Преюдициално запитване, Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност (ДДС), Доставка на услуги, Член 63, Изискуемост на ДДС, Член 64, параграф 1, Понятие за доставка, която води до последователни плащания, Еднократна престация, която се изплаща на разсрочено плащане, Член 90, параграф 1, Намаляване на данъчната основа, Понятие за неплащане на цената.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 167, член 168, буква а), член 250 и член 252, Приспадане на данъка, платен по получена доставка, Недвижим имот, Офисно помещение, Фотоволтаична инсталация, Решение за включване в имущество, което дава право на приспадане, Съобщаване на решението за включване в имущество, Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане, Презумпция за включване в частното имущество на данъчнозадълженото лице при несъобщаване на решението за включване в имущество, Принцип на неутралитет, Принцип на правна сигурност, Принципи на равностойност и пропорционалност.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 168, буква a), Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Принцип на неутралитет на ДДС, Данъчнозадължено лице, осъществяващо едновременно икономически и неикономически дейности, Стоки и услуги, придобити за осъществяването както на облагаеми, така и на необлагаеми с ДДС сделки, Липса на критерии за разделяне в националната правна уредба, Принцип на законоустановеност на данъчното облагане.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 14, параграф 2, буква б), Доставка на стоки, Моторни превозни средства, Договор за лизинг с опция за изкупуване.

Дело C-164/16 Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs срещу Mercedes-Benz Financial Services UK Ltd (Преюдициално запитване,отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 14, параграф 2, буква б) — Доставка на стоки — Моторни превозни средства — Договор за лизинг с опция за изкупуване“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 4 октомври 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Доставка на стоки — Моторни превозни средства — Договор за наем — Придобиване на собствеността най-късно след заплащане на последната вноска — Понятие — типов договор за наем с опция за изкупуване — Включване — Условие — Упражняване на опцията за изкупуване като единствен рационален от икономическа гледна точка избор за лизингополучателя — Проверка, възложена на националния съд (член 14, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Изразът „договор за наем, който предвижда в нормалния ход на събитията, собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска“, използван в член 14, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за типов договор за наем с опция за изкупуване, когато от финансовите условия по него може да се направи извод, че упражняването на опцията се явява единственият рационален от икономическа гледна точка избор, който лизингополучателят ще може да направи в съответния момент, ако договорът се изпълнява до изтичане на неговия срок, а това следва да се провери от националния съд. (вж. т. 43 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 26, параграф 1, буква б) и членове 168 и 176, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, Използване на услугите от третото лице и от данъчнозадълженото лице, Безвъзмездна доставка на услугата в полза на третото лице, Осчетоводяване на разходите за извършените услуги като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице, Установяване на наличието на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице.

Дело C-132/16 Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София срещу „Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс“ЕООД (Преюдициално запитване,отправено от Върховен административен съд) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 26, параграф 1, буква б) и членове 168 и 176 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице — Използване на услугите от третото лице и от данъчнозадълженото лице — Безвъзмездна доставка на услугата в полза на третото лице — Осчетоводяване на разходите за извършените услуги като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице — Установяване на наличието на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 14 септември 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Ограничения на правото на приспадане—Запазване на изключенията от правото на приспадане, съществуващи към датата на присъединяване към Европейския съюз—Условия—Изключения, които не са от общ характер (член 176 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице—Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице—Обстоятелство, което е годно да установи такава връзка—Абсолютна необходимост на доставката на услуги, за да позволи на данъчнозадълженото лице да упражнява икономическата си дейност (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице—Доставка от данъчнозадълженото лице на услуги, състоящи се в строителството или подобряването на недвижим имот, собственост на трето лице—Трето лице, ползващо се от резултата на посочените услуги—Услуги, използвани както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност—Право на приспадане—Условия—Доставка на услуги, извършени нагоре по веригата, които са съставен елемент от цената по последваща облагаема сделка на данъчнозадълженото лице—Граници—Необходимост на доставката за сделката и пропорционално отчитане за тази цел (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 21) Вж. текста на решението. (вж. т. 28—34) Член 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения данък върху добавената стойност за получена доставка на услуги, състоящи се в изграждането или подобряването на обект, собственост на трето лице, когато последното получава безвъзмездно резултата от тези услуги и те се използват както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност, доколкото тези услуги не надхвърлят необходимото, за да може посоченото данъчнозадължено лице да извършва последващи облагаеми сделки, и стойността им е включена в цената на тези сделки. (вж. т. 36, 37 и 40 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, Право на приспадане, Приспадане на платения данък по получени доставки във връзка с придобиването или производството на дълготрайни активи, Развлекателна пътека, пряко предназначена да бъде безплатно използвана от гражданите, Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки.

Дело C-126/14 „Sveda“ UAB срещу Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Приспадане на платения данък по получени доставки във връзка с придобиването или производството на дълготрайни активи — Развлекателна пътека, пряко предназначена да бъде безплатно използвана от гражданите — Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване на стоки от данъчнозадължено лице за нуждите на неговата икономическа дейност — Критерии за преценка (член 9, параграф 1, втора алинея и член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерии за преценка (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване или производство на дълготрайни активи в рамките на изграждането на развлекателна пътека, предоставена на гражданите за безплатно използване — Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки — Право на приспадане — Условия (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) От член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва, че доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. В този смисъл частноправен субект в качеството си на данъчнозадължено лице може да придобие стоки или услуги за нуждите на дадена икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 дори когато не ги използва веднага за тази икономическа дейност. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е действало в това си качество за нуждите на икономическа дейност, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Националният съд следва да извърши тази преценка. (вж. т. 18, 19 и 21) Наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на ДДС, с който са обложени получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане. При все това налице е право на приспадане дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато направените разходи са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. В това отношение в рамките на прилагането на критерия за пряката връзка от страна на данъчните администрации и националните съдилища те трябва да вземат предвид всички обстоятелства, при които са осъществени съответните сделки, и да държат сметка само за доставките, които са обективно свързани с облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице. По този начин наличието на подобна връзка трябва да се прецени с оглед на обективното съдържание на въпросната доставка. (вж. т. 27—29) Член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на данъчнозадължено лице правото да приспадне платения данък върху добавената стойност по получени доставки за придобиването или производството на дълготрайни активи с цел планирана икономическа дейност, свързана със селския и развлекателен туризъм, които, от една страна, са пряко предназначени да бъдат използвани безплатно от гражданите и могат, от друга страна, да бъдат средство за извършване на облагаеми сделки, ако се докаже наличието на пряка и непосредствена връзка между разходите, свързани с получените доставки, и една и повече извършени доставки, даващи право на приспадане, или с цялата икономическа дейност на данъчнозадълженото лице, което националният съд има задачата да провери въз основа на обективни елементи. В това отношение непосредственото безплатно използване на дълготрайните активи не поставя под въпрос посочената пряка и непосредствена връзка, доколкото, от една страна, предоставянето на гражданите на развлекателната пътека не попада в някой от случаите на освобождаване от данък, посочени в Директива 2006/112, и от друга страна, тъй като направените от данъчнозадълженото лице разходи за изграждането на тази пътека могат да бъдат свързани с неговата икономическа дейност, те не се отнасят до дейности извън приложното поле на данъка върху добавената стойност. (вж. т. 33, 34 и 37 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Доставка на стоки или услуги, Договор за лизинг, Връщане на лизингодателя на недвижим имот, предмет на договор за лизинг, Понятие „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“, Право на лизингодателя на намаляване на облагаемата основа, Двойно данъчно облагане, Отделни доставки, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-209/14 NLB Leasing d.o.o. срещу Republika Slovenija (Преюдициално запитване, отправено от Vrhovno sodišče Republike Slovenije) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Доставка на стоки или услуги — Договор за лизинг — Връщане на лизингодателя на недвижим имот, предмет на договор за лизинг — Понятие „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“ — Право на лизингодателя на намаляване на облагаемата основа — Двойно данъчно облагане — Отделни доставки — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 2 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие — Сключване на договор за лизинг на недвижим имот — Включване — Условия (член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Намаляване в случай на анулиране, разваляне, отказ или намаляване на цената — Данъчнозадължено лице, което реално е получило всички плащания като насрещна престация за доставената услуга или, без договорът да е бил развален или отменен, на което другата страна вече не дължи уговорената цена — Липса на намаляване (член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Лизингова услуга, отнасяща се до недвижими имоти, и продажба на тези имоти на трето за договора за лизинг лице — Отделно данъчно облагане за целите на данъка върху добавената стойност — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в хипотезата, при която договор за лизинг на недвижим имот предвижда в края на договора или да се прехвърли собствеността на лизингополучателя, или да му се предоставят присъщите за правото на собственост върху този имот основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху посочения имот, и настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката, която следва от такъв договор, трябва да се приравни на придобиване на дълготраен актив. (вж. т. 32; т. 1 от диспозитива) Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява данъчнозадължено лице да намали данъчната си основа, когато реално е получило всички плащания като насрещна престация за доставената от него услуга или когато, без договорът да е бил развален или отменен, другата страна по договора вече не му дължи уговорената цена. (вж. т. 38; т. 2 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкува в смисъл, че допуска, от една страна, лизингова услуга, отнасяща се до недвижими имоти, и от друга, продажбата на тези имоти на трето (за договора за лизинг) лице, да бъдат обект на отделно данъчно облагане за целите на данъка върху добавената стойност, ако за тези сделки не може да се счита, че образуват една-единствена доставка — нещо, което следва да бъде преценено от националната юрисдикция. (вж. т. 44; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Митнически кодекс на Общността, Регламент (ЕИО) № 2913/92, Членове 203 и 204, Регламент (ЕИО) № 2454/93, Член 859, Режим на външен транзит, Възникване на митническо задължение, Наличие на отклонение от митническия надзор, Неизпълнение на задължение, Несвоевременно представяне на стоките пред получаващото митническо учреждение, Стоки, по отношение на които е налице отказ на получателя да ги получи и които са върнати, без да бъдат представени пред митническото учреждение, Стоки, които отново са поставени под режим на външен транзит чрез ново деклариране, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, буква д), Приспадане на ДДС при внос от превозвача.

Дело C-187/14 Skatteministeriet срещу DSV Road A/S (Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret) „Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Членове 203 и 204 — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Член 859 — Режим на външен транзит — Възникване на митническо задължение — Наличие на отклонение от митническия надзор — Неизпълнение на задължение — Несвоевременно представяне на стоките пред получаващото митническо учреждение — Стоки, по отношение на които е налице отказ на получателя да ги получи и които са върнати, без да бъдат представени пред митническото учреждение — Стоки, които отново са поставени под режим на външен транзит чрез ново деклариране — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква д) — Приспадане на ДДС при внос от превозвача“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 25 юни 2015 г. Митнически съюз — Възникване на митническо задължение при вноса в резултат на отклоняването от митнически надзор на стока, която може да бъде обмитена с вносно мито — Обхват — Стоки, по отношение на които е налице отказ на получателя да ги получи и които са върнати, без да бъдат представени пред митническото учреждение — Едни и същи стоки, които отново са поставени под режим на външен транзит чрез ново деклариране — Невъзникване на митническо задължение — Неустановена идентичност на тези стоки в рамките на режима на транзит — Възникване на митническо задължение (член 92, параграф 2, член 96, параграф 1, буква a) и член 203 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 1791/2006) Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие от неизпълнение на задължение, свързано с режим на външен транзит — Обхват — Стоки, поставени под първи режим на външен транзит, представени несвоевременно пред митническото учреждение по мястото на получаване в рамките на втори режим на транзит — Възникване на митническо задължение — Изключения — Проверка, възложена на националния съд (член 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 1791/2006; член 356, параграф 3 и член 859, второ тире и точка 2, букви а) и в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 214/2007) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Национална правна уредба, изключваща правото на приспадане на посочения данък на превозвач, който не е нито вносителят, нито собственикът на съответните стоки, а само осигурява превоза и митническото третиране на тези стоки като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължено лице по този данък — Допустимост (член 168, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 203 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 1791/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че митническо задължение не възниква въз основа единствено на факта, че след неуспешен опит за доставка на стоки, поставени под режим на външен общностен транзит, същите са били върнати в свободното пристанище, от което са изпратени, без да са били представени нито пред митническото учреждение по мястото на получаване, нито пред това в свободното пристанище, ако е установено, че същите стоки впоследствие са били превозени отново до мястото на получаване в рамките на втори режим на външен общностен транзит, който е приключен редовно. За сметка на това, когато не може да се докаже идентичността на стоките, превозени в рамките на първия и на втория режим на външен общностен транзит, възниква митническо задължение на основание на този член. Всъщност, при положение че е установена идентичността на стоките, превозвани в рамките на първия и на втория режим на транзит, тези стоки действително са били представени пред митническото учреждение по мястото на получаване в рамките на второто им изпращане. Непредставянето на посочените стоки пред митническото учреждение по мястото на получаване в рамките на първото им изпращане и непредставянето на същите пред митническото учреждение в свободното пристанище, от което са изпратени, след като са били върнати, поставянето на тези стоки под втори режим на транзит, както и късното им представяне пред митническото учреждение по мястото на получаване, сами по себе си не са достатъчни, за да е налице отклонение от митнически надзор. В рамките на режим на транзит митническият надзор по принцип се извършва от разстояние. Той се отнася до стоки, които не се намират на определено място, а се превозват от едно място на друго, като митническите органи не могат да контролират точното местоположение на стоките във всеки момент от превоза. Този надзор от разстояние не е възпрепятстван от непредставянето на съответните стоки пред митническото учреждение по мястото на получаване или в свободно пристанище, ако са изпълнени всички други изисквания във връзка с режима на транзит. Всъщност, въпреки тези пропуски, при това положение съответните стоки все пак се превозват под режима на разрешен транзит и са придружени от съответните транзитни документи, така че митническите органи продължават да имат достъп до тези стоки и да упражняват контрол върху тях. За сметка на това, при положение, при което не е установена идентичността на стоките, превозвани в рамките на първия и на втория режим на транзит, условията за възникване на митническо задължение на основание член 203, параграф 1 от Митническия кодекс са налице. Всъщност в този случай не е доказано, че стоките са представени пред митническото учреждение по мястото на получаване, както изисква член 96, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс. При това положение компетентният митнически орган е възпрепятстван да установи, че режимът на транзит е завършил редовно съгласно член 92, параграф 2 от Митническия кодекс. (вж. точки 26—29 и 32; точка 1 от диспозитива) Член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 1791/2006, във връзка с член 859 от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 214/2007, трябва да се тълкува в смисъл, че несвоевременното и извършено в рамките на втори режим на външен общностен транзит представяне на стоки, поставени под първи режим на външен общностен транзит, пред митническото учреждение по мястото на получаване представлява неизпълнение, което поражда митническо задължение, освен ако са изпълнени условията, предвидени в член 356, параграф 3 или член 859, второ тире и точка 2, буква в) от този регламент, което запитващата юрисдикция трябва да провери. В това отношение член 356, параграф 3 от регламента за прилагане предвижда, че когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на определения от отправното митническо учреждение срок и неспазването му се дължи на обстоятелства, изяснени задоволително пред получаващото митническо учреждение и настъпили не по вина на превозвача или на отговорното лице, се счита, че е спазен определеният срок. Що се отнася до въпроса дали е изпълнено отрицателното условие, предвидено в член 204 от Митническия кодекс, който изключва възникването на митническо задължение, когато нередностите нямат реално въздействие върху правилното функциониране на временното складиране или съответния митнически режим, член 859 от регламента за прилагане изброява изчерпателно случаите, при които може да бъде изпълнено това условие. Що се отнася, на първо място, до третото тире и до точка 2, буква а) от член 859 от регламента за прилагане, тези разпоредби изискват всички необходими формалности за уреждане на положението на стоките да са извършени впоследствие и стоката действително да е била представена в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение. Доколкото е установена идентичността на стоките, превозени в рамките на първия и на втория режим на транзит, и вторият режим на транзит е завършил редовно, посочените условия са изпълнени. На второ място, член 859, точка 2, буква в) от регламента за прилагане предвижда, че когато срокът, фиксиран в съответствие с член 356 от същия регламент, не е бил спазен, а параграф 3 от този член не е приложим, стоката независимо от това трябва да е била представена в получаващото митническо учреждение в разумен срок. Що се отнася, на трето място, до член 859, второ тире от същия регламент, който установява изискването пропуските да не предполагат явна небрежност от страна на заинтересованото лице, понятието „явна небрежност“ трябва