Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Освобождавания при износ, Член 146, параграф 1, буква б), Стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Европейския съюз от купувач, който не е установен на територията на съответната държава членка, Член 147, „Стоки, които се пренасят в личния багаж на пътниц[и]“, неустановени в Съюза, Понятие, Стоки, които действително са напуснали територията на Съюза, Доказване, Отказ за възстановяване при износ, Принципи на данъчна неутралност и на пропорционалност, Измама.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 146, Освобождавания при износ, Понятието „доставка на стоки”, Член 131, Условия, определени от държавите членки, Принцип на пропорционалност, Принцип на данъчен неутралитет, Доказателства, Измама, Практика на държава членка да отказва право на освобождаване, когато приобретателят на изнесените стоки не е известен.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 131 и член 146, параграф 1, буква а), Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Европейския съюз, Предвидено от националното право условие за освобождаване, Поставяне на стоки под определен митнически режим, Доказване на поставянето под режим износ.

Преюдициално запитване, Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност (ДДС), Член 131, Член 146, параграф 1, буква б), Член 147, Освобождавания при износ, Член 273, Правна уредба на държава членка, която поставя като условие за освобождаване реализирането на определен минимален оборот или сключването на договор с оператор, оправомощен да възстановява ДДС на пътниците.

Дело C-307/16 Stanisław Pieńkowski срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Lublinie (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Член 131 — Член 146, параграф 1, буква б) — Член 147 — Освобождавания при износ — Член 273 — Правна уредба на държава членка, която поставя като условие за освобождаване реализирането на определен минимален оборот или сключването на договор с оператор, оправомощен да възстановява ДДС на пътниците“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 28 февруари 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания при износ — Доставки на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Съюза — Национална правна уредба, която поставя като условие за освобождаване реализирането на определен минимален оборот или сключването на договор с оператор, оправомощен да възстановява ДДС на пътниците — Недопустимост (член 131, член 146, параграф 1, буква б), член 147 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 131, член 146, параграф 1, буква б), както и членове 147 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в хипотезата на доставка за износ на стоки, които се пренасят в личния багаж на пътници, данъчнозадълженото лице продавач трябва да е реализирало определен минимален оборот през предходната данъчна година или да е сключило договор с оператор, оправомощен да възстановява данъка върху добавената стойност на пътниците, след като неизпълнението на тези условия само по себе си окончателно го лишава от възможността за освобождаване на тази доставка. (вж. т. 40 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност (ДДС), Член 146, параграф 1, буква д), Освобождавания при износ, Доставка на услуги, пряко свързани с износа или с вноса на стоки, Понятие.

Дело C-288/16 „L.Č.“ IK срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākā tiesa) „Преюдициално запитване — Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Член 146, параграф 1, буква д) — Освобождавания при износ — Доставка на услуги, пряко свързани с износа или с вноса на стоки — Понятие“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 29 юни 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания при износ — Доставка на услуги, пряко свързани с износа или с вноса на стоки — Понятие — Услуги за превоз на стоки към трета държава, които не се предоставят пряко на изпращача или на получателя на стоките — Изключване (член 146, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 146, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данъчно облагане не се прилага за доставка на услуги като разглежданата в главното производство по сделка за превоз на стоки към трета държава, когато тези услуги не се предоставят пряко на изпращача или на получателя на стоките. (вж. т. 27 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 146, Освобождавания при износ, Член 131, Условия, определени от държавите членки, Национално законодателство, което изисква предназначената за износ стока да напусне митническата територия на Европейския съюз в рамките на твърдо определен 90-дневен срок след доставката.

Дело C-563/12 BDV Hungary Trading Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 146 — Освобождавания при износ — Член 131 — Условия, определени от държавите членки — Национално законодателство, което изисква предназначената за износ стока да напусне митническата територия на Европейския съюз в рамките на твърдо определен 90-дневен срок след доставката“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 19 декември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания при износ — Доставки на стоки, изпращани или превозвани извън Съюза — Национална правна уредба, която поставя като условие за освобождаване превозът извън Съюза да е извършен в 90-дневен срок след доставката — Недопустимост (член 131 и член 146, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 146, параграф 1 и член 131 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че при доставка за износ стоките, предназначени да бъдат изнесени извън Европейския съюз, трябва да са напуснали територията на Европейския съюз в твърдо определен срок от три месеца или 90 дни след датата на доставката, при положение че неспазването на този срок е достатъчно, за да лиши окончателно данъчнозадълженото лице от освобождаването на тази доставка. В това отношение използването на думата „изпратени“ в член 146, параграф 1, буква б) от посочената директива сочи, че стоката е действително изнесена и освобождаването на доставката при износ е приложимо, когато правото на разпореждане като собственик с тази стока се прехвърли на приобретателя, доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена извън Съюза, и вследствие на изпращането или превозването стоката напусне физически територията на Съюза. Този член не изисква, като условие за прилагане на предвиденото в него освобождаване, стоката, предназначена за износ, да е напуснала територията на Съюза в точно определен срок. Освобождаванията, предвидени в дял IХ, глави 2—9 от посочената директива, в който се намира и самият член 146, обаче се прилагат в съответствие с условията, които държавите членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякаква възможна данъчна измама, избягване на данъци или злоупотреба. Освен това държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурират по-конкретно принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания. Така държавите членки по принцип имат право да определят разумен срок за износ, за да проверят дали стока, която е предмет на доставка за износ, действително е напуснала Съюза. Всъщност налагането на продавача на предназначена за износ стока на точно определен срок, при изтичане на който стоката трябва да е напуснала митническата територия на Съюза, представлява подходящо средство за постигане на тази цел. Въпреки това срокът не трябва да надхвърля това, което е необходимо за постигането на тази цел. (вж. точки 24—29, 34—36 и 42 и диспозитива) Дело C-563/12 BDV Hungary Trading Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 146 — Освобождавания при износ — Член 131 — Условия, определени от държавите членки — Национално законодателство, което изисква предназначената за износ стока да напусне митническата територия на Европейския съюз в рамките на твърдо определен 90-дневен срок след доставката“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 19 декември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания при износ — Доставки на стоки, изпращани или превозвани извън Съюза — Национална правна уредба, която поставя като условие за освобождаване превозът извън Съюза да е извършен в 90-дневен срок след доставката — Недопустимост (член 131 и член 146, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 146, параграф 1 и член 131 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че при доставка за износ стоките, предназначени да бъдат изнесени извън Европейския съюз, трябва да са напуснали територията на Европейския съюз в твърдо определен срок от три месеца или 90 дни след датата на доставката, при положение че неспазването на този срок е достатъчно, за да лиши окончателно данъчнозадълженото лице от освобождаването на тази доставка. В това отношение използването на думата „изпратени“ в член 146, параграф 1, буква б) от посочената директива сочи, че стоката е действително изнесена и освобождаването на доставката при износ е приложимо, когато правото на разпореждане като собственик с тази стока се прехвърли на приобретателя, доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена извън Съюза, и вследствие на изпращането или превозването стоката напусне физически територията на Съюза. Този член не изисква, като условие за прилагане на предвиденото в него освобождаване, стоката, предназначена за износ, да е напуснала територията на Съюза в точно определен срок. Освобождаванията, предвидени в дял IХ, глави 2—9 от посочената директива, в който се намира и самият член 146, обаче се прилагат в съответствие с условията, които държавите членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякаква възможна данъчна измама, избягване на данъци или злоупотреба. Освен това държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурират по-конкретно принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания. Така държавите членки по принцип имат право да определят разумен срок за износ, за да проверят дали стока, която е предмет на доставка за износ, действително е напуснала Съюза. Всъщност налагането на продавача на предназначена за износ стока на точно определен срок, при изтичане на който стоката трябва да е напуснала митническата територия на Съюза, представлява подходящо средство за постигане на тази цел. Въпреки това срокът не трябва да надхвърля това, което е необходимо за постигането на тази цел. (вж. точки 24—29, 34—36 и 42 и диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 77/388/ЕИО, Освобождаване от ДДС на управлението на специални инвестиционни фондове, Обхват, Професионални пенсионни схеми.

Дело C-424/11 Wheels Common Investment Fund Trustees Ltd и др. срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Освобождаване от ДДС на управлението на специални инвестиционни фондове — Обхват — Професионални пенсионни схеми“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 7 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Управление на инвестиционен фонд, който обединява активите на пенсионна схема — Изключване — Условия (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета и член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота и член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че инвестиционен фонд, който обединява активите на пенсионна схема, не попада в обхвата на понятието „специални инвестиционни фондове“ по смисъла на тези разпоредби, чието управление може да бъде освободено от ДДС в светлината на целта на тези директиви и на принципа на данъчен неутралитет, при положение че членовете на пенсионната схема не носят риска от управлението на посочения фонд и че чрез вноските си в пенсионната схема работодателят изпълнява законовите си задължения към своите работници. (вж. точка 29 и диспозитива) Дело C-424/11 Wheels Common Investment Fund Trustees Ltd и др. срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Освобождаване от ДДС на управлението на специални инвестиционни фондове — Обхват — Професионални пенсионни схеми“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 7 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Управление на инвестиционен фонд, който обединява активите на пенсионна схема — Изключване — Условия (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета и член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота и член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че инвестиционен фонд, който обединява активите на пенсионна схема, не попада в обхвата на понятието „специални инвестиционни фондове“ по смисъла на тези разпоредби, чието управление може да бъде освободено от ДДС в светлината на целта на тези директиви и на принципа на данъчен неутралитет, при положение че членовете на пенсионната схема не носят риска от управлението на посочения фонд и че чрез вноските си в пенсионната схема работодателят изпълнява законовите си задължения към своите работници. (вж. точка 29 и диспозитива)