Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 17, параграф 2, буква е), Условие за връщане на стоката в държавата членка, от която първоначално е изпратена или превозена.

Съединени дела C-606/12 и C-607/12 Dresser-Rand SA срещу Agenzia delle Entrate, Direzione Provinciale, Ufficio Controlli di Genova (Преюдициални запитвания, отправени от Commissione tributaria provinciale di Genova) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 17, параграф 2, буква е) — Условие за връщане на стоката в държавата членка, от която първоначално е изпратена или превозена“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 6 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Прехвърляне в друга държава членка — Изключване на прехвърлянето, осъществено чрез изпращане или превозване на стока между две държави членки — Условие — Задължително връщане на стоката на данъчнозадълженото лице в държавата членка на произхода (член 17, параграф 2, буква е) от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Искане за тълкуване на явно неприложими разпоредби от правото на Съюза по спора в главното производство — Неприложимост на член 17, параграф 2, буква е) от Директива 2006/112 при липса на връщане на стока в държавата членка на произхода (член 267 ДФЕС;член 17, параграф 2, буква е) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 17, параграф 2, буква е) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че за да не бъде квалифицирано изпращането или превозването на стока като прехвърляне в друга държава членка, след извършването на обработка в държавата членка, в която завършва изпращането или превозването, тази стока трябва задължително да бъде върната на данъчнозадълженото лице в държавата членка, от която първоначално е изпратена или превозена. Всъщност прехвърлянето на стока в друга държава членка не следва да се квалифицира като вътреобщностна доставка единствено когато то се извършва не с цел крайното ѝ потребление в посочената държава членка, а с цел осъществяване на операция по преработка на същата стока, последвано от връщането ѝ в държавата членка на произхода. Следователно връщането на стоката на данъчнозадълженото лице в държавата членка, от която първоначално е изпратена или превозена, трябва да се счита за необходимо условие за прилагането на член 17, параграф 2, буква е) от посочената директива. (вж. точки 30—32 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 33—38)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 66, букви a), в), Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги, Изискуемост, Дата на получаване на плащането и не по-късно от 30 дни след предоставянето, По-ранно издаване на фактурата.

Дело C-169/12 TNT Express Worldwide (Poland) sp. z o.o. срещу Minister Finansów (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 66, букви a)—в) — Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги — Изискуемост — Дата на получаване на плащането и не по-късно от 30 дни след предоставянето — По-ранно издаване на фактурата“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 16 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги — Момент на получаване на плащането не по-късно от тридесет дни след доставката — Недопустимост, включително в случай на по-ранно издаване на фактурата (член 66 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 66 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/117, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че данъкът върху добавената стойност за транспортни и спедиторски услуги става изискуем от датата на получаването на пълно или частично плащане, но не по-късно от 30 дни от деня на предоставянето на услугите, дори ако фактурата е издадена по-рано и предвижда по-късен срок за плащане. (вж. точка 36 и диспозитива) Дело C-169/12 TNT Express Worldwide (Poland) sp. z o.o. срещу Minister Finansów (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 66, букви a)—в) — Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги — Изискуемост — Дата на получаване на плащането и не по-късно от 30 дни след предоставянето — По-ранно издаване на фактурата“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 16 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги — Момент на получаване на плащането не по-късно от тридесет дни след доставката — Недопустимост, включително в случай на по-ранно издаване на фактурата (член 66 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 66 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/117, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че данъкът върху добавената стойност за транспортни и спедиторски услуги става изискуем от датата на получаването на пълно или частично плащане, но не по-късно от 30 дни от деня на предоставянето на услугите, дори ако фактурата е издадена по-рано и предвижда по-късен срок за плащане. (вж. точка 36 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 2, член 20, първа алинея и член 138, параграф 1, Вътреобщностно придобиване на нова ветроходна лодка, Непосредствено използване на закупената стока в държавата членка по придобиване или в друга държава членка, преди да бъде превозена до окончателното ѝ местоназначение, Срок, в който започва превозът на стоката до местоназначението, Максимална продължителност на превоза -Релевантен момент, към който се определя дали превозно средство е ново за целите на данъчното му облагане.