Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, A, параграф 1, буква ж), Освобождаване на доставки на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни, Понятие за доставки на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, Организации, признати за благотворителни, Дом за настаняване и услуги за възрастни хора.

Дело C-335/14 Les Jardins de Jouvence SCRL срещу État belge (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, A, параграф 1, буква ж) — Освобождаване на доставки на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Понятие за доставки на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване — Организации, признати за благотворителни — Дом за настаняване и услуги за възрастни хора“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 януари 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Благотворителни организации — Критерии (член 13, A, параграф 1, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета и член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Предоставяне на жилища за настаняване, пригодени за възрастни хора, от домовете за настаняване и услуги — Включване — Други услуги, предоставяни от домовете за настаняване и услуги — Включване — Условия — Финансово участие на публичните власти — Липса на последици (член 13, A, параграф 1, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета и член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112) Член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота предоставя на държавите членки право на преценка при признаването за благотворителни на организации, които не са публичноправни субекти. При признаването за благотворителни на организации, които не са публичноправни субекти, националните органи в съответствие с правото на Съюза и под контрола на националните юрисдикции следва да вземат предвид редица фактори. Сред тях могат да бъдат наличието на специфични разпоредби — национални или регионални, законови или административни, данъчни или социалноосигурителни — общественият интерес от дейността на съответното данъчнозадължено лице, обстоятелството, че други данъчнозадължени лица, осъществяващи същите дейности, вече са били признати по сходен начин, както и фактът, че голяма част от разходите за съответните услуги евентуално се поемат от здравноосигурителни каси или други социалноосигурителни институции. Освен това, от една страна, тъй като понятието „организация“ по принцип е достатъчно широко, за да обхване и извършващите дейност с цел печалба физически лица и други частноправни субекти, фактът, че съответната организация извършва дейност с цел печалба, по никакъв начин не изключва квалифицирането му като „друга организация, призната за благотворителна от съответната държава членка“, по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива. От друга страна, макар фактът, че голяма част от разходите за съответните услуги евентуално се поемат от здравноосигурителни каси или други социалноосигурителни институции, може да е един от факторите, които следва да се вземат предвид при определяне дали съответната организация е благотворителна, то това обстоятелство е само един от тези фактори. Поради това липсата на публично финансиране сама по себе си не изключва такова признаване, преценката за което следва да се извърши с оглед на всички релевантни за случая фактори. (вж. т. 34, 35, 39) Член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че от доставките, извършвани от дом за настаняване и услуги за възрастни хора, за който запитващата юрисдикция трябва да прецени с оглед по-специално на посочените в настоящото решение фактори дали е благотворителна организация, тези, които се състоят в предоставяне на жилища за настаняване, пригодени за възрастни хора, могат да се ползват от освобождаването по посочената разпоредба. Другите извършвани от такъв дом доставки по принцип също се ползват от това освобождаване, ако по-специално доставките, които домовете за настаняване и услуги за възрастни хора са длъжни да извършват съгласно релевантната национална правна уредба, са с цел оказване на помощ и предоставяне на грижи за възрастни хора и ако съответстват на доставките, които съгласно съответната национална правна уредба са длъжни да извършват и старческите домове. В това отношение не е от значение дали за стопанисването на дом за настаняване и услуги за възрастни хора се получават субсидии или друга форма на финансово предимство или участие от страна на публичните власти. Всъщност текстът на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива изрично посочва, че услугите, доставяни от старчески домове, са сред доставките на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, което означава, че по отношение на тях се прилага предвиденото в тази разпоредба освобождаване. В това отношение следва да се отбележи, че също като домовете за настаняване и услуги за възрастни хора старческите домове предоставят на възрастни хора над 60-годишна възраст жилища за настаняване и различни услуги за осигуряване на помощ и грижи. От една страна, доставките, състоящи се в предоставяне на жилища за настаняване, следва да бъдат подчинени на едно и също третиране за целите на данъка върху добавената стойност, независимо дали жилищата се предоставят от старчески дом, или от дом за настаняване и услуги за възрастни