Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Принципи на данъчен неутралитет и на ефективност, Режим на обратно начисляване, Отказ на правото на получателя по фактурата да приспадне ДДС върху получената доставка, Решение на данъчните органи за начисляване на данък на получателя на стока.

Определение на Съда (десети състав) от 23 ноември 2017 г. —Джиосайкъл България (Дело C-314/17) ( 1 ) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Принципи на данъчен неутралитет и на ефективност — Режим на обратно начисляване — Отказ на правото на получателя по фактурата да приспадне ДДС върху получената доставка — Решение на данъчните органи за начисляване на данък на получателя на стока“ Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Процедура за обратно начисляване—Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги—Данък, недължимо фактуриран и начислен на доставчика на стоките или услугите—Решение на данъчните органи за начисляване на данък на получателя—Липса на възможност за коригиране на недължимо фактурирания данък—Отказ на правото на получателя по фактурата да приспадне данъка върху добавената стойност по получени доставки—Нарушение на принципите на данъчен неутралитет и на ефективност (Директива 2006/112 на Съвета) (вж. т. 35 и диспозитива) Диспозитив Принципите на данъчен неутралитет и на ефективност на общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да откаже на получател по доставка правото да приспадне платения за получената доставка данък върху добавената стойност, когато за една и съща доставка данъкът върху добавената стойност е събран, веднъж от доставчика, при положение че същият го е посочил във фактурата, която е издал, и втори път от получателя, в случай че националното законодателство не предвижда възможност за коригиране на данъка върху добавената стойност при наличие на ревизионен акт. ( 1 ) ОВ C 256, 7.8.2017 г.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Условия за упражняване, Член 273, Национални мерки, Борба срещу измамите и избягването на плащане на данъци, Фактура, издадена от данъкоплатец, обявен за „неактивен“ от данъчната администрация, Опасност от измама, Отказ на правото на приспадане, Пропорционалност, Отказ да бъдат взети предвид доказателствата за липса на измама или на данъчна загуба, Ограничаване във времето на действието на решението, което бъде произнесено, Липса.

Дело C-101/16 SC Paper Consult SRL срещу Direcţia Regională a Finanţelor Publice Cluj-NapocaиAdministraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Bistriţa Năsăud (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Cluj) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Условия за упражняване — Член 273 — Национални мерки — Борба срещу измамите и избягването на плащане на данъци — Фактура, издадена от данъкоплатец, обявен за „неактивен“ от данъчната администрация — Опасност от измама — Отказ на правото на приспадане — Пропорционалност — Отказ да бъдат взети предвид доказателствата за липса на измама или на данъчна загуба — Ограничаване във времето на действието на решението, което бъде произнесено — Липса“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 19 октомври 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Национална правна уредба, която изключва правото на приспадане при сделка, сключена с обявен за неактивен данъкоплатец—Задължения на данъчнозадълженото лице—Проверка в оповестения списък на данъкоплатците, обявени за неактивни от администрацията по приходите—Системен и окончателен отказ на право на приспадане, без да се осигури възможност за представяне на доказателство за липса на измама или на данъчна загуба—Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Преюдициални въпроси—Тълкуване—Действие във времето на тълкувателните съдебни решения—Обратно действие—Ограничаване от Съда—Условия—Добросъвестност на заинтересованите среди—Изисквания—Наличие на извънредни обстоятелства (член 267 ДФЕС) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данъка върху добавената стойност се отказва на данъчнозадължено лице с мотива, че стопанският субект, който му е доставил услугата срещу фактура, в която са начислени поотделно разходът и ДДС, е бил обявен за неактивен от данъчната администрация на държава членка, като тази декларация за неактивност е публична и достъпна в интернет за всяко данъчнозадължено лице в тази държава, когато отказът на такова право на приспадане е системен и окончателен и не допуска представянето на доказателство, че не е налице измама или загуба на данъчни приходи. Съгласно член 273, първа алинея от Директива 2006/112 държавите членки могат да наложат други задължения, наред с предвидените в тази директива, ако считат това за необходимо с оглед правилното събиране на ДДС и предотвратяването на данъчните измами. Мерките, приети от държавите членки, не трябва обаче да излизат извън необходимото за постигането на такива цели. Поради това те не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралитета на ДДС (решения от 21 март 2000 г., Gabalfrisa и др., C-110/98—C-147/98, EU:C:2000:145, т. 52 и от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 57). Нееднократно Съдът се е произнасял, че данъчната администрация не може да налага на данъчнозадълженото лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, като с това на практика посочената администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадълженото лице (вж. в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 65 и от 31 януари 2013 г., Строй транс, C-642/11, EU:C:2013:54, т. 50). Напротив, не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанския оператор да вземе всички мерки, които могат разумно да се искат от него, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама (вж. в този смисъл решения от 27 септември 2007 г., Teleos и др., C 409/04, EU:C:2007:548, т. 65 и 68 и от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 54). Разглежданата в главното производство национална правна уредба не прехвърля върху данъчнозадълженото лице контролните действия, които са задача на администрацията, а уведомява последното за резултата от административно разследване, от което е видно, че обявеният за неактивен данъкоплатец вече не подлежи на контрол от компетентната администрация, защото не е изпълнил законоустановените си задължения за деклариране или защото е декларирал идентификационни данни за седалището на дружеството, които не позволят на данъчния орган да го идентифицира, или защото не извършва дейността си в седалището на дружеството или на декларирания данъчен адрес. Единственото задължение, наложено на данъчнозадълженото лице, всъщност се състои в това да провери списъка на данъкоплатците, обявени за неактивни, който е оповестен в седалището на националната администрация и е публикуван на нейния уебсайт, като такава проверка на практика е лесна за осъществяване. Невъзможността обаче за данъчнозадълженото лице да докаже, че сделките, сключени със стопанския субект, обявен за неактивен, отговарят на условията, предвидени в Директива 2006/112, и по-специално че ДДС е бил преведен в държавната хазна от този стопански субект, излизат извън необходимото за постигане на легитимната цел, преследвана от тази директива. (вж. т. 49—54, 60 и 61 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 64—67)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Самоначисляване, Право на приспадане, Плащане на данъка към доставчика на услуги, Липса на задължителни реквизити, Недължимо платен ДДС, Загубване на правото на приспадане, Принцип на данъчен неутралитет, Принцип на правната сигурност.

Дело C-424/12 SC Fatorie SRL срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Bihor (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Самоначисляване — Право на приспадане — Плащане на данъка към доставчика на услуги — Липса на задължителни реквизити — Недължимо платен ДДС — Загубване на правото на приспадане — Принцип на данъчен неутралитет — Принцип на правната сигурност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора в главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Национална правна уредба, която лишава получателя на услуги от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите в резултат на неправилно изготвена фактура — Допустимост — Невъзможност за коригиране на грешката поради обявяването в несъстоятелност на доставчика — Липса на последици (Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това да се оттегли в преклузивен срок решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка, като вследствие на повторна данъчна ревизия изискват от него посочения данък заедно с лихви за забава — Принцип на правната сигурност — Допустимост — Граници — Спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, включително на принципа на пропорционалност Вж. текста на решението. (вж. точка 25) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет допускат в рамките на сделка, която подлежи на режим на самоначисляване, получателят на услугите да бъде лишен от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите въз основа на неправилно изготвена фактура, включително и в случаите, в които е невъзможно коригирането на тази грешка поради обявяването в несъстоятелност на този доставчик. Всъщност при режима на самоначисляване не се извършва никакво плащане на данъка върху добавената стойност между доставчика и получателя на услугите, като последният следва да плати данъка върху добавената стойност за извършените доставки при тяхното получаване и по принцип може същевременно да приспадне същия този данък така, че на данъчната администрация да не се дължи никаква сума. В това отношение, макар и в рамките на режима на самоначисляване принципът на данъчния неутралитет да налага правото на приспадане на данъка върху добавената стойност по получените доставки да се предоставя, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, получателят на услугите би следвало да заплати данъка върху добавената стойност на данъчните органи в съответствие с член 199 от Директива 2006/112. По този начин, освен обстоятелството, че оспорваната фактура не отговаря на предвидените в националното законодателство формални изисквания, не е спазено и материалноправно условие на режима на самоначисляване. Това положение е попречило на данъчната администрация да извърши проверка на прилагането на режима на самоначисляване и е довело до възникване на опасността от загуби на данъчни постъпления за съответната държава членка. Така, при положение че данъкът върху добавената стойност, платен от получателя на доставчика, не е бил дължим и че при плащането му не е спазено материалноправно условие на режима, получателят на услугите не може да претендира за право на приспадане на данъка върху добавената стойност. От друга страна, обявяването в несъстоятелност на доставчика на услуги не би могло да постави под съмнение отказа за приспадане на данъка върху добавената стойност поради неизпълнението от страна на получателя на услугите на съществени задължения за прилагането на режима на самоначисляване. Получателят на услугите, платил недължим данък върху добавената стойност на доставчика на тези услуги, може обаче да поиска от него възстановяването по реда на националното право. (вж.точки 29, 35, 37, 38, 40—42 и 44; точка 1 от диспозитива) Принципът на правната сигурност допуска национална административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това в рамките на преклузивен срок да се оттегли решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка върху добавената стойност, като вследствие на нова данъчна ревизия изискват от него този данък, както и лихви за забава. Принципът на правната сигурност изисква определено да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация. Същевременно обаче национална правна уредба, която допуска по изключение до изтичане на преклузивния срок да бъде извършена повторна ревизия за определен период, ако се появят допълнителни данни, неизвестни за данъчните инспектори към датата на извършените проверки, или грешки в изчисленията, които дават отражение върху резултатите от тях, спазва принципа на правната сигурност. По отношение на лихвите за забава, при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 2 от диспозитива) Дело C-424/12 SC Fatorie SRL срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Bihor (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Самоначисляване — Право на приспадане — Плащане на данъка към доставчика на услуги — Липса на задължителни реквизити — Недължимо платен ДДС — Загубване на правото на приспадане — Принцип на данъчен неутралитет — Принцип на правната сигурност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора в главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Национална правна уредба, която лишава получателя на услуги от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите в резултат на неправилно изготвена фактура — Допустимост — Невъзможност за коригиране на грешката поради обявяването в несъстоятелност на доставчика — Липса на последици (Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това да се оттегли в преклузивен срок решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка, като вследствие на повторна данъчна ревизия изискват от него посочения данък заедно с лихви за забава — Принцип на правната сигурност — Допустимост — Граници — Спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, включително на принципа на пропорционалност Вж. текста на решението. (вж. точка 25) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет допускат в рамките на сделка, която подлежи на режим на самоначисляване, получателят на услугите да бъде лишен от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите въз основа на неправилно изготвена фактура, включително и в случаите, в които е невъзможно коригирането на тази грешка поради обявяването в несъстоятелност на този доставчик. Всъщност при режима на самоначисляване не се извършва никакво плащане на данъка върху добавената стойност между доставчика и получателя на услугите, като последният следва да плати данъка върху добавената стойност за извършените доставки при тяхното получаване и по принцип може същевременно да приспадне същия този данък така, че на данъчната администрация да не се дължи никаква сума. В това отношение, макар и в рамките на режима на самоначисляване принципът на данъчния неутралитет да налага правото на приспадане на данъка върху добавената стойност по получените доставки да се предоставя, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, получателят на услугите би следвало да заплати данъка върху добавената стойност на данъчните органи в съответствие с член 199 от Директива 2006/112. По този начин, освен обстоятелството, че оспорваната фактура не отговаря на предвидените в националното законодателство формални изисквания, не е спазено и материалноправно условие на режима на самоначисляване. Това положение е попречило на данъчната администрация да извърши проверка на прилагането на режима на самоначисляване и е довело до възникване на опасността от загуби на данъчни постъпления за съответната държава членка. Така, при положение че данъкът върху добавената стойност, платен от получателя на доставчика, не е бил дължим и че при плащането му не е спазено материалноправно условие на режима, получателят на услугите не може да претендира за право на приспадане на данъка върху добавената стойност. От друга страна, обявяването в несъстоятелност на доставчика на услуги не би могло да постави под съмнение отказа за приспадане на данъка върху добавената стойност поради неизпълнението от страна на получателя на услугите на съществени задължения за прилагането на режима на самоначисляване. Получателят на услугите, платил недължим данък върху добавената стойност на доставчика на тези услуги, може обаче да поиска от него възстановяването по реда на националното право. (вж.точки 29, 35, 37, 38, 40—42 и 44; точка 1 от диспозитива) Принципът на правната сигурност допуска национална административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това в рамките на преклузивен срок да се оттегли решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка върху добавената стойност, като вследствие на нова данъчна ревизия изискват от него този данък, както и лихви за забава. Принципът на правната сигурност изисква определено да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация. Същевременно обаче национална правна уредба, която допуска по изключение до изтичане на преклузивния срок да бъде извършена повторна ревизия за определен период, ако се появят допълнителни данни, неизвестни за данъчните инспектори към датата на извършените проверки, или грешки в изчисленията, които дават отражение върху резултатите от тях, спазва принципа на правната сигурност. По отношение на лихвите за забава, при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 203, Принцип на данъчен неутралитет, Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане.

Дело C-138/12 Руседеспред ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Принцип на данъчен неутралитет — Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на лицата, платци на данъка — Задължение за плащане на начисления във фактура данък независимо от задължението за плащането му поради облагаема с данък върху добавената стойност сделка (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен — Отказ на данъчната администрация да възстанови данъка — Основания за отказ — Фактура, която не е коригирана от данъчнозадълженото лице вследствие от освободените доставки — Невъзможност за такава корекция поради отказаното на получателя на фактурата право на приспадане — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Актове на институциите — Директиви — Прилагане от държавите членки — Задължение за съобразено тълкуване на националното право (член 288, параграф 3 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Безусловно и достатъчно точно задължение в тежест на държавите членки — Възможност за данъчнозадължено лице да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 23) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба за транспониране на член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображение че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, при положение че данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала правото на същия клиент да приспадне посочения данък върху добавената стойност, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. Когато издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност изисква фактурираният данък, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация. (вж. точки 27 и 39; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 37) Данъчнозадължено лице може да се позове на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, за да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана, при положение че правото на приспадане на посочения данък върху добавената стойност е отказано с влязъл в сила акт, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. (вж. точки 40 и 41; точка 2 от диспозитива) Дело C-138/12 Руседеспред ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Принцип на данъчен неутралитет — Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на лицата, платци на данъка — Задължение за плащане на начисления във фактура данък независимо от задължението за плащането му поради облагаема с данък върху добавената стойност сделка (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен — Отказ на данъчната администрация да възстанови данъка — Основания за отказ — Фактура, която не е коригирана от данъчнозадълженото лице вследствие от освободените доставки — Невъзможност за такава корекция поради отказаното на получателя на фактурата право на приспадане — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Актове на институциите — Директиви — Прилагане от държавите членки — Задължение за съобразено тълкуване на националното право (член 288, параграф 3 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Безусловно и достатъчно точно задължение в тежест на държавите членки — Възможност за данъчнозадължено лице да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 23) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба за транспониране на член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображение че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, при положение че данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала правото на същия клиент да приспадне посочения данък върху добавената стойност, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. Когато издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност изисква фактурираният данък, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация. (вж. точки 27 и 39; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 37) Данъчнозадължено лице може да се позове на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, за да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана, при положение че правото на приспадане на посочения данък върху добавената стойност е отказано с влязъл в сила акт, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. (вж. точки 40 и 41; точка 2 от диспозитива)