полезен модел, лицензионен договор, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, свързващо вещество, влагозадържащ продукт, съдебно-счетоводна експертиза, нарушение на патента, установителен иск за факта на нарушението
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗПРПМ патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. Съгласно чл. 28 ЗПРПМ исковете за нарушение на патентни права могат да бъдат: 1. установителен иск за факта на нарушението; 2. иск за обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи; 3. иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права. При уважаване на осъдителен иск по предходната алинея съдът може по искане на ищеца да постанови: 1. публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя; 2. преработване или унищожаване предмета на нарушението, а при наличие на умисъл - и на средствата, с които е извършено нарушението. [...] • Достатъчна е липсата на един от неговите елементи, за да бъде признат същия за неоснователен и да бъде отхвърлен.[...]
патент, пропуснати ползи, марка, дистрибутор, лицензионен договор, полезен модел, такси за поддържане, срок на действие, нарушение на патентни права, годишна патентна такса
Ищецът предлага страните да сключат лицензионен договор, с който да уредят отношенията си. [...] • При неправомерно ползване на патента обезщетението би следвало да е по-високо от изчисленото лицензирано възнаграждение и лихвите за забава при правомерно използване. [...] • Поради това ЗП урежда трансформацията на заварените случаи като установява особен режим по отношение авторските свидетелства и заявки в патенти, респ. в заявки за патенти. [...] • Ако в предвидените срокове не бъде поискана трансформация, авторското свидетелство прекратява действието си - §2 ал. 8 от ПЗР на ЗП. Съгласно §2 ал. 1 ПЗР на ЗП авторските свидетелства, издадени до влизане на закона в сила, имат срок на действие петнадесет години, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Формите на нарушение могат да бъдат различни и да засегнат както целия патент, така и част от него, като най-общо могат да бъдат определени като използване на изобретението, влизащо в обхвата на патентната закрила без съгласието на патентопритежателя. [...] • Винаги се изследва дали издаденият патент е действащ и следва да се конкретизира в исковата молба и установи в хода на съдебното дирене кога са осъществени действията, за които се твърди, че го нарушават. [...] • Преценката отностно активната легитимация по исковете е въпрос по съществото на спора, а не условие за допустимостта на производството, поради което съдът следва да се произнесе с решение по него. [...] • За да може обаче патентопритежателят да се ползва от закрилата на патента, същият следва да заплаща годишна патентна такса. Патентна година на всеки патент е едногодишният срок, който започва за него всяка календарна година от датата на подаване на заявката. [...] • След тази дата, на осн. чл. 26, ал. 1, т. З ЗПРПМ (в редакцията на закона към този момент), патентът прекратява действието си, като в нормата на чл. 33 ал. 1 от е предвидено изключение - че патентопритежателят запазва правата си ако до шест месеца след изтичането на този срок внесе таксата в двоен размер. [...] • Ако той внесе таксата в двоен размер, патентът продължава да действа с обратна сила от просрочената дата. Неплащането на таксата, включително и в дадения гратисен период, е основание за автоматично прекратяване действието на патента. [...] • Ако патентната такса е била заплатена до тази дата, ищецът би се ползвал със защита.[...]
пропуснати ползи, лицензионен договор, право на преждеползване, изобретател, ремонт, приемо-предавателен протокол, ноу-хау, принудителна лицензия, служебно изобретение, недобросъвестност
Съгласно посочената норма, патентът запазва действието си при неспазване на срока за заплащане на таксата, ако до шест месеца след изтичането на този срок патентопритежателят внесе дължимата такса в двоен размер. [...] • Договорите са двустранни сделки, поради което съгласието на всяка от страните относно правата на насрещната страна е обусловено, както от съответните задължения на насрещната страна, така и от валидността на договора. [...] • Когато договорът е нищожен, съгласие също липсва, поради обусловеността му от валидността на договора и насрещните задължения на лицензополучателя. [...] • Решението на ВКС се отнася до осъдителен иск, който имплицитно съдържа установяване валидността на лицензионния договор. Съответно отхвърлянето на осъдителния иск, поради нищожност на лицензионния договор имплицитно се отнася и до липсата на валидност на договора. [...] • Наличието на патент само по себе си забранява на трети лица да ползват изобретението без съгласието на патентопритежателя, без да е необходимо той допълнително и изрично да забранява ползването. [...] • Лица, използвали изобретението преди датата на трансформация на авторското свидетелство, но след датата на подаване на заявката за авторско свидетелство, не се ползват с правата на преждеползватели по чл. 21'. Тоест право на преждеползване нямат дори тези които са ползвали преди датата на трансформация, но след датата на заявката за авторско свидетелство. Още по-малко имат право на преждеползване извършилите подготовка за ползване. [...] • Така, когато той твърди, че е използвал изобретението със съгласието на ищеца, жалбоподателя, освен че твърди съгласие, но и признава използване. [...] • Размерът на пропуснатите ползи се определя от това, което ищецът би получил в случай на правомерно развитие на отношенията между страните. Или, мярка за размерът на пропуснатите ползи е възнаграждението, т. нар. 'роялти', което обичайно се получава от патентопритежатели при подобни фактически обстоятелства по силата на лицензионен договор. [...] • Този метод е независим от евентуалните счетоводни техники за коригиране на печалбите и най-много съответства на принципа на справедливостта. [...] • Този метод за процент от оборота се прилага масово както у нас, така и в чужбина.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions