Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Изграждане на сграден комплекс от неперсонифицирано сдружение, Договор за създаване на сдружение, Продажба от някои съдружници на апартаментите в посочения сграден комплекс, Определяне на данъчнозадълженото лице, платец на данъка, Принцип на данъчна неутралност, Право на приспадане на ДДС.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 66, първа алинея, буква б), Изискуемост на ДДС, Получаване на плащането, Член 167, Възникване и обхват на правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, Член 167a, Дерогиране, Касова отчетност, Отдаване под наем и пренаемане на сграда, предназначена за промишлена или търговска дейност.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Продажба на поземлен имот, в който към момента на доставката има сграда, Квалифициране, Членове 12 и 135, Понятие „земя за строеж“, Понятие „сграда“, Преценка на действителното икономическо и търговско положение, Оценка на обективните данни, Намерение на страните.

Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Задължения на данъчнозадълженото лице, Притежаване на нередовни или неточни фактури, Липса на задължителни реквизити, Отказ на право на приспадане, Последващи доказателства за действителното извършване на фактурираните сделки, Коригирани фактури, Право на възстановяване на ДДС, Принцип на неутралитет.

Дело C-271/12 Petroma Transports SA и др. срещу État belge (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на нередовни или неточни фактури — Липса на задължителни реквизити — Отказ на право на приспадане — Последващи доказателства за действителното извършване на фактурираните сделки — Коригирани фактури — Право на възстановяване на ДДС — Принцип на неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 8 май 2013 г. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни — Национална правна уредба, която не допуска право на приспадане поради грешки във фактурата, когато фактурата е коригирана след решението на администрацията — Допустимост (член 17, параграф 2, член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, букви б) и в) и параграф 8 от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Национална правна уредба, която не допуска право на приспадане поради грешки във фактурата, нито на възстановяване на платения данък — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Разпоредбите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 94/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данъка върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Всъщност, макар общата система на данъка върху добавената стойност да не забранява коригирането на погрешно съставени фактури в случаите, когато са изпълнени всички материални условия, необходими за упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, това право все пак може да бъде отказано, ако данъчнозадълженото лице представи на съответния орган коригирана фактура едва след като последният е приел решението си, възпрепятствайки го по този начин да гарантира правилното събиране на данъка и контрола му. (вж. точки 34—36; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите. Щом като действителното предоставяне на услугите, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност, е потвърдено, данъкът по тези сделки е изискуем и е правомерно платен на данъчната администрация. Всяко различно тълкуване би могло да доведе до случаи на възпрепятстване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност, каквито именно член 22 от Шеста директива относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 94/5, цели да избегне. (вж. точки 43 и 44; точка 2 от диспозитива) Дело C-271/12 Petroma Transports SA и др. срещу État belge (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на нередовни или неточни фактури — Липса на задължителни реквизити — Отказ на право на приспадане — Последващи доказателства за действителното извършване на фактурираните сделки — Коригирани фактури — Право на възстановяване на ДДС — Принцип на неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 8 май 2013 г. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни — Национална правна уредба, която не допуска право на приспадане поради грешки във фактурата, когато фактурата е коригирана след решението на администрацията — Допустимост (член 17, параграф 2, член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, букви б) и в) и параграф 8 от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Национална правна уредба, която не допуска право на приспадане поради грешки във фактурата, нито на възстановяване на платения данък — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Разпоредбите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 94/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данъка върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Всъщност, макар общата система на данъка върху добавената стойност да не забранява коригирането на погрешно съставени фактури в случаите, когато са изпълнени всички материални условия, необходими за упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, това право все пак може да бъде отказано, ако данъчнозадълженото лице представи на съответния орган коригирана фактура едва след като последният е приел решението си, възпрепятствайки го по този начин да гарантира правилното събиране на данъка и контрола му. (вж. точки 34—36; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите. Щом като действителното предоставяне на услугите, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност, е потвърдено, данъкът по тези сделки е изискуем и е правомерно платен на данъчната администрация. Всяко различно тълкуване би могло да доведе до случаи на възпрепятстване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност, каквито именно член 22 от Шеста директива относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 94/5, цели да избегне. (вж. точки 43 и 44; точка 2 от диспозитива)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, Директива 2006/112/ЕО, Членове 9 и 11, Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице.

Дело C-85/11 Европейска комисия срещу Ирландия „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 9 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Държава членка, която разрешава включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на данък върху добавената стойност могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице, не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. От израза „като едно данъчнозадължено лице“ не може да се направи извод, че единствената цел на член 11 от Директивата е да даде възможност няколко данъчнозадължени лица да бъдат третирани като един-единствен субект, доколкото този израз сочи не условие за прилагането на тази разпоредба, а нейния резултат, тоест възможността няколко лица да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице. Формулировката на този член не дава основание да се приеме и че същият представлява изключение от общото правило всяко данъчнозадължено лице да бъде третирано като отделен субект и поради това трябва да се тълкува стеснително, нито пък че понятието за групиране предполага, че всички участващи лица принадлежат към една и съща категория, доколкото терминът „групиране“ не се съдържа в този член. Що се отнася освен това до преследваните с член 11 от Директивата цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед на опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Възможността на държавите членки да разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице група от лица, в която едно или няколко лица не биха могли поотделно да бъдат окачествени като данъчнозадължени лица, не изглежда в противоречие с посочените цели. Напротив, възможно е присъствието на такива лица в група за целите на ДДС да допринесе за опростяването на администрирането — от гледна точка както на съответната група, така и на данъчната администрация — и за предотвратяването на някои злоупотреби, като това присъствие може да се окаже дори задължително за постигането на тези цели, ако само то доказва тясната обвързаност, която трябва да съществува във финансово, икономическо и организационно отношение между лицата, съставляващи тази група, за да бъдат разглеждани те като едно-единствено данъчнозадължено лице. (вж. точки 40, 47 и 48) Дело C-85/11 Европейска комисия срещу Ирландия „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 9 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Държава членка, която разрешава включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на данък върху добавената стойност могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице, не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. От израза „като едно данъчнозадължено лице“ не може да се направи извод, че единствената цел на член 11 от Директивата е да даде възможност няколко данъчнозадължени лица да бъдат третирани като един-единствен субект, доколкото този израз сочи не условие за прилагането на тази разпоредба, а нейния резултат, тоест възможността няколко лица да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице. Формулировката на този член не дава основание да се приеме и че същият представлява изключение от общото правило всяко данъчнозадължено лице да бъде третирано като отделен субект и поради това трябва да се тълкува стеснително, нито пък че понятието за групиране предполага, че всички участващи лица принадлежат към една и съща категория, доколкото терминът „групиране“ не се съдържа в този член. Що се отнася освен това до преследваните с член 11 от Директивата цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед на опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Възможността на държавите членки да разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице група от лица, в която едно или няколко лица не биха могли поотделно да бъдат окачествени като данъчнозадължени лица, не изглежда в противоречие с посочените цели. Напротив, възможно е присъствието на такива лица в група за целите на ДДС да допринесе за опростяването на администрирането — от гледна точка както на съответната група, така и на данъчната администрация — и за предотвратяването на някои злоупотреби, като това присъствие може да се окаже дори задължително за постигането на тези цели, ако само то доказва тясната обвързаност, която трябва да съществува във финансово, икономическо и организационно отношение между лицата, съставляващи тази група, за да бъдат разглеждани те като едно-единствено данъчнозадължено лице. (вж. точки 40, 47 и 48)

Шеста директива ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на платения по получени доставки данък, Национална правна уредба, която санкционира наличието на погрешни данни във фактурата със загуба на правото на приспадане.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 167, член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Член 167, член 178, буква a), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или практика, съгласно която националните органи отказват да признаят на данъчнозадълженото лице право на приспадане на дължимия или платения за предоставени услуги данък върху добавената стойност от размера на данъка, който то трябва да внесе в бюджета, по съображение че първоначалната фактура, притежавана от това лице към момента на приспадането, съдържа погрешна дата на приключване на доставката на услуги и че не е налице последователна номерация на впоследствие коригираната фактура и кредитното известие, с което е анулирана първоначалната фактура, стига да са налице материалноправните условия за приспадане и, преди компетентният орган да издаде акта, данъчнозадълженото лице да му е предоставило коригирана фактура, в която е посочена точната дата на приключване на доставката на услуги, дори ако не е налице последователна номерация на тази фактура и кредитното известие, с което е анулирана първоначалната фактура. Всъщност за целите на данъка върху добавената стойност само изброените в член 226 от Директива 2006/112 данни задължително трябва да са посочени във фактурите, издадени в съответствие с член 220 от същата директива. Оттук следва, че държавите членки нямат възможност да въвеждат отнасящи се до съдържанието на фактурите условия за упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, които не са изрично предвидени в разпоредбите на тази директива. (вж. точки 40, 41 и 45 и диспозитива)