Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Член 2, Възмездно предоставяне на услуги, Далекосъобщителни услуги, Предплатени фонокарти с информация, позволяваща провеждането на международни разговори, Предлагане на пазара чрез дистрибуторска мрежа.

Дело C-520/10 Lebara Ltd срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Член 2 — Възмездно предоставяне на услуги — Далекосъобщителни услуги — Предплатени фонокарти с информация, позволяваща провеждането на международни разговори — Предлагане на пазара чрез дистрибуторска мрежа“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Видно от член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2003/92, с данък върху добавената стойност се облагат доставките на стоки и услуги, а не плащанията, извършени като насрещна престация за тях. Въпреки това съгласно член 10, параграф 2, втора алинея от Шеста директива при авансови плащания данъкът може да стане изискуем още преди да е извършена доставката на стоките или услугите, при условие че вече са известни всички релевантни данни за данъчното събитие, тоест за бъдещата доставка на стоките или услугите. (вж. точка 26) Член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2003/92, трябва да се тълкува в смисъл, че телефонен оператор, който предлага далекосъобщителни услуги, състоящи се в продажбата към дистрибутор на фонокарти, които съдържат цялата необходима информация за осъществяването на международни телефонни обаждания чрез осигурената от оператора инфраструктура и които след това дистрибуторът препродава на крайни потребители от свое име и за своя сметка или пряко, или с посредничеството на други данъчнозадължени лица като търговци на едро и дребно, извършва възмездна доставка на далекосъобщителни услуги за дистрибутора. За сметка на това операторът не извършва втора възмездна доставка на услуги за крайния потребител, когато след закупуването на фонокартата последният упражни правото си да осъществява телефонни обаждания чрез съдържащата се върху картата информация. Всъщност, при положение че телефонният оператор получава само едно реално плащане за предоставяните от него далекосъобщителни услуги, не може да се приеме, че той извършва две възмездни доставки по смисъла на член 6, параграф 1 от Шеста директива, едната към дистрибутора, а другата към крайния потребител. Получателят на единствената доставка на услуги, която посоченият оператор извършва възмездно, е лицето, което встъпва в правоотношение с телефонния оператор, в рамките на което се правят взаимни престации. В това отношение не може да се приеме, че с плащането към телефонния оператор дистрибуторът просто предава платеното от крайния потребител възнаграждение на телефонния оператор и по този начин създава пряка връзка между тях. Напротив, взаимните престации се извършват между телефонния оператор и дистрибутора при първоначалната продажба на фонокартите за този дистрибутор. (вж. точки 31—33, 39, 41 и 43 и диспозитива) Дело C-520/10 Lebara Ltd срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Член 2 — Възмездно предоставяне на услуги — Далекосъобщителни услуги — Предплатени фонокарти с информация, позволяваща провеждането на международни разговори — Предлагане на пазара чрез дистрибуторска мрежа“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Видно от член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2003/92, с данък върху добавената стойност се облагат доставките на стоки и услуги, а не плащанията, извършени като насрещна престация за тях. Въпреки това съгласно член 10, параграф 2, втора алинея от Шеста директива при авансови плащания данъкът може да стане изискуем още преди да е извършена доставката на стоките или услугите, при условие че вече са известни всички релевантни данни за данъчното събитие, тоест за бъдещата доставка на стоките или услугите. (вж. точка 26) Член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2003/92, трябва да се тълкува в смисъл, че телефонен оператор, който предлага далекосъобщителни услуги, състоящи се в продажбата към дистрибутор на фонокарти, които съдържат цялата необходима информация за осъществяването на международни телефонни обаждания чрез осигурената от оператора инфраструктура и които след това дистрибуторът препродава на крайни потребители от свое име и за своя сметка или пряко, или с посредничеството на други данъчнозадължени лица като търговци на едро и дребно, извършва възмездна доставка на далекосъобщителни услуги за дистрибутора. За сметка на това операторът не извършва втора възмездна доставка на услуги за крайния потребител, когато след закупуването на фонокартата последният упражни правото си да осъществява телефонни обаждания чрез съдържащата се върху картата информация. Всъщност, при положение че телефонният оператор получава само едно реално плащане за предоставяните от него далекосъобщителни услуги, не може да се приеме, че той извършва две възмездни доставки по смисъла на член 6, параграф 1 от Шеста директива, едната към дистрибутора, а другата към крайния потребител. Получателят на единствената доставка на услуги, която посоченият оператор извършва възмездно, е лицето, което встъпва в правоотношение с телефонния оператор, в рамките на което се правят взаимни престации. В това отношение не може да се приеме, че с плащането към телефонния оператор дистрибуторът просто предава платеното от крайния потребител възнаграждение на телефонния оператор и по този начин създава пряка връзка между тях. Напротив, взаимните престации се извършват между телефонния оператор и дистрибутора при първоначалната продажба на фонокартите за този дистрибутор. (вж. точки 31—33, 39, 41 и 43 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1 и член 4, Приложно поле, Понятие за доставка на стоки или услуги, извършена възмездно, и за икономическа дейност, Продажба на необслужвани вземания, Продажна цена, по-ниска от номиналната стойност на тези вземания, Поемане от купувача на действията във връзка със събирането на тези вземания и на риска от неизпълнение от страна на длъжниците.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие (член 2, точка 1 и член 4 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 2, точка 1 и член 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че оператор, който купува на свой риск несъбираеми вземания на цена, по-ниска от тяхната номинална стойност, не предоставя възмездно услуги по смисъла на посочения член 2, точка 1 и не извършва икономическа дейност, попадаща в приложното поле на тази директива, когато разликата между номиналната стойност на посочените вземания и тяхната покупна цена отразява реалната икономическа стойност на разглежданите вземания в момента на цесията. Наистина, при такива обстоятелства цесионерът на вземанията не получава никаква насрещна престация от цедента, тъй като разликата между номиналната стойност на цедираните вземания и покупната цена на тези вземания представлява реалната икономическа стойност на посочените вземания в момента на тяхното цедиране, която зависи от техния несигурен характер и от увеличения риск от неплатежоспособност на длъжниците. (вж. точки 22, 25 и 26 и диспозитива)