Documents - 2 cited in "Решение № 2149 от 23.10.2017 г. на САС по в. т. д. № 3814/2017 г."

вероятност за объркване, автомобилен превоз, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, интелектуална собственост, митнически контрол, търговски книжа, географско означение, имитация, обезпечение
Приложим ще е българският закон. [...] Формите на 'използване' на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са посочени в, ал. 2 на същата разпоредба и сред тях са: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. При наличието на такова нарушение на притежателя на марката е предоставено право на иск за защита съгласно чл. 75 вр. чл. 76 от ЗМГО. [...] Обратното, от момента на започване на изпълнението по приетия превоз до момента на приключване на същото чрез предаване на стоката на получателя по местоназначението й, вкл. когато превоза е международен и изпълнението му налага и преминаването на държавна граница, то дейността, която лицето приело да извърши превоза, включваща осъществяването на внос или износ на поверената му стока, трябва да се разглежда, като използване на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО. [...] Тези действия се потвърждават от митническите служители в дадените от тях показания в качеството им на свидетели, които пряко са участвали в митническата проверка, в рамките на която е установено, че ответното дружество в качеството му на превозвач е направило опит да пренесе тези стоки през държавната граница, които е бил установен и осуетен единствено, поради надлежно осъществения митнически контрол и приложените мерки по смисъла на чл. 79а ЗМГО. [...] Предвид това разглеждания иск се явява доказан по своето основание, което налага постановяване на позитивно решение, с което същия да бъде уважен. Предмет на предприетата от ищеца искова защита е и иск при квалификацията на чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО посредством, които засегнатата от нарушението страна е предоставено субективното право да поиска и постигне чрез съдебна намеса в правната сфера на ответника изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване. [...] Последният от предявените за разглеждане искове, включва в предметния си обхват на защита, обезщетяването на ищеца чрез присъждане в негова полза на сумите, които е реализирал, като разход във връзка със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението – чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО. [...] Предвид това направените във връзка с тази дейност разходи трябва да се възложат в тежест на ответника, които с противоправното си поведение е станал причина за тяхната направа от лицето преследващо защита по смисъла на чл. 76 ЗМГО.[...]