Решение № 363 от 20.02.2017 г. на СГС по т. д. № 7406/2016 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 363
Гр. София, 20.02.2017 г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Т. Д. и при участието на прокурора….като разгледа гр. д. № 7406 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО във връзка с чл. 9, ал. 2, б.“б“ от Регламент № 207/2009 г..
Ищецът С. И. Л. поддържа, че притежава регистрирани марки на Европейския съюз, а именно марка № 003106391, регистрирана на 24.08.2004 г. за стоки от клас 12 и услуги клас 35, както и марка № 006428973, регистрирана на 01.09.2010 г. за услуги от клас 43, както са описани в молбата.Твърди, че в средата на 2015 г. негови клиенти установили, че стилизираният лавров венец от марките му се използва в страницата на ресторант „М. Т.“ в гр. В., който обект се стопанисва от ответника.Сочи, че било изпратено предупредително писмо до ответника, но въпреки горното не било преустановено ползването на логото, а предвид сходството между марките на ищеца и използваните от ответника знаци има вероятност от объркване на потребителите.Предвид горното претендира постановяване на решение за установяване на нарушението и осъждането на ответника да преустанови нарушението.В хода на съдебното производство поддържа исковите претенции чрез процесуалиня си представител – адв. Б., като претендира и присъждане на направените разноски.Ответникът „Т. к.“ ООД оспорва исковата молба по съображения, изложени в писмения отговор от 24.11.2016 г. като оспорва всички твърдения на ищеца, а именно и активната му легитимация, и ползването на знака.В хода на производството поддържа оспорването чрез процесуалния си представител – адв. Ж., като излага доводи в писмено становище.Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ищецът притежава марка с рег. № 003106391 „фигуративна”, с дата на регистрация 24.08.2004 год., с покровителствен срок до 24.03.2023 год., за стоки и услуги от класове 12 и 35 по МКСУ, като същата представлява стилизирано изображение на лавров венец. Клас 12 е за стоки „Лодки и водни превозни средства, въздушни превозни средства, части и принадлежности за посочените стоки“, а клас 35 е „Маркетинг на стоки, а именно лодки и водни превозни средства, въздушни превозни средства, части и принадлежности за посочените стоки.
Не се спори и че ищецът притежава и втора регистрирана марка, която е комбинирана с рег. № 006428973 „Sunseeker” с дата на регистрация 01.09.2010 год., с покровителствен срок до 01.11.2017 год., за стоки и услуги от класове 03, 25, 32, 33 и 43 по МКСУ, като от тях клас 43 е „Услуги по снабдяване с храна и течности, обслужване на ресторант, бар и кетърингови услуги“. Тази комбинирана марка включва словен елемент „Sunseeker”, изписан със специален графичен шрифт в характерен образен елемент, представляващ – стилизирано изображение на лавров венец.
От представените с исковата молба копия от рекламни брошури и при оглед на представения СД като веществено доказателство с отразените страници от сайтове /www. sunseeker. com/en-GB/, en. wikipedia. org/wiki/Sunseeker и други се установява, че ищецът използва процесните знаци, като образният елемент е в златист цвят. Представените доказателства за използване са за реклама на яхти. По същия способ съдът установи, че на страницата на заведението на ответника във Фейсбук на интернет адрес www********** са публикувани много снимки и рекламни съобщения, в които се използва стилизираното изображения на венеца, които включително и понастоящем са налични. Горното важи и за сайта **********
С писмо, представено на стр. 33 и следващите, което съгласно приложената разписка от „Спиди“ е връчено на ответника на 04.09.2015 г., ищецът е уведомил двамата представители на ответното дружество за правата си върху двете процесни марки и е посочил, че ответникът „Т. к.“ ООД стопанисва ресторант в гр. В., находящ се на Централния плаж с име „Тhe sea Terrace“, в който ползва лого, съдържащо лавров венец, сходен на марките на ищеца, с вписано горното наименование в рамката на венеца. Изискано е премахване на рекламните табели, спиране на използването на горепосочения знак и въздържане от използването му.
На стр. 36 и 37 са представени два имейла, изходящи от адв. З. Ж., който е упълномощения от ответника процесуален представител в настоящото производство, съответно от 10.11.2015 г. и 04.12.2015 г., с които е посочено, че се изпраща предложение на клиента му за ново лого за съгласуване и коментиране, като и двете писма съдържат именно процесното стилизирано изображение на лавров венец, като в първия вариант са потъмнени част от клонките и свързани и в горната част, а във втория вариант са поставени допълнителни детайли / точици/ в логото.
По делото е разпитан като свидетел на ищеца г-н М. М., който сочи, че е председател на сдружения, занимаващи се с частна поучвателна дейност. Сочи, че му било възложено и посетил във връзка с това заведение в гр. В., на крайморската ивица, като установил, че в същото се ползва знакът, който е с лавров венец. Сочи, че е направил лично снимката, представена на стр. 112 от делото, а именно на входа на заведението, като над същия има табела, която е с процесния знак и изписано „Тhe sea Terrace“. Свидетелят посочва, че с колегата му консумирали при посещението си напитки, за които им бил издадена сметка, която снимал и който фискален бон от „Т. к.“ ООД от 23.12.2016 г. е представен на стр. 113 от делото. Свидетелства, че едновременно със сметката им дали и визитка, която също е снимал двустранно и е по делото, на която фигурира процесния знак, а именно стилизирано изображение на лавров венец и на лицевата й част, и на гърба, където пък е отразено на карта как да се стигне до заведението.
По делото е изслушано заключение от вещото лице С. В. от 06.02.2017 г., което се кредитира от съда изцяло като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. От заключението се установява, че ищецът притежава търговска марка рег. № 003106391 „фигуративна”, с дата на регистрация 24.08.2004 год., с покровителствен срок до 24.03.2023 год., за стоки и услуги от класове 12 и 35 по МКСУ, което му дава изключителни права с този знак да означава стоките и услугите, за които регистрираната марка на Европейския съюз, се ползва със закрила на територията на Р България. Притежава и търговска марка с рег. № 006428973 „Sunseeker” - комбинирана, с дата на регистрация 01.09.2010 год., с покровителствен срок до 01.11.2017 год., за стоки и услуги от класове 03, 25, 32, 33 и 43 по МКСУ. Вещото лице е установило чрез проучвания в общодостъпната информация в електронни сайтове, настоящата експертиза констатира, че и към момента на изготвяне на експертизата в страницата във Facebook - https://www.******** (Приложение 2), както и в официалната интернет страница на ответника – http://********* (Приложение 1), се използва знак „The sea terracE” изписан на латиница със специален графичен шрифт в син цвят, за означаване на ресторантьорски услуги. Като в сайтовете - www.****** и www******** (Приложение 3-4) се използва знак „The sea terracE” изписан на латиница със специален графичен шрифт в син цвят, който е вписан в лавров венец със златист цвят, за означаване на ресторантьорски услуги. Експертът е установил, че е налице е сходство между предоставения знак за експертиза, ползван от ответника, и регистрираната марка на Европейския съюз с рег. № 003106391 „фигуративна”, което се дължи на характерния образен елемент, представляващ – стилизирано изображение на лавров венец, както и на сходното композиционно представяне на фигуративните елементи. Вещото лице сочи, обаче, че по отношение на предоставените услуги, а именно: ресторантьорски услуги, с които се означават с процесния знак, то същите не са сходни на услугите от клас 35 на МКСУ, за които е регистрирана тази марка, поради което предвид липсата на идентичност и/или сходство на услугите, не съществува вероятността за объркване на потребителите, която да включва възможност за свързване с притежателя на марката и създаване на погрешна представа за притежателя или търговеца, който предоставя услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че услугите се предоставят от същите или икономически свързани лица. По отношение на втората процесна марка, експертът сочи, че налице е сходство между ползвания от ответника знак и регистрираната марка на Европейския съюз с рег. № 006428973 „Sunseeker” - комбинирана, което се дължи на характерния образен елемент, представляващ – стилизирано изображение на лавров венец, както и на сходното композиционно представяне на словните и фигуративни елементи. Вещото лице сочи, че по отношение на предоставените услуги, а именно: ресторантьорски услуги, с които се означават с процесния знак представени за експертиза, то същите са сходни на услугите „обслужване на ресторанти” от клас 43 на МКСУ, за които регистрираната марка на Европейския съюз се ползва със закрила на територията на Р. България. В съдебно заседание вещото лице сочи, че това, че знакът, ползван от ответника е в златист цвят, а в процесната комбинирана марка е в черен е несъществено различие, което не може да бъде отчетено, тъй като потребителите не са изправени пред двата знака едновременно и не биха имали възможността да направят сравнителен анализ. Потребителите в повечето случаи не са запознати с вида на регистрацията, а само с начина на нейното използване или по скоро със спомена за нея. Същите не биха могли да възпроизведат в детайли дадена марка, тъй като те я възприемат като цяло без да могат да я възпроизведат в детайли. Не на последно място практика е при регистрацията на комбинирани марки притежателите да заявяват знака без претенция за цвят, какъвто е конкретния случай, като по този начин имат възможността да я използват в различни цветове.
Предвид изложеното експертът сочи, че поради сходство на знака и марката и сходство на услугите, съществува вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с притежателят на марката и създаване на погрешна представа за притежателя или търговеца, който предоставя услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че услугите се предоставят от същите или икономически свързани лица.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се установи и да се прекъсне и предотврати за в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото върху търговска марка.Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение на марката, както и за иска по т. 2 да се установи, че същото продължава към момента на предявяване на иска и фазата на устните състезания.Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично.Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.Използването в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО), предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак (чл. 13, ал. 1 ЗМГО), вносът или износът на стоки с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО) или използването на знака в търговски книжа или реклами (чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО).Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката (чл. 73, ал. 1 ЗМГО), което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 ЗМГО.В случая ищецът притежава две регистрирани марки на Европейския съюз, а съгласно чл. 165, § 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 е предвидено, че от деня на присъединяване на България и на други посочени държави към Европейския съюз, марка на Общността, която е регистрирана или за която е подадена заявка за регистрация в съответствие с Регламента преди датата на присъединяването, разпростира действието си върху територията на новите държави - членки с цел да се гарантират еднакви последици в цялата Общност.Следва да се има предвид и релевантната практика на Съда на Европейския съюз по приложение на Регламент № 40/94 г., отменен с Регламент № 207/2009 г., които са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави - членки на ЕС, и по - специално решения Т - 162/01, Т - 316/07, Т - 256/04, С - 108/07 Р, С - 234/06 Р, Т - 292/01, Т-197/14.Според тази практика съществуването в съзнанието на потребителите на вероятност от объркване трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни факти. Тази обща преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори и по - специално приликата на марките и на обозначените стоки или услуги. Поради това ниска степен на прилика между обозначени стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на прилика между марките и обратно.Отделно от това, вероятността от объркване предполага кумулативното наличие на идентичност или прилика между конфликтните марки и идентичност или прилика между обозначените стоки. Приликата между стоки или услуги се определя от тяхното естество, предназначение и употреба. В рамките на тази преценка следва да се има предвид средният потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. Необходимо е да се отчете, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в зависимост от категорията стоки и услуги, обозначени със съответна марка.По отношение на визуалната, фонетична или концептуална прилика на конфликтни знаци общата преценка трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление като се има предвид техните отличителни и доминиращи елементи. В това отношение концептуалните разлики, разграничаващи конфликтните марки могат да бъдат такива, че да неутрализират до голяма степен съществуващите между тях визуални и фонетични прилики. Подобно неутрализиране обаче изисква поне една от марките да има за съответните потребители ясно определено значение, което тези потребители да могат веднага да разберат, а другата - да няма такова значение или да има съвсем различно значение.