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки (член 2, параграф 1, буква б), подточка ii), член 20, първа алинея и член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки (член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Член 20, първа алинея и член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че определянето на дадена сделка като вътреобщностна доставка или придобиване не може да зависи от спазването на какъвто и да било срок, в който трябва да започне или завърши превозът на стока от държавата членка на доставката към държавата членка по местоназначение. За да бъде извършено това определяне и за да се уточни мястото на придобиване обаче, следва да се установи материална и времева обвързаност между доставката на стока и нейния превоз, както и последователност в развитието на сделката. В особения случай на придобиване на ново превозно средство по смисъла на член 2, параграф 1, буква б), подточка ii) от тази директива определянето на една сделка като вътреобщностно придобиване трябва да се извърши посредством обща преценка на всички обективни факти, както и на намерението на придобиващото лице, стига това намерение да е подкрепено с обективни доказателства, позволяващи да се определи държавата членка, в която е планирано крайното потребление на съответната стока. В това отношение сред обстоятелствата, които могат да са от значение, фигурират, освен продължителността на превоза на стоката във времето, по-специално мястото на регистрацията ѝ и на обичайната ѝ употреба, местопребиваването на придобиващото я лице, както и наличието или липсата на връзки между придобиващото лице и държавата членка на доставката или друга държава членка. В особения случай на придобиване на ветроходна лодка може да се окаже релевантно и коя е държавата членка на флага, както и обичайното място за домуване или закотвяне на ветроходната лодка и мястото ѝ за зимен престой. В рамките на вътреобщностното придобиване обаче не може да се изисква транспортирането на превозно средство да се извърши непосредствено след доставката му, да бъде непрекъснато и разглежданата стока да не се използва по какъвто и да било начин преди или по време на посоченото транспортиране. Важното е да се определи в коя държава членка ще се осъществи крайното и трайно потребление на разглежданото превозно средство. В това отношение неговото ползване по време на превоза, дори за отдих, представлява само един незначителен период от време в сравнение с продължителността на полезния живот на превозните средства като цяло. (вж. точки 33, 45, 46, 48, 50 и 51; точка 1 от диспозитива) 2. За да се прецени дали превозно средство, предмет на вътреобщностно придобиване, е ново по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се вземе предвид моментът на доставката на съответната стока от продавача на придобиващото лице, т.е моментът, когато правото за разпореждане с тази стока като собственик се прехвърли от продавача на придобиващото лице. (вж. точки 55 и 57; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 17, параграфи 2 и 3, Член 28б, A, параграф 2, Право на приспадане, Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки, Място на изпълнение на вътреобщностното придобиване на стоки.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки (член 17, параграфи 2 и 3 и член 28б, А, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 17, параграфи 2 и 3, както и член 28б, A, параграф 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, в редакцията ѝ, произтичаща от Директива 92/111, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което се намира в положението, посочено в първата алинея от посочената разпоредба, няма право да приспадне незабавно начисления по получено вътреобщностно придобиване данък върху добавената стойност. Всъщност, при положение че стоките, обложени като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в държавата членка по идентификация съгласно член 28б, А, параграф 2, първа алинея от Шеста директива, не са били в действителност внесени в посочената държава членка, не може да се счита, че посочените сделки пораждат „право на приспадане“ по смисъла на член 17 от Шеста директива., който поставя приспадането на данъка върху добавената стойност, начислен върху придобити от данъчнозадълженото лице междинни стоки и услуги, именно в рамките на вътреобщностни придобивания, в зависимост от условието, че така придобитите стоки и услуги ще се използват за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице. Следователно такива вътреобщностни придобивания не могат да се ползват от общия режим на приспадане, предвиден в посочения член. В това отношение, така както е предвиден в член 17 от Шеста директива, общият режим на приспадане на данъка няма за цел при такова положение да измести специалния режим по член 28б, А, параграф 2, втора алинея от тази директива, който се основава на механизъм за намаляване на данъчната основа, като позволява да се коригира двойното данъчно облагане. (вж. точки 40—43, 45 и диспозитива)