хора. От друга страна, ако доставките на услуги за осигуряване на помощ и грижи, които съгласно приложимата национална правна уредба домовете за настаняване и услуги за възрастни хора задължително трябва да предоставят, са същите като тези, които старческите домове трябва да предоставят съгласно същата правна уредба, то те трябва да бъдат подчинени на едно и също третиране за целите на данъка върху добавената стойност. Впрочем случаите на освобождаване по член 13, A, параграф 1 от Шеста директива представляват самостоятелни понятия на правото на Съюза и поради това трябва да бъдат дефинирани на равнището на Европейския съюз. При все това обаче, ако дефиницията на доставките по член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива е свързана с наличието на публично финансово участие в полза на оператора или на поемане на разходите за доставките от схеми за социална сигурност, би се стигнало до положение, при което това понятие зависи от особеностите на правните уредби на държавите членки в тази област. Освен това съгласно член 13, A, параграф 2, буква б), първо тире от Шеста директива държавите членки трябва да изключат възможността за освобождаване на доставките на услуги, посочени по-специално в член 13, A, параграф 1, буква ж) от посочената директива, ако същите не са от съществено значение за освободените сделки. Всъщност споменатата разпоредба е задължителна за държавите членки и установява условия, които трябва да бъдат взети предвид при тълкуването на посочените в нея различни случаи на освобождаване, отнасящи се — също като в хипотезата по член 13, A, параграф 1, буква ж) от споменатата директива — до доставки на услуги или на стоки, които са тясно свързани или които имат тясна връзка с дейност от общ интерес. (вж. т. 42, 43, 47, 52, 55 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точка 6, Специални инвестиционни фондове, Понятие, Инвестиции в недвижими имоти, Управление на специални инвестиционни фондове, Понятие, Фактическа експлоатация на недвижим имот.

Дело C-595/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Fiscale Eenheid X NV cs (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точка 6 — Специални инвестиционни фондове — Понятие — Инвестиции в недвижими имоти — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Фактическа експлоатация на недвижим имот“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 9 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие за специални инвестиционни фондове — Инвестиционни дружества, учредени от инвеститори с цел инвестиране в недвижими имоти — Включване — Условие — Държавен надзор върху посочените дружества (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Фактическа експлоатация на недвижимите имоти на специален инвестиционен фонд — Изключване (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че инвестиционни дружества, при които капиталът се набира от повече от един инвеститор, които носят риска от управлението на събраните в него активи с цел за закупуването, владението, управлението и продажбата на недвижими имоти, за да се генерира печалба, която да се разпредели между всички притежаващи част от капитала под формата на дивидент, като последните се ползват и от друго предимство поради повишаване на стойността на притежаваното от тях дялово участие, могат да се разглеждат като специални инвестиционни фондове по смисъла на тази разпоредба, при условие че съответната държава членка е упражнила особен държавен надзор върху дружествата. В това отношение, доколкото вложенията, независимо дали се състоят от ценни книжа, или от недвижими имоти, подлежат на сходен особен държавен надзор, между тези форми на вложения има и пряка конкуренция. За инвеститора и в двата случая е важна доходността, която му носят вложенията. Принципът на данъчен неутралитет обаче не допуска предоставянето на сходни услуги, които се конкурират помежду си, да се третира различно от гледна точка на данъка върху добавената стойност. (вж. т. 63 и 64; т. 1 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието за управление, което се съдържа в тази разпоредба, не обхваща и фактическата експлоатация на недвижимите имоти на специален инвестиционен фонд. В това отношение специфичната дейност на специален инвестиционен фонд се състои в колективно инвестиране на привлечените капитали. В този смисъл, доколкото активите на подобен фонд се състоят от недвижими имоти, специфичната му дейност включва, от една страна, дейностите, свързани с подбора, покупката и продажбата на недвижими имоти, а от друга страна, административните и счетоводните задачи. За разлика от това фактическата експлоатация на недвижимите имоти не е специфична за експлоатацията на специален инвестиционен фонд, доколкото надхвърля различните дейности, свързани с колективното инвестиране на привлечените капитали. Доколкото фактическата експлоатация на недвижимите имоти има за цел да опази и разшири инвестираното имущество, целта ѝ не е специфична на дейността на специален инвестиционен фонд, а е присъща на всеки вид инвестиране. (вж. т. 77—79; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху оборота, Приложно поле, Освобождаване, Понятие за застрахователни сделки, Понятие за доставка на услуги, Предварително определена сума за гарантиране на повреда на употребявано превозно средство.

