Разпоредбата на чл. 13 ал. 1 от ЗМГО определя обхвата и съдържанието на правото на търговска марка, като включва в тях и правомощието на носителя на субективното право да забрани на трети лица без негово съгласие да използуват сходен или идентичен знак в в търговската дейност за обозначаване за стоки, за които марката е регистрирана. В ал. 2 на същия текст от закона изрично е посочено, че под използуване в търговската дейност се разбира и предлагането на стоки обозначени със със знак идентичен или сходен със защитената търговска марка за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тази цел. [...] • Вписването на правата на изключителна лицензия в регистъра при ПВ също предхождат вписването на правата на ищеца като приобретател на самите обекти на индустриална собственост и следователно правата на лицензополучателя на изключителна лицензия върху тях са противопоставими на правата на приобретателя на самите обекти на индустриална собственост. Това следва от разпоредбите на чл. 22 ал. 6 от ЗМГО, чл. 31 ал. 4 от ЗПРПМ и чл. 26 ал. 6 от ЗПрД, тъй като по-късният приобретател се явява трето лице по отношение на по-ранния приобретател на правата върху изключителната лицензия. [...] • Достатъчно е, че наличието на правото на изключителна лицензия на ответника върху спорните обекти на индустриална собственост изключва наличието на нарушенията на самото право във визираните в горецитираните правни разпоредби хипотези, което води до липса на пасивна легитимация на ответника да отговаря по така предявените искове за установяване и преустановяване на нарушение на правата на приобретателя на самите обекти на индустриална собственост.[...]