Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 4, параграф 4, втора алинея, Данъчнозадължени лица, Възможност за държавите членки да разглеждат като едно данъчнозадължено лице субектите, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани помежду си от финансови, икономически и организационни връзки („ДДС група“), Национална правна уредба, посочваща консолидиращото лице на ДДС група като единствено данъчнозадължено лице, Вътрешни доставки в рамките на ДДС групата, Член 6, параграф 2, буква б), Безвъзмездни доставки на услуги, Понятие „цели, различни от икономическата дейност.

Преюдициално запитване, ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17, Право на приспадане, Частично приспадане, ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества, Предоставяни на дъщерните дружества услуги, Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества, Член 4, Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, Условия, Необходимост от отношения на контрол и подчинение, Директен ефект.

Съединени дела C-108/14 и C-109/14 Beteiligungsgesellschaft Larentia + Minerva mbH & Co. KG срещу Finanzamt Nordenham и Finanzamt Hamburg-Mitte срещу Marenave Schiffahrts AG (Преюдициални запитвания, отправени от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 — Право на приспадане — Частично приспадане — ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества — Предоставяни на дъщерните дружества услуги — Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества — Член 4 — Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице — Условия — Необходимост от отношения на контрол и подчинение — Директен ефект“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 16 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономически дейности по смисъла на член 4 от Шеста директива — Намеса на холдинга в управлението на дъщерните му дружества — Включване, при условие че са извършвани сделки, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност съгласно член 2 от Директивата (член 2 и член 4, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данъчнозадължено лице, което извършва едновременно икономически дейности и неикономически дейности — Дължим или платен данък за придобиването на капитал, инвестиран от холдингово дружество в дъщерните му дружества — Пропорционално приспадане — Право на преценка на държавите членки — Граници (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност за държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, съгласно която възможност за създаване на група от лица, които могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице в отношения на контрол и подчинение — Допустимост — Граници — Предотвратяване на данъчните измами и избягването на данъци (член 4, параграф 4, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Член 4, параграф 4 от Шеста директива — Директен ефект — Липса (член 4, параграф 4 от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 19—21) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че: — разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението им и което в това отношение извършва икономическа дейност, трябва да се разглеждат като част от неговите общи разходи и платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност трябва по принцип да бъде напълно приспаднат, освен ако някои от икономическите сделки, които това дружество извършва като доставчик, са освободени от данък върху добавената стойност съгласно Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2006/69, в който случай спрямо правото на приспадане би трябвало да се приложат правилата по член 17, параграф 5 от тази директива, — разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението само на някои от тях и което по отношение на останалите пък не извършва икономическа дейност, трябва да се считат за включени само отчасти в общите му разходи, поради което платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност може да бъде приспаднат само пропорционално спрямо тези, които са присъщи за икономическата дейност, съобразно критериите за разпределяне, определени от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да съобразят целта и общата логика на Шеста директива — което националният съд следва да провери — и в тази връзка да предвидят начин за изчисляване, който обективно да отразява каква част от разходите за получени доставки реално се отнася към икономическата и каква — към неикономическата дейност. (вж. т. 33; т. 1 от диспозитива) Член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която предвидената в тази разпоредба възможност за създаване на група от лица, които за целите на данъка върху добавената стойност могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице на тази група в отношения на контрол и подчинение, освен ако тези две изисквания са необходими и подходящи мерки за постигането на целите да се предотвратят практиките или действията на злоупотреба и да се противодейства на данъчните измами или на избягването на данъци — обстоятелство, което националният съд следва да провери. (вж. т. 46; т. 2 от диспозитива) Член 4, параграф 4 от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, не може да се счита за разпоредба с директен ефект, който позволява на данъчнозадължените лица да се позоват на нея в спор със своята държава членка, в случай че законодателството на същата не е съвместимо с тази разпоредба и не може да се тълкува по съответстващ ѝ начин. Всъщност този член не е безусловен, доколкото предполага приемането на национални разпоредби, определящи конкретния му обхват. (вж. т. 50 и 52; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, ДДС група, Вътрешно фактуриране на услугите, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон, принадлежащ към ДДС група в държава членка, Облагаемост на предоставяните услуги.

Дело C-7/13 Skandia America Corp. (USA), filial Sverige срещу Skatteverket (Преюдициално запитване, отправено от Förvaltningsrätten i Stockholm) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — ДДС група — Вътрешно фактуриране на услугите, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон, принадлежащ към ДДС група в държава членка — Облагаемост на предоставяните услуги“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 17 септември 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Услуги, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон в държава членка — Клон, който принадлежи към група лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност — Включване (член 2, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Данъчнозадължено лице, получател на услуги, извършвани от установено в трета страна данъчнозадължено лице — Понятие — Получател на услуги, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон в държава членка — Клон, който принадлежи към група лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност — Включване (членове 56, 193 и 196 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че доставките на услуги от установената в трета държава централа на търговеца за негов клон в държава членка са облагаеми сделки, когато клонът е член на група за целите на данъка върху добавената стойност. Всъщност приравняването към едно данъчнозадължено лице изключва възможността членовете на групата да продължат да подават отделно декларации за данъка и да бъдат определяни във и извън тяхната група като данъчнозадължени лица, при положение че само общото данъчнозадължено лице има право да подаде посочените декларации. Оттук следва, че в такава хипотеза доставките на услуги, извършвани от трето лице за член на такава група, трябва да се разглеждат за целите на данъка върху добавената стойност като извършени не в полза на този член, а в полза на самата група, към която той принадлежи. (вж. точки 29 и 32; точка 1 от диспозитива) Членове 56, 193 и 196 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай, в който намиращата се в трета държава централа на дружеството доставя възмездно услуги на установен в държава членка клон на същото дружество, а клонът е член на група лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност в тази държава членка, въпросната група като получател на услугите става платец на изискуемия данък върху добавената стойност. Всъщност член 196 от Директива 2006/112 предвижда, че по изключение от общото правило на член 193 от Директивата, съгласно което данъкът върху добавената стойност е платим в държавата членка от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаеми доставки на услуги, данъкът върху добавената стойност се дължи от данъчнозадълженото лице, което е получател на услугите, когато услугите по член 56 от Директивата му се доставят от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава членка. Доставката на тези услуги в подобна хипотеза представлява облагаема сделка съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112, а групата, към която принадлежи получилият услугите клон, се смята за получател на тези услуги за целите на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 34, 35, 37 и 38; точка 2 от диспозитива) Дело C-7/13 Skandia America Corp. (USA), filial Sverige срещу Skatteverket (Преюдициално запитване, отправено от Förvaltningsrätten i Stockholm) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — ДДС група — Вътрешно фактуриране на услугите, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон, принадлежащ към ДДС група в държава членка — Облагаемост на предоставяните услуги“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 17 септември 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Услуги, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон в държава членка — Клон, който принадлежи към група лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност — Включване (член 2, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Данъчнозадължено лице, получател на услуги, извършвани от установено в трета страна данъчнозадължено лице — Понятие — Получател на услуги, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон в държава членка — Клон, който принадлежи към група лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност — Включване (членове 56, 193 и 196 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че доставките на услуги от установената в трета държава централа на търговеца за негов клон в държава членка са облагаеми сделки, когато клонът е член на група за целите на данъка върху добавената стойност. Всъщност приравняването към едно данъчнозадължено лице изключва възможността членовете на групата да продължат да подават отделно декларации за данъка и да бъдат определяни във и извън тяхната група като данъчнозадължени лица, при положение че само общото данъчнозадължено лице има право да подаде посочените декларации. Оттук следва, че в такава хипотеза доставките на услуги, извършвани от трето лице за член на такава група, трябва да се разглеждат за целите на данъка върху добавената стойност като извършени не в полза на този член, а в полза на самата група, към която той принадлежи. (вж. точки 29 и 32; точка 1 от диспозитива) Членове 56, 193 и 196 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай, в който намиращата се в трета държава централа на дружеството доставя възмездно услуги на установен в държава членка клон на същото дружество, а клонът е член на група лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност в тази държава членка, въпросната група като получател на услугите става платец на изискуемия данък върху добавената стойност. Всъщност член 196 от Директива 2006/112 предвижда, че по изключение от общото правило на член 193 от Директивата, съгласно което данъкът върху добавената стойност е платим в държавата членка от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаеми доставки на услуги, данъкът върху добавената стойност се дължи от данъчнозадълженото лице, което е получател на услугите, когато услугите по член 56 от Директивата му се доставят от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава членка. Доставката на тези услуги в подобна хипотеза представлява облагаема сделка съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112, а групата, към която принадлежи получилият услугите клон, се смята за получател на тези услуги за целите на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 34, 35, 37 и 38; точка 2 от диспозитива)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, Директива 2006/112/ЕО, Член 11, Национално законодателство, съгласно което само предприятията от финансовия и застрахователния сектор могат да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на ДДС.

Дело C-480/10 Европейска комисия срещу Кралство Швеция „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Член 11 — Национално законодателство, съгласно което само предприятията от финансовия и застрахователния сектор могат да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Определяне по време на досъдебната процедура — Изложени в исковата молба нови твърдения за нарушения — Недопустимост (член 258 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на равно третиране — Принцип на данъчен неутралитет — Несъвпадение (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Самостоятелно и еднакво тълкуване (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска на практика единствено доставчиците на финансови и застрахователни услуги да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 15, 16, 18 и 19) Принципът на данъчен неутралитет е израз в областта на данъка върху добавената стойност на принципа на равно третиране, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако това не е обективно обосновано. Макар обаче неспазването на принципа на данъчен неутралитет да е възможно само между конкурентни икономически оператори, в данъчната област нарушението на основния принцип на равно третиране може да се характеризира с други видове дискриминация, засягаща икономически оператори, които не са непременно конкуренти, но въпреки това се намират в сходно положение в други отношения. Следователно в данъчната област принципът на равно третиране не съвпада с принципа на данъчен неутралитет. (вж. точки 17 и 18) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която допуска на практика единствено доставчиците на финансови и застрахователни услуги да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност. Всъщност, що се отнася до преследваните с член 11 от Директива 2006/112 цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Освен това член 11, втора алинея от Директива 2006/112 дава право на държавите членки да вземат всички необходими мерки, за да не доведе прилагането на първа алинея от този член до данъчни измами или избягване на данъци. Така, при условие че спазват правото на Съюза, държавите членки могат да ограничат прилагането на режима, предвиден в посочения член 11, за да противодействат на данъчните измами или на избягването на данъци. Комисията обаче не е доказала убедително, че тази мярка е необоснована с оглед на борбата срещу данъчните измами и избягването на данъци. (вж. точки 37—40) Дело C-480/10 Европейска комисия срещу Кралство Швеция „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Член 11 — Национално законодателство, съгласно което само предприятията от финансовия и застрахователния сектор могат да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Определяне по време на досъдебната процедура — Изложени в исковата молба нови твърдения за нарушения — Недопустимост (член 258 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на равно третиране — Принцип на данъчен неутралитет — Несъвпадение (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Самостоятелно и еднакво тълкуване (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска на практика единствено доставчиците на финансови и застрахователни услуги да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 15, 16, 18 и 19) Принципът на данъчен неутралитет е израз в областта на данъка върху добавената стойност на принципа на равно третиране, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако това не е обективно обосновано. Макар обаче неспазването на принципа на данъчен неутралитет да е възможно само между конкурентни икономически оператори, в данъчната област нарушението на основния принцип на равно третиране може да се характеризира с други видове дискриминация, засягаща икономически оператори, които не са непременно конкуренти, но въпреки това се намират в сходно положение в други отношения. Следователно в данъчната област принципът на равно третиране не съвпада с принципа на данъчен неутралитет. (вж. точки 17 и 18) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която допуска на практика единствено доставчиците на финансови и застрахователни услуги да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност. Всъщност, що се отнася до преследваните с член 11 от Директива 2006/112 цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Освен това член 11, втора алинея от Директива 2006/112 дава право на държавите членки да вземат всички необходими мерки, за да не доведе прилагането на първа алинея от този член до данъчни измами или избягване на данъци. Така, при условие че спазват правото на Съюза, държавите членки могат да ограничат прилагането на режима, предвиден в посочения член 11, за да противодействат на данъчните измами или на избягването на данъци. Комисията обаче не е доказала убедително, че тази мярка е необоснована с оглед на борбата срещу данъчните измами и избягването на данъци. (вж. точки 37—40)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, Директива 2006/112/ЕО, Членове 9 и 11, Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице.

Дело C-85/11 Европейска комисия срещу Ирландия „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 9 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Държава членка, която разрешава включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на данък върху добавената стойност могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице, не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. От израза „като едно данъчнозадължено лице“ не може да се направи извод, че единствената цел на член 11 от Директивата е да даде възможност няколко данъчнозадължени лица да бъдат третирани като един-единствен субект, доколкото този израз сочи не условие за прилагането на тази разпоредба, а нейния резултат, тоест възможността няколко лица да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице. Формулировката на този член не дава основание да се приеме и че същият представлява изключение от общото правило всяко данъчнозадължено лице да бъде третирано като отделен субект и поради това трябва да се тълкува стеснително, нито пък че понятието за групиране предполага, че всички участващи лица принадлежат към една и съща категория, доколкото терминът „групиране“ не се съдържа в този член. Що се отнася освен това до преследваните с член 11 от Директивата цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед на опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Възможността на държавите членки да разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице група от лица, в която едно или няколко лица не биха могли поотделно да бъдат окачествени като данъчнозадължени лица, не изглежда в противоречие с посочените цели. Напротив, възможно е присъствието на такива лица в група за целите на ДДС да допринесе за опростяването на администрирането — от гледна точка както на съответната група, така и на данъчната администрация — и за предотвратяването на някои злоупотреби, като това присъствие може да се окаже дори задължително за постигането на тези цели, ако само то доказва тясната обвързаност, която трябва да съществува във финансово, икономическо и организационно отношение между лицата, съставляващи тази група, за да бъдат разглеждани те като едно-единствено данъчнозадължено лице. (вж. точки 40, 47 и 48) Дело C-85/11 Европейска комисия срещу Ирландия „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 9 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Държава членка, която разрешава включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на данък върху добавената стойност могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице, не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. От израза „като едно данъчнозадължено лице“ не може да се направи извод, че единствената цел на член 11 от Директивата е да даде възможност няколко данъчнозадължени лица да бъдат третирани като един-единствен субект, доколкото този израз сочи не условие за прилагането на тази разпоредба, а нейния резултат, тоест възможността няколко лица да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице. Формулировката на този член не дава основание да се приеме и че същият представлява изключение от общото правило всяко данъчнозадължено лице да бъде третирано като отделен субект и поради това трябва да се тълкува стеснително, нито пък че понятието за групиране предполага, че всички участващи лица принадлежат към една и съща категория, доколкото терминът „групиране“ не се съдържа в този член. Що се отнася освен това до преследваните с член 11 от Директивата цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед на опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Възможността на държавите членки да разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице група от лица, в която едно или няколко лица не биха могли поотделно да бъдат окачествени като данъчнозадължени лица, не изглежда в противоречие с посочените цели. Напротив, възможно е присъствието на такива лица в група за целите на ДДС да допринесе за опростяването на администрирането — от гледна точка както на съответната група, така и на данъчната администрация — и за предотвратяването на някои злоупотреби, като това присъствие може да се окаже дори задължително за постигането на тези цели, ако само то доказва тясната обвързаност, която трябва да съществува във финансово, икономическо и организационно отношение между лицата, съставляващи тази група, за да бъдат разглеждани те като едно-единствено данъчнозадължено лице. (вж. точки 40, 47 и 48)