Documents - 2 cited in "Решение № 8809 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3837/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов"

данъчен кредит, фактура, органи, реални доставки, доставчик, анализ, данъчна измама, услуга
Наведените доводи са групирани в три направления, изразяващи се в следното: 1. [...] Това че съдът въз основа на анализ на събраните по делото доказателства същият е направил различни изводи от административния орган не прави решението само по себе си неправилно. [...] По същество в и тази част жалбата само се излага позицията на страната по отношение на този тип доказателства, но и не и нещо конкретно. Вярно е, че разпитаните свидетели в определена степен се явяват заинтересовани от изхода на процеса като участващи в управителните органи на някои от доставчиците. [...] Отделно от това изводите на решаващия съд не се градят единствено само въз основа на събраните по делото гласни доказателства, а всички събрани такива, в това число наличие на влезли в сила съдебни решения, с които е признато за установено реалност на доставката между първоначалния и следващия доставчик.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, свързани лица, доставчик, данъчна измама, приемо-предавателен протокол, ремонт, издаване на фактура, счетоводна отчетност, доставка на стока, данъчно събитие, данъчна основа, данъчен период, регистрация, облагаема доставка, вещно право, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, нулева ставка, справка-декларация, внасяне на данъка
Всички извършени и заплатени разходи са включени в стойността на придобиване на стоките. [...] Законът не свързвал правото на данъчен кредит единствено с издаването на фактури, а поставял изискването да са налице реално осъществени доставки. [...] Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/ . [...] РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. [...] Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). [...] Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл. 71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка на стока/ услуга, е условие (предпоставка) за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока/услуга не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС респ. по чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. [...] За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“. [...] По дефиниция договорът за продажба е двустранен, възмезден, комутативен и консенсуален, като продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността и да предаде продадената вещ. Договорът за покупка-продажба има не само облигаторно действие, но и по аргумент от чл. 24 от ЗЗД /като договор, с който се прехвърля право на собственост върху определена вещ/, договорът за продажба има и вещноправно действие, като прехвърлянето или учредяването на вещни права настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. [...] При липсата на нормативна регламентация, която да изисква наличието на конкретни по вид и съдържание документи за доказване на относимите факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на реална доставка с предмет продажба на стоки /чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС, определящо за преценката дали доставката е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички данни и доказателства във връзка с нейното извършване. [...] Когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки. [...] Доколкото отказът да се признае право на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.[...]