Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 167, член 168, буква а), член 250 и член 252, Приспадане на данъка, платен по получена доставка, Недвижим имот, Офисно помещение, Фотоволтаична инсталация, Решение за включване в имущество, което дава право на приспадане, Съобщаване на решението за включване в имущество, Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане, Презумпция за включване в частното имущество на данъчнозадълженото лице при несъобщаване на решението за включване в имущество, Принцип на неутралитет, Принцип на правна сигурност, Принципи на равностойност и пропорционалност.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 90, Намаляване на данъчната основа на ДДС, Пълно или частично неплащане на цената, Условия, наложени от национална правна уредба за упражняване на правото на намаляване, Условие длъжникът да не е в производство по несъстоятелност или ликвидация, Условие кредиторът и длъжникът да са данъчнозадължени лица по ДДС.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Понятие за данъчнозадължено лице, Холдингово дружество, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество, Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито, Непредоставяне на такива услуги, Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги.

Дело C-249/17 Ryanair Ltd срещу The Revenue Commissioners (Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Понятие за данъчнозадължено лице — Холдингово дружество — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество — Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито — Непредоставяне на такива услуги — Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 17 октомври 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Намерение от страна на дружество да придобие всички акции в друго дружество с цел извършването на икономическа дейност — Включване — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции — Право на приспадане — Неизвършване на планираната икономическа дейност — Липса на последици (членове 4 и 17 от Директива 77/388 на Съвета) Членове 4 и 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставят на дружество като разглежданото в главното производство — което възнамерява да придобие всички акции в друго дружество с цел извършването на икономическа дейност, състояща се в предоставянето на последното дружество на облагаеми с данък върху добавената стойност (ДДС) услуги по управление — правото да приспада в пълен размер платения по получени доставки ДДС за направените в рамките на публично предложение за поглъщане разходи за предоставянето на консултантски услуги дори ако се установи, че посочената икономическа дейност не е извършена, при положение че планираната икономическа дейност е единствената причина за тези разходи. (вж. 32 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Членове 167, 168 и 184, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Корекция, Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, Първоначално предназначение за дейност, при която не се извършва приспадане на ДДС, а впоследствие и за дейност, която подлежи на облагане с ДДС, Публичен орган, Качество на данъчнозадължено лице към момента на облагаемата сделка.

Дело C-140/17 Szef Krajowej Administracji Skarbowej срещу Gmina Ryjewo (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 167, 168 и 184 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция — Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи — Първоначално предназначение за дейност, при която не се извършва приспадане на ДДС, а впоследствие и за дейност, която подлежи на облагане с ДДС — Публичен орган — Качество на данъчнозадължено лице към момента на облагаемата сделка“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 25 юли 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на приспаданията — Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, които поради естеството си може да се използват както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности — Публичноправен субект, който първоначално използва имота за необлагаеми дейности — Право на корекция — Условие — Качество на данъчнозадължено лице към момента на облагаемата сделка (членове 167, 168 и 184 от Директива 200/112 на Съвета) Членове 167, 168 и 184 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на неутралитет на ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат публичноправен субект да се ползва от право на корекция на приспадането на ДДС, платен върху недвижим имот, придобит като дълготраен актив, в случай като разглеждания в главното производство, когато, от една страна, към момента на придобиването този актив, който поради естеството си може да се използва както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности, се използва първоначално за необлагаеми дейности, и от друга страна, публичноправният субект не е изразил изрично намерението си да използва този имот за облагаема дейност, но и не е изключил използването му с такава цел, ако от преценката, която следва да осъществи националната юрисдикция на всички фактически обстоятелства, се установи, че е изпълнено условието по член 168 от Директива 2006/112 данъчнозадълженото лице да е действало в това си качество към момента, в който е осъществило придобиването. (вж. т. 59 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Осма директива 79/1072/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка, Възстановяване на ДДС, начислен за внесените стоки, Условия, Обективни обстоятелства, потвърждаващи намерението на данъчнозадълженото лице да използва внесените стоки в рамките на икономическата си дейност, Сериозна опасност от неосъществяване на сделката, за която е извършен вносът.

