Documents - 1 cited in "Решение № 513 от 26.05.2011 г. на СГС по т. д. № 574/2008 г."

Решение № 513 от 26.05.2011 г. на СГС по т. д. № 574/2008 г.
заблуждение, марка, търговски книжа, пропуснати ползи, отличителност, нелоялна конкуренция, идентичност или сходство, обезщетение за вреди, идентични и сходни стоки, дистрибутор, вероятност за объркване, лицензионен договор
Марките и знаците, разглеждани в тяхната цялост, създават сходно впечатление. Всички тези обстоятелства пораждат вероятност от объркване на потребителите и може да ги въведе до заблуждение и да приемат, че стоките/услугите означени с марките/знаците са на същите или свързани лица. [...] • Ищецът се явява активно легитимиран по исковете в качеството си на притежател на марките, тъй като процесните марки са регистрирани в РБългария. [...] • В ал. 2 на същия текст е посочено изчерпателно какво се разбира под използуване в търговската дейност, като в т. 2 изрично е посочен и предлагането на стоки за продажба със защитената търговска марка без съгласие на притежателя на марката. [...] • Съгласно тази норма притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара в страната с тази марка от него или с негово съгласие. [...] • И тъй като нормата на чл. 13 от ЗМГО е императивна и не позволява на участниците в правоотношенията, основани на ползване на регистрирани търговски марки, да осъществяват различно поведение, съдът е длъжен да я приложи такава каквато е и да основе решението си на установеното правно разрешение. [...] • Подобно сравнение е абстрактно и невъзможно и винаги ще бъде избирателно с оглед отделни произволно избрани характеристики на марката и нейното въздействие по отделни признаци, при това без да се държи сметка за съответния клас, в който е регистрирана марката. Преценката за наличието или липсата на нарушение е винаги конкретна - дали действия по смисъла на чл. 13 от ЗМГО осъществени от ответника в определен период от време засягат някое от правомощията на ищеца като притежател на марката. [...] • За да бъде уважен осъдителният иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, следва освен факта на нарушението върху търговските марки и да е причинена вреда. ЗМГО не съдържа особена дефиниция за това що е вреда. При наличната празнота в закона на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА приложение следва да намерят нормите, които се отнасят до подобни случаи, а това са тези на ЗЗД. [...] • Пропуснатите ползи са свързани с едно неосъществено увеличаване на имуществото. [...] • Съгласно чл. 82 ЗЗД вр. чл. 45 вр. чл. 51 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.[...]