Documents - 8
citing "Решение на Съда (втори състав) от 16 февруари 2012 г. „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите. Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна. ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място. Дело C‑118/11."
договор за лизинг, налични активи, данъчен период, лек автомобил, фактура, авансово плащане, справка-декларация, доставка на стока, право на приспадане на данъчен кредит, прехвърляне на правото на собственост
Мотивите за отмяна на ревизионния акт се свеждат до: 1. неправилна преценка от страна на органите по приходите по отношение особеностите на лизинговата доставка по ЗДДС. [...] • След като е придобито правото на собственост върху автомобила, то той представлява дълготраен актив по смисъла на § 1, т. 83, б. "а" от ДР на ЗДДС и за него могат да се извършват корекции в увеличение на неползвания данъчен кредит по реда на чл. 79 от ЗДДС. [...] • В редакцията на тази разпоредба (ДВ, бр. 101 от 2013 г. , в сила от 1.01.2014 г. ) е предвидено, че тя се отнася до договорите за лизинг, в които е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. [...] • Директивата не поставя изискване какви точно са настъпилите промени и по никакъв начин не ограничава извършването на корекции, когато въобще не е ползван данъчен кредит. Корекциите могат да бъдат както в намаление, така и в посока увеличение на данъчния кредит – чл. 184 от Директивата.[...]
ремонт, услуга, облагаема доставка, фактура, данъчна основа, лек автомобил, право на приспадане на данъчен кредит, данъчно задължено лице, независима икономическа дейност, доставка на стока, място на изпълнение, освободена доставка
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. [...] • Оборудването е различно от серийните автомобили и не се монтира при тях. [...] • Това възстановяване включва подмяна на всички повредени части вследствие на голямо натоварване, инциденти или износване. [...] • Резервните части за поддръжка и възстановяване на автомобила по време на състезателния сезон се закупуват само от официални чуждестранни доставчици от страни-членки на ЕС и се доставят в България, където се извършва обслужването на автомобила. [...] • Това е счетоводната печалба, преобразувана в увеличение или намаление по реда на закона. [...] • Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно. Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ, придобиват статута на данъчно задължени лица, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато същите извършват независима икономическа /стопанска/ дейност. [...] • Освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС. [...] • Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях, като в ал. 2 е предвидено, че определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. [...] • Фактът, че жалбоподателят е организация, осъществяваща дейност в частна полза, изключва възможността да е такава за осъществяване на общественополезна дейност, което следва от редакцията на цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, където двете възможности са дадени алтернативно. [...] • Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. [...] • Автомобилът няма разрешение за пускане в експлоатация за ползване в общественото движение по улиците и пътищата и не е пригоден за такова. [...] • По аргумент за противното от цитираната норма следва, че когато автомобилът не е лек правото на данъчен кредит се приспада.[...]
фактура, основна дейност, право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, краен потребител, облагаема доставка, туристически услуги, недвижими имоти, свързани лица, внос на стоки, освободена доставка
Данъчният кредит е уреден в Глава Седма на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3. осъществен от него внос; 4. изискуемия от него данък като платец по глава осма. Същевременно с текста на чл. 69, ал. 1 ЗДДС законодателят е разписал, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне 1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави; 2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57; 3. изискуемия от него данък като платец по глава осма. При така разписаните предпоставки за приспадане на данъчен кредите се налага изводът, че кумулативно следва да са налице следните условия: реално извършена доставка от регистрирано по ЗДДС лице, тази доставка да е облагаема и предметът на доставката да е използван за последващи доставки, за целите и в рамките на извършваната от лицето икономическа дейност, като последващите доставки също да са облагаеми. С оглед тези условия основният принцип е, че може да се приспада ДДС за получени доставки на стоки или услуги, използвани от данъчнозадълженото лице за последващи, облагаеми доставки. [...] • Дружеството може да приспадне дължимия за доставените му стоки или услуги ДДС, ако те се използват за целите на неговата икономическа дейност. Критерият, изведен от използването на стоката или услугата за целите на сделки, попадащи в икономическата дейност на предприятието, е различен според това дали става дума за получаването на услуга или за придобиването на дълготраен актив. [...] • Това е така, защото извършените от дружеството доставки са такива по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС, съгласно който освободена доставка е 1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг. [...] • Такава пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получената доставка са включени в цената на конкретни извършени последващи облагаеми доставки или в цената на стоките и услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност. [...] • Само намерението да бъдат извършвани за в бъдеще облагаеми доставки, за което настоява жалбоподателят, не е достатъчно. Връзката трябва да е пряка, непосредствена, конкретна, за да бъде признато правото на данъчен кредит. [...] • За упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно наличието на условията по чл. 71 от ЗДДС дружеството да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред, размерът на ползвания пълен данъчен кредит да е включен при определяне на резултата в СД по чл. 125 за съответния данъчен период, съответно данъчните документи да са отразени в отчетните регистри - дневници за покупки, съгласно изискванията на чл. 72, ал. 2, т. 2 и чл. 124, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: 1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. По аргумент от чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1 от с. з. , макар и да са изпълнени условията на чл. 69 ЗДДС, чл. 71 ЗДДС или чл. 74 ЗДДС, за получените от дружеството услуги не възниква правото на приспадане на данъчен кредит.[...]
реални доставки, данъчен кредит, данъчен период, фактура, доставчик, финансов инструмент, услуга, облагаема доставка, освободена доставка, данъчно задължено лице
Производството/добивът на виртуална валута не означава и не може да бъде свеждана до последващи сделки, които по дефиниция да бъдат приемани за освободени доставки. Предназначението на полученото в резултат на определена доставка може да бъде преценено едва когато същото бъде използвано в дейността на получателя т. е. на практика бъде осъществена съответната сделка или поредица и от сделки. [...] • Добитите биткойни се третират като финансов инструмент и сделките с тях са освободени. Този вид сделки не попадат в обхвата на ЗДДС, поради което и за ревизираното лице не може да възникне право на данъчен кредит. [...] • Когато това не е така следва да се признае частично право на данъчен кредит. [...] • По определение данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. От това следва, че за да бъде надлежно упражнено това право следва да са налице следните предпоставки: лицето да е регистрирано по ЗДДС; да осъществява облагаеми доставки. [...] • Преценката дали доставките са свързани с дейността на търговеца е от значение за признаване право на данъчен кредит. [...] • За да бъде признато право на данъчен кредит е необходимо последващите доставки от ревизираното лице да са облагаеми. [...] • Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от ЗДДС, когато, стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. Добиваните биткойни безспорно се осъществява с цел извършване на сделки с тях. [...] • Предназначението на стоките или услугите за извършване на освободени доставки е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай.[...]
лек автомобил, доставка на услуга, договор за финансов лизинг, марка, право на приспадане на данъчен кредит, превозни средства, доставка на стока
Решаващият му извод е за приложимост на освобождаването по чл. 50, т. 2 ЗДДС само при последваща продажба на автомобила, при чието придобиване не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 ЗДДС, а извършената услуга по отдаването му под наем е облагаема по смисъла на чл. 12 ЗДДС. [...] • С разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДДС е въведено ограничение в правото на приспадане на данъчен кредит, като, дори да са изпълнени условията на чл. 69 ЗДДС, правото не възниква при придобиването, вноса или наемането на мотоциклет или лек автомобил. След изменението на разпоредбата с ДВ бр. 94/2012 г. , в сила от 01.01.2013 г. , от обхвата на ограничението отпада наемането на тези превозни средства, което представлява привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Съюза, доколкото в чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /отм. / такова ограничение не е съществувало, за да преживее в съответствие с чл. 176, § 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета след присъединяването на България към Съюза. [...] • Това разбиране е неприложимо към разрешаването на конкретния правен спор заради обвързаността на съда в повторнот окасационно производство от указанията на предходния касационен състав по тълкуването и прилагането на закона - чл. 224 АПК, а по тези указания към финансовия лизинг рселда да се отнесат правилата на договора за наем и престацията по него от лизингодателя да се определи като доставка на услуга. За наемането на лекия автомобил от касатора /а всъщност получаването на стока/ е приложимо ограничението на правото на приспадане по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. То не се преодолява от изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, тъй като вещта не е използвана единствено за дейностите по посочената разпоредба, включително за отдаване под наем. За да се приложи освобождаването по чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС /предишна чл. 50, т. 2 ЗДДС до новелата от ДВ бр. 94 от 2012 г. , в сила от 01.01.2013 г. / е необходимо доставката да е на стоки или услуги, при производството, придобиването или вноса на които да не е било налице право на приспадане на основание чл. 70 ЗДДС. [...] • За извършени освободени доставки данък не се начислява – чл. 86, ал. 3 ЗДДС, поради което начисляването на данъка с РА е било недължимо.[...]
Иска оставяне в сила на съдебното решение. [...] • Доказването на тези обстоятелства е във властта на самото ревизирано дружество, като неотразяването на никакви разходи във връзка с твърденията за организиране на реклама по посочения начин не е логично, ако такива разходи действително са направени. [...] • Липсата на каквито и да е доказателства и дори твърдения, че на рекламиращите са предоставяни стоки за дегустация в рамките на рекламната кампания, също поставят под съмнение обективността на събраните свидетелски показания. [...] • Член 70, ал. 1, т. 2 предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. [...] • Двете хипотези са дадени алтернативно и наличието на която и да е от тях обосновава ограничението на правото на данъчен кредит.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, икономическа дейност, облагаема доставка
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. [...] • Цялата икономическа дейност на ревизираното дружество не е свързана с извършване на облагаеми доставки на стоки и услуги, а само на освободени такива. [...] • Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС точно транспонира текста на чл. 168а Директива 2006/112/ЕС. Многократно в своите решения по преюдициални запитвания, свързани с тълкуването на чл. 168а Директива 2006/112/ЕС и съответните й текстове от Шеста директива СЕС посочва, че непосредствената връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, е принципно необходимо, за да се признае правото на приспадане.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, стоки с незначителна стойност, фактура, фискален бон, приемо - предавателен протокол, доставка на стока, вещно право, безвъзмездна доставка, услуги с незначителна стойност, краен потребител, пазарна цена
За нуждите на облагането с данък върху добавената стойност, с оглед преследваните цели и изпълнението на определени условия, доставки без насрещна престация, могат да се приравнят както на възмездни, така й на безвъзмездни /арг. по ал. 3 и ал. 4 на същата правна норма/ . [...] • Правото на данъчен кредит е регламентирано в чл. 69 от ЗДДС, като ограниченията на това право са дадени в чл. 70 от същия закон. [...] • По отношение на полседващото разпореждане със стоките, отпадането на правото на данъчен кредит, по смисъла чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, може да е налице в две самостоятелни хипотези – когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки, или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Използваният от законодателя съюз 'или' означава, че правото на данъчен кредит е изключено за получателя по сделки, които са предназначени за безвъзмездни доставки, въпреки че последните са във връзка с икономическата му дейност, както и за получените стоки или услуги, с които получателят е осъществил възмездни сделки, които обаче са извън икономическата му дейност. [...] • Основание за отказ на право на данъчен кредит може да бъде единствено наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и то само ако не е налице ограничаване на приложното му поле, в хипотеза на чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС, за която именно поддържа жалбоподателя. [...] • Когато при придобиването на стоките и услугите, данъчнозадълженото лице е ползвало данъчен кредит, ако впоследствие използва придобитото по тези сделки за извършването на безвъзмездни доставки, които законът приравнява на възмездни, по силата на чл. 6, ал. 3 от ЗДДС, тогава лицето следва да начисли ДДС върху тези сделки, който данък следва да плати самото то, по силата на чл. 53, ал. 3 от ППЗДДС. Обратно, ако придобитото се използва за извършването на безвъзмездно предоставяне, в хипотезата на чл. 6, ал. 4, т. 2 вр. чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС, то правото на данъчен кредит не е ограничено от хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като според чл. 55, ал. 2 от ППЗДС в тези случаи не е налице доставка, по която ревизираното лице е задължено да начисли ДДС. Тоест, когато безвъзмездното предоставяне отговаря на условията на чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС, въпреки че стоките са получени от краен потребител нито той, нито доставчикът ще понесат облагането с ДДС. [...] • Едно такова тълкуване би означавало заобикаляне на закона, което е недопустимо.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions