пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, изземване и унищожаване на стоките, вероятност за объркване, отличителен характер, отличителен елемент, по-ранна марка, международна регистрация на марка, идентични или аналогични активи, право върху марка, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, оригинални стоки, лицензионен договор
При преценката за наличие на фонетично, визуално и смислово сходство между марките, включването на по-ранната марка в състава на използвания знак е значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите, тъй като по-ранната марка е разпознаваема като такава в използвания знак. [...] • Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай. [...] • С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се предостави защита на имущественото право върху марка, изразена в установяване и преустановяване за в бъдеще на нарушение на това субективно право, докато исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗМГО са насочени към репариране на претърпените от нарушението вреди и предотвратяване на възможността за бъдещо настъпване на такива чрез търговска реализация на нарушаващите марката стоки. [...] • Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Правото върху марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. [...] • Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 1 визира поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; т. 2 - предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели; т. 3 - вносът или износът на стоките с този знак и т. 4 - използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. [...] • Според практиката на СЕС по приложението на Регламент (ЕО) № 207/2009, съществуването в съзнанието на потребителите на вероятност от объркване трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни факти. [...] • Посочената разпоредба обаче урежда конкуренцията между регистрирани марки - когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗМГО в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно. [...] • Вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос и предлагане на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. [...] • Правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката (а такова използване се установи да е налице) без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя. [...] • Искът по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО има акцесорен характер и след като е установен факта на нарушение на правата върху регистрирани марки на ищеца, то стоките, предмет на нарушението подлежат на изземване и унищожаване.[...]