Дело C-584/13 Directeur général des finances publiques срещу Mapfre asistencia compañia internacional de seguros y reaseguros SA и Mapfre warranty SpA срещу Directeur général des finances publiques (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху оборота — Приложно поле — Освобождаване — Понятие за застрахователни сделки — Понятие за доставка на услуги — Предварително определена сума за гарантиране на повреда на употребявано превозно средство“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 16 юли 2015 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия контекст (член 267 ДФЕС; член 94 от Процедурния правилник на Съда) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Случаи на освобождаване на застрахователните и презастрахователните сделки — Понятие — Доставка на услуги, при която срещу заплащане на предварително определена сума се предоставя гаранция за механичната повреда на някои части на употребявано превозно средство — Доставка, извършена от независим от продавача на употребяваното превозно средство икономически оператор — Включване — Доставка на услуги и продажба на употребяваното превозно средство, които трябва да се считат за единна доставка или за самостоятелни доставки — Преценка от националния съд (член 13, Б, буква a) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Вж. текста на решението. (вж. т. 31—33) Член 13, Б, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба доставката на услуги, при която срещу заплащане на предварително определена сума независим от продавача на употребявани превозни средства икономически оператор предоставя гаранция за механичната повреда на някои части на превозното средство, представлява освободена застрахователна сделка. Всъщност, независимо дали купувачът на употребявано превозно средство сключва договора с независим от продавача на това превозно средство икономически оператор, като посоченият продавач е само посредник, или продавачът сключва този договор от свое име, но за сметка на купувача, или още продавачът прехвърля на купувача правата си по договор, който е сключил от свое име и за своя сметка с независимия икономически оператор, понятието за застрахователни сделки по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива е достатъчно широко, за да обхваща всяка от описаните хипотези. Освен това определянето на доставка на услуги като „застрахователна сделка“ по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива не може да зависи от начина, по който застрахователят управлява големината на риска, който се задължава да покрие, и изчислява съответния размер на премиите. В това отношение самата същност на „застрахователната сделка“ по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива се състои в това, че застрахованото лице се предпазва от риска да понесе несигурна, но потенциално голяма финансова загуба, като заплаща премия, която от своя страна е сигурна, но ограничена по размер. Накрая извършването на доставка на услуги като цитираната по-горе и продажбата на употребяваното превозно средство трябва по принцип да се считат за отделни и самостоятелни доставки, подлежащи на отделно разглеждане по отношение на данъка върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция следва да прецени дали продажбата на употребявано превозно средство и гаранцията, предоставяна от независим от продавача на това превозно средство икономически оператор за механичната повреда на някои части на превозното средство, са свързани до такава степен, че трябва да се разглеждат като единна сделка, или напротив — като самостоятелни сделки. (вж. т. 38, 41, 42 и 58 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/EО, Членове 132-134 и 168, Случаи на освобождаване, Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от частноправни организации, Право на приспадане.

Дело C-319/12 Minister Finansów срещу MDDP sp. z o.o. Akademia Biznesu, sp. komandytowa (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EО — Членове 132—134 и 168 — Случаи на освобождаване — Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от частноправни организации — Право на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 28 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти — Допустимост — Общо освобождаване на всички доставки на образователни услуги, без да се взема предвид предметът на дейност на организациите, които не са публичноправни субекти, доставящи тези услуги — Недопустимост (член 132, параграф 1, буква и) и членове 133 и 134 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Получени доставки на образователни услуги, които не се облагат с данъка поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на член 132, параграф 1, буква и) от тази директива — Неприлагане на посоченото освобождаване по отношение на данъчнозадължено лице, което не е публичноправно учебно заведение — Признаване на правото на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Разпоредбите на член 132, параграф 1, буква и), член 133 и член 134 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат доставките на образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти, да бъдат освободени от този данък. Член 132, параграф 1, буква и) от тази директива обаче не допуска общо освобождаване на всички доставки на образователни услуги, без да се взема предвид предметът на дейност на организациите, които не са публичноправни субекти, доставящи тези услуги. От това следва, че тези организации, т.е. частните организации, трябва да отговарят на условието да имат сроден предмет на този на публичноправните субекти. В това отношение, доколкото в член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 не се уточняват условията или особеностите, по които може да се разпознае този сходен предмет, по принцип националното право на всяка държава членка трябва да определи правилата, въз основа на които може тези организации да бъдат определени като имащи сроден предмет на дейност. (вж. точки 33, 35, 37 и 39; точка 1 от диспозитива) По силата на член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност или на националната разпоредба, с която този член е транспониран, данъчнозадължено лице не може да иска да му се признае право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, ако поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на член 132, параграф 1, буква и) от тази директива, предоставените от него образователни услуги не се облагат с този данък като получени доставки. Това данъчнозадължено лице може все пак да се позове на несъвместимостта на посоченото освобождаване с член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, за да не бъде то прилагано по отношение на него, когато, дори като се вземе предвид свободата на преценка, която тази разпоредба дава на държавите членки, обективно не може да се приеме, че посоченото данъчнозадължено лице има предмет, сроден с този на публичноправен субект с образователен предмет по смисъла на посочената разпоредба, което следва да се провери от националния съд. В последната посочена хипотеза предоставяните от това данъчнозадължено лице образователни услуги ще бъдат обложени с данък върху добавената стойност и тогава то ще може да се ползва от правото на приспадане на платения по получени доставки данък. (вж. точка 56; точка 2 от диспозитива) Дело C-319/12 Minister Finansów срещу MDDP sp. z o.o. Akademia Biznesu, sp. komandytowa (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EО — Членове 132—134 и 168 — Случаи на освобождаване — Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от частноправни организации — Право на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 28 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти — Допустимост — Общо освобождаване на всички доставки на образователни услуги, без да се взема предвид предметът на дейност на организациите, които не са публичноправни субекти, доставящи тези услуги — Недопустимост (член 132, параграф 1, буква и) и членове 133 и 134 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Получени доставки на образователни услуги, които не се облагат с данъка поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на член 132, параграф 1, буква и) от тази директива — Неприлагане на посоченото освобождаване по отношение на данъчнозадължено лице, което не е публичноправно учебно заведение — Признаване на правото на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Разпоредбите на член 132, параграф 1, буква и), член 133 и член 134 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат доставките на образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти, да бъдат освободени от този данък. Член 132, параграф 1, буква и) от тази директива обаче не допуска общо освобождаване на всички доставки на образователни услуги, без да се взема предвид предметът на дейност на организациите, които не са публичноправни субекти, доставящи тези услуги. От това следва, че тези организации, т.е. частните организации, трябва да отговарят на условието да имат сроден предмет на този на публичноправните субекти. В това отношение, доколкото в член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 не се уточняват условията или особеностите, по които може да се разпознае този сходен предмет, по принцип националното право на всяка държава членка трябва да определи правилата, въз основа на които може тези организации да бъдат определени като имащи сроден предмет на дейност. (вж. точки 33, 35, 37 и 39; точка 1 от диспозитива) По силата на член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност или на националната разпоредба, с която този член е транспониран, данъчнозадължено лице не може да иска да му се признае право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, ако поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на член 132, параграф 1, буква и) от тази директива, предоставените от него образователни услуги не се облагат с този данък като получени доставки. Това данъчнозадължено лице може все пак да се позове на несъвместимостта на посоченото освобождаване с член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, за да не бъде то прилагано по отношение на него, когато, дори като се вземе предвид свободата на преценка, която тази разпоредба дава на държавите членки, обективно не може да се приеме, че посоченото данъчнозадължено лице има предмет, сроден с този на публичноправен субект с образователен предмет по смисъла на посочената разпоредба, което следва да се провери от националния съд. В последната посочена хипотеза предоставяните от това данъчнозадължено лице образователни услуги ще бъдат обложени с данък върху добавената стойност и тогава то ще може да се ползва от правото на приспадане на платения по получени доставки данък. (вж. точка 56; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Втора директива 67/228/ЕИО, Член 8, буква а), Шеста директива 77/388/ЕИО, Доставка на стоки, Данъчна основа, Комисиона, заплащана от дружество за дистанционни продажби на негов търговски представител, Покупки от клиенти, трети лица, Ценови намаления след възникване на данъчното събитие, Непосредствено действие.

Дело C-310/11 Grattan plc срещу The Commissioners of Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Данъчни въпроси — ДДС — Втора директива 67/228/ЕИО — Член 8, буква а) — Шеста директива 77/388/ЕИО — Доставка на стоки — Данъчна основа — Комисиона, заплащана от дружество за дистанционни продажби на негов търговски представител — Покупки от клиенти, трети лица — Ценови намаления след възникване на данъчното събитие — Непосредствено действие“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 19 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директиви 67/228 и 77/388 — Несъизмерими степени на хармонизация (Директива 67/228 на Съвета и Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Комисиона, заплащана от дружество за дистанционни продажби на негов търговски представител за вече извършени доставки на стоки — Възможност на основание Директива 67/228 данъчната основа да се намали a posteriori — Липса (член 8, буква а) от Директива 67/228 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 33) Член 8, буква а) от Втора директива 67/228 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че той не дава на данъчнозадължено лице правото да третира a posteriori данъчната основа на доставка на стоки като намалена, когато след датата на тази доставка на стоки търговският представител получава от доставчика кредит, който той избира да приеме или като плащане в пари, или като кредит срещу дължими към доставчика суми във връзка с вече извършени доставки на стоки. (вж. точка 37 и диспозитива) Дело C-310/11 Grattan plc срещу The Commissioners of Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Данъчни въпроси — ДДС — Втора директива 67/228/ЕИО — Член 8, буква а) — Шеста директива 77/388/ЕИО — Доставка на стоки — Данъчна основа — Комисиона, заплащана от дружество за дистанционни продажби на негов търговски представител — Покупки от клиенти, трети лица — Ценови намаления след възникване на данъчното събитие — Непосредствено действие“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 19 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директиви 67/228 и 77/388 — Несъизмерими степени на хармонизация (Директива 67/228 на Съвета и Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Комисиона, заплащана от дружество за дистанционни продажби на негов търговски представител за вече извършени доставки на стоки — Възможност на основание Директива 67/228 данъчната основа да се намали a posteriori — Липса (член 8, буква а) от Директива 67/228 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 33) Член 8, буква а) от Втора директива 67/228 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че той не дава на данъчнозадължено лице правото да третира a posteriori данъчната основа на доставка на стоки като намалена, когато след датата на тази доставка на стоки търговският представител получава от доставчика кредит, който той избира да приеме или като плащане в пари, или като кредит срещу дължими към доставчика суми във връзка с вече извършени доставки на стоки. (вж. точка 37 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2, Доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни, Признаване, Условия, които не са приложими по отношение на организации, които не са публичноправни субекти, Право на преценка на държавите членки, Граници, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-174/11 Finanzamt Steglitz срещу Ines Zimmermann (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2 — Доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Признаване — Условия, които не са приложими по отношение на организации, които не са публичноправни субекти — Право на преценка на държавите членки — Граници — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 15 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Непосредствено действие (член 13, A, параграф 1, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Принцип на данъчен неутралитет — Понятие — Неутралитет на данъчната тежест и равно третиране — Отделни понятия (Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Тълкуване в светлината на принципа на данъчен неутралитет — Граници (член 13 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Благотворителни организации — Критерии — Поемане поне в две трети от случаите на разходите, направени през изминалата календарна година, от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане — Условие, което не може да осигури равно третиране на организациите, непредставляващи публичноправни субекти — Недопустимост (член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 32) Вж. текста на решението. (вж. точки 46—48) Вж. текста на решението. (вж. точки 50 и 51) Член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, тълкуван в светлината на принципа на данъчен неутралитет, не допуска подчиняване на освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност на амбулаторните грижи, предоставяни от извършващи търговска дейност доставчици, на условие, съгласно което поне в две трети от случаите свързаните с грижите разходи през изминалата календарна година трябва да са били понесени изцяло или предимно от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане, ако това условие не може да осигури равно третиране в рамките на признаването за целите на тази разпоредба на благотворителен характер на организации, които не са публичноправни субекти. С оглед на всички конкретни обстоятелства по спора, с който е сезирана, националната юрисдикция трябва да вземе предвид изискванията по член 13, A, параграф 2, буква б) от Шеста директива. В този смисъл, каквото и тълкуване да се даде на израза „тясно свързани“ в рамките на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива, следва да се напомни, че член 13, A, параграф 2, буква б), първо тире от същата във всички случаи подчинява освобождаването на условието доставките на съответните стоки или услуги да е от съществено значение за освободените сделки. Освен това по силата на член 13, A, параграф 2, буква б), второ тире от Шеста директива доставката на услуги или стоки не се освобождава съгласно разпоредбите на параграф 1, буква ж), ако основното ѝ предназначение е реализирането на допълнителен доход за организацията чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 60—63 и диспозитива) Дело C-174/11 Finanzamt Steglitz срещу Ines Zimmermann (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2 — Доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Признаване — Условия, които не са приложими по отношение на организации, които не са публичноправни субекти — Право на преценка на държавите членки — Граници — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 15 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Непосредствено действие (член 13, A, параграф 1, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Принцип на данъчен неутралитет — Понятие — Неутралитет на данъчната тежест и равно третиране — Отделни понятия (Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Тълкуване в светлината на принципа на данъчен неутралитет — Граници (член 13 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Благотворителни организации — Критерии — Поемане поне в две трети от случаите на разходите, направени през изминалата календарна година, от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане — Условие, което не може да осигури равно третиране на организациите, непредставляващи публичноправни субекти — Недопустимост (член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 32) Вж. текста на решението. (вж. точки 46—48) Вж. текста на решението. (вж. точки 50 и 51) Член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, тълкуван в светлината на принципа на данъчен неутралитет, не допуска подчиняване на освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност на амбулаторните грижи, предоставяни от извършващи търговска дейност доставчици, на условие, съгласно което поне в две трети от случаите свързаните с грижите разходи през изминалата календарна година трябва да са били понесени изцяло или предимно от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане, ако това условие не може да осигури равно третиране в рамките на признаването за целите на тази разпоредба на благотворителен характер на организации, които не са публичноправни субекти. С оглед на всички конкретни обстоятелства по спора, с който е сезирана, националната юрисдикция трябва да вземе предвид изискванията по член 13, A, параграф 2, буква б) от Шеста директива. В този смисъл, каквото и тълкуване да се даде на израза „тясно свързани“ в рамките на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива, следва да се напомни, че член 13, A, параграф 2, буква б), първо тире от същата във всички случаи подчинява освобождаването на условието доставките на съответните стоки или услуги да е от съществено значение за освободените сделки. Освен това по силата на член 13, A, параграф 2, буква б), второ тире от Шеста директива доставката на услуги или стоки не се освобождава съгласно разпоредбите на параграф 1, буква ж), ако основното ѝ предназначение е реализирането на допълнителен доход за организацията чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 60—63 и диспозитива)