Documents - 1 citing "Решение на Съда (седми състав) от 27 октомври 2011 г. Tanoarch s.r.o. срещу Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky. Искане за преюдициално заключение : Najvyšší súd Slovenskej republiky - Словакия. Данъчни въпроси - ДДС - Право на приспадане - Прехвърляне на дял от правата върху изобретение, притежавани от няколко предприятия, на предприятие, което има право да използва изцяло това изобретение - Злоупотреба. Дело C-504/10."

право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, справка-декларация, СМР, фактура, услуга, ППП, авансово плащане, данъчнозадължено лице, данъчна измама
Опущенията на съда са в определянето на предмета и на обхвата на доказване. [...] Юриспруденцията последователно е дефинирала материалноправните и формалните предпоставки за възникване на правото на приспадане. [...] Несъмнено получаването на стоките/услугите по облагаемите доставки и използването на стоките/услугите за независимата икономическа дейност на ДЗЛ са част от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав /вж. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ и като релевантни за съществуването на спорното правоотношение факти са предмет на доказване – чл. 153 ГПК. [...] От публичноправните задължение на доставчика в динамичния фактически състав по начисляването на данъка значимо за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя на получателя е само това за издаване на данъчния документ /съпостави чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1; чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ . Не са част пораждащия правото на приспадане фактически състав фактите на изпълнението или неизпълнението, респ. точното или неточно изпълнение от доставчика на задължението му за декларира задължението си за корпоративен данък с ГДД по чл. 92 ЗКПО и съдържанието на декларацията. [...] С арг. от т. 3 на диспозитива на решението на Съда по дело С - 18/13 е недопустимо обвързването на правото на приспадане с отчитането на прихода от услугата при доставчика. Изпълнението от другиго на фактурирана от доставчика услуга, е основание да се откаже упражненото по фактурата право на приспадане, ако това обстоятелство сочи на наличието на данъчна измама и въз основа на предоставени от органите по приходите обективни данни се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С - 18/13/ . [...] Право на приспадане не би възникнало ако работата е възложена на ФЛ без качеството ДЗЛ, но тогава и не би се начислил ДДС, т. е резултатите на РЛ по данъчни периоди при липса на начислен ДДС и при начислен ДДС, за който е упражнено право на приспадане биха били еднакви. РЛ не може да реши само да сключи договор с физическите лица – изпълнители, вместо с превъзложилите услугите доставчици, тъй като договорът е съглашение /вж. чл. 8, ал. 1 ЗЗД/ . [...] При липсата на съмнения относно осъществяването на доставките на услуги и отсъствието на данни за сделките като част от данъчна измама, отказът да се признае правото на приспадане, упражнено по тези доставки, е неправомерен, а отхвърлянето на оспорването срещу РА за установяване на задължения за ДДС в корелация с отказа да се признае правото на приспадане – неправилен. [...] Документирането на стопанските операции е достоверно. [...] Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на РА.[...]