Documents - 1 citing "Решение на Съда (голям състав) от 19 юни 2012 г. Chartered Institute of Patent Attorneys срещу Registrar of Trade Marks. Преюдициално запитване, отправено от The Person Appointed by the Lord Chancellor under Section 76 of The Trade Marks Act 1994, on Appeal from the Registrar of Trade Marks (Обединеното кралство). Марки — Сближаване на законодателствата на държавите членки — Директива 2008/95/ЕО — Посочване на стоките или услугите, за които се иска защита на марката — Изисквания за яснота и точност — Използване на заглавията на класовете от Ницската класификация за целите на регистрацията на марки — Допустимост — Обхват на предоставената с марката защита. Дело C‑307/10."

Решение № 1872 от 15.10.2013 г. на САС по в. гр. д. № 4685/2012 г.
марка, имуществени вреди, разгласяване на диспозитива на решението, интернет адрес, вероятност от объркване, трето лице, оригинални стоки
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба. Използването по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • При извършване на търговска дейност с оригинални стоки, т. е. със стоки, носещи графичното изображение на знака на регистрираната марка със съгласието на притежателя й, не е налице елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 от ЗМГО и на носителя на правото върху марка не е предоставена исковата защита по чл. 76 от ЗМГО; Изчерпването на правото върху марка по чл. 15, ал. 1 от ЗМГО настъпва само по отношение на оригинални стоки; Неизчерпването на това право е факт, ирелевантен за нарушението по чл. 73, ал. 1 от ЗМГО във връзка с чл. 13, ал. 2 ЗМГО, като правата на притежателя на марката срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове по чл. 76 от ЗМГО.[...]