Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Членове 167, 168 и 184, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Корекция, Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, Първоначално предназначение за дейност, при която не се извършва приспадане на ДДС, а впоследствие и за дейност, която подлежи на облагане с ДДС, Публичен орган, Качество на данъчнозадължено лице към момента на облагаемата сделка.

Дело C-140/17 Szef Krajowej Administracji Skarbowej срещу Gmina Ryjewo (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 167, 168 и 184 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция — Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи — Първоначално предназначение за дейност, при която не се извършва приспадане на ДДС, а впоследствие и за дейност, която подлежи на облагане с ДДС — Публичен орган — Качество на данъчнозадължено лице към момента на облагаемата сделка“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 25 юли 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на приспаданията — Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, които поради естеството си може да се използват както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности — Публичноправен субект, който първоначално използва имота за необлагаеми дейности — Право на корекция — Условие — Качество на данъчнозадължено лице към момента на облагаемата сделка (членове 167, 168 и 184 от Директива 200/112 на Съвета) Членове 167, 168 и 184 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на неутралитет на ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат публичноправен субект да се ползва от право на корекция на приспадането на ДДС, платен върху недвижим имот, придобит като дълготраен актив, в случай като разглеждания в главното производство, когато, от една страна, към момента на придобиването този актив, който поради естеството си може да се използва както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности, се използва първоначално за необлагаеми дейности, и от друга страна, публичноправният субект не е изразил изрично намерението си да използва този имот за облагаема дейност, но и не е изключил използването му с такава цел, ако от преценката, която следва да осъществи националната юрисдикция на всички фактически обстоятелства, се установи, че е изпълнено условието по член 168 от Директива 2006/112 данъчнозадълженото лице да е действало в това си качество към момента, в който е осъществило придобиването. (вж. т. 59 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 77/388/ЕИО, Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г), Приложно поле, Прилагане на подлежаща на приспадане част за данъка върху добавената стойност, начислен при придобиването на всички използвани от данъчнозадълженото лице стоки и услуги, Съпътстващи сделки, Използване на оборота като показател.