Дело C-441/16 SMS group GmbH срещу Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti (Преюдициално запитване,отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Осма директива 79/1072/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка — Възстановяване на ДДС, начислен за внесените стоки — Условия — Обективни обстоятелства, потвърждаващи намерението на данъчнозадълженото лице да използва внесените стоки в рамките на икономическата си дейност — Сериозна опасност от неосъществяване на сделката, за която е извършен вносът“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 21 септември 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Спиране на изпълнението на договор за внос на стоки — Неосъществяване на сделката, за която са предназначени посочените стоки — Липса на доказателство за последващото движение на посочените стоки — Отказ на правото на възстановяване — Недопустимост (Директиви на Съвета 79/1072 и 2006/112, член 170) Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, във връзка с член 170 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че тя не допуска държава членка да откаже на данъчнозадължено лице, което не е установено на нейна територия, правото на възстановяване на ДДС, платен за вноса на стоки в положение като разглежданото в главното производство, при което изпълнението на договора, в рамките на който данъчнозадълженото лице е закупило и извършило внос на тези стоки, е било спряно, сделката, за която те е трябвало да бъдат използвани, в крайна сметка не се е осъществила и данъчнозадълженото лице не е представило доказателство за последващото им движение. Всъщност, видно от установената практика на Съда, при липсата на обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба, и освен ако няма евентуални корекции в съответствие с предвидените в Директивата за ДДС условия, веднъж възникнало, правото на приспадане остава придобито право (вж. по аналогия решение от 22 март 2012 г., Klub,C-153/11, EU:C:2012:163, т. 46 и цитираната съдебна практика). По-специално, когато поради външни за неговата воля обстоятелства данъчнозадълженото лице не е могло да използва стоките или услугите, довели до приспадане в рамките на предвидената сделка, правото на приспадане остава придобито, тъй като в подобен случай не съществува никаква опасност от измама или злоупотреба, които биха могли да обосноват отказа за възстановяване (вж. по аналогия решение от 22 март 2012 г., Klub,C-153/11, EU:C:2012:163, т. 47 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 55, 56 и 58 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 26, параграф 1, буква б) и членове 168 и 176, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, Използване на услугите от третото лице и от данъчнозадълженото лице, Безвъзмездна доставка на услугата в полза на третото лице, Осчетоводяване на разходите за извършените услуги като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице, Установяване на наличието на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице.

Дело C-132/16 Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София срещу „Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс“ЕООД (Преюдициално запитване,отправено от Върховен административен съд) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 26, параграф 1, буква б) и членове 168 и 176 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице — Използване на услугите от третото лице и от данъчнозадълженото лице — Безвъзмездна доставка на услугата в полза на третото лице — Осчетоводяване на разходите за извършените услуги като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице — Установяване на наличието на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 14 септември 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Ограничения на правото на приспадане—Запазване на изключенията от правото на приспадане, съществуващи към датата на присъединяване към Европейския съюз—Условия—Изключения, които не са от общ характер (член 176 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице—Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице—Обстоятелство, което е годно да установи такава връзка—Абсолютна необходимост на доставката на услуги, за да позволи на данъчнозадълженото лице да упражнява икономическата си дейност (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице—Доставка от данъчнозадълженото лице на услуги, състоящи се в строителството или подобряването на недвижим имот, собственост на трето лице—Трето лице, ползващо се от резултата на посочените услуги—Услуги, използвани както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност—Право на приспадане—Условия—Доставка на услуги, извършени нагоре по веригата, които са съставен елемент от цената по последваща облагаема сделка на данъчнозадълженото лице—Граници—Необходимост на доставката за сделката и пропорционално отчитане за тази цел (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 21) Вж. текста на решението. (вж. т. 28—34) Член 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения данък върху добавената стойност за получена доставка на услуги, състоящи се в изграждането или подобряването на обект, собственост на трето лице, когато последното получава безвъзмездно резултата от тези услуги и те се използват както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност, доколкото тези услуги не надхвърлят необходимото, за да може посоченото данъчнозадължено лице да извършва последващи облагаеми сделки, и стойността им е включена в цената на тези сделки. (вж. т. 36, 37 и 40 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, Право на приспадане, Приспадане на платения данък по получени доставки във връзка с придобиването или производството на дълготрайни активи, Развлекателна пътека, пряко предназначена да бъде безплатно използвана от гражданите, Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки.

Дело C-126/14 „Sveda“ UAB срещу Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Приспадане на платения данък по получени доставки във връзка с придобиването или производството на дълготрайни активи — Развлекателна пътека, пряко предназначена да бъде безплатно използвана от гражданите — Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване на стоки от данъчнозадължено лице за нуждите на неговата икономическа дейност — Критерии за преценка (член 9, параграф 1, втора алинея и член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерии за преценка (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване или производство на дълготрайни активи в рамките на изграждането на развлекателна пътека, предоставена на гражданите за безплатно използване — Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки — Право на приспадане — Условия (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) От член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва, че доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. В този смисъл частноправен субект в качеството си на данъчнозадължено лице може да придобие стоки или услуги за нуждите на дадена икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 дори когато не ги използва веднага за тази икономическа дейност. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е действало в това си качество за нуждите на икономическа дейност, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Националният съд следва да извърши тази преценка. (вж. т. 18, 19 и 21) Наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на ДДС, с който са обложени получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане. При все това налице е право на приспадане дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато направените разходи са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. В това отношение в рамките на прилагането на критерия за пряката връзка от страна на данъчните администрации и националните съдилища те трябва да вземат предвид всички обстоятелства, при които са осъществени съответните сделки, и да държат сметка само за доставките, които са обективно свързани с облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице. По този начин наличието на подобна връзка трябва да се прецени с оглед на обективното съдържание на въпросната доставка. (вж. т. 27—29) Член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на данъчнозадължено лице правото да приспадне платения данък върху добавената стойност по получени доставки за придобиването или производството на дълготрайни активи с цел планирана икономическа дейност, свързана със селския и развлекателен туризъм, които, от една страна, са пряко предназначени да бъдат използвани безплатно от гражданите и могат, от друга страна, да бъдат средство за извършване на облагаеми сделки, ако се докаже наличието на пряка и непосредствена връзка между разходите, свързани с получените доставки, и една и повече извършени доставки, даващи право на приспадане, или с цялата икономическа дейност на данъчнозадълженото лице, което националният съд има задачата да провери въз основа на обективни елементи. В това отношение непосредственото безплатно използване на дълготрайните активи не поставя под въпрос посочената пряка и непосредствена връзка, доколкото, от една страна, предоставянето на гражданите на развлекателната пътека не попада в някой от случаите на освобождаване от данък, посочени в Директива 2006/112, и от друга страна, тъй като направените от данъчнозадълженото лице разходи за изграждането на тази пътека могат да бъдат свързани с неговата икономическа дейност, те не се отнасят до дейности извън приложното поле на данъка върху добавената стойност. (вж. т. 33, 34 и 37 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Доставка на стоки или услуги, Договор за лизинг, Връщане на лизингодателя на недвижим имот, предмет на договор за лизинг, Понятие „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“, Право на лизингодателя на намаляване на облагаемата основа, Двойно данъчно облагане, Отделни доставки, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-209/14 NLB Leasing d.o.o. срещу Republika Slovenija (Преюдициално запитване, отправено от Vrhovno sodišče Republike Slovenije) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Доставка на стоки или услуги — Договор за лизинг — Връщане на лизингодателя на недвижим имот, предмет на договор за лизинг — Понятие „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“ — Право на лизингодателя на намаляване на облагаемата основа — Двойно данъчно облагане — Отделни доставки — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 2 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие — Сключване на договор за лизинг на недвижим имот — Включване — Условия (член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Намаляване в случай на анулиране, разваляне, отказ или намаляване на цената — Данъчнозадължено лице, което реално е получило всички плащания като насрещна престация за доставената услуга или, без договорът да е бил развален или отменен, на което другата страна вече не дължи уговорената цена — Липса на намаляване (член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Лизингова услуга, отнасяща се до недвижими имоти, и продажба на тези имоти на трето за договора за лизинг лице — Отделно данъчно облагане за целите на данъка върху добавената стойност — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в хипотезата, при която договор за лизинг на недвижим имот предвижда в края на договора или да се прехвърли собствеността на лизингополучателя, или да му се предоставят присъщите за правото на собственост върху този имот основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху посочения имот, и настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката, която следва от такъв договор, трябва да се приравни на придобиване на дълготраен актив. (вж. т. 32; т. 1 от диспозитива) Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява данъчнозадължено лице да намали данъчната си основа, когато реално е получило всички плащания като насрещна престация за доставената от него услуга или когато, без договорът да е бил развален или отменен, другата страна по договора вече не му дължи уговорената цена. (вж. т. 38; т. 2 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкува в смисъл, че допуска, от една страна, лизингова услуга, отнасяща се до недвижими имоти, и от друга, продажбата на тези имоти на трето (за договора за лизинг) лице, да бъдат обект на отделно данъчно облагане за целите на данъка върху добавената стойност, ако за тези сделки не може да се счита, че образуват една-единствена доставка — нещо, което следва да бъде преценено от националната юрисдикция. (вж. т. 44; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принципи на пропорционалност и на данъчен неутралитет — Данъчно облагане на доставка на недвижим имот в рамките на процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която задължава извършващия тази продан съдебен изпълнител да изчисли и да плати ДДС върху такава сделка — Плащане на покупната цена на компетентния съд и необходимост този съд да прехвърли дължимия ДДС на съдебния изпълнител — Имуществена и наказателна отговорност на съдебния изпълнител при неплащане на ДДС — Разлика между срока по общностното право за плащането на ДДС от данъчнозадължено лице и срока, наложен на такъв съдебен изпълнител — Невъзможност за приспадане на платения по получени доставки ДДС.

Дело C-499/13 Marian Macikowski срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Gdańsku (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принципи на пропорционалност и на данъчен неутралитет — Данъчно облагане на доставка на недвижим имот в рамките на процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която задължава извършващия тази продан съдебен изпълнител да изчисли и да плати ДДС върху такава сделка — Плащане на покупната цена на компетентния съд и необходимост този съд да прехвърли дължимия ДДС на съдебния изпълнител — Имуществена и наказателна отговорност на съдебния изпълнител при неплащане на ДДС — Разлика между срока по общностното право за плащането на ДДС от данъчнозадължено лице и срока, наложен на такъв съдебен изпълнител — Невъзможност за приспадане на платения по получени доставки ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 март 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която изисква от осъществилия такава продажба съдебен изпълнител да изчислява, събира и плаща в предвидените срокове данъка върху добавената стойност за такава сделка — Допустимост (членове 9 и 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Национална правна уредба, която изисква от съдебен изпълнител да поеме отговорността за неизпълнението на задължение в качеството му на платец на данъка — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, която изисква от посочения в нея платец да изчислява, събира и внася данъка върху добавената стойност, дължим при осъществената чрез принудително изпълнение продажба на вещи, без да може да извършва приспадане — Допустимост (членове 206, 250 и 252 от Директива 2006/252 на Съвета) Членове 9 и 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба на националното право, която при продажба на недвижим имот чрез принудително изпълнение задължава оператора, и по-специално осъществилия тази продажба съдебен изпълнител, да изчислява, събира и плаща в предвидените срокове данъка върху добавената стойност, дължим върху полученото от тази сделка. Всъщност, след като националната правна уредба има за цел да избегне опасността данъчнозадължено лице, предвид финансовото му състояние, да не изпълни данъчното си задължение за плащане на данъка върху добавената стойност, такава правна уредба може да осигури правилното събиране на данъка и така да попадне в обхвата на член 273 от Директива 2006/112. Освен това, макар да е вярно, че член 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 предвиждат, че данъкът може да се дължи само от данъчнозадълженото лице, което извършва облагаема доставка на стоки, или при определени обстоятелства, от приобретателя на недвижимия имот, функцията на съдебния изпълнител като посредник, отговорен за събирането на този данък, не попада в обхвата на тези разпоредби. Всъщност, тъй като неговото задължение е само да гарантира събирането на данъка и внасянето му в данъчната администрация в предвидения срок от името на данъчнозадължено лице, което дължи този данък, то няма характер на данъчно задължение, тъй като последното продължава да е за данъчнозадълженото лице. (вж. точки 38, 39, 41, 42 и 45; точка 1 от диспозитива) Принципът на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, според която съдебният изпълнител трябва да отговаря с цялото си имущество за размера на данъка върху добавената стойност, дължим върху полученото от продажбата на недвижим имот, осъществена чрез принудително изпълнение, когато не е изпълнил задължението си да събере и внесе този данък, при условие че той разполага на практика с всички правни средства, за да изпълни това задължение, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точка 53; точка 2 от диспозитива) Членове 206, 250 и 252 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба от националното право, според която посоченият в тази разпоредба платец трябва да изчислява, събира и внася данъка върху добавената стойност, дължим при осъществената чрез принудително изпълнение продажба на вещи, без да може да приспада данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки от началото на данъчния период до датата, на която данъкът е събран от данъчнозадълженото лице. Това е така, когато не платецът, а данъчнозадълженото лице, собственик на вещите, продадени от съдебния изпълнител чрез публична продан, трябва да подаде справка-декларация за данъка върху добавената стойност за продажбата на неговите вещи, и когато освен това данъчнозадълженото лице, а не платецът, има право да приспада от данъка върху добавената стойност, дължим при тази сделка, платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това приспадане се отнася до данъчния период, през който е извършена съответната сделка. (вж. точки 57 и 61; точка 3 от диспозитива) Дело C-499/13 Marian Macikowski срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Gdańsku (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принципи на пропорционалност и на данъчен неутралитет — Данъчно облагане на доставка на недвижим имот в рамките на процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която задължава извършващия тази продан съдебен изпълнител да изчисли и да плати ДДС върху такава сделка — Плащане на покупната цена на компетентния съд и необходимост този съд да прехвърли дължимия ДДС на съдебния изпълнител — Имуществена и наказателна отговорност на съдебния изпълнител при неплащане на ДДС — Разлика между срока по общностното право за плащането на ДДС от данъчнозадължено лице и срока, наложен на такъв съдебен изпълнител — Невъзможност за приспадане на платения по получени доставки ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 март 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която изисква от осъществилия такава продажба съдебен изпълнител да изчислява, събира и плаща в предвидените срокове данъка върху добавената стойност за такава сделка — Допустимост (членове 9 и 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Национална правна уредба, която изисква от съдебен изпълнител да поеме отговорността за неизпълнението на задължение в качеството му на платец на данъка — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, която изисква от посочения в нея платец да изчислява, събира и внася данъка върху добавената стойност, дължим при осъществената чрез принудително изпълнение продажба на вещи, без да може да извършва приспадане — Допустимост (членове 206, 250 и 252 от Директива 2006/252 на Съвета) Членове 9 и 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба на националното право, която при продажба на недвижим имот чрез принудително изпълнение задължава оператора, и по-специално осъществилия тази продажба съдебен изпълнител, да изчислява, събира и плаща в предвидените срокове данъка върху добавената стойност, дължим върху полученото от тази сделка. Всъщност, след като националната правна уредба има за цел да избегне опасността данъчнозадължено лице, предвид финансовото му състояние, да не изпълни данъчното си задължение за плащане на данъка върху добавената стойност, такава правна уредба може да осигури правилното събиране на данъка и така да попадне в обхвата на член 273 от Директива 2006/112. Освен това, макар да е вярно, че член 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 предвиждат, че данъкът може да се дължи само от данъчнозадълженото лице, което извършва облагаема доставка на стоки, или при определени обстоятелства, от приобретателя на недвижимия имот, функцията на съдебния изпълнител като посредник, отговорен за събирането на този данък, не попада в обхвата на тези разпоредби. Всъщност, тъй като неговото задължение е само да гарантира събирането на данъка и внасянето му в данъчната администрация в предвидения срок от името на данъчнозадължено лице, което дължи този данък, то няма характер на данъчно задължение, тъй като последното продължава да е за данъчнозадълженото лице. (вж. точки 38, 39, 41, 42 и 45; точка 1 от диспозитива) Принципът на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, според която съдебният изпълнител трябва да отговаря с цялото си имущество за размера на данъка върху добавената стойност, дължим върху полученото от продажбата на недвижим имот, осъществена чрез принудително изпълнение, когато не е изпълнил задължението си да събере и внесе този данък, при условие че той разполага на практика с всички правни средства, за да изпълни това задължение, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точка 53; точка 2 от диспозитива) Членове 206, 250 и 252 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба от националното право, според която посоченият в тази разпоредба платец трябва да изчислява, събира и внася данъка върху добавената стойност, дължим при осъществената чрез принудително изпълнение продажба на вещи, без да може да приспада данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки от началото на данъчния период до датата, на която данъкът е събран от данъчнозадълженото лице. Това е така, когато не платецът, а данъчнозадълженото лице, собственик на вещите, продадени от съдебния изпълнител чрез публична продан, трябва да подаде справка-декларация за данъка върху добавената стойност за продажбата на неговите вещи, и когато освен това данъчнозадълженото лице, а не платецът, има право да приспада от данъка върху добавената стойност, дължим при тази сделка, платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това приспадане се отнася до данъчния период, през който е извършена съответната сделка. (вж. точки 57 и 61; точка 3 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6, Случаи на освобождаване, Приспадане на платения данък по получени доставки, Пенсионни фондове, Понятие „управление на специални инвестиционни фондове.

