Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 17 от 11.02.2020 г., постановено по адм. д. № 383/19 г. Административен съд Стара Загора, пети състав, е отменил по жалба на "БТ" ООД – гр. Стара Загора, ул. "Воевода Стойно Черногорски" № 17, представлявано от управителя К. Попова, ЕИК 030156635, ревизионен акт № Р - 16002418 001008 - 091 - 001 от 25.02.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 274 от 07.05.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който на "БТ" ООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 6 344, 00 лв. по фактура № 1000000160/08.08.2016 г., издадена от "Зара Енерджи" ООД, като незаконосъобразен. С решението съдът е осъдил Д "ОДОП" - гр. Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1370 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Арнаудов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. Стара Загора е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Стара Загора и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции – юрисконсулско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Ответното по касационната жалба дружество "БТ" - ООД – гр. Стара Загора чрез своя процесуален представител адв. Л. Ненкова взема становище за неоснователност на касационната жалба на директор на Д"ОДОП"-гр. Пловдив. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд Стара Загора е отменил по жалба на "БТ" - ООД – гр. Стара Загора, ЕИК 030156635, ревизионен акт № Р - 16002418 001008 - 091 - 001 от 25.02.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 274 от 07.05.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, в частта му в която на "БТ" ООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 6 344, 00 лв. по фактура № 1000000160/08.08.2016 г., издадена от "Зара Енерджи" ООД, като незаконосъобразен. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила. Съдът е описал /и то твърде подробно/ установените факти и обстоятелства в хода на ревизията, както и констатациите на приходните орган, поради които е признато право на данъчен кредит по процесната фактура. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената част. Мотивите на тази част от решението започват от стр. 15 от решението, л. 1082 от първоинстанционното дело, до края на същото – стр. 31, л. 1090 от делото. Същите са твърде подробни, за да бъдат преповтаряни в настоящето съдебно решение, като в сбит вид същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на понятията "данъчно събитие" и "данъчен кредит" с възпроизвеждане на относимите правни разпоредби на ЗДДС и Директива 2006/212/ЕС, съответно позоваване на решенията на Съда на Европейския съюз по тълкуването на тези норми. 2. Отново са възпроизведени констатациите на органа по приходите, въз основа на които се гради извод за отсъствие на реална доставка по съответната фактура, съответно наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за непризнаване право на данъчен кредит. 3. На отделен ред детайлно и подробно са обсъдени всяка една от констатациите на ревизиращите органи, въз основа на които е направен извод за липса на реални доставки. Направен е извод, че тези констатации се оборват от събраните по делото доказателства, в това число събраните пред съда гласни доказателства. 4. На отделен ред административният съд се е занимал с констатациите на приходния орган за привидност на сделките по цялата на верига, имаща за цел закупуване на оборудването от крайния получател от първия доставчик "Петрол Север" ЕООД чрез ползване на право на данъчен кредит от всички участници във веригата. В тази насока на първо място е обсъден принципно въпроса за злоупотребата с право на данъчен кредит, даденото тълкуване на закона в отделните решения на Съда на Европейския съюз и обстоен анализ на конкретните факти и доказателства по делото. Направен е извод за необоснованост на констатацията за наличие на привидност на сделките между отделните участници по веригата. Отбелязано е, че по делото не се съдържат данни, въз основа на които да е направен извод, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката му с прекия доставчик е част от данъчна измама. Като допълнителен аргумент в тази насока е отбелязан факта, че ревизиращите органи са признали частично на задълженото лице право на данъчен кредит по процесната фактура, като няма логика да се приеме, че една част от сделката е реална, а друга част не е.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част, което обосновава необходимостта от неговата отмяна.

Решението на Административен съд – гр. Стара Загора е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – Ст. Загора поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведените доводи са групирани в три направления, изразяващи се в следното: 1. От страна на задълженото лице не са ангажирани надлежни доказателства, които да оборват констатациите на органа по приходите за липса на реална доставка. 2. Показанията на разпитаните по делото свидетели също не оборват констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки, същите са твърде общи и голословни, като не е зачетена заинтересоваността на самите свидетели като управители на дружествата, участващи във веригата на доставките. 3. По третата група се правят доводи относно значението на заключението на вещото лице по назначените основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Твърди се, че констатациите по никакъв начин не опровергават констатациите на ревизионния акт, обосновани с това, че не е доказан превоза на оборудването, като експертът не е установил контакт с фирмите превозвачи, както и с преките доставчици.