Дело C-378/15 Mercedes Benz Italia SpA срещу Agenzia delle Entrate Direzione Provinciale Roma 3 (Преюдициално запитване,отправено от Commissione tributaria provinciale di Roma) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) — Приложно поле — Прилагане на подлежаща на приспадане част за данъка върху добавената стойност, начислен при придобиването на всички използвани от данъчнозадълженото лице стоки и услуги — Съпътстващи сделки — Използване на оборота като показател“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 14 декември 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Национална правна уредба и практика, които изискват от данъчнозадълженото лице да прилага по отношение на всички получени стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота — Определяне на сделките, които могат да се окачествят като съпътстващи — Използване на оборота като показател — Допустимост — Условия (член 17, параграф 5 и член 19 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба и практика, които изискват данъчнозадълженото лице да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, без да предвиждат метод за изчисляване, основаващ се на естеството и действителното предназначение на всяка от получените стоки и услуги и отразяващ обективно реалния дял от направените разходи за облагаеми и необлагаеми дейности. Действително от член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Директива 77/388 във връзка с член 17, параграф 5, първа и втора алинея, както и с член 19, параграф 1 от тази директива следва, че методът за изчисляване на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) предполага по принцип прилагането на подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота. На следващо място, що се отнася до задължението на данъчнозадълженото лице да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, член 17, параграф 5, първа алинея от Шеста директива, изрично посочен в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от тази директива, се позовава както на сделките, за които ДДС подлежи на приспадане, така и на тези, за които той не подлежи на приспадане. В този смисъл следва изразът „всички сделки, посочени в нея“, съдържащ се в споменатия член 17, параграф 5, трета алинея, буква г), да се разбира в смисъл, че се отнася за двата вида сделки, посочени в член 17, параграф 5, първа алинея от посочената директива. За разлика обаче от първа алинея от член 17, параграф 5 от Шеста директива, трета алинея, буква г) от същия член 17, параграф 5 не си служи с израза „както за […], така и за“ при обозначаване на тези два вида сделки. При липсата на подобно уточнение член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива трябва да се разбира в смисъл, че се отнася за всички стоки и услуги, предназначени да бъдат използвани от съответното данъчнозадължено лице за осъществяване както на сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, така и на такива, за които той не подлежи на приспадане, без да е необходимо посочените стоки и услуги да служат за осъществяването едновременно на тези два вида сделки. Освен това, да се тълкува член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива в смисъл, че се прилага само за стоки и услуги, използвани „както за“ сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, „така и за“ сделки, за които той не подлежи на приспадане, би довело до придаването на еднакъв обхват на тази разпоредба и на член 17, параграф 5, първа алинея от споменатата директива, от който се предполага, че тази разпоредба представлява дерогация. Тези съображения освен това се потвърждават от една от преследваните с Шеста директива цели, а именно, видно от нейното седемнадесето съображение, да се даде възможност за прилагане на относително ясни правила. Действително, прилагайки правилото за изчисляване, предвидено в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива, данъчнозадължените лица нямат задължение да използват стоките и услугите, които купуват, било за сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, било за такива, за които той не подлежи на приспадане, било за двата вида сделки, поради което националните данъчни администрации не следва да проверяват дали това използване е правилно извършено. Освен това член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива допускат национална правна уредба и практика, които изискват данъчнозадълженото лице да определи въз основа на разбивката на оборота си сделките, които могат да се окачествят като „съпътстващи“, стига преценката, която се прави за целта, да отчита и връзката на тези сделки с облагаемите дейности на данъчнозадълженото лице и евентуално с използването, което следва от тях, на стоките и услугите, за които се дължи ДДС. В това отношение, макар разбивката на оборота на данъчнозадълженото лице да представлява релевантен елемент, за да се определи дали някои сделки трябва да се считат за „съпътстващи“ по смисъла на член 19, параграф 2, второ изречение от Шеста директива, квалифицирането им като „съпътстващи сделки“ по смисъла на тази разпоредба не може да бъде изключено само поради факта че приходите от тях надвишават тези от дейността, посочена от въпросното предприятие като основна. (вж. т. 32, 36—38, 40, 43, 44, 47, 49 и 50 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, Право на приспадане, Приспадане на платения данък по получени доставки във връзка с придобиването или производството на дълготрайни активи, Развлекателна пътека, пряко предназначена да бъде безплатно използвана от гражданите, Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки.

Дело C-126/14 „Sveda“ UAB срещу Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Приспадане на платения данък по получени доставки във връзка с придобиването или производството на дълготрайни активи — Развлекателна пътека, пряко предназначена да бъде безплатно използвана от гражданите — Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване на стоки от данъчнозадължено лице за нуждите на неговата икономическа дейност — Критерии за преценка (член 9, параграф 1, втора алинея и член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерии за преценка (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване или производство на дълготрайни активи в рамките на изграждането на развлекателна пътека, предоставена на гражданите за безплатно използване — Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки — Право на приспадане — Условия (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) От член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва, че доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. В този смисъл частноправен субект в качеството си на данъчнозадължено лице може да придобие стоки или услуги за нуждите на дадена икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 дори когато не ги използва веднага за тази икономическа дейност. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е действало в това си качество за нуждите на икономическа дейност, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Националният съд следва да извърши тази преценка. (вж. т. 18, 19 и 21) Наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на ДДС, с който са обложени получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане. При все това налице е право на приспадане дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато направените разходи са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. В това отношение в рамките на прилагането на критерия за пряката връзка от страна на данъчните администрации и националните съдилища те трябва да вземат предвид всички обстоятелства, при които са осъществени съответните сделки, и да държат сметка само за доставките, които са обективно свързани с облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице. По този начин наличието на подобна връзка трябва да се прецени с оглед на обективното съдържание на въпросната доставка. (вж. т. 27—29) Член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на данъчнозадължено лице правото да приспадне платения данък върху добавената стойност по получени доставки за придобиването или производството на дълготрайни активи с цел планирана икономическа дейност, свързана със селския и развлекателен туризъм, които, от една страна, са пряко предназначени да бъдат използвани безплатно от гражданите и могат, от друга страна, да бъдат средство за извършване на облагаеми сделки, ако се докаже наличието на пряка и непосредствена връзка между разходите, свързани с получените доставки, и една и повече извършени доставки, даващи право на приспадане, или с цялата икономическа дейност на данъчнозадълженото лице, което националният съд има задачата да провери въз основа на обективни елементи. В това отношение непосредственото безплатно използване на дълготрайните активи не поставя под въпрос посочената пряка и непосредствена връзка, доколкото, от една страна, предоставянето на гражданите на развлекателната пътека не попада в някой от случаите на освобождаване от данък, посочени в Директива 2006/112, и от друга страна, тъй като направените от данъчнозадълженото лице разходи за изграждането на тази пътека могат да бъдат свързани с неговата икономическа дейност, те не се отнасят до дейности извън приложното поле на данъка върху добавената стойност. (вж. т. 33, 34 и 37 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Дълготрайни активи, Недвижими имоти, Корекция на приспаданията, Национално законодателство, което предвижда 10-годишен период на корекция.

Дело C-500/13 Gmina Międzyzdroje срещу Minister Finansów (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготрайни активи — Недвижими имоти — Корекция на приспаданията — Национално законодателство, което предвижда 10-годишен период на корекция“ Резюме — Определение на Съда (девети състав) от 5 юни 2014 г. Преюдициални въпроси — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Приложимост на член 99 от Процедурния правилник (член 99 от Процедурния правилник на Съда) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Капиталови стоки — Задължение на държавите членки да уредят коригирането на приспаданията (член 187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Капиталови стоки — Коригиране на платения по получена доставка данък — Актив, последователно предназначен в рамките на периода за корекция за освободена, а впоследствие за облагаема дейност — Национална правна уредба, която предвижда 10-годишен период за корекция — Допустимост (членове 167—169 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на определението. (вж. точки 17 и 18) Вж. текста на определението. (вж. точки 19, 20 и 24) Членове 167, 187 и 189 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат националноправни разпоредби, които при промяна в предназначението на недвижим имот, придобит като дълготраен актив, който първоначално е бил предназначен за използване без право на приспадане на данъка върху добавената стойност, а впоследствие — за използване с такова право, предвиждат 10-годишен период на корекция, считано от началото на използването на този имот, и следователно изключват еднократната корекция в рамките на една данъчна година. В това отношение изискването за период на корекция от поне 5 години във връзка с дълготрайните активи представлява основен елемент от системата за корекции, въведена с Директива 2006/112, доколкото тази система позволява да се избегнат неточности при изчисляването на приспаданията, както и неоснователни предимства или неблагоприятни последици по отношение на данъчнозадълженото лице, и така има за цел да осигури неутралитет на данъчната тежест. (вж. точки 29 и 30 и диспозитива) Дело C-500/13 Gmina Międzyzdroje срещу Minister Finansów (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготрайни активи — Недвижими имоти — Корекция на приспаданията — Национално законодателство, което предвижда 10-годишен период на корекция“ Резюме — Определение на Съда (девети състав) от 5 юни 2014 г. Преюдициални въпроси — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Приложимост на член 99 от Процедурния правилник (член 99 от Процедурния правилник на Съда) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Капиталови стоки — Задължение на държавите членки да уредят коригирането на приспаданията (член 187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Капиталови стоки — Коригиране на платения по получена доставка данък — Актив, последователно предназначен в рамките на периода за корекция за освободена, а впоследствие за облагаема дейност — Национална правна уредба, която предвижда 10-годишен период за корекция — Допустимост (членове 167—169 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на определението. (вж. точки 17 и 18) Вж. текста на определението. (вж. точки 19, 20 и 24) Членове 167, 187 и 189 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат националноправни разпоредби, които при промяна в предназначението на недвижим имот, придобит като дълготраен актив, който първоначално е бил предназначен за използване без право на приспадане на данъка върху добавената стойност, а впоследствие — за използване с такова право, предвиждат 10-годишен период на корекция, считано от началото на използването на този имот, и следователно изключват еднократната корекция в рамките на една данъчна година. В това отношение изискването за период на корекция от поне 5 години във връзка с дълготрайните активи представлява основен елемент от системата за корекции, въведена с Директива 2006/112, доколкото тази система позволява да се избегнат неточности при изчисляването на приспаданията, както и неоснователни предимства или неблагоприятни последици по отношение на данъчнозадълженото лице, и така има за цел да осигури неутралитет на данъчната тежест. (вж. точки 29 и 30 и диспозитива)

ДДС, Шеста директива, Член 17, параграф 2 и член 19, Приспадания, Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество, Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки.

Дело C-496/11 Portugal Telecom SGPS SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Sul) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2 и член 19 — Приспадания — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Право на приспадане — Условия — Начини на изчисляване (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че холдингово дружество, което в рамките на дейността, съпътстваща основната му дейност по управление на дялове в дружества, в които притежава целия или част от дружествения капитал, получава стоки и услуги, които впоследствие фактурира на посочените дружества, има право да приспадне платения данък върху добавената стойност, при условие че получените услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършени сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане. Когато посочените стоки и услуги са използвани от холдинговото дружество както за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се отнася до първата категория сделки, и националната данъчна администрация може да предвиди някой от изброените в посочения член 17, параграф 5 методи за определяне на подлежащата на приспадане част. Когато посочените стоки и услуги са използвани както за икономически, така и за неикономически дейности, член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388 не се прилага и методите на приспадане и разпределяне се определят от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да държат сметка за целта и общата система на Шеста директива 77/388 и в тази връзка да предвидят начин на изчисляване, отразяващ обективно действителното съотношение на направените разходи за всяка от тези две дейности. (вж. точка 49 и диспозитива) Дело C-496/11 Portugal Telecom SGPS SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Sul) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2 и член 19 — Приспадания — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Право на приспадане — Условия — Начини на изчисляване (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че холдингово дружество, което в рамките на дейността, съпътстваща основната му дейност по управление на дялове в дружества, в които притежава целия или част от дружествения капитал, получава стоки и услуги, които впоследствие фактурира на посочените дружества, има право да приспадне платения данък върху добавената стойност, при условие че получените услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършени сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане. Когато посочените стоки и услуги са използвани от холдинговото дружество както за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се отнася до първата категория сделки, и националната данъчна администрация може да предвиди някой от изброените в посочения член 17, параграф 5 методи за определяне на подлежащата на приспадане част. Когато посочените стоки и услуги са използвани както за икономически, така и за неикономически дейности, член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388 не се прилага и методите на приспадане и разпределяне се определят от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да държат сметка за целта и общата система на Шеста директива 77/388 и в тази връзка да предвидят начин на изчисляване, отразяващ обективно действителното съотношение на направените разходи за всяка от тези две дейности. (вж. точка 49 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, Право на приспадане, Възникване на правото на приспадане, Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност.

Дело C-153/11 „Клуб“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Възникване на правото на приспадане — Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготраен актив, изцяло включен в имуществото на предприятието — Право на приспадане — Условия (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Също така може да се вземе предвид дали са предприети енергични действия за осъществяване на преустройство в обекта и за получаването на разрешения, които се изискват за използването на актива за професионални цели. (вж. точки 41 и 52 и диспозитива) Дело C-153/11 „Клуб“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Възникване на правото на приспадане — Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготраен актив, изцяло включен в имуществото на предприятието — Право на приспадане — Условия (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Също така може да се вземе предвид дали са предприети енергични действия за осъществяване на преустройство в обекта и за получаването на разрешения, които се изискват за използването на актива за професионални цели. (вж. точки 41 и 52 и диспозитива)