Дело C-26/12 Fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand срещу Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Leeuwarden) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6 — Случаи на освобождаване — Приспадане на платения данък по получени доставки — Пенсионни фондове — Понятие „управление на специални инвестиционни фондове”“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения данък по получени доставки — Данъчнозадължено лице, което учредява пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на служителите си — Данък върху услугите по управление и стопанисване на фондовете — Право на приспадане — Условие — Наличие на пряка и непосредствена връзка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е учредило пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на настоящите и на бившите си служители, има право да приспадне данъка върху добавената стойност, платен за услугите по управление и стопанисване на посочения фонд, стига от всички обстоятелства около съответните доставки да следва, че е налице пряка и непосредствена връзка. В това отношение следва да се провери дали — макар създаденият от данъчнозадълженото лице фонд да е юридически обособен от това лице субект — от всички обстоятелства около съответните доставки следва, че е налице такава връзка. В случая, когато данъчнозадълженото лице получава посочените доставки с оглед администрирането на пенсиите на служителите си и управлението на активите на пенсионния фонд, създаден, за да гарантира посочените пенсии, съгласно нормативно задължение, възложено му като работодател, и доколкото разходите по получените от посоченото данъчнозадължено лице във връзка с това доставки са част от общите му разходи — нещо, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — като такива те представляват елементи, формиращи цената на стоките на данъчнозадълженото лице. При тези обстоятелства може да се приеме, че единствената причина за получените доставки е облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице и че е налице пряка и непосредствена връзка. Това становище не се опровергава от възможността нормативното задължение — да се предвиди пенсионна схема за служителите на данъчнозадълженото лице — да бъде изпълнено по друг начин, а не чрез създаването на фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект. (вж. точки 24—26, 28 и 29 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31) Дело C-26/12 Fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand срещу Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Leeuwarden) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6 — Случаи на освобождаване — Приспадане на платения данък по получени доставки — Пенсионни фондове — Понятие „управление на специални инвестиционни фондове”“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения данък по получени доставки — Данъчнозадължено лице, което учредява пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на служителите си — Данък върху услугите по управление и стопанисване на фондовете — Право на приспадане — Условие — Наличие на пряка и непосредствена връзка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е учредило пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на настоящите и на бившите си служители, има право да приспадне данъка върху добавената стойност, платен за услугите по управление и стопанисване на посочения фонд, стига от всички обстоятелства около съответните доставки да следва, че е налице пряка и непосредствена връзка. В това отношение следва да се провери дали — макар създаденият от данъчнозадълженото лице фонд да е юридически обособен от това лице субект — от всички обстоятелства около съответните доставки следва, че е налице такава връзка. В случая, когато данъчнозадълженото лице получава посочените доставки с оглед администрирането на пенсиите на служителите си и управлението на активите на пенсионния фонд, създаден, за да гарантира посочените пенсии, съгласно нормативно задължение, възложено му като работодател, и доколкото разходите по получените от посоченото данъчнозадължено лице във връзка с това доставки са част от общите му разходи — нещо, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — като такива те представляват елементи, формиращи цената на стоките на данъчнозадълженото лице. При тези обстоятелства може да се приеме, че единствената причина за получените доставки е облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице и че е налице пряка и непосредствена връзка. Това становище не се опровергава от възможността нормативното задължение — да се предвиди пенсионна схема за служителите на данъчнозадълженото лице — да бъде изпълнено по друг начин, а не чрез създаването на фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект. (вж. точки 24—26, 28 и 29 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31)