—

за Wheels Common Investment Fund Trustees Ltd и др., от г-н P. Lasok, QC, упълномощен от г-жа A. Brown, solicitor,

—

за правителството на Обединеното кралство, от г-жа C. Murrell, в качеството на представител, подпомагана от г-н R. Hill, barrister,

—

за Европейската комисия, от г-н R. Lyal и г-жа C. Soulay, в качеството на представители,

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа ( ОВ L 145, стр. 1 , наричана по-нататък „Шеста директива“) и на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ( ОВ L 347, стр. 1 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

Запитването е отправено в рамките на спор между Wheels Common Investment Fund Trustees Ltd и др. и Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (наричани по-нататък „Commissioners“) относно отказа на последните да освободят от данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) услугите по управление на фондове, предоставяни на Wheels Common Investment Fund Trustees Ltd и др.

Шеста директива е отменена с Директива 2006/112, която влиза в сила на 1 януари 2007 г. Тъй като разглежданият в главното производство период е периодът от 1 юли 2004 г. до 30 юни 2007 г., и двете директиви се прилагат в делото по главното производство.

Текстът на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива и текстът на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 по същество са едни и същи. Съгласно тези разпоредби държавите членки освобождават от ДДС „управлението на специалните инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите членки“.

Към момента на настъпване на фактите по главното производство член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 е транспониран с точки 9 и 10 от група 5 от приложение 9 към Закона за данък върху добавената стойност от 1994 г. (Value Added Tax Act 1994), съгласно които се освобождава:

За да се вземе предвид разрешението, възприето с Решение от 28 юни 2007 г. по дело JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и The Association of Investment Trust Companies ( C-363/05, Сборник, стр. I-5517 , наричано по-нататък „Решението по дело Claverhouse“), с Декрета от 2008 г. за данъка върху добавената стойност (Финанси) (Value Added Tax (Finance) (No 2) Order 2008) се разширява обхватът на точки 9 и 10, считано от 1 октомври 2008 г. Съгласно посочените точки за в бъдеще се освобождава от ДДС управлението на предприятия за колективно инвестиране под формата на OEIC и на AUT, както и управлението на предприятия за колективно инвестиране с фиксиран капитал, като Investment trust companies (наричани по-нататък „ITC“).

Бележка 6 от група 5 от приложение 9 към Закона за данъка върху добавената стойност от 1994 г. предвижда, че легалните дефиниции на понятията за OEIC и AUT се съдържат в Закона за финансовите услуги и пазари от 2000 г. (Financial Services and Markets Act 2000).

В членове 235—237 от част XVII от последния закон се предвижда по-специално следното:

„235.

Схеми за колективно инвестиране

(1) По смисъла на настоящата част под „предприятие за колективно инвестиране“ се разбира всяка структура във връзка с активи от какъвто и да е вид, включително парични средства, която има за цел или резултат да позволи на лицата, участващи в нея (независимо дали като стават собственици на всички активи, или на част от тях, или по друг начин), да участват в структурата или да получават печалби или доходи, произтичащи от придобиването, притежаването, управлението или разпореждането с активите, или суми, свързани с такива печалби или доходи.

(2) Структурите трябва да са такива, че лицата, които участват в тях (участници), да нямат ежедневен контрол върху управлението на активите, независимо дали имат право да бъдат консултирани, или да дават указания.

(3) Структурите трябва да притежават и поне една от следните характеристики:

[…]

236.

Инвестиционни дружества с променлив капитал

(1) По смисъла на настоящата част под „инвестиционно дружество с променлив капитал“ се разбира предприятие за колективно инвестиране, което отговаря както на условието относно активите, така и на условието относно инвестициите.

(2) Условието относно активите се състои в това, че активите принадлежат на и се управляват от или за сметка на юридическо лице (ЮЛ), което има за цел да инвестира своите фондове, за да:

[…]

237.

Други дефиниции

[…]

(3) По смисъла на настоящата част

под „authorised unit trust“ се разбира тръст, който е одобрен за целите на настоящия закон с издаването на разрешение по член 243.

под „одобрено инвестиционнно дружество с променлив капитал“ се разбира юридическо лице, учредено съгласно правната уредба в член 262, за което е издадено разрешение по която и да е разпоредба на посочената в параграф 2, буква l) от този член правна уредба.

[…]“.

Wheels Common Investment Fund Trustees Ltd (наричано по-татък „Wheels“) е „управител“ на фонд, в който с инвестиционни цели са обединени активите на професионални пенсионни схеми, които предприятието Ford Motor Company създава, за да изпълни задълженията си по националното право и по колективните трудови договори.

Всяка схема осигурява пенсии на определена категория бивши работници, изчислени въз основа на последното възнаграждение на членовете на схемата и прослуженото време в предприятието. Докато работят, членовете на схемата, която е отворена за всички работници, без да е задължителна, плащат фиксирани по размер вноски, които се удържат от възнаграждението им. Работодателят също плаща вноски в размер, който е достатъчен, за да се гарантира финансирането на остатъчната стойност на пенсионните плащания.

