Преюдициално запитване, Изпълнителни правомощия на Съвета на Европейския съюз, Член 291, параграф 2 ДФЕС, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Членове 28 и 397, Данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, Доставчик на услуги, извършвани по електронен път, Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, Член 9а, Презумпция, Валидност.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), Приложимост ratione temporis, Облагаеми с ДДС доставки, Възмездни доставки на услуги, Изисквания, Вътрешни отношения в рамките на група, Доставки на услуги, свързани с ремонт или подмяна на компоненти на обхванати от гаранция вятърни генератори и с изготвянето на доклади за несъответствие, Дебитни известия, издадени от доставчика без посочване на ДДС, Приспадане (във връзка със същите доставки) от доставчика на ДДС по получени доставки на стоки и услуги, фактурирани на него от подизпълнителите му.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 9, параграф 1, Член 13, параграф 1, Данъчнозадължени лица, Тълкуване на понятието „независима“, Общински субект, Икономическа дейност, която организационно звено на общината извършва в качество, различно от това на орган на публична власт, Възможност такова звено да се смята за „данъчнозадължено лице“ по смисъла на разпоредбите на Директива 2006/112, Член 4, параграф 2 и член 5, параграф 3 ДЕС.

Дело C-276/14 Gmina Wrocław срещу Minister Finansów (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 9, параграф 1 — Член 13, параграф 1 — Данъчнозадължени лица — Тълкуване на понятието „независима“ — Общински субект — Икономическа дейност, която организационно звено на общината извършва в качество, различно от това на орган на публична власт — Възможност такова звено да се смята за „данъчнозадължено лице“ по смисъла на разпоредбите на Директива 2006/112 — Член 4, параграф 2 и член 5, параграф 3 ДЕС“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 29 септември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Самостоятелно и еднакво тълкуване (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Публичноправни субекти, които не извършват независима икономическа дейност — Изключване (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Независими икономически дейности по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Критерии за преценка (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. т. 26 и 27) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че публичноправните субекти не могат да се считат за данъчнозадължени лица за целите на данъка върху добавената стойност, доколкото не отговарят на критерия за независимост, предвиден в тази разпоредба. Общински бюджетни звена — които извършват възложените им икономически дейности от името и за сметка на община, не отговарят за вредите, причинени от тези дейности, тъй като само посочената община носи такава отговорност, и не носят икономическия риск, свързан с извършването на посочените дейности, доколкото нямат собствено имущество, не генерират собствени приходи и не понасят свързаните с посочените дейности разходи, тъй като събраните приходи се внасят в бюджета на общината, а разходите се покриват пряко от бюджета на същата — не отговарят на критерия за независимост по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и следователно не могат да се считат за данъчнозадължени лица. (вж. т. 37, 38, 42 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 33 и 34) Вж. текста на решението. (вж. т. 44—46)

Директива 2006/112/ЕО, Обща система на данъка върху добавената стойност, Доставка на стоки, Понятие, Право на приспадане, Отказ, Действително осъществяване на облагаема доставка, Регламент (ЕО) № 1760/2000, Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, Ушни марки.

Дело C-78/12 „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Действително осъществяване на доставка на стоки — Връзка с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки — Изключване — Определяне от запитващата юрисдикция дали действително е осъществена доставката на стоки (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Счетоводна отчетност — Задължение на данъчнозадължените лица, които не са земеделски производители, облагани по режим на единна данъчна ставка, да отчитат счетоводно доставките на животни и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ — Изключване (член 242 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Фактуриране — Задължение върху фактурите да се посочват ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация — Изключване (член 226, точка 6 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Данъчнозадължено лице, които преди това е получило право да приспадне данъка — Допустимост (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали доставките на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива) Член 242 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“. (вж. точка 47; точка 2 от диспозитива) Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент № 820/97, изменен с Регламент № 1791/2006, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата. Всъщност корекция на подлежащата на приспадане сума на платения по получени доставки данък върху добавената стойност се прави по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по данъка върху добавената стойност настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на съответната сума за приспадане. (вж. точки 58, 59 и 61; точка 4 от диспозитива) Дело C-78/12 „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Действително осъществяване на доставка на стоки — Връзка с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки — Изключване — Определяне от запитващата юрисдикция дали действително е осъществена доставката на стоки (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Счетоводна отчетност — Задължение на данъчнозадължените лица, които не са земеделски производители, облагани по режим на единна данъчна ставка, да отчитат счетоводно доставките на животни и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ — Изключване (член 242 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Фактуриране — Задължение върху фактурите да се посочват ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация — Изключване (член 226, точка 6 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Данъчнозадължено лице, които преди това е получило право да приспадне данъка — Допустимост (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали доставките на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива) Член 242 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“. (вж. точка 47; точка 2 от диспозитива) Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент № 820/97, изменен с Регламент № 1791/2006, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата. Всъщност корекция на подлежащата на приспадане сума на платения по получени доставки данък върху добавената стойност се прави по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по данъка върху добавената стойност настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на съответната сума за приспадане. (вж. точки 58, 59 и 61; точка 4 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1, Понятието „доставка на услуги“, Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество, Случаи на освобождаване, Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките, Сделки, представляващи злоупотреба, Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива) Дело C-653/11 Her Majesty’s Commissioners of Revenue and Customs срещу Paul Newey (Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 — Понятието „доставка на услуги“ — Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество — Случаи на освобождаване — Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките — Сделки, представляващи злоупотреба — Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 20 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Член 6, параграф 4, Освобождаване, Член 13, Б, буква е), Хазартни игри, Услуги, предоставени от комисионер (управител на пункт за залагания), който действа от свое име, но за сметка на доверител, упражняващ дейност по приемане на залагания.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Понятие (член 6, параграф 4 и член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 6, параграф 4 и член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкуват в смисъл, че доколкото икономически оператор участва от свое име, но за сметка на предприятие, упражняващо дейност по приемане на залагания, в събирането на залагания, попадащи под действието на освобождаването от данък върху добавената стойност, предвидено в посочения член 13, Б, буква е), се счита, че по силата на споменатия член 6, параграф 4 това предприятие предоставя на споменатия оператор услуга, свързана със залагания, попадаща под действието на посоченото освобождаване. (вж. точка 44 и диспозитива)