освободена доставка, данъчен период, данъчен кредит, услуга, лицензия, център за професионално обучение, селскостопанска техника, превозни средства, регистрация, професионална квалификация
Лицензът да организира и провежда курсове за категория 'Твк' и категория 'Твк - 3' е с контрол и изпити от МЗХГ, както и че обучението е по утвърдени програми от МОН. [...] • За целта се разработват калкулации, както и план - сметки за всеки вид курс за учебната година, като се утвърждава от Педагогическия съвет ценоразпис със стимули за учениците. Курс 'Твк - 3' не е безплатен за учениците от нито една професия и за външните лица. Всички заплащат пълния курс на обучение с включена такса. [...] • Шофьорските курсове за придобиване на правоспособност за управление на категория 'В' и 'Ткт' и курсове за работа със селскостопанска техника категория 'Твк' и 'Твк - 3' не попадат в обхвата на издадената Лицензия № 200812615 на Центъра за професионално обучение (ЦПО) към Гимназията. [...] • Те подлежат на лицензиране по предвидения в ЗПОО ред, като по силата на чл. 49а, ал. 1 от същия закон, лицензията дава право за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация или за извършване на информиране и професионално ориентиране. Придобиването на професионална квалификация в системата на професионалното образование и обучение се регламентира с рамкови програми, утвърдени от министъра на образованието и науката. Програмите, по които се обучават лица, навършили 16 г. , са посочени в чл. 12 от ЗПОО и се конкретизират за всяка професия и специалност от Списъка на професиите за професионално обучение. Организацията на учебния процес по рамковите програми се определя с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии и с учебни планове и учебни програми, разработени от обучаващата институция. Програма А регламентира условията и реда за придобиване на първа степен на професионална квалификация за лица, навършили 16 г. , която следва да бъде съобразена с държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по съответната професия. Програма Б регламентира условията и реда за придобиване на втора степен на професионална квалификация за лица навършили 16 г. , която следва да бъде съобразена с държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по съответната професия, в случая за професия 'монтьор на селскостопанска техника', а Програма Д регламентира условията и реда за придобиване на квалификация по част от професия. [...] • Понятието 'професионално обучение или преквалификация', употребено в чл. 132, § 1, б. 'и' от Директивата за ДДС, е дефинирано в чл. 44 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011), с който се установяват мерки за изпълнение на определени разпоредби на дялове I-V и VII- XII от Директивата за ДДС. [...] • Предвид горепосочените норми следва да се съобразят тези на ЗПОО.[...]
данък за възстановяване, данъчен период, фактура, освободена доставка, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, услуга, СМР, облагаема доставка, доставка на стока, авансово плащане, вещно право, дерегистрация, данъчно събитие
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК представляват мотиви и на РА. [...] • Начинът, по който е договорено да се извърши прехвърляне на собствеността, е не чрез пряка продажба, а е чрез учредяване на дружества, апортни вноски на недвижимите имоти в тях и накрая - продажба на дяловете от тези дружества, несъществуващи към момента на сключване на договорите. [...] • Необходимостта от сключване на предварителен договор е налице винаги когато страните не са напълно подготвени да сключат един договор, а у тях е налице интерес да обезпечат сключването му. [...] • От предварителния договор за страните по него възниква само задължение да сключат окончателен такъв според своите намерения. [...] • Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или обособяването на вещта. [...] • По смисъла на чл. 20а ЗЗД, необходимост от тълкуване има тогава, когато договорът е неясен и не може да се разбере общата воля на страните. [...] • Целта на сключването на прикрити сделки е да бъде реализиран резултат, който страните не желаят да бъде официализиран. [...] • За прехвърляне правото на собственост в закона е предвидена нотариална форма и тя е изискване за действителност на сделките. Само въз основа на нотариален акт физическото лице може да придобие правото на собственост върху недвижим имот и да бъде третирано като купувач по прикритата сделка. [...] • След като физическото лице не е придобило правото на собственост върху недвижимите имоти, същото не може да бъде третирано и като купувач по прикритата сделка. [...] • Обстоятелството, че в последствие капиталовата собственост, която придобива физическото лице може да се превърне в обикновено право на собственост, не може да бъде основание авансовото плащане да се приеме за такова по сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. [...] • Данъкът, който се дължи при осъществяването на облагаема доставка, ще бъде дължим тогава, когато такава доставка бъде осъществена. [...] • При погиване на имотите или при промяна начина им на ползване, дружеството е длъжно да направи корекция на ползването при изграждането им данъчен кредит по реда на чл. 79 и чл. 79 а ЗДДС.[...]
финансови услуги, услуга, освободени сделки, свързани лица, правни услуги, издаване на фактура, право на приспадане на частичен данъчен кредит, икономическа дейност
В нея са определени служителите, които работят по освободените доставки. [...] • По силата на чл. 73, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват, както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. Последните са уредени в чл. 70, ал. 1 ЗДДС. [...] • Въпросът за влагането на получените доставки /или точно дефинирана част от тях/ в последващи облагаеми или освободени доставки е изцяло фактически такъв, като отговорът следва да бъде даден от съда въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като доказателствената тежест е изцяло за ревизирания субект по правилото на чл. 154 от ГПК, като лице претендиращо право на данъчен кредит. [...] • Съобразно изричното правило на чл. 160 ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ДОПК, съдът е всякога инстанция по същество и допуснати процесуални нарушения, извън тези водещи до извод за нищожност на РА, не могат да доведат от отмяната му, а съдът следва разреши правния спор по същество.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, начислен данък, доставка на пощенски услуги, пощенски пратки, нулева ставка на данъка, данъчна основа, компетентен орган, лицензия, работни дни
Универсалната пощенска услуга е услуга, която се извършва постоянно в рамките на определено работно време с качество, отговарящо на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7, на достъпни цени и възможност за ползването и от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение. [...] • Сключването на индивидуален договор не води автоматично до излизане извън обхвата на универсалната пощенска услуга. Не е достатъчно в наименованието си договорът да съдържа думата 'индивидуален', за да се направи еднозначен извод, че става дума за предоставяне на услуги, които отговарят на специалните нужди на икономическите оператори и за които са договорени различни условия в сравнение с универсалната пощенска услуга. [...] • В този смисъл няма пречка тези минимални изисквания да бъдат предмет да уреждане в отделен договор със съответния клиент и наличието на такива уговорки съвсем не означава, че предоставяните услуги се трансформират в специфични услуги, неотговарящи на изискванията за универсална пощенска услуга и обслужващи специални нужди на клиентите. Относно мястото на събиране на пратките следва да се има предвид, че единственият критерий, който се поставя от ЗПУ и Директира 97/67/ЕО е относно осигуряването на общодостъпност на услугите. [...] • Тук следва да се има предвид, че дейността по приемане на пратки не е специфична и присъща единствено и само на универсалната пощенска услуга, а за всички пощенски услуги. В тази връзка – след като както куриерските услуги включват приемане на пратки извън точките за достъп, то няма пречка и универсалната пощенска услуга да предвижда същото. Освен това, наличието на такова договаряне с клиент не може да бъде единственото основание, въз основа на което да се стигне до обоснования извод, че е налице куриерска услуга. [...] • В тази връзка доставянето до адреса на получателя не представлява отклонение от естеството на универсалната пощенска услуга. [...] • Извършването на универсалната пощенска услуга предвижда най-малко едно събиране на пощенски пратки през всеки работен ден от точките за достъп и на една доставка на получателите. Уговарянето, че дейностите по събиране и доставяне на пощенски пратки ще се извършва по- често, не означава, че услугата не е универсална пощенска услуга, напротив – законодателят е установил минимум, а не максимум на броя събирания и доставяния на пощенски пратки. [...] • Равнопоставеността е осигурена чрез прилагането на критерия системно изпращане на голям брой пощенски пратки – това именно е условието, предварително и публично обявено, при наличието на което се прилагат отстъпки в цените на универсалната пощенска услуга, което условие по своя характер е еднакво за всички потребители и би могло да се ползва от тях.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, данъчен период, фактура, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, облагаема доставка с нулева ставка, трета страна, услуга, начисляване на данъка, данъчно събитие, авансово плащане, вещно право
Формално, ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него. [...] • Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие по облагаема доставка. В същия порядък чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС регламентира правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършвани от регистрирания по този закон получател облагаеми доставки. С цел избягването на злоупотреби при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит чл. 70 ал. 5 ЗДДС ограничава тази възможност като предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. По смисъла на чл. 86 ал. 1 ЗДДС задължението за начисляване на данъка възниква за регистрираното лице в момента, в който данъкът стане изискуем, като то следва да издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред, да го включи в справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС при определяне на резултата за този данъчен период и да посочи данъчния документ /фактурата/ в дневника за продажбите за същия данъчен период. От анализа на чл. 86 ал. 1 ЗДДС става ясно, че задължението за начисляване на данъка е обусловено изцяло от настъпването на изискуемостта му, която съгласно чл. 25 ал. 6 ЗДДС при извършването на облагаеми доставки съвпада с датата на възникване на данъчното събитие, която пък по смисъла на ал. 2 в общия случай съвпада с датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Като изключение от това общо правило чл. 25 ал. 7 ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на полученото плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Същевременно чл. 6 ал. 1 ЗДДС легализира понятието доставка на стока като регламентира, че по смисъла на този закон това е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. От чл. 6 ал. 1 ЗДДС и чл. 25 ал. 2 и 6 ЗДДС може да се заключи, че изискуемостта на данъка при доставката на стоки настъпва при самото извършване на доставката /изключая случаите на авансово плащане/, поради което по аргумент от противното на чл. 86 ал. 1 ЗДДС при издаването на данъчна фактура без наличието на реално извършена доставка данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70 ал. 5 ЗДДС регистрираното лице-получател на стоката по фактурата няма право на приспадане на данъчен кредит. Такова право не му се признава и в случаите на чл. 25 ал. 7 ЗДДС, при които преди възникване на данъчното събитие по ал. 2 е извършило цялостно или частично авансово плащане по доставката, ако впоследствие тази доставка не се извърши. [...] • Съгласно чл. 24 ал. 2 ЗЗД, когато се касае за родово определени вещи, каквито са стоките по четирите фактури, собствеността върху тях се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.[...]
данъчен период, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, счетоводна отчетност, фактура, доставчик, строително-ремонтни работи, данъчна основа, услуга, стока, приемателно - предавателен протокол
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са издадени като електронни документи, видно от съда при отваряне файловете на приложения към делото диск, при наличие на КЕП и удостоверение, при което съдът намира същите за издадени от органите, вписани в тях, и в срока на валидност на КЕП. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. [...] • Съгласно чл. 3, т. 12 от същия Регламент „квалифициран електронен подпис' означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ в относимата редакция правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. [...] • Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗЕДЕУУ Доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. [...] • Установените факти, съпоставени с приложимото право обуславят извод за компетентност на издателите на РА, както и съпътстващите го РД и ЗИЗВР, респ. ЗВР. [...] • Неразделна част от обжалвания РА е и ревизионният доклад, съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, а в него подробно е описана фактическата обстановка, установена по доставките в хода на ревизията, доказателствата, които са събрани, както и изводите (правни и фактически) на ревизиращия екип. РД се прилага към РА и аргументите, изложени в него, на общо основание обосновават твърденията в РА. [...] • По съответствието на РА с приложимото материално право, което съставлява основно възражение в жалбата. [...] • Внос-износ в страната и чужбина. [...] • Начина на определяне на данъчна основа е регламентиран в чл. 122, ал. 2 ДОПК. [...] • Добрите търговски обичаи и житейската логика са установили в стопанския оборот практиката продаваната стока/услуга да бъде описвана максимално подробно при издаването на фактура и/или при съставянето на приемателно - предавателен протокол. Така правата на страните в търговското правоотношение биха били защитени в максимална степен при евентуален спор. [...] • Надлежното издаване и осчетоводяване на фактурите е само едно от условията за признаване право на приспадане на данъчен кредит по конкретната доставка. [...] • Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието й на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура.[...]
услуга, право на приспадане на данъчен кредит, неуниверсални пощенски услуги, регистрация, данък за доставки, данъчен период, освободена доставка, счетоводна отчетност, доставчик, облагаема доставка
Законодателят е разграничил три вида пощенски услуги: универсална пощенска услуга; услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги /арг. от чл. 4 от с. з. / . [...] • Всички доставки, които попадат извън обхвата на услугата в съвкупност, по смисъла на чл. 34 от ЗПУ, по смисъла на чл. 38, т. 4 от същия закон, представляват неуниверсални пощенски услуги и като такива, са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. [...] • Пощенски услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, са услуги по приемане, пренасяне и доставяне на отделни видове пощенски пратки и услуги по чл. 34, ал. 1 от ЗПУ, като за предоставянето на услугите по ал. 1 не се прилагат чл. 32 и ЗЗ /описани по-горе в текста/ и правилата по чл. 66 /свързан с определяне цените по видове услуги/ от ЗПУ. [...] • Законодателят прави разлика между 'Универсална пощенска услуга' и 'Услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга'. [...] • Задължението за извършване на универсална пощенска услуга включва елементи, които са специфични само за задължения пощенски оператор и го отличават от всички останали пощенски оператори. За предоставяне на 'услуги, попадащи в обхвата на универсална пощенска услуга', не е необходимо да бъдат покрити всички характеристики на 'универсална пощенска услуга', в т. ч. гъстота на точките за достъп до пощенската мрежа, качеството на услугата, достъпност и регулиране на цените, т. е. същите не отговарят на изискванията на чл. 32 от ЗПУ. [...] • Освобождаването не се прилага при доставки на услуги, нито при съпътстващите ги доставки на стоки, чиито условия са били договорени индивидуално'. [...] • Услугите, предоставяни при индивидуално договорени условия се считат за отговарящи на специалните нужди на клиента или клиентите и като такива са извън обхвата на освобождаването от ДДС. [...] • Доставките на такива услуги, включително когато се предоставят от оператор, осигуряващ изцяло или част от универсалната пощенска услуга на територията на страната, са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. [...] • Измененията и допълненията в ЗПУ от 2019 г. , не променят посоченото данъчно третиране по ЗДДС относно обхвата на освобождаването, предвидено за извършването на универсална пощенска услуга при условията и по реда на ЗПУ. [...] • Задължението за извършване на универсалната пощенска услуга включва елементи, които са специфични само за задължения пощенски оператор и го отличават от всички останали пощенски оператори. Пощенските услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, са отделни видове услуги от пакета 'универсална пощенска услуга', които в известна степен са взаимозаменяеми със съответни видове услуги от универсалната пощенска услуга. Пощенските оператори, лицензирани за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга са свободни да избират къде и кои услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга да предоставят, каква мрежа и с какво териториално покритие да поддържат и какви срокове за доставяне на пощенските пратки да спазват. [...] • Пощенските услуги, предоставяни от други оператори, включително услугите, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга по смисъла на ЗПУ, не попадат в обхвата на освобождаването по чл. 49 от ЗДДС, с оглед на което доставката на тези услуги е облагаема по смисъла на закона.[...]
лек автомобил, авансово плащане, право на приспадане на данъчен кредит, фактура, данъчен период, доставчик, облагаема доставка с нулева ставка, прехвърляне на правото на собственост, доставка на стока, доставка на услуга, кредитно известие
В съдебното производство, съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Той може да я придобие по време на договора или след изтичането му. Данъчният закон не урежда финансовия лизинг по смисъла на ТЗ. [...] • Финансово обвързан (финансов лизинг) е този наемен договор, при който задължително се съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху актива на наемателя. Необходимо е да бъдат изпълнени и поне две от следните три условия: 1) прехвърляне на наемателя на всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива; 2) срокът на наемния договор, в т. ч. сроковете, за които се подновява, да покриват пo-голямата част от полезния живот на използване на актива; 3) прехвърлянето на собствеността на наемателя да се извършва към края на срока на лизинговия договор. [...] • За разлика от договора за наем, при лизинга има вероятност собствеността на вещта да премине върху лизингополучателя. При договора за лизинг той има потестативното право да изкупи вещта по т. нар. остатъчна стойност. [...] • В случай на прекратяване или заместване по договор за лизинг на лек автомобил, както и при тотална щета (при кражба или при бракуване на лек автомобил вследствие на ПТП или пожар), когато за начисления данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил получателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, платените лизингови вноски до момента на прекратяването, заместването или погиването на автомобила следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване/наем на автомобила. [...] • Директивата не поставя изискване какви точно са настъпилите промени и по никакъв начин не ограничава извършването на корекции когато въобще не е ползван данъчен кредит. Тези корекции в увеличение на данъчния кредит са въведени в ЗДДС за да може да се запази неутралността на данъка, когато първоначално не е било възможно ползването на данъчен кредит поради законова забрана (чл. 70 ЗДДС), но в последствие се извърши облагаема доставка (независимо дали с 20 % или с 0 % ДДС), при която възниква право на данъчен кредит. Ако автомобилът беше придобит като стока с цел продажба, то на основание чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС, той щеше да бъде с право на данъчен кредит, независимо че е лек автомобил. Обстоятелството, че за определен период автомобилът е бил без право на данъчен кредит се неутрализира през прилагането на броя на годините до изтичането на 5 годишния срок, след срока по чл. 72 ЗДДС в какъвто смисъл са разпоредбите на чл. 79, ал. б и ал. 7 и чл. 80, ал. 1, т. 4, буква 'б' ЗДДС. [...] • Издава се протокол, който съгласно чл. 79, ал. 7 ЗДДС се отразява в дневника за покупки в месеца на облагаемата доставка или в следващите 12 месеца. [...] • Изискването за служебното изясняване касае всички правно релевантни за спора факти, които са от значение за определянето на данъчните нрава и задължения в съответствие с конкретната данъчна правна норма.[...]
съдебна експертиза, облагаем оборот, задължителна регистрация, услуга, косвен данък, касова бележка, фискално устройство, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, доставка с нестопански характер
Сроковете по чл. 117, ал. 4 и чл. 119, ал. 4 ДОПК са инструктивни, а не преклузивни. Нормите на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК са императивни, но установените в тях срокове се отразяват единствено на годността на събраните след изтичането на сроковете доказателства. [...] • Спорът се концентрира относно класиране на доставките, свързани с продажбата на сувенири и рекламни материали, респ. върху законосъобразността на действията на органите по приходите при определяне на данъчните основи за облагане с косвен данък. Правилата на чл. 42, чл. 44, чл. 49 и чл. 50 от ЗДДС определят кръга на освободените от облагане с данък доставки по критериите: качество на доставчика - културна организация; характер на доставката – нестопански; вид на доставката – продажба на пощенски марки или приравнен знак на пощенска марка, респ. извършването на универсална пощенска услуга; предназначение на доставките - използвани изцяло за извършването на освободени доставки, респ. доставки за които не било налице право на приспадане на данъчен кредит при производството, придобиването или вноса. [...] • Продажбата на сувенири и рекламни материали не следва да бъде квалифицирана и като доставка с нестопански характер, доколкото дейността на РЛ е стопанска и приходите от продажбата не са във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за нестопанска дейност.[...]
данъчен период, дневник за покупките, дневник за продажбите, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, фактура, подобрение, СМР, доставка на стока, вещно право, облагаема доставка, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, данъчно събитие, справка-декларация, реални доставки, Реална доставка, реалност на доставки
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена /чл. 25, ал. 2 ЗДДС/ . [...] • Реалното извършване на една доставка или услуга е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените сделки. [...] • Съобразно константната практика на ВАС, доказателствата за реално осъществяване на доставката на услуга могат да бъдат разделени условно на две групи: в първата група са доказателствата, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката – материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, а във втората група - доказателствата, сочещи на прякото й реализиране – протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на извършване, разходи, остойностяване и др. Когато се касае за продажба на стоки, доказва се техният произход, съхранение, транспорт, предаване и получаване. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. [...] • Реалното осъществяване на сделката чрез предаване на стоката следва да бъде установено по категоричен начин. [...] • Разпоредбата на чл. 6 ЗДДС следва да се тълкува в унисон с нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно, при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно транспортирането, предаването и получаването на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. [...] • Ето защо е относимо изследване на доказателствено-релевантни факти относно реалното наличие на стока при доставчика, превоза и предаването й на получателя, тъй като реалното разместване на материални блага безспорно създава следи, които могат да бъдат документирани. [...] • Не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя и са използвани за последващи облагаеми доставки, или най-общо казано за нуждите на облагаемата дейност на търговеца, а това именно не е сторено.[...]
ремонт, услуга, облагаема доставка, фактура, данъчна основа, лек автомобил, право на приспадане на данъчен кредит, данъчно задължено лице, независима икономическа дейност, доставка на стока, място на изпълнение, освободена доставка
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. [...] • Оборудването е различно от серийните автомобили и не се монтира при тях. [...] • Това възстановяване включва подмяна на всички повредени части вследствие на голямо натоварване, инциденти или износване. [...] • Резервните части за поддръжка и възстановяване на автомобила по време на състезателния сезон се закупуват само от официални чуждестранни доставчици от страни-членки на ЕС и се доставят в България, където се извършва обслужването на автомобила. [...] • Това е счетоводната печалба, преобразувана в увеличение или намаление по реда на закона. [...] • Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно. Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ, придобиват статута на данъчно задължени лица, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато същите извършват независима икономическа /стопанска/ дейност. [...] • Освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС. [...] • Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях, като в ал. 2 е предвидено, че определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. [...] • Фактът, че жалбоподателят е организация, осъществяваща дейност в частна полза, изключва възможността да е такава за осъществяване на общественополезна дейност, което следва от редакцията на цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, където двете възможности са дадени алтернативно. [...] • Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. [...] • Автомобилът няма разрешение за пускане в експлоатация за ползване в общественото движение по улиците и пътищата и не е пригоден за такова. [...] • По аргумент за противното от цитираната норма следва, че когато автомобилът не е лек правото на данъчен кредит се приспада.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, доставчик, облагаема доставка, представителни или развлекателни цели, данъчна основа, данъчен период, календарна година
Останалите недвижими имоти не се обитават към момента на извършване на проверките. [...] • Фактурите са с предмет техническа консултация и ремонтни услуги. [...] • Дори и без да се посочват конкретни данни за лицата, няма пречка да се посочи техния брой и периода, за който са ползвани имотите, за да се прецени дали в действително е налице такова ползване. [...] • Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. [...] • Съгласно чл. 73, ал. 6 от ЗДДС, размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите, посочени в чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС за текущата календарна година.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, справка-декларация, данъчна основа, доставчик, ППП, данъчно събитие, доставка на услуга, реални доставки, данъчни документи, СМР, данъчна измама, фактура
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. [...] • Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. [...] • При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Само наличието на сключен договор, подписани приемо-предавателни протоколи и издадени фактури не води автоматично до извод, че договореното между страните е действително извършено. Принципно същността на договора е тази, която определя, какви факти и обстоятелства следва да бъдат доказани, за да се приеме, че е налице реално изпълнение. [...] • В случая услугата, която е договорена, респ. крайният резултат е промяна предназначението на имотите от земеделска земя в имот за обществено ползване, като продавачът следва да предаде на купувача документите за това. [...] • След като за услугата са издадени изискуемите данъчни документи (процесните четири фактури) и самата услуга е реално извършена от доставчика, посочен във фактурите, то съгласно разпоредбите на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО и в съответствие с решенията по дела С - 152/02 и С - 285/11 на СЕС, налице са двете кумулативни предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Сами по себе си неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчика не е основание да се приеме, че доставката е относително симулативна.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, дигитални активи, финансова институция, доставчик, независима икономическа дейност, доставка на финансови услуги, нематериален актив, електронни активи, основна дейност, облагаема доставка
И в двата случая исканите документи и обяснения са представени в определения 14-дневен срок. [...] • По същество, те не променят нищо в бизнес модела си – техен основен доход остава предоставянето на кредити на физически и юридически лица. [...] • Параметрите, свързани с риск мениджмънт също могат да бъдат изцяло променяни. Всяка финансова институция ще има възможност да избере от редица функции и нива на риск при управление на залозите (например, ниво на цена, при което следват да се изисква допълнително обезпечение; ниво, при което активът следва да се продаде; видове активи, които се приемат и много други). [...] • Първичното предлагане на виртуални монети (ICO), подобно на crowdfunding, се извършва чрез издаване на виртуални монети (т. нар. 'токени' ) посредством използване на блокчейн технологията. [...] • В резултат на това, съответните разходи не са калкулирани като стойност на разработвания нематериален актив и не се обвързват с реализирането на приходи от неговата последваща експлоатация. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Едва след създаването на софтуер и децентрализирана електронна платформа към него, те ще бъдат предоставяни чрез лицензионни договори на трети лица. [...] • Следва да се има предвид, че придобитите активи могат да се използват за облагаеми доставки освен към момента на закупуването им, но може и да предстои да се осъществи в един последващ момент. В последния случай също възниква право на данъчен кредит. Обстоятелството дали една доставка се използва или ще се използва за извършване на облагаеми доставки не може да се прецени към момента на възникване на правото на данъчен кредит и упражняването му по реда на чл. 71, т. 1, във връзка с чл. 72 от ЗДДС. Ако към момента на възникване на данъчния кредит не се признае правото на приспадане с презумпцията, че стоките или услугите няма да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, се преклудира възможността това право да бъде упражнено при последващото използване на тези стоки или услуги за осъществяването на облагаеми доставки. [...] • Тази дейност по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС представлява облагаема доставка, поради което неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит.[...]
фактура, право на приспадане на данъчен кредит, доставка на услуга, данъчен период, авансово плащане, доставчик, приемо-предавателен протокол, кредитно известие, данъчно събитие, данъчна основа, стока
В РА са посочени и правните норми, обосноваващи това - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 9, чл. 12 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. [...] • Осчетоводяването, като разход би започнало с начисляването на амортизация, от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба / т. 6.1 СС 4 „Отчитане на амортизациите“/ . [...] • Установяване на вече платената сума и съответно счетоводно сторно на осчетоводяването на фактурата. Ако се приеме, че услугата е предоставена частично, цитираните действия следва да се изпълнят за стойността на неизпълнената услуга. [...] • Той е различен не към датата на издаване на РА, а към датата на постановяване на съдебния акт, тъй като съдът е длъжен да съобрази нововъзникнали - в хода на съдебното производство факти и обстоятелства.[...]
доставчик, СМР, ремонт, данък за възстановяване, право на приспадане на данъчен кредит, фактура, строително - монтажни дейности, превозни средства, облагаема доставка, доставка на услуга, данъчен период, материална и персонална обезпеченост
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • За законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по една облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС, е необходимо по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител. Правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи единствено, че услугите са договорени, съответно фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното извършване на услугата, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката. Предвидените в Директива 2006/112 и в националния закон материалноправни условия за упражняване правото на приспадане данъчен кредит са следните: - доставчикът, както и получателят, да са данъчно задължени лица (действащи в това си качество); - получените стоки или услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки; - получателят да притежава фактура, удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните, уредени в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК. [...] • Тези обстоятелства обаче не представляват основание за отказ на право на данъчен кредит. Предвидените в Директива 2006/112 и в националния закон материалноправни условия за упражняване правото на приспадане данъчен кредит са следните:. - доставчикът, както и получателят, да са данъчно задължени лица (действащи в това си качество);. - получените стоки или услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки;. - получателят да притежава фактура, удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните, уредени в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО.[...]
фактура, данъчен период, услуга, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, регистрация, авансово плащане, независима икономическа дейност, доставчик, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, изискуемост на данъка
Този факт се признава от оспорващата страна. [...] • Съгласно чл. 69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка. При наличие на облагаема доставка на стока, осъществена от регистрирано по ЗДДС лице, която стока се използва или ще се използва от получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и използването на стоката/ услугата за осъществяване на други облагаеми доставки в независимата му икономическа дейност. [...] • За да се обоснове извод, че получената доставка, за която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, е включена в икономическата дейност на лицето, следва да се установи, че чрез нея, от осъществената стопанска дейност ревизираното лице е реализирало икономическа изгода, а именно отчетени са приходи и са получени плащания. [...] • Това обстоятелство се признава и по реда на чл. 176вр. чл. 175 ГПК. [...] • Същите са предвидени в ДПБФП в полза на ДФ „ Земеделие“ и са част от изпълнението на договора и на задължения по закон за полагане на грижа на добър стопанин. [...] • Правото на данъчнозадължените лица да приспаднат ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на Общата система на ДДС. Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. [...] • Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват от него за целите на извършването от него облагаеми доставки. Второто условие е изпълнено и тогава, когато разходите за придобиването на стоките и услугите са разходи за осъществяваната от получателя независима икономическа дейност, доколкото участват в себестойността на предоставяните от него облагаеми доставки на стоки и услуги на трети лица. [...] • Проверката се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.[...]
стока, право на приспадане на данъчен кредит, справка – декларация, фактура, регистрация, кредитно известие, доставчик, материално – техническа и кадрова обезпеченост, прехвърляне на правото на собственост, превоз на пътници, реални доставки, данъчно събитие
Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. [...] • Удостоверението за електронен подпис е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителните услуги, съгласно чл. 24 ал. 1 от ЗЕДЕП, което по силата на чл. 16 ал. 1 от ЗЕДЕП придава на електронния подпис качеството „Квалифициран”. Удостоверението по чл. 24 ал. 1 от ЗЕДЕП се издава в електронен формат, подписано с електронния подпис на удостоверяващия орган и не подлежи на разчитане при пренасяне на хартиен носител. Електронния подпис може да се добави към оригиналния документ и да се получи “attached” (прикрепен) електронен подпис или да остане в отделен файл “detached” електронен подпис, както е в настоящия случай. [...] • Реалността на доставките е първата и водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. [...] • Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/Е0/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС, приложим към спорните доставки и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. [...] • В противен случай би се стигнало единствено въз основа на представена редовно издадена фактура да се признава правото на данъчен кредит, което не е целта на ЗДДС.[...]
В чл. 45, ал. 2 ЗДДС е предвидено, че учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. [...] • Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. [...] • Легалната дефиниция за бартер е дадена в чл. 130, ал. 1 ЗДДС, а именно: когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. С нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС се предвижда, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв. , от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период. [...] • Режимът на доставките при бартер се определя според общите правила на закона. [...] • Налице е пряка връзка между доставката на правото на строеж и доставката на строителната услуга, тъй като учреденото право на строеж е насрещната престация на строителната услуга и именно то я прави дължима.[...]
доставчик, основна дейност, данъчна основа, СМР, ремонт, авансово плащане, услуга, строително-монтажни работи, право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, фактура, доставка на стока, данъчна измама, данъчно задължено лице
Констатираното от съда, издаване на РД след изтичането на срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК представлява несъществено процесуално нарушение, което не би могло да доведе до издаването на различен по съдържание РА и не влияят на законосъобразността на издадения такъв. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. [...] • Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. [...] • В хода на съдебното производство изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки на стоки и услуги. [...] • Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации. [...] • За целите на данъчното облагане следва да се установи и докаже по какъв начин е извършена услугата. Наличието на фактура не доказва реалното извършване на доставките. Фактурата следва да е придружена с други доказателства, насочени към установяване на основната, водеща предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит – облагаема доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. [...] • Получателят, който упражнява правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него следва да се изисква да представи тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. [...] • Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводство (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. При тълкуването на понятието документална обоснованост в цитираната разпоредба се налага изводът, че следва да са налице кумулативно две условия - от една страна документът следва да съдържа необходимите реквизити, посочени в ЗСч, а от друга документът да отразява вярно стопанската операция. [...] • Недоказана реална доставка не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. [...] • В ревизионното производство същите трябва да подлежат на самостоятелен и независим анализ и съпоставка от страна на ревизиращите органи, респективно от страна на решаващия орган в административното оспорване на акта.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions