Данъчни въпроси, ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Членове 5 и 6, Квалифициране на търговска дейност като "доставка на стоки" или "доставка на услуги", Доставка на ястия или храни, готови за непосредствена консумация от щандове или каравани за хранене, Доставка в кино на пуканки и на чипсове "тортия" (начос) за непосредствена консумация, Предприятие за кетъринг, Приложение З, категория 1, Тълкуване на понятието "хранителни продукти.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки (член 5 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги (член 6 от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност държавите членки да прилагат намалена ставка за някои доставки на стоки и услуги (член 12, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и приложение З към нея) Summary 1. Член 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 92/111, следва да се тълкуват в смисъл, че доставката на прясно приготвени ястия или храни, готови за непосредствена консумация, от щандове или каравани за хранене или във фоайетата на кината, представлява доставка на стоки по смисъла на посочения член, когато анализът на цялостната сделка в качествено отношение показва, че елементите на предоставяне на услуги, които предхождат и съпътстват доставката на храните, не са с по-голяма тежест. В това отношение, тъй като приготвянето на крайния топъл продукт от щандове или каравани за хранене се свежда главно до общи и стандартни действия, които през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно или редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето, то не представлява елемент на разглежданата сделка, който е с по-голяма тежест, и само по себе си не може да придаде на тази сделка характера на доставка на услуги. Освен това само по себе си наличието на мебели във фоайетата на кината, чието предназначение, но не изключително, е да улесни консумацията на тези храни, не може да се счете за елемент от доставката на услуги, който може да доведе до квалифицирането на цялостната сделка като доставка на услуги. (вж. точки 68, 73 и 81; точка 1 от диспозитива) 2. Член 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 92/111, следва да се тълкува в смисъл, че дейността, осъществявана от предприятие за кетъринг, представлява доставка на услуги по смисъла на посочения член, освен в случаите, когато това предприятие доставя само стандартни ястия без друг елемент на предоставяне на допълнителна услуга или когато от други специфични обстоятелства е видно, че доставката на ястия е доминиращият елемент на дадена сделка. Всъщност, за разлика от ястията, предлагани от щандовете, от караваните за хранене и от кината, ястията, доставяни по домовете от предприятията за кетъринг, като цяло не са резултат от обикновено стандартизирано приготвяне, а при тях предоставянето на услуги е застъпено в значително по-голяма степен и изискват повече работа и умения. (вж. точки 77 и 81; точка 1 от диспозитива) 3. Съгласно член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 92/111, намалените ставки на данъка върху добавената стойност могат да се прилагат единствено за доставката на стоките и услугите, посочени в приложение З към тази директива. При доставка на стоки понятието „хранителни продукти“, съдържащо се в категория 1 от приложение З към Шеста директива, трябва да се тълкува в смисъл, че включва и ястията и храните, които са приготвени за непосредствена консумация чрез варене, печене, пържене или по друг начин. Всъщност тази разпоредба се отнася до хранителните продукти като цяло и не провежда никакво разграничение или ограничение в зависимост от вида търговия, начина на продажба, опаковката, приготвянето или температурата. (вж. точки 84, 85 и 88; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Освобождаване, Член 13, Б, буква г), точки 1 и 3, Договаряне на кредит, Сделки, засягащи плащания и преводи, Наличие на две самостоятелни доставки на услуги или на една-единствена доставка, Допълнителни разходи, фактурирани при използване на определени начини на плащане за мобилни телефонни услуги.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Операции, включващи няколко елемента (член 2, точка 1 и член 13, Б, буква г), точки 1 и 3 от Директива 77/388 на Съвета) Summary За целите на събирането на данък върху добавената стойност допълнителните разходи, които доставчик на далекосъобщителни услуги фактурира на клиентите си, когато плащат за услугите не чрез директен дебит или с паричен превод посредством Bankers’ Automated Clearing System (BACS), а с кредитна карта, с дебитна карта, с чек или в брой, в клон на банка или на представител, упълномощен да получи плащането за сметка на този доставчик на услуги, не представляват насрещна престация за предоставяне на услуги, които са самостоятелни и независими от основната доставка, състояща се в предоставяне на далекосъобщителни услуги. Всъщност от гледна точка на клиентите дейност, до която не биха могли да имат достъп, без да използват далекосъобщителни услуги, не представлява какъвто и да било независим от тези услуги интерес. Една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща дадена основна доставка, когато за клиентите тя представлява не цел сама по себе си, а начин да ползват при най-добри условия основната услуга на доставчика. (вж. точки 25, 27 и 32 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Освобождаване, Член 13, Б, буква г), точка 3, Сделки, засягащи плащания и преводи, Събиране на вземания, Разплащателни планове за дентално лечение, Услуги по събиране и обработка на плащания за сметка на клиентите на доставчик на услуги.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Банкови сделки, предвидени в член 13, Б, буква г), точка 3 (член 13, Б, буква г), точка 3 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не попада в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност доставката на услуги, която по същество се състои в това от банката на трето лице да се изисква чрез системата за „директен дебит“ да преведе сума, дължима от това лице на клиента на доставчика на услуги, по сметката на последния, в изпращане на клиента на извлечение от получените суми, в осъществяване на връзка с третото лице, от което доставчикът на услуги не е получил плащане, и накрая в нареждане до банката на доставчика на услуги да преведе по сметката на клиента получените плащания, от които се приспада неговото възнаграждение. Всъщност подобна услуга попада в обхвата на понятието „събиране на вземания“ по смисъла на посочения член 13, Б, буква г), точка 3 и поради това е изключена от списъка на случаите на освобождаване, тъй като тя има за цел на клиентите на доставчика на услуги да се осигури плащането на парични суми, които трети лица им дължат, и следователно има за цел изплащане на дългове. Като поема задължението да събира вземания за сметка на кредитора, доставчикът на услуги освобождава клиентите си от осъществяването на задачи, които без негова намеса последните като кредитори следва да извършат сами — задачи, състоящи се в изискване дължимите им суми да бъдат преведени чрез системата за „директен дебит“. (вж. точки 28, 32, 33 и 36 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 5, параграф 6, второ изречение, Понятието "мостри", Понятието "подаръци с малка стойност", Музикални записи, Безвъзмездно разпространение с цел популяризиране.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на вещ на предприятие, предоставяна безплатно — Изключване на подаръците с малка стойност и мостри (член 5, параграф 6, второ изречение от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на вещ на предприятие, предоставяна безплатно — Изключване на подаръците с малка стойност и мостри (член 5, параграф 6, второ изречение от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на вещ на предприятие, предоставяна безплатно — Изключване на подаръците с малка стойност и мостри (член 5, параграф 6, второ изречение от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. „Мостра“ по смисъла на член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота е образец на продукт, който има за цел да популяризира продажбата му и който позволява да се оценят неговите характеристики и качества, без да се стига до крайно потребление, различно от присъщото на дейността по популяризиране. Национална правна уредба не може по общ начин да ограничава това понятие само до образците, давани във форма, която не е за продажба, или пък до първия екземпляр от поредица от еднакви образци, давани от данъчнозадълженото лице на един и същ получател, освен ако тази правна уредба позволява да се вземат предвид естеството на представяния продукт и търговският контекст на всяка сделка, при която се дават тези образци. В това отношение не е от значение данъчният статут на получателите на мостри. В частност музикални записи, разпространявани безплатно в рамките на промоционални дейности, могат да представляват предоставяни като мостри стоки, дори да са еднакви с готовия за пускане на пазара краен продукт. Всъщност в случая, в който на едно лице е даден такъв запис с цел то да осигури популяризирането му сред потребителите в рамките на служебните си задължения, това лице може да прецени напълно стойността само когато е имало възможност да изслуша цялото съдържание на записа във вида, в който той ще се разпространява на пазара. Освен това не противоречи на целта на член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива възможността стоките да бъдат давани като „мостри“ на лице, различно от потенциалния или действителния купувач на продукта, който мострите представят, доколкото такова предоставяне съответства на целите, преследвани с даването на „мостри“. В това отношение, в областта на артистичните продукти даването на безплатни екземпляри от нови произведения на посредник, чиято работа е да направи критична оценка на качеството им и който следователно може да влияе на популярността на продукта на пазара — като например журналист или радиоводещ, — води началото си от механизъм за популяризиране, при който използването на мострата е присъща последица на процеса на популяризиране и на оценяване на продукта. По-нататък, що се отнася до специфичната практика, свързана с артистичната област, където за популяризирането на музикални записи на един „plugger“ се дават много на брой екземпляри от даден запис, за целите на критиката и на популяризирането на даден запис може да е необходимо множество екземпляри от него да бъдат дадени на посредници, за да могат впоследствие те да ги предадат на конкретни лица, разполагащи с възможности да популяризират продажбите на даден музикален запис. Само фактът, че броят на дадените екземпляри може да достигне няколко стотици бройки в случая, когато дружество за производство и продажба на музикални записи използва „pluggers“, за да разпространява екземпляри от новите си записи, сам по себе си не може да се счита за противоречащ на целта, преследвана със свързаното с мострите изключение, доколкото този брой екземпляри зависи от естеството на представяния продукт, както и от начина, по който „plugger“ трябва да го използва в качеството си посредник, което запитващата юрисдикция следва да провери. По същия начин, ако вместо да даде предоставените му безплатни копия на музикални записи на предварително уточнените получатели, даден „plugger“ злоупотреби с тях — например като ги пусне за обикновена продажба, — това само по себе си не може окаже влияние върху квалифицирането им като мостри. За да осигурят обаче напълно спазването на границите на изключението по член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива, държавите членки могат да наложат на данъчнозадължените лица, разпространяващи мостри за нуждите на стопанската си дейност, да вземат предпазни мерки с оглед избягване на опасността от злоупотреби с тези мостри. Когато обаче при предоставянето на мостри се стигне до крайно потребление, което не е присъщо на оценката на представяния от тях продукт, такова потребление представлява злоупотреба. (вж. точки 29—31, 35—40 и 53; точки 1 и 4 от диспозитива) 2. Понятието „подаръци с малка стойност“ по смисъла на член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която фиксира парична горна граница от 50 GBP на подаръците, направени на едно и също лице в продължение на период от дванадесет месеца или които представляват част от поредица или от последователни подаръци. Следователно държавите членки се ползват с известна свобода на преценка, що се отнася до тълкуването на член 5, параграф 6, второ изречение, стига да се съобразят с крайната цел и мястото на разглежданата разпоредба в структурата на Шеста директива. В това отношение фактът, че в национална правна уредба е фиксирана такава парична горна граница, не излиза извън пределите на предоставената на държавите членки свобода на преценка. Същото се отнася и за правилото, според което подобна горна граница се прилага с кумулиране на стойностите на подаръците, направени на едно и също лице в продължение на период от дванадесет месеца или още които представляват част от поредица или от последователни подаръци. Всъщност поставянето на такива горни граници е съвместимо с целите на член 5, параграф 6, като същевременно не лишава от неговото полезно действие изключението, което се предвижда относно „подаръците с малка стойност“. (вж. точки 42, 44 и 45; точка 2 от диспозитива) 3. Член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота не допуска национална правна уредба, която въвежда презумпцията, че стоките, представляващи „подаръци с малка стойност“ по смисъла на тази разпоредба, предоставени от данъчнозадължения субект на различни лица, които имат общ работодател, се считат за дадени на едно и също лице. Дали предоставянето на стока ще се квалифицира като „подарък с малка стойност“ зависи от това, за кого в крайна сметка е предназначил дарителят дарението си, и за тази квалификация е без значение трудовото правоотношение между получателя на дарението и неговия работодател или фактът, че няколко получатели на дарение имат общ работодател. (вж. точки 49 и 50; точка 3 от диспозитива)

Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Репрографска дейност, Понятие за "доставка на стока" и понятие за "доставка на услуги", Критерии за разграничаване.

Дело C-88/09 Graphic Procédé срещу Ministère du Budget, des Comptes publics et de la Fonction publique (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Репрографска дейност — Понятие за „доставка на стока“ и понятие за „доставка на услуги“ — Критерии за разграничаване“ Решение на Съда (първи състав) от 11 февруари 2010 г. I ‐ 1051 Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие (член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че репрографската дейност отговаря на характеристиките на доставка на стоки, доколкото тя се ограничава до обикновена операция по възпроизвеждане на документи върху носители, като правото на разпореждане с тях се прехвърля от репрографа на клиента, възложил изработването на копията на оригинала. Такава дейност трябва да се квалифицира обаче като „доставка на услуги“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 в случаите, в които се установи, че тя се съпътства от доставки на допълнителни услуги, които могат с оглед на значението, което придобиват за техния получател, на времето, необходимо за тяхното изпълнение, на обработката, която изискват оригиналните документи, и на дела, който тези доставки на услуги представляват от общата стойност, да придобият преобладаващ характер по отношение на сделката за доставка на стоки, така че те да съставляват цел за техния получател. (вж. точка 33 и диспозитива)