Documents - 1 cited in "Решение № 630 от 25.04.2014 г. на СГС по т. д. № 7110/2012 г."

недвижими имоти, предоставяне на услуги, фирмено наименование, вероятност за объркване, по-ранна марка, търговски книжа, идентичност или сходство
Ищецът по делото е търговско дружество, чиято правосубектност и представителна власт на управителните му органи се установява според правото на държавата, в която е регистрирано. [...] Визуалното сходство се основава на визуалното въздействие на марките и знаците, определено от начина на представяне на отделните думи, срички или букви. [...] Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички фактори по конкретния случай. Преценката за сходство в степен, при която се създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката, се основава на цялостното възприятие на марката. Потребителите възприемат марката или знака като цяло, запомнят отличителния елемент и не анализират детайлите. [...] Към възможността потребителят да бъде заблуден, следва да се включи и възможността за асоцииране с по-ранна марка. [...] Правото върху търговска марка, съгласно чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: - знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; - знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите; - или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република Б и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката, или би ги увредило. [...] Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО.[...]