Шеста директива ДДС, Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2, Част от дълготраен актив от имуществото на предприятие, Временно ползване за лични нужди, Извършване на трайни преустройства в дълготрайния актив, Плащане на ДДС за трайни преустройства, Право на приспадане.

Дело C-334/10 X срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 — Част от дълготраен актив от имуществото на предприятие — Временно ползване за лични нужди — Извършване на трайни преустройства в дълготрайния актив — Плащане на ДДС за трайни преустройства — Право на приспадане“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготрайни материални активи — Временно ползване за лични нужди на част от актив на предприятието — Право на приспадане на разходите за извършване на трайни преустройства на посочения актив — Условие — Намерение за използване на преустроения актив за нуждите на предприятието — Критерии за преценка (Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че от една страна, данъчнозадължено лице, което ползва временно за личните си нужди част от дълготраен актив на своето предприятие, разполага, в съответствие с тези разпоредби, с право на приспадане на платения данък върху добавената стойност върху разходите за извършването на трайни преустройства на посочения актив, дори и тези преустройства да са били направени с цел временно ползване за лични нужди, и че от друга страна, това право на приспадане съществува независимо от обстоятелството дали при придобиването на дълготрайния актив, в който са извършени посочените преустройства, на данъчнозадълженото лице е бил начислен данък върху добавената стойност и дали последното го е приспаднало. В това отношение именно потвърденото с обективни доказателства намерение на данъчнозадълженото лице да използва актив или услуга за нуждите на своето предприятие, позволява да се определи дали към момента на получаването на доставката данъчнозадълженото лице е действало в това си качество и дали следователно то трябва да се ползва с правото на приспадане на дължимия или платения ДДС за съответните стоки и услуги. Сред тези доказателства ca и естеството на съответните активи и периодът, който е изминал между придобиването на тези активи и тяхното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. От друга страна, обстоятелството, че стоки, придобити за целите на икономическата дейност, не се използват веднага за тази дейност, по принцип не може да постави под въпрос правото на приспадане на заплатения по получени доставки данък върху добавената стойност. Първоначално ползване изключително за лични нужди е в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на данъка върху добавената стойност и може да се приеме за съставляващо смесена употреба, по смисъла на съдебната практика, на дълготраен актив от имуществото на предприятието. (вж. точки 19, 23, 31, 32, 34 и 43 и диспозитива) Дело C-334/10 X срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 — Част от дълготраен актив от имуществото на предприятие — Временно ползване за лични нужди — Извършване на трайни преустройства в дълготрайния актив — Плащане на ДДС за трайни преустройства — Право на приспадане“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготрайни материални активи — Временно ползване за лични нужди на част от актив на предприятието — Право на приспадане на разходите за извършване на трайни преустройства на посочения актив — Условие — Намерение за използване на преустроения актив за нуждите на предприятието — Критерии за преценка (Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че от една страна, данъчнозадължено лице, което ползва временно за личните си нужди част от дълготраен актив на своето предприятие, разполага, в съответствие с тези разпоредби, с право на приспадане на платения данък върху добавената стойност върху разходите за извършването на трайни преустройства на посочения актив, дори и тези преустройства да са били направени с цел временно ползване за лични нужди, и че от друга страна, това право на приспадане съществува независимо от обстоятелството дали при придобиването на дълготрайния актив, в който са извършени посочените преустройства, на данъчнозадълженото лице е бил начислен данък върху добавената стойност и дали последното го е приспаднало. В това отношение именно потвърденото с обективни доказателства намерение на данъчнозадълженото лице да използва актив или услуга за нуждите на своето предприятие, позволява да се определи дали към момента на получаването на доставката данъчнозадълженото лице е действало в това си качество и дали следователно то трябва да се ползва с правото на приспадане на дължимия или платения ДДС за съответните стоки и услуги. Сред тези доказателства ca и естеството на съответните активи и периодът, който е изминал между придобиването на тези активи и тяхното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. От друга страна, обстоятелството, че стоки, придобити за целите на икономическата дейност, не се използват веднага за тази дейност, по принцип не може да постави под въпрос правото на приспадане на заплатения по получени доставки данък върху добавената стойност. Първоначално ползване изключително за лични нужди е в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на данъка върху добавената стойност и може да се приеме за съставляващо смесена употреба, по смисъла на съдебната практика, на дълготраен актив от имуществото на предприятието. (вж. точки 19, 23, 31, 32, 34 и 43 и диспозитива)