Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 167, член 168, буква а), член 250 и член 252, Приспадане на данъка, платен по получена доставка, Недвижим имот, Офисно помещение, Фотоволтаична инсталация, Решение за включване в имущество, което дава право на приспадане, Съобщаване на решението за включване в имущество, Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане, Презумпция за включване в частното имущество на данъчнозадълженото лице при несъобщаване на решението за включване в имущество, Принцип на неутралитет, Принцип на правна сигурност, Принципи на равностойност и пропорционалност.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Членове 167, 168 и 184, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Корекция, Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, Първоначално предназначение за дейност, при която не се извършва приспадане на ДДС, а впоследствие и за дейност, която подлежи на облагане с ДДС, Публичен орган, Качество на данъчнозадължено лице към момента на облагаемата сделка.

Дело C-140/17 Szef Krajowej Administracji Skarbowej срещу Gmina Ryjewo (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 167, 168 и 184 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция — Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи — Първоначално предназначение за дейност, при която не се извършва приспадане на ДДС, а впоследствие и за дейност, която подлежи на облагане с ДДС — Публичен орган — Качество на данъчнозадължено лице към момента на облагаемата сделка“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 25 юли 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на приспаданията — Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, които поради естеството си може да се използват както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности — Публичноправен субект, който първоначално използва имота за необлагаеми дейности — Право на корекция — Условие — Качество на данъчнозадължено лице към момента на облагаемата сделка (членове 167, 168 и 184 от Директива 200/112 на Съвета) Членове 167, 168 и 184 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на неутралитет на ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат публичноправен субект да се ползва от право на корекция на приспадането на ДДС, платен върху недвижим имот, придобит като дълготраен актив, в случай като разглеждания в главното производство, когато, от една страна, към момента на придобиването този актив, който поради естеството си може да се използва както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности, се използва първоначално за необлагаеми дейности, и от друга страна, публичноправният субект не е изразил изрично намерението си да използва този имот за облагаема дейност, но и не е изключил използването му с такава цел, ако от преценката, която следва да осъществи националната юрисдикция на всички фактически обстоятелства, се установи, че е изпълнено условието по член 168 от Директива 2006/112 данъчнозадълженото лице да е действало в това си качество към момента, в който е осъществило придобиването. (вж. т. 59 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Директива 2006/112/ЕО, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Право на възстановяване на ДДС, Сделки, попадащи в период, който вече е бил предмет на приключила данъчна ревизия, Национална правна уредба, Възможност за данъчнозадълженото лице да внесе корекции в данъчните декларации, които вече са били предмет на данъчна ревизия, Изключване, Принцип на ефективност, Данъчен неутралитет, Правна сигурност.

Дело C-81/17 Zabrus Siret SRL срещу Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Iaşi — Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Suceava (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Suceava) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Право на възстановяване на ДДС — Сделки, попадащи в период, който вече е бил предмет на приключила данъчна ревизия — Национална правна уредба — Възможност за данъчнозадълженото лице да внесе корекции в данъчните декларации, които вече са били предмет на данъчна ревизия — Изключване — Принцип на ефективност — Данъчен неутралитет — Правна сигурност“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 26 април 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ред и условия за упражняване на правото на приспадане — Корекция на декларациите за данъка върху добавената стойност — Петгодишен давностен срок — Изключение — Условия — Спазване на принципите на ефективност, на данъчен неутралитет и на пропорционалност — Национална правна уредба, която изключва корекцията за период, който вече е бил предмет на приключила данъчна ревизия — Недопустимост (членове 167, 168, 179, 180 и 182 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Членове 167, 168, 179, 180 и 182 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., както и принципите на ефективност, на данъчен неутралитет и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която, в отклонение от петгодишния давностен срок, установен от националното законодателство за внасяне на корекции в декларациите за данъка върху добавената стойност (ДДС), препятства при обстоятелства като разглежданите в главното производство данъчнозадълженото лице да внася такива корекции с цел да упражни правото си на приспадане единствено поради обстоятелството, че корекцията се отнася за период, който вече е бил предмет на данъчна ревизия. (вж. т. 56 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Членове 63, 167, 168, 178, 180, 182 и 219, Принцип на данъчен неутралитет, Право на приспадане на ДДС, Срок, предвиден в националното законодателство за упражняване на това право, Приспадане на допълнително начислен ДДС, заплатен на държавата и включен в документи за поправка на първоначални фактури след установяване на допълнително задължение, Дата, от която срокът започва да тече.

Дело C-8/17 Biosafe — Indústria de Reciclagens SA срещу Flexipiso — Pavimentos SA (Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal de Justiça) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 63, 167, 168, 178—180, 182 и 219 — Принцип на данъчен неутралитет — Право на приспадане на ДДС — Срок, предвиден в националното законодателство за упражняване на това право — Приспадане на допълнително начислен ДДС, заплатен на държавата и включен в документи за поправка на първоначални фактури след установяване на допълнително задължение — Дата, от която срокът започва да тече“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 12 април 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ред и условия за упражняване на правото на приспадане — Действие във времето на коригирането на фактура — Национална правна уредба, която предвижда за срок за упражняване на това право, който започва да тече от датата на издаване на първоначалната фактура — Отричане на правото на приспадане след изтичането на посочения срок — Недопустимост (членове 63, 167, 168, 178—180, 182 и 219 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 63, 167, 168, 178—180, 182 и 219 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която при обстоятелства като разглежданите в главното производство, при които в резултат на установяване на допълнително задължение на държавата е платен допълнителен данък върху добавената стойност (ДДС), включен в документите за корекция на първоначалните фактури няколко години след доставката на разглежданите стоки, правото на приспадане на ДДС е отказано, с мотива че срокът, предвиден в посочената правна уредба за упражняване на това право, започнал да тече от датата на издаване на посочените първоначални фактури и изтекъл. (вж. т. 44 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, Право на приспадане, Приспадане на платения данък по получени доставки във връзка с придобиването или производството на дълготрайни активи, Развлекателна пътека, пряко предназначена да бъде безплатно използвана от гражданите, Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки.

Дело C-126/14 „Sveda“ UAB срещу Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Приспадане на платения данък по получени доставки във връзка с придобиването или производството на дълготрайни активи — Развлекателна пътека, пряко предназначена да бъде безплатно използвана от гражданите — Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване на стоки от данъчнозадължено лице за нуждите на неговата икономическа дейност — Критерии за преценка (член 9, параграф 1, втора алинея и член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерии за преценка (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване или производство на дълготрайни активи в рамките на изграждането на развлекателна пътека, предоставена на гражданите за безплатно използване — Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки — Право на приспадане — Условия (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) От член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва, че доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. В този смисъл частноправен субект в качеството си на данъчнозадължено лице може да придобие стоки или услуги за нуждите на дадена икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 дори когато не ги използва веднага за тази икономическа дейност. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е действало в това си качество за нуждите на икономическа дейност, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Националният съд следва да извърши тази преценка. (вж. т. 18, 19 и 21) Наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на ДДС, с който са обложени получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане. При все това налице е право на приспадане дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато направените разходи са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. В това отношение в рамките на прилагането на критерия за пряката връзка от страна на данъчните администрации и националните съдилища те трябва да вземат предвид всички обстоятелства, при които са осъществени съответните сделки, и да държат сметка само за доставките, които са обективно свързани с облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице. По този начин наличието на подобна връзка трябва да се прецени с оглед на обективното съдържание на въпросната доставка. (вж. т. 27—29) Член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на данъчнозадължено лице правото да приспадне платения данък върху добавената стойност по получени доставки за придобиването или производството на дълготрайни активи с цел планирана икономическа дейност, свързана със селския и развлекателен туризъм, които, от една страна, са пряко предназначени да бъдат използвани безплатно от гражданите и могат, от друга страна, да бъдат средство за извършване на облагаеми сделки, ако се докаже наличието на пряка и непосредствена връзка между разходите, свързани с получените доставки, и една и повече извършени доставки, даващи право на приспадане, или с цялата икономическа дейност на данъчнозадълженото лице, което националният съд има задачата да провери въз основа на обективни елементи. В това отношение непосредственото безплатно използване на дълготрайните активи не поставя под въпрос посочената пряка и непосредствена връзка, доколкото, от една страна, предоставянето на гражданите на развлекателната пътека не попада в някой от случаите на освобождаване от данък, посочени в Директива 2006/112, и от друга страна, тъй като направените от данъчнозадълженото лице разходи за изграждането на тази пътека могат да бъдат свързани с неговата икономическа дейност, те не се отнасят до дейности извън приложното поле на данъка върху добавената стойност. (вж. т. 33, 34 и 37 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС, Принцип на ефективност, Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-284/11 „ЕМС-България транспорт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Пловдив (Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС — Принцип на ефективност — Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Упражняване на правото — Преклузивен срок — Допустимост — Условия — Спазване на принципа на ефективност — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 179, параграф 1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данъка — Недопустимост — Заплащане на лихва за забава — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Член 179, параграф 1 и членове 180 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция, която може по-специално да вземе предвид последвалото удължаване на съответния преклузивен срок, както и продължителността на процедура за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, която трябва да се осъществи в същия срок, за да може да се упражни правото на приспадане. (вж. точка 64; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет не допуска санкция, която се изразява в отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данък върху добавената стойност, но допуска заплащането на лихва за забава, при условие че тази санкция спазва принципа на пропорционалност, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция. Всъщност, макар държавите членки да могат да налагат санкции за неспазването на задължения, целящи да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят данъчни измами, те не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на преследваната цел. Предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, санкция, която се изразява в пълен отказ да се признае правото на приспадане, изглежда непропорционална в случай, при който не е установена нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 67, 70 и 77; точка 2 от диспозитива) Дело C-284/11 „ЕМС-България транспорт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Пловдив (Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС — Принцип на ефективност — Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Упражняване на правото — Преклузивен срок — Допустимост — Условия — Спазване на принципа на ефективност — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 179, параграф 1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данъка — Недопустимост — Заплащане на лихва за забава — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Член 179, параграф 1 и членове 180 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция, която може по-специално да вземе предвид последвалото удължаване на съответния преклузивен срок, както и продължителността на процедура за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, която трябва да се осъществи в същия срок, за да може да се упражни правото на приспадане. (вж. точка 64; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет не допуска санкция, която се изразява в отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данък върху добавената стойност, но допуска заплащането на лихва за забава, при условие че тази санкция спазва принципа на пропорционалност, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция. Всъщност, макар държавите членки да могат да налагат санкции за неспазването на задължения, целящи да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят данъчни измами, те не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на преследваната цел. Предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, санкция, която се изразява в пълен отказ да се признае правото на приспадане, изглежда непропорционална в случай, при който не е установена нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 67, 70 и 77; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, Право на приспадане, Възникване на правото на приспадане, Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност.

Дело C-153/11 „Клуб“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Възникване на правото на приспадане — Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготраен актив, изцяло включен в имуществото на предприятието — Право на приспадане — Условия (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Също така може да се вземе предвид дали са предприети енергични действия за осъществяване на преустройство в обекта и за получаването на разрешения, които се изискват за използването на актива за професионални цели. (вж. точки 41 и 52 и диспозитива) Дело C-153/11 „Клуб“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Възникване на правото на приспадане — Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготраен актив, изцяло включен в имуществото на предприятието — Право на приспадане — Условия (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Също така може да се вземе предвид дали са предприети енергични действия за осъществяване на преустройство в обекта и за получаването на разрешения, които се изискват за използването на актива за професионални цели. (вж. точки 41 и 52 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 168 и 176, Право на приспадане, Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки, Възникване на правото на приспадане, Договор за наем на автомобил, Договор за лизинг, Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място.

Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива) Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива)