавената стойност при вноса и за да предотвратят злоупотребите, държавите членки имат право да предвидят в националното законодателство подходящи санкции за неспазване на задължението за физическо депозиране на внесената стока в данъчен склад, при което тези санкции не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на посочените цели. В това отношение, тъй като внесената стока не е била физически депозирана в данъчен склад, данъкът върху добавената стойност е бил дължим към момента на вноса и поради това плащането чрез обратно начисляване е просрочено начисляване на този данък. Просроченото начисляване обаче на данъка върху добавената стойност, ако няма опит за злоупотреба или засягане на държавния бюджет, представлява само формално нарушение, което не може да постави под съмнение правото на данъчнозадълженото лице на приспадане на данъка. При всички случаи късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба, която предполага, от една страна, дадената сделка, въпреки че са спазени условията, предвидени в съответните разпоредби от Шеста директива и в транспониращото тази директива национално законодателство, да е имала за последица получаването на данъчно предимство, предоставянето на което би противоречало на преследваната с тези разпоредби цел, и от друга страна, от определена съвкупност от обективни обстоятелства трябва да е видно, че основната цел на разглежданата сделка е получаването на данъчно предимство. Поради това — предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, което цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, а това предполага възможността данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности — санкция, която се състои в отказ да се признае правото на приспадане, не е съвместима с Шеста директива, когато не са установени нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 33, 34, 38, 39, 41 и 49; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 4, параграфи 1 и 2, Понятие за икономическа дейност, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка, Доставка към мрежата, Възнаграждение, Производство на електричество, по-малко от потребяваното количество.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка, позволяваща доставка на електричество към мрежата срещу получаването на редовен приход — Включване (член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на фотоволтаична инсталация, разположена върху или в близост до жилищна постройка и разработена така, че количеството произведена електроенергия, от една страна, винаги е по-малко от количеството електроенергия, която се потребява за нуждите на домакинството на експлоатиращия тази инсталация, и от друга страна, захранва мрежата срещу получаването на редовен приход, попада в обхвата на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на този член. (вж. точка 37 и диспозитива) Дело C-219/12 Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr срещу Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz (Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof) „Шеста директива ДДС — Член 4, параграфи 1 и 2 — Понятие за икономическа дейност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка — Доставка към мрежата — Възнаграждение — Производство на електричество, по-малко от потребяваното количество“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 20 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка, позволяваща доставка на електричество към мрежата срещу получаването на редовен приход — Включване (член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 77/388 на Съвета) Член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на фотоволтаична инсталация, разположена върху или в близост до жилищна постройка и разработена така, че количеството произведена електроенергия, от една страна, винаги е по-малко от количеството електроенергия, която се потребява за нуждите на домакинството на експлоатиращия тази инсталация, и от друга страна, захранва мрежата срещу получаването на редовен приход, попада в обхвата на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на този член. (вж. точка 37 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност, Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура, Отстраняване на нарушението, Внасяне на данъка, Държавен бюджет, Липса на вреда, Административна санкция.

Keywords Summary Keywords 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) 2. Държави членки — Запазена компетентност — Област на санкциите във връзка с данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи 3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват — Санкция за забава, предвидена от държава членка за данъчнозадължено лице, което не е изпълнило задължението си за счетоводно отразяване — Отстраняване на нарушението — Внасяне на данъка — Допустимост — Преценка на определени обстоятелства от националната юрисдикция с оглед на членове 242 и 273 от Директива 2006/112, както и с оглед на принципа на пропорционалност (членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Вж. текста на решението. (вж. точка 27) 2. Вж. текста на решението. (вж. точка 31) 3. Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви. Националната юрисдикция следва да прецени — предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице — дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Действително правните субекти не могат да се позовават на нормите на Съюза с измамна или противоправна цел. Следва все пак да се подчертае, че късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба. (вж. точки 41—43 и диспозитива) Дело C-259/12 Териториална дирекция на Националната агенция за приходите — Пловдив срещу „Родопи-M 91“ ООД (Преюдициално запитване, отправено от Пловдивски административен съд) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност — Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура — Отстраняване на нарушението — Внасяне на данъка — Държавен бюджет — Липса на вреда — Административна санкция“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 20 юни 2013 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) Държави членки — Запазена компетентност — Област на санкциите във връзка с данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват — Санкция за забава, предвидена от държава членка за данъчнозадължено лице, което не е изпълнило задължението си за счетоводно отразяване — Отстраняване на нарушението — Внасяне на данъка — Допустимост — Преценка на определени обстоятелства от националната юрисдикция с оглед на членове 242 и 273 от Директива 2006/112, както и с оглед на принципа на пропорционалност (членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 27) Вж. текста на решението. (вж. точка 31) Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви. Националната юрисдикция следва да прецени — предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице — дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Действително правните субекти не могат да се позовават на нормите на Съюза с измамна или противоправна цел. Следва все пак да се подчертае, че късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба. (вж. точки 41—43 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 213, 214 и 273, Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС, Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност, Законосъобразност, Борба срещу данъчните измами, Принцип на пропорционалност.

Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35)

Шеста директива ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Понятие за икономическа дейност, Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди, Режим на самоначисляване, Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност, Глоба, Принцип на пропорционалност.

Дело C-263/11 Ainārs Rēdlihs срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Използване на материална вещ — Понятие — Продажба на дървен материал от частна гора — Включване (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила — Условие за включване — Упражняване на дейността с цел получаване на постоянен доход от нея (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Държави членки — Запазена компетентност — Санкции в областта на данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Задължение да декларират започването на дейност като данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която дава възможност да се наложи глоба на физическо лице, което не е изпълнило задължението си за регистриране за целите на данъка върху добавената стойност, но което не е било платец на данъка — Глоба, чийто размер се определя чрез прилагане на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Продажбата на плодовете от вещта, каквато е продажбата на дървен материал от лична гора, трябва да се смята за „експлоатация“ на вещта по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138. (вж. точка 31) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен. В последния случай сравнението между условията, при които заинтересованото лице действително експлоатира вещта, от една страна, и условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, от друга, може да е един от методите за проверка дали въпросната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход. В този смисъл, когато заинтересованото лице активно се занимава с горскостопанска дейност, като използва средства, подобни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, разглежданата дейност трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това обстоятелството, че разглежданите доставки на дървен материал са извършени с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, само по себе си не налага извода, че тези доставки са извършени инцидентно, а не „с цел получаване на доход от [тях] на постоянна основа“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. точки 34—37 и 40; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 44—46) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. (вж. точка 55; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 57—63) Дело C-263/11 Ainārs Rēdlihs срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Използване на материална вещ — Понятие — Продажба на дървен материал от частна гора — Включване (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила — Условие за включване — Упражняване на дейността с цел получаване на постоянен доход от нея (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Държави членки — Запазена компетентност — Санкции в областта на данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Задължение да декларират започването на дейност като данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която дава възможност да се наложи глоба на физическо лице, което не е изпълнило задължението си за регистриране за целите на данъка върху добавената стойност, но което не е било платец на данъка — Глоба, чийто размер се определя чрез прилагане на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Продажбата на плодовете от вещта, каквато е продажбата на дървен материал от лична гора, трябва да се смята за „експлоатация“ на вещта по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138. (вж. точка 31) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен. В последния случай сравнението между условията, при които заинтересованото лице действително експлоатира вещта, от една страна, и условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, от друга, може да е един от методите за проверка дали въпросната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход. В този смисъл, когато заинтересованото лице активно се занимава с горскостопанска дейност, като използва средства, подобни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, разглежданата дейност трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това обстоятелството, че разглежданите доставки на дървен материал са извършени с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, само по себе си не налага извода, че тези доставки са извършени инцидентно, а не „с цел получаване на доход от [тях] на постоянна основа“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. точки 34—37 и 40; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 44—46) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. (вж. точка 55; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 57—63)