да се преценява, като се вземат предвид по-специално сложността на разпоредбите, неизпълнението на които води до пораждане на митническото задължение, както и професионалният опит и това дали въпросният оператор е положил дължимата грижа. (вж. точки 39, 40, 42 и 44—47; точка 2 от диспозитива) Член 168, буква д) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, изключваща приспадането на данъка върху добавената стойност при внос, дължим от превозвач, който не е нито вносителят, нито собственикът на съответните стоки, а само осигурява превоза и митническото третиране на тези стоки като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължен за данъка върху добавената стойност. Всъщност, тъй като стойността на превозваните стоки не е част от разходите, образуващи цената, фактурирана от превозвач, чиято дейност се ограничава до превоза на тези стоки срещу възнаграждение, условията за прилагате на член 168, буква д) от Директивата за ДДС не са изпълнени. (вж. точки 50 и 51; точка 3 от диспозитива) Дело C-187/14 Skatteministeriet срещу DSV Road A/S (Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret) „Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Членове 203 и 204 — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Член 859 — Режим на външен транзит — Възникване на митническо задължение — Наличие на отклонение от митническия надзор — Неизпълнение на задължение — Несвоевременно представяне на стоките пред получаващото митническо учреждение — Стоки, по отношение на които е налице отказ на получателя да ги получи и които са върнати, без да бъдат представени пред митническото учреждение — Стоки, които отново са поставени под режим на външен транзит чрез ново деклариране — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква д) — Приспадане на ДДС при внос от превозвача“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 25 юни 2015 г. Митнически съюз — Възникване на митническо задължение при вноса в резултат на отклоняването от митнически надзор на стока, която може да бъде обмитена с вносно мито — Обхват — Стоки, по отношение на които е налице отказ на получателя да ги получи и които са върнати, без да бъдат представени пред митническото учреждение — Едни и същи стоки, които отново са поставени под режим на външен транзит чрез ново деклариране — Невъзникване на митническо задължение — Неустановена идентичност на тези стоки в рамките на режима на транзит — Възникване на митническо задължение (член 92, параграф 2, член 96, параграф 1, буква a) и член 203 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 1791/2006) Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие от неизпълнение на задължение, свързано с режим на външен транзит — Обхват — Стоки, поставени под първи режим на външен транзит, представени несвоевременно пред митническото учреждение по мястото на получаване в рамките на втори режим на транзит — Възникване на митническо задължение — Изключения — Проверка, възложена на националния съд (член 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 1791/2006; член 356, параграф 3 и член 859, второ тире и точка 2, букви а) и в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 214/2007) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Национална правна уредба, изключваща правото на приспадане на посочения данък на превозвач, който не е нито вносителят, нито собственикът на съответните стоки, а само осигурява превоза и митническото третиране на тези стоки като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължено лице по този данък — Допустимост (член 168, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 203 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 1791/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че митническо задължение не възниква въз основа единствено на факта, че след неуспешен опит за доставка на стоки, поставени под режим на външен общностен транзит, същите са били върнати в свободното пристанище, от което са изпратени, без да са били представени нито пред митническото учреждение по мястото на получаване, нито пред това в свободното пристанище, ако е установено, че същите стоки впоследствие са били превозени отново до мястото на получаване в рамките на втори режим на външен общностен транзит, който е приключен редовно. За сметка на това, когато не може да се докаже идентичността на стоките, превозени в рамките на първия и на втория режим на външен общностен транзит, възниква митническо задължение на основание на този член. Всъщност, при положение че е установена идентичността на стоките, превозвани в рамките на първия и на втория режим на транзит, тези стоки действително са били представени пред митническото учреждение по мястото на получаване в рамките на второто им изпращане. Непредставянето на посочените стоки пред митническото учреждение по мястото на получаване в рамките на първото им изпращане и непредставянето на същите пред митническото учреждение в свободното пристанище, от което са изпратени, след като са били върнати, поставянето на тези стоки под втори режим на транзит, както и късното им представяне пред митническото учреждение по мястото на получаване, сами по себе си не са достатъчни, за да е налице отклонение от митнически надзор. В рамките на режим на транзит митническият надзор по принцип се извършва от разстояние. Той се отнася до стоки, които не се намират на определено място, а се превозват от едно място на друго, като митническите органи не могат да контролират точното местоположение на стоките във всеки момент от превоза. Този надзор от разстояние не е възпрепятстван от непредставянето на съответните стоки пред митническото учреждение по мястото на получаване или в свободно пристанище, ако са изпълнени всички други изисквания във връзка с режима на транзит. Всъщност, въпреки тези пропуски, при това положение съответните стоки все пак се превозват под режима на разрешен транзит и са придружени от съответните транзитни документи, така че митническите органи продължават да имат достъп до тези стоки и да упражняват контрол върху тях. За сметка на това, при положение, при което не е установена идентичността на стоките, превозвани в рамките на първия и на втория режим на транзит, условията за възникване на митническо задължение на основание член 203, параграф 1 от Митническия кодекс са налице. Всъщност в този случай не е доказано, че стоките са представени пред митническото учреждение по мястото на получаване, както изисква член 96, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс. При това положение компетентният митнически орган е възпрепятстван да установи, че режимът на транзит е завършил редовно съгласно член 92, параграф 2 от Митническия кодекс. (вж. точки 26—29 и 32; точка 1 от диспозитива) Член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 1791/2006, във връзка с член 859 от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 214/2007, трябва да се тълкува в смисъл, че несвоевременното и извършено в рамките на втори режим на външен общностен транзит представяне на стоки, поставени под първи режим на външен общностен транзит, пред митническото учреждение по мястото на получаване представлява неизпълнение, което поражда митническо задължение, освен ако са изпълнени условията, предвидени в член 356, параграф 3 или член 859, второ тире и точка 2, буква в) от този регламент, което запитващата юрисдикция трябва да провери. В това отношение член 356, параграф 3 от регламента за прилагане предвижда, че когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на определения от отправното митническо учреждение срок и неспазването му се дължи на обстоятелства, изяснени задоволително пред получаващото митническо учреждение и настъпили не по вина на превозвача или на отговорното лице, се счита, че е спазен определеният срок. Що се отнася до въпроса дали е изпълнено отрицателното условие, предвидено в член 204 от Митническия кодекс, който изключва възникването на митническо задължение, когато нередностите нямат реално въздействие върху правилното функциониране на временното складиране или съответния митнически режим, член 859 от регламента за прилагане изброява изчерпателно случаите, при които може да бъде изпълнено това условие. Що се отнася, на първо място, до третото тире и до точка 2, буква а) от член 859 от регламента за прилагане, тези разпоредби изискват всички необходими формалности за уреждане на положението на стоките да са извършени впоследствие и стоката действително да е била представена в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение. Доколкото е установена идентичността на стоките, превозени в рамките на първия и на втория режим на транзит, и вторият режим на транзит е завършил редовно, посочените условия са изпълнени. На второ място, член 859, точка 2, буква в) от регламента за прилагане предвижда, че когато срокът, фиксиран в съответствие с член 356 от същия регламент, не е бил спазен, а параграф 3 от този член не е приложим, стоката независимо от това трябва да е била представена в получаващото митническо учреждение в разумен срок. Що се отнася, на трето място, до член 859, второ тире от същия регламент, който установява изискването пропуските да не предполагат явна небрежност от страна на заинтересованото лице, понятието „явна небрежност“ трябва да се преценява, като се вземат предвид по-специално сложността на разпоредбите, неизпълнението на които води до пораждане на митническото задължение, както и професионалният опит и това дали въпросният оператор е положил дължимата грижа. (вж. точки 39, 40, 42 и 44—47; точка 2 от диспозитива) Член 168, буква д) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, изключваща приспадането на данъка върху добавената стойност при внос, дължим от превозвач, който не е нито вносителят, нито собственикът на съответните стоки, а само осигурява превоза и митническото третиране на тези стоки като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължен за данъка върху добавената стойност. Всъщност, тъй като стойността на превозваните стоки не е част от разходите, образуващи цената, фактурирана от превозвач, чиято дейност се ограничава до превоза на тези стоки срещу възнаграждение, условията за прилагате на член 168, буква д) от Директивата за ДДС не са изпълнени. (вж. точки 50 и 51; точка 3 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6, Случаи на освобождаване, Приспадане на платения данък по получени доставки, Пенсионни фондове, Понятие „управление на специални инвестиционни фондове.

Дело C-26/12 Fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand срещу Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Leeuwarden) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6 — Случаи на освобождаване — Приспадане на платения данък по получени доставки — Пенсионни фондове — Понятие „управление на специални инвестиционни фондове”“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения данък по получени доставки — Данъчнозадължено лице, което учредява пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на служителите си — Данък върху услугите по управление и стопанисване на фондовете — Право на приспадане — Условие — Наличие на пряка и непосредствена връзка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е учредило пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на настоящите и на бившите си служители, има право да приспадне данъка върху добавената стойност, платен за услугите по управление и стопанисване на посочения фонд, стига от всички обстоятелства около съответните доставки да следва, че е налице пряка и непосредствена връзка. В това отношение следва да се провери дали — макар създаденият от данъчнозадълженото лице фонд да е юридически обособен от това лице субект — от всички обстоятелства около съответните доставки следва, че е налице такава връзка. В случая, когато данъчнозадълженото лице получава посочените доставки с оглед администрирането на пенсиите на служителите си и управлението на активите на пенсионния фонд, създаден, за да гарантира посочените пенсии, съгласно нормативно задължение, възложено му като работодател, и доколкото разходите по получените от посоченото данъчнозадължено лице във връзка с това доставки са част от общите му разходи — нещо, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — като такива те представляват елементи, формиращи цената на стоките на данъчнозадълженото лице. При тези обстоятелства може да се приеме, че единствената причина за получените доставки е облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице и че е налице пряка и непосредствена връзка. Това становище не се опровергава от възможността нормативното задължение — да се предвиди пенсионна схема за служителите на данъчнозадълженото лице — да бъде изпълнено по друг начин, а не чрез създаването на фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект. (вж. точки 24—26, 28 и 29 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31) Дело C-26/12 Fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand срещу Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Leeuwarden) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6 — Случаи на освобождаване — Приспадане на платения данък по получени доставки — Пенсионни фондове — Понятие „управление на специални инвестиционни фондове”“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения данък по получени доставки — Данъчнозадължено лице, което учредява пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на служителите си — Данък върху услугите по управление и стопанисване на фондовете — Право на приспадане — Условие — Наличие на пряка и непосредствена връзка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е учредило пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на настоящите и на бившите си служители, има право да приспадне данъка върху добавената стойност, платен за услугите по управление и стопанисване на посочения фонд, стига от всички обстоятелства около съответните доставки да следва, че е налице пряка и непосредствена връзка. В това отношение следва да се провери дали — макар създаденият от данъчнозадълженото лице фонд да е юридически обособен от това лице субект — от всички обстоятелства около съответните доставки следва, че е налице такава връзка. В случая, когато данъчнозадълженото лице получава посочените доставки с оглед администрирането на пенсиите на служителите си и управлението на активите на пенсионния фонд, създаден, за да гарантира посочените пенсии, съгласно нормативно задължение, възложено му като работодател, и доколкото разходите по получените от посоченото данъчнозадължено лице във връзка с това доставки са част от общите му разходи — нещо, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — като такива те представляват елементи, формиращи цената на стоките на данъчнозадълженото лице. При тези обстоятелства може да се приеме, че единствената причина за получените доставки е облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице и че е налице пряка и непосредствена връзка. Това становище не се опровергава от възможността нормативното задължение — да се предвиди пенсионна схема за служителите на данъчнозадълженото лице — да бъде изпълнено по друг начин, а не чрез създаването на фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект. (вж. точки 24—26, 28 и 29 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31)