Вероятността от объркване представлява вероятността потребителите да решат, че разглежданите стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия.Следва да се има предвид, че средният потребител нормално възприема марката като цяло и не е склонен да анализира отделните й детайли - решение Т 385/09. В комплексните марки фигуративният елемент може да заеме еквивалентна на вербалния елемент позиция.Следователно в конкретния случай, макар ответникът да ползва само стилизирания знак, който е част от комбинираната марка и да има различие по отношение на словния елемент, то горното не води до извода, че има липса на сходство.Независимо от различния текст в използвания знак, общото цялостно впечатление е за сходство между ползвания от ответника стилизиран знак и комбинираната търговска марка на ищеца, поради което съдът възприема изцяло изводите на вещото лице по заключението и приема, че е налице неправомерно използване, тъй като с оглед идентичността на услугите, предлагани от ответника, с тези, за които е регистрирана комбинираната марка на ищеца за клас 43 и конкретно ресторантьорски услуги, е налице вероятност от объркване на средния потребител.Предвид горното по отношение на комбинираната марка с рег. № 006428973 „Sunseeker” - комбинирана, са налице предпоставките за уважаване на двата иска, а именно за установяване на нарушението от страна на ответника чрез използването на знака и за осъждането му да преустанови това нарушение.По отношение на втората процесна марка с рег. № 003106391 „фигуративна”, въпреки сходството й с използвания от ответника знак, следва да се има предвид, че тя е регистрирана за стоки и услуги от класове 12 и 35 по МКСУ, като клас 12 е за стоки „Лодки и водни превозни средства, въздушни превозни средства, части и принадлежности за посочените стоки“, а клас 35 е „Маркетинг на стоки, а именно лодки и водни превозни средства, въздушни превозни средства, части и принадлежности за посочените стоки“.Липсва каквото и да е сходство или идентичност между услугите, за които се ползва знака от ответника – ресторантьорски услуги и бар със стоките и услугите, за които е регистрирана процесната марка.В тази част съдът кредитира изцяло извода на заключението на съдебно-марковата експертиза и не намира, че не може да бъде споделен довода на ищеца, че предлагането на храна и напитки е съпътстваща дейност при продажбата на яхти и се включвало в услугите в процесните два класа.Потребителите, купуващи яхти и стоки за тях не биха могли да се заблудят при посещение на ресторант, че им се предлага стока на същия производител, тъй като посещавайки дадено заведение, потребителят не отива там с идея и цел покупка на яхта или стока за нея.Не е налице сходство, което би могло да доведе до заблуждение на потребителите, тъй като макар има сходство само между процесния знак и регистрираната марка, то такова няма между предлаганите услуги от ответника и услугите, за които правопритежателят се ползва със закрила на територията на Р. България.За да е налице нарушаване на права на обект на индустриалната собственост в конкретния случай на търговска марка по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО (изпълнителното деяние), следва да е налице комулативност на обективните признаци, а именно идентичност и/или сходство на знаците и/или идентичност или сходство на стоките и/или услугите (чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО) и липса на съгласие на притежателя, но конкретно за фигуративната марка липсва идентичност и/или сходство на услугите.Недопустимо е така нареченото кръстосване на класове в спорове за нарушаване на права (нито по гражданско правен, наказателен или административен ред), тъй като това би означавало неоснователно разширяване на обхвата на правна закрила на регистрираната марка.Доводите на ищеца, че заведението, в което се ползвал знака било с морска тематика и структурирано като интериор на яхта не променят горния извод, тъй като за да е налице нарушение следва да е налице идентичност или сходство на услугите, а по отношение на клас 12 и клас 35, за които е регистрирана фигуративната марка, а сферата, в която се ползва от ответника няма никакво сходство.Предвид горното по отношение на фигуративната марка с рег. № 003106391, поради горните мотиви исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Предвид изхода на спора съдът намира, че на ищеца се следват разноски за уважените искове. Направените от ищеца разноски по делото по списъка на разноските по чл. 80 от ГПК възлизат на 8 429,50 лв. – адвокатско възнаграждение, 160 лв.- държавна такса, а е заплатен и депозит за вещо лице в размер на 350лв.. За заплащането на адвокатско възнаграждение са представени няколко фактури с превод / стр. 146 и следващите/, с който е наредено извършването на превод, но не и доказателство за реално заплащане на сумите по фактурите, тъй като се касае за превод на суми по банков път, а съгласно закона плащането се счита извършено със заверяване на сметката на получателя. Доказателства за заверяване на сметката на получателя и следователно за надлежно извършено плащане не са представени, поради което и доколкото съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на страната се следва само „заплатеното“ адвокатско възнаграждение, за тълкуване на която разпоредба ВКС прие в ТР, че това изисква надлежно доказване на извършено плащане, то не се следва адвокатско възнаграждение като разноски. Наред с горното съдът констатира, че ищецът е представляван от двама адвокати – адв. Б. и адв. Джамбазова, а съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на страната се следва възнаграждение за един адвокат, т. е. дори и да се приеме, че се следва би се дължало половината. Предвид горното съдът намира, че установените като доказани разноски на ищеца са 510 лв., включващи заплатената държавна такса и депозита за експертизата, като се следва половината от разноските предвид основателността само на два от предявените искове и отхвърляне на другите два.Предвид горното на ищеца следва да се присъдят само 255 лв. – съдебни разноски. Ответникът не е заявил искане и не е установил да е направил разноски, поради което не му се следват.Воден от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, предявен от С. И. Л. /S. I. L./, О. К. В. и С. И., 27-31 W. Q. R., P., D. BH15 1HX, UK и със съдебен адрес ***, офис6 - адв. Д. Б., срещу „Т. К.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление,*** – ****, р-н П., кв. ***, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, фактът на нарушение на правото на ищеца върху търговска марка търговска марка с рег. № 006428973 „Sunseeker” - комбинирана, с дата на регистрация 01.09.2010 год., с покровителствен срок до 01.11.2017 год., за стоки и услуги от класове 03, 25, 32, 33 и 43 по МКСУ, изразяващо се в използването от ответника на характерния образен елемент от марката, представляващ – стилизирано изображение на лавров венец, без съгласието на ищеца - притежател на правата върху марката.ОСЪЖДА на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО по иска, предявен от С. И. Л. /S. I. L./, О. К. В. и С. И., 27-31 W. Q. R., P., D. BH15 1HX, UK и със съдебен адрес ***, офис 6 -адв. Д. Б., срещу „Т. К.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление,*** – ****, р-н ****, кв. ***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, ответникът „Т. к.“ ООД да преустанови нарушението на правото на ищеца върху търговска марка изразяващо се в поставянето от ответника на знак, представлящ стилизирано изображение на лавров венец, без съгласието на ищеца - притежател на правата върху марка рег. № 006428973 „Sunseeker” – комбинирана.ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Л. /S. I. L./, О. К. В. и С. И., 27-31 W. Q. R., P., D. BH15 1HX, UK и със съдебен адрес ***, офис 6 - адв. Д. Б., срещу „Т. К.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление,*** – ****, р-н ****, кв. ****, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, искове с правно основание чл. чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО за установяване на нарушение и осъждането на ответника да преустанови нарушението на правото на ищеца за търговска марка с рег. № 003106391 „фигуративна”, с дата на регистрация 24.08.2004 год., с покровителствен срок до 24.03.2023 год., за стоки и услуги от класове 12 и 35 по МКСУ, като неоснователни и недоказани.ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Т. К.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление,*** – ****, р-н ****, кв. ****, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на С. И. Л. /S. I. L./, О. К. В. и С. И., 27-31 W. Q. R., P., D. BH15 1HX, UK и със съдебен адрес ***, офис 6 - адв. Д. Б., сумата от 255 лв. / двеста петдесет и пет лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от 28.02.2017 г., на която дата най-късно съдът е обявил съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК. Да се изпрати съобщение на страните с препис от СРС , на ответника чрез съдебения адресат –адв. Ж., но и на адреса по седалището.
СЪДИЯ: