Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Доставка на стоки или услуги, Договор за лизинг, Връщане на лизингодателя на недвижим имот, предмет на договор за лизинг, Понятие „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“, Право на лизингодателя на намаляване на облагаемата основа, Двойно данъчно облагане, Отделни доставки, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-209/14 NLB Leasing d.o.o. срещу Republika Slovenija (Преюдициално запитване, отправено от Vrhovno sodišče Republike Slovenije) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Доставка на стоки или услуги — Договор за лизинг — Връщане на лизингодателя на недвижим имот, предмет на договор за лизинг — Понятие „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“ — Право на лизингодателя на намаляване на облагаемата основа — Двойно данъчно облагане — Отделни доставки — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 2 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие — Сключване на договор за лизинг на недвижим имот — Включване — Условия (член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Намаляване в случай на анулиране, разваляне, отказ или намаляване на цената — Данъчнозадължено лице, което реално е получило всички плащания като насрещна престация за доставената услуга или, без договорът да е бил развален или отменен, на което другата страна вече не дължи уговорената цена — Липса на намаляване (член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Лизингова услуга, отнасяща се до недвижими имоти, и продажба на тези имоти на трето за договора за лизинг лице — Отделно данъчно облагане за целите на данъка върху добавената стойност — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в хипотезата, при която договор за лизинг на недвижим имот предвижда в края на договора или да се прехвърли собствеността на лизингополучателя, или да му се предоставят присъщите за правото на собственост върху този имот основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху посочения имот, и настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката, която следва от такъв договор, трябва да се приравни на придобиване на дълготраен актив. (вж. т. 32; т. 1 от диспозитива) Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява данъчнозадължено лице да намали данъчната си основа, когато реално е получило всички плащания като насрещна престация за доставената от него услуга или когато, без договорът да е бил развален или отменен, другата страна по договора вече не му дължи уговорената цена. (вж. т. 38; т. 2 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкува в смисъл, че допуска, от една страна, лизингова услуга, отнасяща се до недвижими имоти, и от друга, продажбата на тези имоти на трето (за договора за лизинг) лице, да бъдат обект на отделно данъчно облагане за целите на данъка върху добавената стойност, ако за тези сделки не може да се счита, че образуват една-единствена доставка — нещо, което следва да бъде преценено от националната юрисдикция. (вж. т. 44; т. 3 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 44 и 47, Място на извършване на облагаемите сделки, Данъчно привързване, Понятие за доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, Презгранична доставка на комплексни услуги по складирането на стоки.

Keywords Summary Keywords 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка (Директива 2006/112 на Съвета) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Услуги по складиране — Изключване от приложното поле на член 47 на Директива 2006/112 — Условия (член 47 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Вж. текста на решението. (вж. точки 20—22) 2. Член 47 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8, трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на комплексна услуга по складиране, обхващаща приемането на стоките в склад, разпределянето на същите в подходящи за складирането им места, складирането на тези стоки, опаковането им и предаването, разтоварването и натоварването на стоките, попада в приложното поле на този член само при условие че складирането представлява основната доставка по една-единствена сделка и че на получателя на тази услуга е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен недвижим имот. В това отношение, доколкото много услуги са привързани по един или друг начин към недвижим имот, необходимо е доставката на услуги да има за предмет самия недвижим имот. Такъв по-специално е случаят, когато точно определен недвижим имот трябва да се счита за съставен елемент от доставката на услуги, тъй като представлява централен и абсолютно необходим елемент от последната. (вж. точки 35 и 39 и диспозитива) Дело C-155/12 Minister Finansów срещу RR Donnelley Global Turnkey Solutions Poland sp. z o.o. (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 44 и 47 — Място на извършване на облагаемите сделки — Данъчно привързване — Понятие за доставка на услуги, свързани с недвижими имоти — Презгранична доставка на комплексни услуги по складирането на стоки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 27 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Услуги по складиране — Изключване от приложното поле на член 47 на Директива 2006/112 — Условия (член 47 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 20—22) Член 47 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8, трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на комплексна услуга по складиране, обхващаща приемането на стоките в склад, разпределянето на същите в подходящи за складирането им места, складирането на тези стоки, опаковането им и предаването, разтоварването и натоварването на стоките, попада в приложното поле на този член само при условие че складирането представлява основната доставка по една-единствена сделка и че на получателя на тази услуга е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен недвижим имот. В това отношение, доколкото много услуги са привързани по един или друг начин към недвижим имот, необходимо е доставката на услуги да има за предмет самия недвижим имот. Такъв по-специално е случаят, когато точно определен недвижим имот трябва да се счита за съставен елемент от доставката на услуги, тъй като представлява централен и абсолютно необходим елемент от последната. (вж. точки 35 и 39 и диспозитива)

ДДС, Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ, извършено от лизингодателя и фактурирано от него на лизингополучателя, Квалифициране, Единна комплексна доставка или две отделни доставки, Освобождаване, Застрахователна сделка.

Дело C-224/11 BGŻ Leasing sp. z o.o. срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ, извършено от лизингодателя и фактурирано от него на лизингополучателя — Квалифициране — Единна комплексна доставка или две отделни доставки — Освобождаване — Застрахователна сделка“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 17 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ — Единна доставка, състояща се от две отделни доставки — Изключване (членове 1 и 78 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Данък върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Случаи на освобождаване на застрахователните и презастрахователните сделки — Понятие — Лизингодател, който застрахова лизингованата вещ — Включване (член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Както следва от член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, за целите на прилагането на този данък всяка доставка на услуги в общия случай трябва да се счита за отделна и самостоятелна. При определени обстоятелства обаче няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не са самостоятелни. Налице е една-единствена сделка по-специално когато два или повече елементи или действия, предоставени от данъчнозадълженото лице на клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Такъв е и случаят, когато един или повече елементи трябва да се разглеждат като съставляващи основната доставка на услуги, докато, обратно, един или повече елементи трябва да се разглеждат като една или повече съпътстващи доставки на услуги, които имат същото данъчно третиране като основната доставка. В това отношение една доставка се счита за съпътстваща по отношение на основна доставка по-специално когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин те да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика. Поначало не е такъв случаят с доставката на услуги по застраховането на лизингована вещ и доставката на услуги по самия лизинг. В това отношение, въпреки че благодарение на доставката на услугата по застраховане на лизингованата вещ рисковете, с които се сблъсква лизингополучателят, са поначало намалени в сравнение с тези, които възникват, в случай че не е сключена подобна застраховка, вярно е също, че това обстоятелство произтича от самото естество на доставката на застрахователната услуга. Само по себе си обаче това обстоятелство не означава, че подобна доставка на застрахователна услуга следва да се счита за съпътстваща по отношение на доставката на лизинговата услуга, в рамките на която се сключва застраховката. Действително, въпреки че подобна доставка на застрахователна услуга, получавана от лизингополучателя чрез лизингодателя, може да улесни ползването на лизинговата услуга, следва да се приеме, че сама по себе си тя представлява основно цел за лизингополучателя, а не само начин той да се възползва при най-добри условия от посочената услуга. (вж. точки 29, 30, 41, 42, 48 и 50; точка 1 от диспозитива) Когато самият лизингодател застрахова лизингованата вещ и префактурира на лизингополучателя точния размер на разходите за застраховката, подобна сделка представлява застрахователна сделка по смисъла на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и следователно трябва да се освободи от посочения данък. Действително подобна доставка на застрахователна услуга не може да подлежи на облагане с данък върху добавената стойност поради самото префактуриране на разноските за нея съгласно договорното споразумение, сключено между страните по договор за лизинг. Фактът, че по искане на клиентите си лизингодателят сключва застраховка с трето лице и след това им префактурира точния размер на разноските, които е фактурирало третото лице, не може да опровергае този извод. При подобни обстоятелства, доколкото разглежданата доставка на застрахователна услуга остава непроменена, префактурираната сума представлява всъщност насрещната престация за посочената застраховка и при това положение подобна сделка не следва да се облага с данък върху добавената стойност. (вж. точки 62 и 70; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, Право на приспадане, Възникване на правото на приспадане, Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност.

Дело C-153/11 „Клуб“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Възникване на правото на приспадане — Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготраен актив, изцяло включен в имуществото на предприятието — Право на приспадане — Условия (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Също така може да се вземе предвид дали са предприети енергични действия за осъществяване на преустройство в обекта и за получаването на разрешения, които се изискват за използването на актива за професионални цели. (вж. точки 41 и 52 и диспозитива) Дело C-153/11 „Клуб“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Възникване на правото на приспадане — Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготраен актив, изцяло включен в имуществото на предприятието — Право на приспадане — Условия (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Също така може да се вземе предвид дали са предприети енергични действия за осъществяване на преустройство в обекта и за получаването на разрешения, които се изискват за използването на актива за професионални цели. (вж. точки 41 и 52 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 168 и 176, Право на приспадане, Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки, Възникване на правото на приспадане, Договор за наем на автомобил, Договор за лизинг, Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място.

Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива) Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива)