Documents - 1 cited in "Решение № 191 от 1.04.2021 г. на САС по в. т. д. № 139/2021 г."

Решение № 260302 от 06.11.2020 г. по т. д. № 185-2020 г. на Софийски градски съд
марка, пропуснати ползи, лицензионен договор, отличителност, установяване на нарушението, отмяна на регистрацията, идентичност или сходство, вероятност за объркване, добросъвестна търговска практика, недобросъвестност, заблуждение, търговска комбинирана, обезщетение за вреди
Ищецът търси защита на правата си върху притежавани от него регистрирани търговски марки. [...] • Неприложимо е правомощието на съда да осъществява косвен съдебен контрол, тъй като неизползването на марката е юридически факт, а последиците от неговото осъществяване не са обективирани в административен акт, който да бъде подложен от съда на такъв контрол. [...] • Обемът на правомощията, включени в правото върху търговска марка, е очертан от законодателя по позитивен и по негативен начин. От една страна в чл. 13 ЗМГО (отм. ) е посочено правото на маркопритежателя да забрани другиму без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана, или знак, поради чиято идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на обозначените с него стоки съществува вероятност за объркване на потребителите, или пък знак, който се ползва за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, но по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. , всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително текстови запис, съставлява електронен документ, а съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. [...] • Правото на ищеца, произтичащо от регистрираните марки, безусловно включва възможността да забрани другиму да използва идентичен или сходен фигуративен елемент, а по отношение на словния – само ако това се извършва недобросъвестно. Обемът на понятието „добросъвестна търговска практика“ не е легално дефиниран, но еднозначно се определя в съдебните актове, постановени по искове за защита на права върху интелектуална собственост, като дейност, при която не се цели увреждане на друг стопански субект, нито извличане на полза от създадената от него известност на съответния знак без полагане на собствени стопански усилия за реализиране на печалба. При това знанието на ползващия, че друг субект има регистрирана марка, част от изображението на която е същият знак, е ирелевантно – дори при знание за това стопанският субект може да действа добросъвестно, щом не цели да се облагодетелства от известността и авторитета на вече регистрираната марка. [...] • Когато стопанският субект цели да се облагодетелства от популярността на чужд знак, той съответно се стреми да наподоби в най-голяма степен (доближаваща се до пълна идентичност) начина, по който този знак се изобразява от маркопритежателя – не само като външен вид на самия знак, но и като позициониране спрямо останалите елементи, около които той е разположен. [...] • Това изключва да е налице проява на недобросъвестност, схваната като желание да се използва чужд знак с цел собствена облага без влагане на собствени усилия. [...] • Първият фактически състав на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) е налице, когато идентични знаци се използват за обозначаване на идентични стоки. [...] • При втория фактически състав на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) е достатъчно сходството в знаците, но нарушението е предпоставено от наличие на опасност от объркване на потребителя.[...]