ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 44 и 47, Място на извършване на облагаемите сделки, Данъчно привързване, Понятие за доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, Презгранична доставка на комплексни услуги по складирането на стоки.

Keywords Summary Keywords 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка (Директива 2006/112 на Съвета) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Услуги по складиране — Изключване от приложното поле на член 47 на Директива 2006/112 — Условия (член 47 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Вж. текста на решението. (вж. точки 20—22) 2. Член 47 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8, трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на комплексна услуга по складиране, обхващаща приемането на стоките в склад, разпределянето на същите в подходящи за складирането им места, складирането на тези стоки, опаковането им и предаването, разтоварването и натоварването на стоките, попада в приложното поле на този член само при условие че складирането представлява основната доставка по една-единствена сделка и че на получателя на тази услуга е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен недвижим имот. В това отношение, доколкото много услуги са привързани по един или друг начин към недвижим имот, необходимо е доставката на услуги да има за предмет самия недвижим имот. Такъв по-специално е случаят, когато точно определен недвижим имот трябва да се счита за съставен елемент от доставката на услуги, тъй като представлява централен и абсолютно необходим елемент от последната. (вж. точки 35 и 39 и диспозитива) Дело C-155/12 Minister Finansów срещу RR Donnelley Global Turnkey Solutions Poland sp. z o.o. (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 44 и 47 — Място на извършване на облагаемите сделки — Данъчно привързване — Понятие за доставка на услуги, свързани с недвижими имоти — Презгранична доставка на комплексни услуги по складирането на стоки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 27 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Услуги по складиране — Изключване от приложното поле на член 47 на Директива 2006/112 — Условия (член 47 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 20—22) Член 47 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8, трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на комплексна услуга по складиране, обхващаща приемането на стоките в склад, разпределянето на същите в подходящи за складирането им места, складирането на тези стоки, опаковането им и предаването, разтоварването и натоварването на стоките, попада в приложното поле на този член само при условие че складирането представлява основната доставка по една-единствена сделка и че на получателя на тази услуга е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен недвижим имот. В това отношение, доколкото много услуги са привързани по един или друг начин към недвижим имот, необходимо е доставката на услуги да има за предмет самия недвижим имот. Такъв по-специално е случаят, когато точно определен недвижим имот трябва да се счита за съставен елемент от доставката на услуги, тъй като представлява централен и абсолютно необходим елемент от последната. (вж. точки 35 и 39 и диспозитива)

ДДС, Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество, Отдаване под наем на търговски площи, Услуги, свързани с това отдаване под наем, Квалифициране на сделката за целите на облагането с ДДС, Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от множество независими отделни доставки.

Дело C-392/11 Field Fisher Waterhouse LLP срещу Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „ДДС — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Отдаване под наем на търговски площи — Услуги, свързани с това отдаване под наем — Квалифициране на сделката за целите на облагането с ДДС — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от множество независими отделни доставки“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 27 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Определяне на предмета на въпроса (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Отдаване под наем на недвижимо имущество — Доставки на услуги, свързани с отдаването под наем на недвижими имоти — Сделка, която не може да бъде разглеждана като една-единствена доставка — Преценка от националата юрисдикция (Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 14—19) Вж. текста на решението. (вж. точка 20) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че отдаване под наем на недвижими имоти и доставките на услуги, свързани с това отдаване под наем, като водоснабдяването, отоплението в цялата сграда, ремонта на сградата и на общите части, както и на техническото оборудване на сградата, почистването на общите части, както и охраната на сградата, могат да съставляват една-единствена доставка от гледна точка на данъка върху добавената стойност. В това отношение възможността, предоставена на наемодателя в договора за отдаване под наем, да го прекрати, в случай че наемателят не плаща консумативните разходи, съставлява обстоятелство, което подкрепя наличието на една-единствена доставка, макар и тя да не съставлява непременно определящ елемент при преценката за наличието на такава доставка. В замяна на това обстоятелството, че тези доставки на услуги по принцип биха могли да бъдат извършвани и от трети лица, не позволява да се направи изводът, че при обстоятелствата в главното производство те не могат да представляват една-единствена доставка. От компетентност на запитващата юрисдикция е да реши в светлината на насоките за тълкуване, предоставени от Съда, както и от гледна точка на конкретните обстоятелства по делото дали съответните сделки са свързани помежду си до такава степен, че те трябва да бъдат разглеждани като една-единствена доставка за отдаване под наем на недвижими имоти. (вж. точки 8 и 28 и диспозитива) Дело C-392/11 Field Fisher Waterhouse LLP срещу Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „ДДС — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Отдаване под наем на търговски площи — Услуги, свързани с това отдаване под наем — Квалифициране на сделката за целите на облагането с ДДС — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от множество независими отделни доставки“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 27 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Определяне на предмета на въпроса (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Отдаване под наем на недвижимо имущество — Доставки на услуги, свързани с отдаването под наем на недвижими имоти — Сделка, която не може да бъде разглеждана като една-единствена доставка — Преценка от националата юрисдикция (Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 14—19) Вж. текста на решението. (вж. точка 20) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че отдаване под наем на недвижими имоти и доставките на услуги, свързани с това отдаване под наем, като водоснабдяването, отоплението в цялата сграда, ремонта на сградата и на общите части, както и на техническото оборудване на сградата, почистването на общите части, както и охраната на сградата, могат да съставляват една-единствена доставка от гледна точка на данъка върху добавената стойност. В това отношение възможността, предоставена на наемодателя в договора за отдаване под наем, да го прекрати, в случай че наемателят не плаща консумативните разходи, съставлява обстоятелство, което подкрепя наличието на една-единствена доставка, макар и тя да не съставлява непременно определящ елемент при преценката за наличието на такава доставка. В замяна на това обстоятелството, че тези доставки на услуги по принцип биха могли да бъдат извършвани и от трети лица, не позволява да се направи изводът, че при обстоятелствата в главното производство те не могат да представляват една-единствена доставка. От компетентност на запитващата юрисдикция е да реши в светлината на насоките за тълкуване, предоставени от Съда, както и от гледна точка на конкретните обстоятелства по делото дали съответните сделки са свързани помежду си до такава степен, че те трябва да бъдат разглеждани като една-единствена доставка за отдаване под наем на недвижими имоти. (вж. точки 8 и 28 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2, Част от дълготраен актив от имуществото на предприятие, Временно ползване за лични нужди, Извършване на трайни преустройства в дълготрайния актив, Плащане на ДДС за трайни преустройства, Право на приспадане.

Дело C-334/10 X срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 — Част от дълготраен актив от имуществото на предприятие — Временно ползване за лични нужди — Извършване на трайни преустройства в дълготрайния актив — Плащане на ДДС за трайни преустройства — Право на приспадане“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготрайни материални активи — Временно ползване за лични нужди на част от актив на предприятието — Право на приспадане на разходите за извършване на трайни преустройства на посочения актив — Условие — Намерение за използване на преустроения актив за нуждите на предприятието — Критерии за преценка (Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че от една страна, данъчнозадължено лице, което ползва временно за личните си нужди част от дълготраен актив на своето предприятие, разполага, в съответствие с тези разпоредби, с право на приспадане на платения данък върху добавената стойност върху разходите за извършването на трайни преустройства на посочения актив, дори и тези преустройства да са били направени с цел временно ползване за лични нужди, и че от друга страна, това право на приспадане съществува независимо от обстоятелството дали при придобиването на дълготрайния актив, в който са извършени посочените преустройства, на данъчнозадълженото лице е бил начислен данък върху добавената стойност и дали последното го е приспаднало. В това отношение именно потвърденото с обективни доказателства намерение на данъчнозадълженото лице да използва актив или услуга за нуждите на своето предприятие, позволява да се определи дали към момента на получаването на доставката данъчнозадълженото лице е действало в това си качество и дали следователно то трябва да се ползва с правото на приспадане на дължимия или платения ДДС за съответните стоки и услуги. Сред тези доказателства ca и естеството на съответните активи и периодът, който е изминал между придобиването на тези активи и тяхното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. От друга страна, обстоятелството, че стоки, придобити за целите на икономическата дейност, не се използват веднага за тази дейност, по принцип не може да постави под въпрос правото на приспадане на заплатения по получени доставки данък върху добавената стойност. Първоначално ползване изключително за лични нужди е в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на данъка върху добавената стойност и може да се приеме за съставляващо смесена употреба, по смисъла на съдебната практика, на дълготраен актив от имуществото на предприятието. (вж. точки 19, 23, 31, 32, 34 и 43 и диспозитива) Дело C-334/10 X срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 — Част от дълготраен актив от имуществото на предприятие — Временно ползване за лични нужди — Извършване на трайни преустройства в дълготрайния актив — Плащане на ДДС за трайни преустройства — Право на приспадане“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготрайни материални активи — Временно ползване за лични нужди на част от актив на предприятието — Право на приспадане на разходите за извършване на трайни преустройства на посочения актив — Условие — Намерение за използване на преустроения актив за нуждите на предприятието — Критерии за преценка (Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че от една страна, данъчнозадължено лице, което ползва временно за личните си нужди част от дълготраен актив на своето предприятие, разполага, в съответствие с тези разпоредби, с право на приспадане на платения данък върху добавената стойност върху разходите за извършването на трайни преустройства на посочения актив, дори и тези преустройства да са били направени с цел временно ползване за лични нужди, и че от друга страна, това право на приспадане съществува независимо от обстоятелството дали при придобиването на дълготрайния актив, в който са извършени посочените преустройства, на данъчнозадълженото лице е бил начислен данък върху добавената стойност и дали последното го е приспаднало. В това отношение именно потвърденото с обективни доказателства намерение на данъчнозадълженото лице да използва актив или услуга за нуждите на своето предприятие, позволява да се определи дали към момента на получаването на доставката данъчнозадълженото лице е действало в това си качество и дали следователно то трябва да се ползва с правото на приспадане на дължимия или платения ДДС за съответните стоки и услуги. Сред тези доказателства ca и естеството на съответните активи и периодът, който е изминал между придобиването на тези активи и тяхното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. От друга страна, обстоятелството, че стоки, придобити за целите на икономическата дейност, не се използват веднага за тази дейност, по принцип не може да постави под въпрос правото на приспадане на заплатения по получени доставки данък върху добавената стойност. Първоначално ползване изключително за лични нужди е в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на данъка върху добавената стойност и може да се приеме за съставляващо смесена употреба, по смисъла на съдебната практика, на дълготраен актив от имуществото на предприятието. (вж. точки 19, 23, 31, 32, 34 и 43 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Членове 5 и 6, Квалифициране на търговска дейност като "доставка на стоки" или "доставка на услуги", Доставка на ястия или храни, готови за непосредствена консумация от щандове или каравани за хранене, Доставка в кино на пуканки и на чипсове "тортия" (начос) за непосредствена консумация, Предприятие за кетъринг, Приложение З, категория 1, Тълкуване на понятието "хранителни продукти.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки (член 5 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги (член 6 от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност държавите членки да прилагат намалена ставка за някои доставки на стоки и услуги (член 12, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и приложение З към нея) Summary 1. Член 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 92/111, следва да се тълкуват в смисъл, че доставката на прясно приготвени ястия или храни, готови за непосредствена консумация, от щандове или каравани за хранене или във фоайетата на кината, представлява доставка на стоки по смисъла на посочения член, когато анализът на цялостната сделка в качествено отношение показва, че елементите на предоставяне на услуги, които предхождат и съпътстват доставката на храните, не са с по-голяма тежест. В това отношение, тъй като приготвянето на крайния топъл продукт от щандове или каравани за хранене се свежда главно до общи и стандартни действия, които през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно или редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето, то не представлява елемент на разглежданата сделка, който е с по-голяма тежест, и само по себе си не може да придаде на тази сделка характера на доставка на услуги. Освен това само по себе си наличието на мебели във фоайетата на кината, чието предназначение, но не изключително, е да улесни консумацията на тези храни, не може да се счете за елемент от доставката на услуги, който може да доведе до квалифицирането на цялостната сделка като доставка на услуги. (вж. точки 68, 73 и 81; точка 1 от диспозитива) 2. Член 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 92/111, следва да се тълкува в смисъл, че дейността, осъществявана от предприятие за кетъринг, представлява доставка на услуги по смисъла на посочения член, освен в случаите, когато това предприятие доставя само стандартни ястия без друг елемент на предоставяне на допълнителна услуга или когато от други специфични обстоятелства е видно, че доставката на ястия е доминиращият елемент на дадена сделка. Всъщност, за разлика от ястията, предлагани от щандовете, от караваните за хранене и от кината, ястията, доставяни по домовете от предприятията за кетъринг, като цяло не са резултат от обикновено стандартизирано приготвяне, а при тях предоставянето на услуги е застъпено в значително по-голяма степен и изискват повече работа и умения. (вж. точки 77 и 81; точка 1 от диспозитива) 3. Съгласно член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 92/111, намалените ставки на данъка върху добавената стойност могат да се прилагат единствено за доставката на стоките и услугите, посочени в приложение З към тази директива. При доставка на стоки понятието „хранителни продукти“, съдържащо се в категория 1 от приложение З към Шеста директива, трябва да се тълкува в смисъл, че включва и ястията и храните, които са приготвени за непосредствена консумация чрез варене, печене, пържене или по друг начин. Всъщност тази разпоредба се отнася до хранителните продукти като цяло и не провежда никакво разграничение или ограничение в зависимост от вида търговия, начина на продажба, опаковката, приготвянето или температурата. (вж. точки 84, 85 и 88; точка 2 от диспозитива)