Documents - 1 cited in "Решение № 1444 от 1.07.2017 г. на САС по т. д. № 1872/2017 г."

Решение № 363 от 20.02.2017 г. на СГС по т. д. № 7406/2016 г.
установяване на нарушението, регистрация, реклама, марка на Европейския съюз, вероятност за объркване, търговски книжа, марка на Общността, стока, заблуждение, идентичност или сходство
С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се установи и да се прекъсне и предотврати за в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото върху търговска марка. Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение на марката, както и за иска по т. 2 да се установи, че същото продължава към момента на предявяване на иска и фазата на устните състезания. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използването в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО), предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак (чл. 13, ал. 1 ЗМГО), вносът или износът на стоки с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО) или използването на знака в търговски книжа или реклами (чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО). Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката (чл. 73, ал. 1 ЗМГО), което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 ЗМГО. [...] • Приликата между стоки или услуги се определя от тяхното естество, предназначение и употреба. В рамките на тази преценка следва да се има предвид средният потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. [...] • По отношение на визуалната, фонетична или концептуална прилика на конфликтни знаци общата преценка трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление като се има предвид техните отличителни и доминиращи елементи. [...] • В комплексните марки фигуративният елемент може да заеме еквивалентна на вербалния елемент позиция. [...] • Недопустимо е така нареченото кръстосване на класове в спорове за нарушаване на права (нито по гражданско правен, наказателен или административен ред), тъй като това би означавало неоснователно разширяване на обхвата на правна закрила на регистрираната марка.[...]