Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 9, параграф 1, Понятия „данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност“ и „икономическа дейност“, Член 24, параграф 1, Понятие „доставка на услуги“, Селскостопански съоръжения, Изграждане и експлоатация на система за отвеждане на води от търговско дружество с нестопанска цел, Значение на финансирането на съоръженията посредством държавни помощи и помощи от Европейския съюз.

Дело C-263/15 Lajvér Meliorációs Nonprofit Kft. и Lajvér Csapadékvízrendezési Nonprofit Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (NAV) (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 9, параграф 1 — Понятия „данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност“ и „икономическа дейност“ — Член 24, параграф 1 — Понятие „доставка на услуги“ — Селскостопански съоръжения — Изграждане и експлоатация на система за отвеждане на води от търговско дружество с нестопанска цел — Значение на финансирането на съоръженията посредством държавни помощи и помощи от Европейския съюз“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 2 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност — Понятие — Експлоатация на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход — Включване — Условие — Получаване на постоянен доход — Финансиране на посочената дейност с публични субсидии и такса в ограничен размер — Липса на последици (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Експлоатация на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход — Включване — Условие — Проверка, която националната юрисдикция трябва да извърши, относно значението на размера на таксата за наличието на пряка връзка между доставките на услуги и насрещната им престация (член 2, параграф 1, буква в) и член 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо само допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход, представлява икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба, независимо от обстоятелството, че от една страна, тези съоръжения са финансирани в значителна степен с държавни помощи и от друга страна, че експлоатацията им води само до доходи от такса, която има ограничен размер, след като тази такса има постоянен характер поради предвидения за събирането ѝ срок. От една страна, подобна дейност трябва да се счита за попадаща в обхвата на понятието за икономическа дейност, ако тя се извършва с цел получаване на постоянен доход. Такъв доход е налице, когато срещу доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, се получава или ще бъде получавано възнаграждение посредством такса, събирана от собствениците на съответните терени за експлоатация на тези съоръжения за срок от осем години, въз основа на който тази такса има постоянен характер. От друга страна, що се отнася до обстоятелството, че съответните данъчнозадължени лица могат да упражняват само допълнително тази икономическа дейност по търговски начин и да получават доход от нея, на първо място, от член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 е видно, че за да се прецени дали експлоатацията на дадено материално или нематериално имущество е извършвана с цел получаване на доходи, няма значение дали тази експлоатация има за цел или не генерирането на печалба. На второ място, допълнителното упражняване на подобна дейност не се отразява на нейния икономически характер, тъй като посочената такса има постоянен характер поради предвидения за събирането ѝ срок. Накрая обстоятелството, че направените инвестиции са финансирани до голяма степен с помощи, предоставени от държавата членка и от Съюза, не може да повлияе на икономическото естество на подобна дейност, тъй като понятието за икономическа дейност има обективен характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки и независимо от начина на финансиране, избран от съответния оператор, включително когато става въпрос за публични субсидии. (вж. т. 28, 30, 31, 33—35, 37, 38 и 51; т. 1 от диспозитива) Член 24 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на селскостопански съоръжения се състои във възмездното извършване на доставки на услуги, тъй като те са в пряка връзка с таксата, която е или трябва да бъде получена, при условие че тази такса в ограничен размер представлява равностойността на предоставената услуга, независимо от обстоятелството, че тези доставки на услуги се изразяват в изпълнението на предвидени в правни норми задължения. Всъщност както обстоятелството, че посочената дейност се състои в упражняване на възложени и регламентирани със закон функции за постигане на цел от общ интерес, така и фактът, че стопанска сделка е реализирана на цена, по-висока или по-ниска от нейната себестойност, и въз основа на това — на цена по-висока или по-ниска от нейната пазарна стойност, са ирелевантни за преценката дали тази дейност представлява доставка на услуги, извършвана възмездно. Запитващата юрисдикция следва да провери дали в качеството си на насрещна престация размерът на таксата, която е или трябва да бъде получена, може да охарактеризира наличието на пряка връзка между доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и посочената насрещна престация и оттук — възмездния характер на доставките на услуги. Запитващата юрисдикция трябва по-специално да се увери, че предвидената такса не представлява само частично възнаграждение за доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и че равнището на тази такса не е било определено поради наличието на други възможни фактори, които евентуално да могат да поставят под съмнение пряката връзка между доставките на услуги и насрещната им престация. (вж. т. 42, 45 и 51; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки, представляващи злоупотреба — Национално данъчно право — Национално особено производство при подозрение за данъчни злоупотреби — Принципи на ефективност и равностойност.

Дело C-662/13 Surgicare — Unidades de Saúde SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки, представляващи злоупотреба — Национално данъчно право — Национално особено производство при подозрение за данъчни злоупотреби — Принципи на ефективност и равностойност“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 12 февруари 2015 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Запитване, в което не се уточняват разпоредбите от правото на Съюза, нуждаещи се от тълкуване — Възможност за Съда да установи тези разпоредби (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Посочване на причините, поради които е необходимо да се даде отговор на преюдициалните въпроси (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Компетентност на националния съд — Определяне на приложимото ratione temporis законодателство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, която забранява приспадане на данъка върху добавената стойност в случай на измама или злоупотреба — Мерки, с които да се предотвратят нарушенията на конкуренцията и данъчните измами — Липса на правна уредба на Съюза в тази област — Приложение на националното право — Национално особено производство при подозрение за данъчни злоупотреби — Спазване на принципите за равностойност и ефективност — Преценка от страна на националната юрисдикция (членове 273 и 342 от Директива 2006/112 на Съвета) Когато в преюдициалното запитване не са уточнени разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, Съдът следва да извлече от предоставените от запитващата юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, на които е необходимо да се направи тълкуване предвид предмета на спора. (вж. точка 17) Вж. текста на решението. (вж. точки 21 и 22) Вж. текста на решението. (вж. точка 22) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска предварителното и задължително прилагане на национално административно производство, когато данъчната администрация подозира наличието на злоупотреба, стига правилата на това производство да не са по-неблагоприятни от уреждащите аналогични вътрешни положения и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза. Такъв е случаят с предварително производство, което, от една страна, е благоприятно за лицето, заподозряно в извършването на злоупотреба с права, доколкото цели да гарантира спазването на някои основни права, и в частност на правото на изслушване, и което, от друга страна, само по себе си не е в разрез с целта да се противодейства на данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби, призната в практиката на Съда. (вж. точки 26, 29, 32 и 34 и диспозитива)

Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право.

Съединени дела C-131/13, C-163/13 и C-164/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof и Turbu.com BV, Turbu.com Mobile Phone’s BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 декември 2014 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Недопустимост (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделка, която е част от измама с данък върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Национална правна уредба, която не предвижда отказ на ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване, когато е налице данъчна измама — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделки, при които не е налице измама с данък върху добавената стойност, но са част от верига доставки, която включва сделка, извършена с измамна цел — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Данъчна измама, извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано да се ползват правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Национална правна уредба, която не предвижда отказ за такова ползване, когато е налице данъчна измама — Липса на последици — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35, 38 и 39) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че националните административни и съдебни органи следва да откажат на данъчнозадължено лице, в рамките на вътреобщностна доставка, ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност дори ако в националното право няма разпоредби, предвиждащи такъв отказ, стига с оглед на обективни фактори да е установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за съответното право, е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки. Всъщност по принцип националните административни и съдебни органи трябва да откажат ползването на право, предвидено от Шеста директива и предявено с измамна цел или с цел злоупотреба, независимо дали се касае за права на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност за вътреобщностна доставка. Когато в националния правен ред липсват специални разпоредби в този смисъл, националният съд следва да установи дали в правото на съответната държава членка съществуват правни норми — било разпоредба или общ принцип за забрана на злоупотребата с право, или пък други разпоредби относно данъчната измама или избягването на данъци, които биха могли да се тълкуват в съответствие с изискванията на правото на Съюза относно борбата срещу данъчната измама. Ако обаче се окаже, че националното право не съдържа такива норми, които да подлежат на конформно тълкуване, оттук не може да се заключи, че за националните административни и съдебни органи има пречка да спазят въпросните изисквания и съответно в случай на измама да откажат предимството, което произтича от правото, предвидено в Шеста директива. Вярно е, че държавата членка няма как да се позовава на самата директива срещу данъчнозадължено лице, но доколкото действията с цел злоупотреба или с измамна цел не могат да обосноват предвидено от правния ред на Съюза право, отказът на предимство, което произтича от Шеста директива, не води до възлагането на съответния частноправен субект на задължение съгласно тази директива, а е просто последица от констатацията, че обективните предпоставки, които са предвидени от същата директива за получаване на търсеното предимство, в действителност не са изпълнени. При такова положение не може да се изисква изрично разрешение, за да могат националните административни и съдебни органи да откажат предимство съгласно общата система на данъка върху добавената стойност, тъй като тази последица трябва да се смята за вътрешноприсъща на посочената система. Освен това данъчнозадълженото лице, което е създало условията за получаване на дадено право само с участието си в сделки с цел измама, очевидно не може да се позовава на принципите на защита на оправданите правни очаквания или на правна сигурност, за да се противопостави на отказа за предоставяне на съответното право. На последно място, след като отказът на ползването на право, което произтича от общата система на данъка върху добавената стойност, в случай на участие на данъчнозадълженото лице в измама е просто последица от неизпълнението на условията, които релевантните разпоредби на Шеста директива предвиждат в това отношение, то този отказ няма характера на наказание или санкция по смисъла на член 7 от Европейската конвенция за правата на човека или на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз. (вж. точки 49, 51—55, 57 и 59—62; точка 2 от диспозитива) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, което е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки, може да бъде отказано ползването на тези права, независимо че посочената измама е извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано ползването на въпросните права, и че това данъчнозадължено лице е спазило в последната държава членка формалните условия, предвидени от националното законодателство за ползването на тези права. (вж. точка 69; точка 3 от диспозитива) Съединени дела C-131/13, C-163/13 и C-164/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof и Turbu.com BV, Turbu.com Mobile Phone’s BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 декември 2014 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Недопустимост (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделка, която е част от измама с данък върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Национална правна уредба, която не предвижда отказ на ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване, когато е налице данъчна измама — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделки, при които не е налице измама с данък върху добавената стойност, но са част от верига доставки, която включва сделка, извършена с измамна цел — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Данъчна измама, извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано да се ползват правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Национална правна уредба, която не предвижда отказ за такова ползване, когато е налице данъчна измама — Липса на последици — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35, 38 и 39) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че националните административни и съдебни органи следва да откажат на данъчнозадължено лице, в рамките на вътреобщностна доставка, ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност дори ако в националното право няма разпоредби, предвиждащи такъв отказ, стига с оглед на обективни фактори да е установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за съответното право, е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки. Всъщност по принцип националните административни и съдебни органи трябва да откажат ползването на право, предвидено от Шеста директива и предявено с измамна цел или с цел злоупотреба, независимо дали се касае за права на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност за вътреобщностна доставка. Когато в националния правен ред липсват специални разпоредби в този смисъл, националният съд следва да установи дали в правото на съответната държава членка съществуват правни норми — било разпоредба или общ принцип за забрана на злоупотребата с право, или пък други разпоредби относно данъчната измама или избягването на данъци, които биха могли да се тълкуват в съответствие с изискванията на правото на Съюза относно борбата срещу данъчната измама. Ако обаче се окаже, че националното право не съдържа такива норми, които да подлежат на конформно тълкуване, оттук не може да се заключи, че за националните административни и съдебни органи има пречка да спазят въпросните изисквания и съответно в случай на измама да откажат предимството, което произтича от правото, предвидено в Шеста директива. Вярно е, че държавата членка няма как да се позовава на самата директива срещу данъчнозадължено лице, но доколкото действията с цел злоупотреба или с измамна цел не могат да обосноват предвидено от правния ред на Съюза право, отказът на предимство, което произтича от Шеста директива, не води до възлагането на съответния частноправен субект на задължение съгласно тази директива, а е просто последица от констатацията, че обективните предпоставки, които са предвидени от същата директива за получаване на търсеното предимство, в действителност не са изпълнени. При такова положение не може да се изисква изрично разрешение, за да могат националните административни и съдебни органи да откажат предимство съгласно общата система на данъка върху добавената стойност, тъй като тази последица трябва да се смята за вътрешноприсъща на посочената система. Освен това данъчнозадълженото лице, което е създало условията за получаване на дадено право само с участието си в сделки с цел измама, очевидно не може да се позовава на принципите на защита на оправданите правни очаквания или на правна сигурност, за да се противопостави на отказа за предоставяне на съответното право. На последно място, след като отказът на ползването на право, което произтича от общата система на данъка върху добавената стойност, в случай на участие на данъчнозадълженото лице в измама е просто последица от неизпълнението на условията, които релевантните разпоредби на Шеста директива предвиждат в това отношение, то този отказ няма характера на наказание или санкция по смисъла на член 7 от Европейската конвенция за правата на човека или на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз. (вж. точки 49, 51—55, 57 и 59—62; точка 2 от диспозитива) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, което е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки, може да бъде отказано ползването на тези права, независимо че посочената измама е извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано ползването на въпросните права, и че това данъчнозадължено лице е спазило в последната държава членка формалните условия, предвидени от националното законодателство за ползването на тези права. (вж. точка 69; точка 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1, Понятието „доставка на услуги“, Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество, Случаи на освобождаване, Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките, Сделки, представляващи злоупотреба, Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива) Дело C-653/11 Her Majesty’s Commissioners of Revenue and Customs срещу Paul Newey (Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 — Понятието „доставка на услуги“ — Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество — Случаи на освобождаване — Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките — Сделки, представляващи злоупотреба — Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 20 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Отказ.

Дело C-285/11 Боник EOOД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Варненски административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ“ Резюме – Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на основание липсата на реално осъществяване на доставката на стоки поради измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от прилагането на основния принцип, какъвто се явява това право, режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице доставка е опорочена поради измама с данък върху добавената стойност — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Всъщност установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет. (вж. точки 41—43 и 45 и диспозитива) Дело C-285/11 Боник EOOД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Варненски административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ“ Резюме – Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на основание липсата на реално осъществяване на доставката на стоки поради измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от прилагането на основния принцип, какъвто се явява това право, режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице доставка е опорочена поради измама с данък върху добавената стойност — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Всъщност установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет. (вж. точки 41—43 и 45 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a), Доставка на сгради и на прилежащата им земя, Доставка на сграда в строеж с цел построяването на нова сграда чрез преобразуване, Продължаване и завършване на строителните работи от купувача след доставката, Освобождаване от ДДС.

Дело C-326/11 J.J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a) — Доставка на сгради и на прилежащата им земя — Доставка на сграда в строеж с цел построяването на нова сграда чрез преобразуване — Продължаване и завършване на строителните работи от купувача след доставката — Освобождаване от ДДС“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Критерии за преценка — Намерение на страните по отношение на облагането на определена сделка с данъка — Задължение за обща преценка на съответната сделка Право на Европейския съюз — Принципи — Забрана на злоупотребата с право Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставката на сгради и на прилежащата им земя — Обхват — Доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова — Стара сграда, по която са били извършени само работи по частично разрушаване и тя отчасти все още се е използвала — Включване (член 4, параграф 3, буква а) и член 13, Б, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Заявеното намерение на страните по отношение на облагането на съответната сделка с данък върху добавената стойност трябва да се вземе предвид при общата преценка на фактите по сделката, стига да са налице обективни данни за това намерение. Такива обективни данни са етапът, до който са стигнали извършените от продавача работи по преобразуване към датата на доставката, и евентуално използването на съответния недвижим имот към тази дата. (вж. точки 33 и 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Член 13, Б, буква ж) от Шеста директива 77/388 за хармонизиране на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота във връзка с член 4, параграф 3, буква a) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в първата разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделката по доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова, когато към момента на тази доставка по старата сграда са били извършени само работи по частично разрушаване и тя поне отчасти все още се е използвала по предназначение. (вж. точка 39 и диспозитива) Дело C-326/11 J.J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a) — Доставка на сгради и на прилежащата им земя — Доставка на сграда в строеж с цел построяването на нова сграда чрез преобразуване — Продължаване и завършване на строителните работи от купувача след доставката — Освобождаване от ДДС“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Критерии за преценка — Намерение на страните по отношение на облагането на определена сделка с данъка — Задължение за обща преценка на съответната сделка Право на Европейския съюз — Принципи — Забрана на злоупотребата с право Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставката на сгради и на прилежащата им земя — Обхват — Доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова — Стара сграда, по която са били извършени само работи по частично разрушаване и тя отчасти все още се е използвала — Включване (член 4, параграф 3, буква а) и член 13, Б, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Заявеното намерение на страните по отношение на облагането на съответната сделка с данък върху добавената стойност трябва да се вземе предвид при общата преценка на фактите по сделката, стига да са налице обективни данни за това намерение. Такива обективни данни са етапът, до който са стигнали извършените от продавача работи по преобразуване към датата на доставката, и евентуално използването на съответния недвижим имот към тази дата. (вж. точки 33 и 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Член 13, Б, буква ж) от Шеста директива 77/388 за хармонизиране на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота във връзка с член 4, параграф 3, буква a) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в първата разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделката по доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова, когато към момента на тази доставка по старата сграда са били извършени само работи по частично разрушаване и тя поне отчасти все още се е използвала по предназначение. (вж. точка 39 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Шеста директива, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Условия за упражняване, Член 273, Национални мерки за борба с данъчните измами, Практика на националните данъчни органи, Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения, Тежест на доказване, Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата или на някой от неговите доставчици — Недопустимост — Граници — Условия (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата — Отказ въпреки изпълнението на материалноправните условия във връзка с правото на приспадане и липсата на данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя — Недопустимост (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точка 50; точка 1 от диспозитива) 2. Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. (вж. точка 66; точка 2 от диспозитива) Съединени дела C-80/11 и C-142/11 Mahagében Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11) и Péter Dávid срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11) (Преюдициални запитвания, отправени от Baranya Megyei Bíróság и Jász-Nagykun-Szolnok Megyei Bíróság) „Данъчни въпроси — ДДС — Шеста директива — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Условия за упражняване — Член 273 — Национални мерки за борба с данъчните измами — Практика на националните данъчни органи — Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения — Тежест на доказване — Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата или на някой от неговите доставчици — Недопустимост — Граници — Условия (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата — Отказ въпреки изпълнението на материалноправните условия във връзка с правото на приспадане и липсата на данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя — Недопустимост (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точка 50; точка 1 от диспозитива) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. (вж. точка 66; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Право на приспадане, Прехвърляне на дял от правата върху изобретение, притежавани от няколко предприятия, на предприятие, което има право да използва изцяло това изобретение, Злоупотреба.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 9, параграф 1 и член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ограничаване на правото на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. По принцип данъчнозадължено лице може да се ползва от правото на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък върху добавената стойност за възмездната доставка на услуга, когато приложимото национално право позволява прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, с което се предоставя право върху изобретението. Понятието икономическа дейност обхваща по-специално всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги. Понятията доставки на стоки и на услуги имат обективен характер и се прилагат независимо от целите и резултатите на съответните сделки. При това положение прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, въпреки че последното не е било патентовано, по принцип може да съставлява подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност икономическа дейност. От това следва, че такава сделка може да породи право на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък. Въпросът дали разглежданото прехвърляне се прави само с цел да се получи данъчно предимство, е без значение с оглед на това дали прехвърлянето представлява доставка на услуги и икономическа дейност по смисъла на релевантните разпоредби от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 45—48; точка 1 от диспозитива) 2. Установяването на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност предполага, от една страна, въпреки формалното прилагане на предвидените в релевантните разпоредби от Директивата условия и на националното законодателство, което я транспонира, сделките, за които става въпрос, да водят до получаването на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с целта, преследвана с тези разпоредби, и от друга страна, да е видно от множество обективни обстоятелства, че основната цел на въпросните сделки се свежда до получаването на това данъчно предимство. Що се отнася до данъчното третиране на сделка за прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, с което се предоставя право върху изобретението, националната юрисдикция следва да установи предвид всички факти, характеризиращи такава доставка на услуги, наличието или липсата на злоупотреба с право във връзка с правото на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. (вж. точки 52 и 54; точка 2 от диспозитива)