Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Освобождаване, Член 135, параграф 1, буква г), Сделки, засягащи плащания и преводи, Понятие, Приложно поле, Разплащателен план за дентално лечение чрез директен дебит.

Дело C-5/17 Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу DPAS Limited (Преюдициално запитване,отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване — Член 135, параграф 1, буква г) — Сделки, засягащи плащания и преводи — Понятие — Приложно поле — Разплащателен план за дентално лечение чрез директен дебит“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 25 юли 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Сделки, засягащи плащания и преводи, посочени в член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 — Понятие — Разплащателен план за дентално лечение чрез директен дебит — Изключване (член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от данък върху добавената стойност на сделките, засягащи плащанията и преводите, не се прилага към доставка на услуги като разглежданата в главното производство, която се състои за данъчнозадълженото лице в това да поиска от засегнатите финансови учреждения, от една страна, да преведат парична сума от банковата сметка на пациент към тази на данъчнозадълженото лице въз основа на нареждане за директен дебит и от друга страна, тази сума да се прехвърли, след приспадане на дължимото възнаграждение на това данъчнозадължено лице, от неговата банкова сметка към съответните банкови сметки на зъболекаря и на застрахователя на този пациент. (вж. т. 51 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г), е), Възмездни услуги, Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути, Освобождаване.

Дело C-264/14 Skatteverket срещу David Hedqvist (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г)—е) — Възмездни услуги — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Освобождаване“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 2, параграф 1, буква в) и членове 14 и 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки или сделки с ценни книжа — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Изключване (член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Валутни сделки — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между текстовете на отделните езици — Отчитане на общия разум и на целта на съответната правна уредба (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представляват възмездни доставки на услуги по смисъла на тази разпоредба сделки, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна. Всъщност, на първо място, виртуалната валута с двупосочен поток „биткойн“ не може да се квалифицира като материална вещ по смисъла на член 14 от Директива 2006/112, тъй като тази виртуална валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство. Следователно сделките, които се състоят в обмяна на различни платежни средства, не попадат в обхвата на понятието „доставка на стоки“ по посочения член 14 от Директивата. При това положение тези сделки представляват доставки на услуги по смисъла на член 24 от Директива 2006/112. На второ място, колкото до възмездния характер на доставката на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от споменатата директива, следва да се приеме, че сделките, при които е налице синалагматично правоотношение, съгласно което страните се задължават взаимно да предоставят суми в определена валута и да получат тяхната равностойност във виртуална валута с двупосочен поток или обратно, представляват доставки на услуги, извършени срещу насрещна престация, която е в пряка връзка с предоставената услуга. В това отношение при определянето на възмездния характер на дадена доставка на услуги фактът, че възнаграждението за посочената доставка не приема формата на комисиона или на плащане на специфични разходи, е ирелевантен. (вж. т. 24 и 26—31; т. 1 от диспозитива) Член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, не попадат в приложното поле на тези разпоредби. Що се отнася, най-напред, до предвидените в член 135, параграф 1, буква г) от същата директива освобождавания, тъй като виртуалната валута „биткойн“ е договорно платежно средство, от една страна, тя не може да се счита нито за текуща сметка, нито за депозит, плащане или превод. От друга страна, за разлика от дълговете, чековете и другите прехвърляеми инструменти по член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, тя представлява средство за пряко разплащане между операторите, които я приемат. На следващо място, що се отнася до предвидените в член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 освобождавания, виртуалната валута „биткойн“ не представлява нито ценна книга, материализираща право на собственост върху дялове от юридически лица, нито ценна книга от подобно естество. (вж. т. 38, 42, 54, 55 и 57; т. 2 от диспозитива) Член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от данък върху добавената стойност по смисъла на тази разпоредба. Всъщност понятията, използвани в член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, съгласно който държавите членки освобождават сделките, засягащи по-специално валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин в светлината на текстовете на всички езици на Съюза. Целта на предвидените в тази разпоредба освобождавания е именно да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, които възникват във връзка с данъчното облагане на финансови сделки. Сделките с нетрадиционни валути — тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство —представляват финансови сделки. Освен това при някои специфични сделки, като сделките по обмяна, трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, могат да бъдат идентични, независимо дали става дума за обмяна на традиционни валути, обичайно освободена по силата на член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, или за обмяна на такива валути, от една страна, срещу виртуални валути с двупосочен поток, от друга страна, които, без да са законни платежни средства, са платежно средство, прието от страните по дадена сделка, и обратно. В това отношение едно тълкуване на посочената разпоредба в смисъл, че тя се отнася единствено до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието ѝ. (вж. т. 44, 45, 48—51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 47)

Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точки 3 и 6, Специални инвестиционни фондове, Професионални пенсионни схеми, Управление, Сделки, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи.

Дело C-464/12 ATP PensionService A/S срещу Skatteministeriet (Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret) „Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 6 — Специални инвестиционни фондове — Професионални пенсионни схеми — Управление — Сделки, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 13 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Приложно поле — Пенсионни фондове — Условия (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Услуги, с които се осъществява материализирането на правата на членовете на пенсионни фондове — Счетоводни услуги — Включване (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета и приложение II към Директива 85/611 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки — Услуги, с които се осъществява материализирането на правата на членовете на пенсионни фондове (член 13, Б, буква г), точка 3 от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че пенсионните фондове могат да се включат в приложното поле на тази разпоредба, когато те се финансират от лицата, на които следва да се изплащат пенсиите, натрупаните средства се инвестират при прилагане на принципа за разпределяне на риска и членовете на пенсионните фондове носят инвестиционния риск. В това отношение няма особено значение, че вноските се правят от работодателя, че техният размер се основава на колективни трудови договори между организациите на работодателите и професионалните съюзи, че има различни начини за изплащане на натрупаните средства, че вноските подлежат на приспадане съгласно уредбата на данъчното облагане на доходите или че е възможно към тях да се добави съпътстващ застрахователен елемент. В това отношение обстоятелството, че размерът на вноските в пенсионния фонд се основава на колективни трудови договори между организациите на работодателите и професионалните съюзи, не променя факта, че вноската се плаща от работника (или поне от негово име и за негова сметка) и че той ще се ползва от приходите от своите инвестиции, като същевременно ще носи свързаните с тях рискове. Начинът, по който на членовете на пенсионен фонд се изплаща насрещната престация за натрупаните средства след навършване на пенсионна възраст — или под формата на еднократна пенсия или на рента — също не поставя под въпрос основните характеристики на натрупаните средства, инвестирани в пенсионните фондове. Всъщност става въпрос за разлика в начините на финансово изчисляване на тази насрещна престация и прехвърляния между различните варианти са възможни с обикновена финансова сделка. (вж. точки 54, 55 и 59; точка 1 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „управление на специални инвестиционни фондове“ по смисъла на тази разпоредба обхваща услугите, с които дадено предприятие материализира правата на членовете на пенсионни фондове чрез откриването на партиди и кредитирането по техните партиди на направените вноски в системата от пенсионни схеми. Това понятие обхваща и отнасящите се до партидите счетоводни и информационни услуги като посочените в приложение II към Директива 85/611 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), изменена с директиви 2001/107 и 2001/108. Всъщност текстът на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива по принцип не изключва възможността различните услуги, съставляващи управлението на специален инвестиционен фонд, да бъдат отделени една от друга и при това да са обхванати от понятието „управление на специален инвестиционен фонд“ по смисъла на тази разпоредба и да се ползват от предвиденото в нея освобождаване дори когато се предоставят от управител, трето лице. Що се отнася по-специално до услугите по управление, предоставени от управител — трето лице, тези сделки трябва в общи линии да представляват едно обособено цяло и да са специфични и съществени за управлението на специалните инвестиционни фондове. Освен функциите по управление на портфейл, специфични за предприятията за колективно инвестиране са и функциите по администриране на самите предприятия за колективно инвестиране като посочените в приложение II към Директива 85/611 под заглавие „Администриране“. При все това обстоятелството, че услугите не са изброени в приложение II към Директива 85/611, не е пречка за включването им в категорията на специфичните услуги, съставляващи дейност по управление на специални инвестиционни фондове, тъй като самият член 5, параграф 2 от тази директива подчертава, че списъкът в посоченото приложение не е изчерпателен. Освен това обстоятелството, че предоставените от трето лице услуги не водят до промяна в правното или финансовото положение на фонда, също не е пречка те да бъдат обхванати от понятието „управление“ на специален инвестиционен фонд. Облагането с данък върху добавената стойност на тези услуги, когато са извършени от трето лице, би облагодетелствало пенсионните фондове, които са избрали сами да отразяват вноските на членовете си, в сравнение с фондовете, които са избрали да прибегнат до трети лица, въпреки че възлагането на тези услуги на подизпълнител би могло да има предимства с оглед на ефективността за пенсионните фондове и следователно за членовете им. (вж. точки 63—67, 69, 72 и 76; точка 2 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 3) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност, отнасящо се до сделките, засягащи плащанията и преводите, обхваща и услугите, посредством които дадено предприятие материализира правата на членовете на пенсионни фондове чрез откриване на партиди на тези членове в системата от пенсионни схеми и чрез кредитиране на вноските на посочените членове в техните партиди, както и сделките, които съпътстват тези услуги или образуват с тях една-единствена икономическа доставка. Всъщност преводът е операция, при която се изпълнява нареждане за прехвърляне на парична сума от една банкова сметка в друга. За тази операция е характерно по-специално, че води до промяна на съществуващото правно и финансово отношение, от една страна, между наредителя и получателя и от друга страна, между тях и съответната им банка, както и евентуално между банките. Освен това операцията, която води до тази промяна, е единствено прехвърлянето на парични средства между сметките, без значение на какво основание. Това тълкуване обаче не предопределя начините за осъществяване на преводи, като последните могат да бъдат извършени по безналичен начин. Такъв е случаят при преводи между клиенти на една и съща банка или между сметките на едно и също лице, което е както наредител, така и получател. (вж. точки 79, 80 и 85; точка 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 13, Б, буква г), точка 5, Случаи на освобождаване, Гаранция за записване при първично предлагане ("underwriting guarantee"), предоставена срещу заплащането на комисиона от кредитните институции на дружествата емитенти в рамките на емитирането на акции на капиталовия пазар, Сделки с ценни книжа.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Сделки с ценни книжа по член 13, Б, буква г), точка 5 (член 13, Б, буква г), точка 5 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност включва услугите, предоставяни възмездно от кредитна институция на дружество, на което предстои да емитира акции, под формата на гаранция за записване при първично предлагане, по силата на която тази кредитна институция поема задължение да придобие всички акции, които не са записани в срока за записване. (вж. точка 38 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Освобождаване, Член 13, Б, буква г), точка 3, Сделки, засягащи плащания и преводи, Събиране на вземания, Разплащателни планове за дентално лечение, Услуги по събиране и обработка на плащания за сметка на клиентите на доставчик на услуги.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Банкови сделки, предвидени в член 13, Б, буква г), точка 3 (член 13, Б, буква г), точка 3 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не попада в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност доставката на услуги, която по същество се състои в това от банката на трето лице да се изисква чрез системата за „директен дебит“ да преведе сума, дължима от това лице на клиента на доставчика на услуги, по сметката на последния, в изпращане на клиента на извлечение от получените суми, в осъществяване на връзка с третото лице, от което доставчикът на услуги не е получил плащане, и накрая в нареждане до банката на доставчика на услуги да преведе по сметката на клиента получените плащания, от които се приспада неговото възнаграждение. Всъщност подобна услуга попада в обхвата на понятието „събиране на вземания“ по смисъла на посочения член 13, Б, буква г), точка 3 и поради това е изключена от списъка на случаите на освобождаване, тъй като тя има за цел на клиентите на доставчика на услуги да се осигури плащането на парични суми, които трети лица им дължат, и следователно има за цел изплащане на дългове. Като поема задължението да събира вземания за сметка на кредитора, доставчикът на услуги освобождава клиентите си от осъществяването на задачи, които без негова намеса последните като кредитори следва да извършат сами — задачи, състоящи се в изискване дължимите им суми да бъдат преведени чрез системата за „директен дебит“. (вж. точки 28, 32, 33 и 36 и диспозитива)