Към момента на настъпване на фактите Capital International Limited предоставя на Wheels услуги по управление на фондове. Съгласно законодателството на Обединеното кралство за ДДС то начислява на Wheels ДДС за тези услуги и на това основание го плаща на Commissioners.

През септември 2007 г., след постановяването на посоченото по-горе Решение по дело Claverhouse, Capital International Limited иска от Commissioners да възстановят платения за предоставените от него услуги по управление на фондове ДДС, като поддържа, че тези услуги попадат в обхвата на освобождаването, предвидено в член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 или в член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива според периода, за който се отнася.

С решение от 2 януари 2008 г. Commissioners отхвърлят това искане. Wheels обжалва решението пред First-tier Tribunal (Tax Chamber). Макар според запитващата юрисдикция предоставяните от Wheels услуги да представляват услуги по „управление“ по смисъла на предвиденото в член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива и в член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 освобождаване, съществува съмнение относно това дали притежаваните от Wheels фондове могат да се квалифицират като „специални инвестиционни фондове“ по смисъла на посоченото освобождаване.

При тези обстоятелства First-tier Tribunal (Tax Chamber) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

С въпросите си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали и при какви условия активите на определена пенсионна схема и инвестиционният фонд, в който те са обединени, попадат в обхвата на понятието „специални инвестиционни фондове“ по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива и на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112.

Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, макар освобождаванията, предвидени по-специално в член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива и в член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, да са автономни понятия на правото на Съюза, които по принцип трябва да получат обща дефиниция, за да се избегне различното прилагане на режима на ДДС в отделните държави членки, така че те да не могат да променят съдържанието на тази дефиниция, това не е така, ако законодателят е възложил на държавите членки задачата да дефинират някои понятия, свързани с освобождаването (вж. в този смисъл Решение от 4 май 2006 г. по дело Abbey National, C-169/04, Recueil, стр. I-4027 , точки 38 и 39 и Решение по дело Claverhouse, посочено по-горе, точки 19 и 20). Горепосочените разпоредби дават на държавите членки правото да дефинират понятието „специални инвестиционни фондове“ (вж. в този смисъл Решение по дело Abbey National, посочено по-горе, точки 40 и 41, както и Решение по дело Claverhouse, посочено по-горе, точка 43).

Така признатото на държавите членки право да дават дефиниции обаче е ограничено от забраната да се засягат условията за освобождаване, предвидени от законодателя на Съюза (вж. Решение по дело Claverhouse, посочено по-горе, точка 21). По-специално една държава членка не може, без да пренебрегне условията за „специалните инвестиционни фондове“, да избере измежду посочените фондове тези, които имат право на освобождаване от ДДС, и тези, които нямата такова право. Следователно посочените разпоредби дават изключително право на държавата членка да дефинира във вътрешното си право фондовете, които отговарят на понятието „специален инвестиционен фонд“ (вж. Решение по дело Claverhouse, посочено по-горе, точки 41—43).

Признатото на държавите членки право да дефинират понятието „специални инвестиционни фондове“, трябва да бъде упражнявано, като се съблюдават преследваните от Шеста директива и от Директива 2006/112 цели, както и принципът на данъчен неутралитет, който е вътрешно присъщ на общия режим на ДДС (вж. Решение по дело Claverhouse, посочено по-горе, точки 22 и 43).

В тази връзка следва да се отбележи, от една страна, че целта на освобождаването на операции, свързани с управлението на специални инвестиционни фондове, е по-конкретно да се улеснят инвеститорите да инвестират в ценни книжа посредством предприятия за инвестиране, като се изключи стойността на ДДС и така се гарантира данъчен неутралитет на общия режим на ДДС при избора между преките инвестиции в ценни книжа и тези, които се извършват чрез предприятия за колективно инвестиране (вж. Решение по дело Abbey National, посочено по-горе, точка 62 и Решение по дело Claverhouse, посочено по-горе, точка 45).

Що се отнася, от друга страна, до принципа на данъчен неутралитет, този принцип не допуска икономически оператори, които извършват една и съща дейност, да бъдат третирани различно по отношение на облагането с ДДС (вж. в този смисъл Решение от 16 септември 2004 г. по дело Cimber Air, C-382/02, Recueil, стр. I-8379 , точки 23 и 24, Решение от 8 декември 2005 г. по дело Jyske Finans, C-280/04, Recueil, стр. I-10683 , точка 39, Решение по дело Abbey National, посочено по-горе, точка 56 и Решение по дело Claverhouse, посочено по-горе, точка 29).

Освен това трябва да се посочи, че този принцип не предполага еднакви дейности. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че посоченият принцип не допуска предоставянето на сходни услуги, които се конкурират по между си, да се третира различно от гледна точка на ДДС (вж. по-специално Решение от 23 октомври 2003 г. по дело Комисия/Германия, C-109/02, Recueil, стр. I-12691 , точка 20, Решение от 17 февруари 2005 г. по дело Linneweber и Akritidis, C-453/02 и C-462/02, Recueil, стр. I-1131 , точка 24, Решение от 26 май 2005 г. по дело Kingscrest Associates и Montecello, C-498/03, Recueil, стр. I-4427 , точка 54, Решение от 8 юни 2006 г. по дело L. u. P., C-106/05, Recueil, стр. I-5123 , точка 32, Решение от 12 януари 2006 г. по дело Turn- und Sportunion Waldburg, C-246/04, Recueil, стр. I-589 , точка 33, Решение от 27 април 2006 г. по дело Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C-443/04 и C-444/04, Recueil, стр. I-3617 , точка 39 и Решение по дело Claverhouse, посочено по-горе, точка 46).

Следователно трябва да се определи дали инвестиционен фонд, в който са обединени активите на пенсионна схема и който има характеристики като тези на фонда по главното производство, е идентичен с фондовете, които представляват „специални инвестиционни фондове“ по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива и на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, или е сходен с тези фондове, до степен че да се конкурира с тях.

В това отношение следва да се припомни, че фондовете, които представляват предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа по смисъла на Директива ПКИПЦК, са специални инвестиционни фондове (вж. в този смисъл по-специално Решение от 19 юли 2012 г. по дело Deutsche Bank, C-44/11, точка 32). Както следва от член 1, параграф 2 от посочената директива, предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа всъщност са предприятия като AUT и OEIC (вж. в този смисъл Решение по дело Claverhouse, посочено по-горе, точка 50), чийто единствен предмет на дейност — в съответствие с член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива и член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 — е колективното инвестиране в прехвърлими ценни книжа от капитал, привлечен чрез публично предлагане.

Освен това за специални инвестиционни фондове трябва да се считат и фондовете, които, без да са предприятия за колективно инвестиране в по смисъла на Директива ПКИПЦК, имат същите характеристики като тези предприятия и следователно извършват същите операции или най-малкото са сходни с тези предприятия, до степен че да се конкурират с тях (вж. в този смисъл Решение по дело Abbey National, посочено по-горе, точки 53—56 и Решение по дело Claverhouse, посочено по-горе, точки 48—51).

Инвестиционен фонд, в който са обединени активите на пенсионна схема като разглежданата по главното производство, обаче не може да се счита за предприятие за колективно инвестиране по смисъла на Директива ПКИПЦК. Всъщност такъв фонд не е публично достъпен, а видно от акта за преюдициално запитване, представлява свързано с работата предимство, което работодателите предоставят единствено на своите работници. Следователно такъв фонд не е идентичен със специалните инвестиционни фондове по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива и член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112.

Освен това такъв инвестиционен фонд не е сходен с предприятията за колективно инвестиране по смисъла на Директива ПКИПЦК, до степен че да се конкурира с тях. Всъщност отличават ги редица характеристики, така че не може да са счете, че те задоволяват едни и същи потребности.

По-специално членовете на една пенсионна схема, като разглежданата по главното производство, не носят риска от управлението на инвестиционния фонд, в който са обединени активите на въпросната схема, за разлика от частните инвеститори, влагащи капиталите си в предприятие за колективно инвестиране (вж. в този смисъл Решение по дело Claverhouse, посочено по-горе, точка 50). Докато пенсията, която може да получи работник — член на пенсионна схема като разглежданата по главното производство, не зависи от стойността на активите на схемата и от печалбите от направените от управителите на схемата инвестиции, а е определена предварително в зависимост от прослуженото време при работодателя и от размера на възнаграждението, доходът, който може да очакват лицата, купуващи дялове в предприятие за колективно инвестиране, зависи от печалбите от извършените от управителите на фонда инвестиции в периода, през който притежават тези дялове.

Освен това една пенсионна схема, като разглежданата в главното производство, се отличава от предприятие за колективно инвестиране и от гледна точка на работодателя. Последният не се намира в положение, сходно с положението на инвеститор в предприятие за колективно инвестиране, тъй като, макар да трябва да понася финансовите последици от извършените от управителите на схемата инвестиции, чрез вноските си в пенсионната схема той изпълнява законовите си задължения към своите работници.

Предвид гореизложените съображения на поставените въпроси трябва да се отговори, че член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива и член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че инвестиционен фонд, който обединява активите на пенсионна схема, не попада в обхвата на понятието „специални инвестиционни фондове“ по смисъла на тези разпоредби, чието управление може да бъде освободено от ДДС в светлината на целта на тези директиви и на принципа на данъчен неутралитет, при положение че членовете на пенсионната схема не носят риска от управлението на посочения фонд и че чрез вноските си в пенсионната схема работодателят изпълнява законовите си задължени към своите работници.

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: