Documents - 5 cited in "Определение № 14 от 12.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1512/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова"

обезщетение за вреди, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, сериен номер, пропуснати ползи, лицензионен договор, едноличен собственик на капитал
Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] На основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищците имат право на обезщетение за причинените им имуществени вреди - пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение, което биха реализирали при сключен лицензионен договор между страните на основание чл. 22 ЗМГО. Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. [...] Как се определя издателя на печатно издание, при положение, че от посоченото в редакционното каре не може да се направи категоричен извод кое лице е издател на вестника? [...] Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. [...] Дали с оглед събраните доказателства и въз основа на обсъждане на доводите и възраженията на страните, може да се приеме, че ответникът е издател на вестника, респективно дали искът е основателен или не, са въпроси, конкретни за делото, зависят от представените доказателства и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.[...]
обезщетение за вреди, преустановяване на нарушението, реклама, лицензионен договор, период на нарушението, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
При горните факти съдът прие следното от правна страна. [...] Процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор. Тя следва не от обективните факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца от спорното право, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Ето защо за процесуалната легитимация е без значение действителното правно положение. [...] Съгласно разпоредбата на чл. 75 вр. чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО притежателят на право върху марка има право да предяви искове за обезщетение за вреди от нарушение. [...] Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО посочва какво следва да се разбира под използване на марката в търговската дейност, като съгласно т. т. 1, 2 и 4 такива са поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак и използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице, различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото вестника лице е неговият издател. [...] Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители и е извършило към тях дължимите плащания. [...] Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. [...] Финансирането на издаването и разпространението на вестника е от значение само за вътрешните отношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име се издава вестника. [...] Притежателят на марката би увеличил със сигурност имуществото си, ако не бе извършено нарушението и на основание чл. 22 ЗМГО между него и нарушителя се сключи лицензионен договор.[...]
марка, обезщетение за вреди, регистър на марки, използване в търговска дейност, реклама, лицензионен договор, период на нарушението, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа
Р Е Ш Е Н И ЕГр. [...] Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност си знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана, 2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката, 3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на РБ и използването на знака без основание би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Формите на"използване" на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са изброени в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях са поставянето на знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО върху стоките, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара, както и използването на знака в търговски книжа и реклами /чл. 13, ал. 2, т. , 2 и 4 от ЗМГ0/ . Всяко използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО без съгласието на притежателя на марката представлява нарушение, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗМГО. [...] Основният спорен между страните въпрос е кое лице е издател на вестника.[...]