Решение № 157 от 19.02.2009 г. на СГС по т. д. № 1830/2008 г.
РЕШЕНИЕ
№ 157
СОФИЯ
19.02.2009 ГОД.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд VІ-2 състав Търговска колегия в публичното заседание на 06.02.2009 г. в състав:
Председател:Б. Б.
при секретаря …………Х. в присъствието
на прокурора…………………….… като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1830 описа за…2008 .год…за да се произнесе взе в предвид следното:
Иск с правно основание чл. 28 ал. 1 т. 1, т. 3 от ЗПРПМ, чл. 57 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗПД и чл. 76 ал. 1, т. 1,2 ЗМГО във вр. с чл. 78 ЗМГО и чл. 15 от Закона за марките и географските означения .
Ищецът В. И. Ш. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ”И. К.-В. Ш.” със седалище и адрес: гр. С., бул. „***” № 16 , ет. 1 претендира по отношение на ответника „Д. Ю.” ООД –гр. П. , ул.”***”№ да бъде установен фактът на нарушение от страна на ответника на правата на ищеца върху: Патент за полезен модел рег. № *** „Опаковка за течни хранителни продукти” , промишлен дизайн „Двупластови бутилки” рег. № **** и върхутърговска марка „П. Р.” рег. № *****регистрирана за класове: 16,20,21, 32 и 33 от МКСУ .Твърди се, че ищецът е придобил правата върху горните обекти на индустриална собственост от Г. А. М.-управител на ответното дружество с три договора сключени между ищеца и М. на 27.07.2004 г..Преди това прехвърлителят М. е сключил договори за изключителна лицензия на правата върху трите обекта на индустриална собственост на ответното дружество „Д. Ю.”ООД. В последствие с едностранно волеизявление ищецът е развалил трите договора за предоставяне на лицензионни права от страна на Г. А. М. на „Д. Ю.”ООД.Въпреки това ответното дружество продължава да събира лицензионни такси за себе си, както и като лицензополучател да предприема действия за задържане на стоки в защита на свои права върху трите обекта на индустриална собственост.Ето защо ищецът претендира да бъде установен този факт на нарушение на правата му , както и да бъде осъден ответникът да преустанови самото нарушение.Ответникът изпраща отговор на ИМ в законовия срок, в който оспорва основателността на иска: че са налице нарушения на изключителното право на ЕТ”И. К.-В. Ш.” от страна на ответника „Д. Ю.”ООД върху полезен модел, промишлен дизайн и търговска марка,предмет на спора.Основава се на три броя лицензионни договори сключени между „Д. Ю.”ООД и изобретателя Г. А. М. на 12.01.2004 г. , по силата на които ответникът черпи своите права върху трите обекта на индустриална собственост.Претендира по пътя на инцидентния установителен иск на основание чл. 212 от ГПК вр. с чл. 314 ГПК да бъдат установено по отношение на ищеца правата му върху трите обекта на индустриална собственост основаващи се на трите лицензионни договора, както и липсата на правото на ищеца да развали същитеСъдът на базата на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От фактическа страна :
Страните не спорят, че правата върху патент за полезен модел рег. № *** „Опаковка за течни хранителни продукти” , промишлен дизайн „Двупластови бутилки” рег. № **** и върхутърговска марка „П. Р.” рег. № *****регистрирана за класове: 16,20,21, 32 и 33 от МКСУ първоначално са били регистрирани в ПВ на РБългария на името на Г. А. М., както и че ищецът е придобил правата върху горните обекти на индустриална собственост от Г. А. М.-управител на ответното дружество с три договора сключени между ищеца и М. на 27.07.2004 г.. Преди това прехвърлителят М. е сключил договори за изключителна лицензия на правата върху трите обекта на индустриална собственост на ответното дружество „ Д. Ю.”ООД. Тези факти се потвърждават, както от представените и приети от съда три броя удостоверения издадени от ПВРБ на 24.06.2008 г., така и от представените с отговора на ответника и приети по делото три договора за изключителна лицензия на трите обекта на индустриална собственост сключени на 12.01.2004 г.. В последствие с едностранно волеизявление ищецът е развалил трите договора за предоставяне на лицензионни права от страна на Г. А. М. на „Д. Ю.”ООД. Заличаването на правата на ответника-лицензополучател първоначално са били вписани в регистъра на ПВ на 28.03.2008 г., а в последствие това вписване е заличено, което е довело до сезиране на АС-гр. С. във връзка с правния спор за правата върху трите обекта на индустриална собственост между страните.От изложеното следват следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 13 ал. 1 от ЗМГО определя обхвата и съдържанието на правото на търговска марка , като включва в тях и правомощието на носителя на субективното право да забрани на трети лица без негово съгласие да използуват сходен или идентичен знак в в търговската дейност за обозначаване за стоки, за които марката е регистрирана. В ал. 2 на същия текст от закона изрично е посочено, че под използуване в търговската дейност се разбира и предлагането на стоки обозначени със със знак идентичен или сходен със защитената търговска марка за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тази цел.Разпоредбата на чл. 19 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ от своя страна визира обхвата на субективното право върху патента и забранява на трети лица разпореждането с патента/ал. 1/ , производството, продажбата и използването на предмета на изобретението-предмет на патентна защита /ал. 3/.В чл. 19 ал. 1 и ал. 2 от ЗПрД аналогично с горните два обекта на индустриална собственост на носителя на правото върху промишлен дизайн е призната възможността да го брани от посегателства на трети лица, които без негово съгласие го копират, произвеждат, предлагат на пазара или се разпореждат с него.От всичко изложено , съдът намира, че на първо място ищцовото дружество не се легитимира като носител на правата върху трите обекта на индустриална собственост по следните съображения: същите са отдадени на изключителна лицензия на ответника „Д. Ю.” от първоначалния носител на правата върху тях Г. А. М. с трите споменати договора с дати предхождащи датите на прехвърляне от негова страна на ищеца на правата върху самите обекти.Вписването на правата на изключителна лицензия в регистъра при ПВ също предхождат вписването на правата на ищеца като приобретател на самите обекти на индустриална собственост и следователно правата на лицензополучателя на изключителна лицензия върху тях са противопоставими на правата на приобретателя на самите обекти на индустриална собственост.Това следва от разпоредбите на чл. 22 ал. 6 от ЗМГО , чл. 31 ал. 4 от ЗПРПМ и чл. 26 ал. 6 от ЗПрД, тъй като по-късният приобретател се явява трето лице по отношение на по-ранния приобретател на правата върху изключителната лицензия.От друга страна съдът врамките на производството по тези искове няма право да влиза в решаването на спора за самите права на страните притежател на изключителна лицензия и и притежател на самото право върху обектите на индустриалната собственост.Достатъчно е, че наличието на правото на изключителна лицензия на ответника върху спорните обекти на индустриална собственост изключва наличието на нарушенията на самото право във визираните в горецитираните правни разпоредби хипотези, което води до липса на пасивна легитимация на ответника да отговаря по така предявените искове за установяване и преустановяване на нарушение на правата на приобретателя на самите обекти на индустриална собственост.Отделен е въпросът, че в исковата молба не се навеждат факти, които в трите специални закона се квалифицират като нарушения, а факти които навеждат на спор за самите материални права върху трите обекта.Последните обаче няма как да се разгледат в настоящите специални искове със строго определен от законите обхват на защита и специален ред за разглеждане по реда на бързото производство –чл. 310 ал. 1 т. 3 от глава 25 на ГПК.По отношение на инцидентния установителен иск от страна на ответника на основание чл. 212 от ГПК вр. с чл. 314 ГПК да бъде установено по отношение на ищеца правата на ответника върху трите обекта на индустриална собственост основаващи се на трите лицензионни договора, както и липсата на правото на ищеца да развали същите, то същият се явява недопустим , поради това, че такъв иск се гледа по общия исков ред, а не по реда на бързото производство каквото се явява настоящото производство за установяване на факта на нарушението, а не за защита на права.Водим от изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. И. Ш. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ”И. К.-В. Ш.” със седалище и адрес: гр. С., бул. „***” № 16 , ет. 1, с които се претендира по отношение на ответника „Д. Ю.” ООД –гр. П. , ул.”***”№ 2 да бъде установен фактът на нарушение от страна на ответника на правата на ищеца върху: Патент за полезен модел рег. № *** „Опаковка за течни хранителни продукти” , промишлен дизайн „Двупластови бутилки” рег. № **** и върху търговска марка „П. Р.” рег. № *****регистрирана за класове: 16,20,21, 32 и 33 от МКСУ, както и да бъде осъден ответникът да преустанови самото нарушение.ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на инцидентния установителен иск от страна на ответника на основание чл. 212 от ГПК вр. с чл. 314 ГПК да бъде установено по отношение на ищеца правата на ответника върху трите обекта на индустриална собственост основаващи се на трите лицензионни договора, както и липсата на правото на ищеца да развали същите
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта за прекратяването имаща характер на определение в едноседмичен с частна жалба пред същия съд..
Съдия в СГС :