По направените доказателства настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

Както бе посочено, решението на първоинстанционния съд е твърде детайлно и обстойно, с излагане на констатациите на ревизиращите органи за отричане на право на данъчен кредит, доказателства, въз основа на които те са изградени, възраженията на задълженото лице, ангажираните от него доказателства – писмени, гласни и назначена съдебно-счетоводна експертиза, очертаване на правната рамка. При сега действащата редакция на чл. 221, ал. 2 АПК, настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за реалност на извършената доставка и незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената му част.

Изложените в точка едно от касационната жалба доводи по принцип съставляват възпроизвеждане на правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса по оспорване на подобен род ревизионни актове. Тези правила са спазени коректно от решаващия съд, като от изложеното в жалбата не става ясно с кои точно съждения на първоинстанционния съд не е съгласен касатора. Това че съдът въз основа на анализ на събраните по делото доказателства същият е направил различни изводи от административния орган не прави решението само по себе си неправилно. Доказателствата са обсъдени при условията на чл. 172а, ал. 2 АПК в тяхната съвкупност и по отделно, т. е. не може да се приеме, че са обсъдени само ангажираните от задълженото лице доказателства, а тези на приходния орган са били игнорирани.

Изложеният в края на решението факт – че за една част от доставката е прието, че същата е реална, а за друга част е прието, че не е реална, е повече показателен и прави безсмислено да бъдат обсъждани по нататък доводите на касатора за нереалност на доставката.

Наведените доводи в касационната свързани с показанията на разпитаните свидетели също не могат да бъдат споделени. По същество в и тази част жалбата само се излага позицията на страната по отношение на този тип доказателства, но и не и нещо конкретно. Вярно е, че разпитаните свидетели в определена степен се явяват заинтересовани от изхода на процеса като участващи в управителните органи на някои от доставчиците. По тази причина показанията им са ценени от първоинстанционния съд при условията на чл. 172 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Отделно от това изводите на решаващия съд не се градят единствено само въз основа на събраните по делото гласни доказателства, а всички събрани такива, в това число наличие на влезли в сила съдебни решения, с които е признато за установено реалност на доставката между първоначалния и следващия доставчик.

Изложеното важи и по отношение на оплакванията на касатора, свързани с позоваването в съдебното решение на заключенията на вещото лице по назначените основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Заключенията на експерта са възприети от административния съд при условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, т. е. същите не са възприети безрезервно, а при преценка с останалите събрани по делото доказателства. На стр. 19 от решението, л. 1084 от първоинстанционното дело, са изложени мотиви, че предмет на доставка са индивидуално определени вещи – т. е. прехвърлянето на правото на разпореждане с тях по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 става при условията на чл. 24, ал. 1 ЗЗД с постигане на съгласие между страните по договора за доставка, без да е необходимо реалното предаване на вещта. В този смисъл констатациите на ревизиращите за липса на доказателства за транспортирането на стоките съставлява механичното пренасяне на изискванията за прехвърляне на собственост върху родово определени вещи – чл. 24, ал. 2 ЗЗД, което е по-масовия случай на доставки. Поради това е без значение обстоятелството, дали вещото лице е извършило проверка на доставчиците на транспортната услуга на процесното оборудване.

Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част и е уважил подадената жалба срещу него като основателна, Административен съд – гр. Стара Загора е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на "БТ" ООД разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв., съставляваща заплатен адвокатски хонорар, съгласно представените по делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване – л. 25 – 27 от настоящето дело.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 на Административен съд – Стара Загора, пети състав, от 11.02.2020 г., постановено по адм. д. № 383/19 г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – гр. София да заплати на БТ"ООД – гр. Стара Загора, ул. "Воевода Стойно Черногорски" № 17, представлявано от управителя К. Попова, ЕИК 030156635, разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1000 /хиляда/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.