Documents - 16 cited in "Решение на Съда (трети състав) от 2 декември 2010 г. Everything Everywhere Ltd срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs. Искане за преюдициално заключение : High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division - Обединеното кралство. Шеста директива ДДС - Освобождаване - Член 13, Б, буква г), точки 1 и 3 - Договаряне на кредит - Сделки, засягащи плащания и преводи - Наличие на две самостоятелни доставки на услуги или на една-единствена доставка - Допълнителни разходи, фактурирани при използване на определени начини на плащане за мобилни телефонни услуги. Дело C-276/09."

Шеста директива ДДС, Освобождаване, Член 13, Б, буква г), точки 1 и 3, Договаряне на кредит, Сделки, засягащи плащания и преводи, Наличие на две самостоятелни доставки на услуги или на една-единствена доставка, Допълнителни разходи, фактурирани при използване на определени начини на плащане за мобилни телефонни услуги.
Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Операции, включващи няколко елемента (член 2, точка 1 и член 13, Б, буква г), точки 1 и 3 от Директива 77/388 на Съвета) Summary За целите на събирането на данък върху добавената стойност допълнителните разходи, които доставчик на далекосъобщителни услуги фактурира на клиентите си, когато плащат за услугите не чрез директен дебит или с паричен превод посредством Bankers’ Automated Clearing System (BACS), а с кредитна карта, с дебитна карта, с чек или в брой, в клон на банка или на представител, упълномощен да получи плащането за сметка на този доставчик на услуги, не представляват насрещна престация за предоставяне на услуги, които са самостоятелни и независими от основната доставка, състояща се в предоставяне на далекосъобщителни услуги. Всъщност от гледна точка на клиентите дейност, до която не биха могли да имат достъп, без да използват далекосъобщителни услуги, не представлява какъвто и да било независим от тези услуги интерес. Една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща дадена основна доставка, когато за клиентите тя представлява не цел сама по себе си, а начин да ползват при най-добри условия основната услуга на доставчика. (вж. точки 25, 27 и 32 и диспозитива)
Шеста директива ДДС, Освобождаване, Член 13, Б, буква г), точка 3, Сделки, засягащи плащания и преводи, Събиране на вземания, Разплащателни планове за дентално лечение, Услуги по събиране и обработка на плащания за сметка на клиентите на доставчик на услуги.
Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Банкови сделки, предвидени в член 13, Б, буква г), точка 3 (член 13, Б, буква г), точка 3 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не попада в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност доставката на услуги, която по същество се състои в това от банката на трето лице да се изисква чрез системата за „директен дебит“ да преведе сума, дължима от това лице на клиента на доставчика на услуги, по сметката на последния, в изпращане на клиента на извлечение от получените суми, в осъществяване на връзка с третото лице, от което доставчикът на услуги не е получил плащане, и накрая в нареждане до банката на доставчика на услуги да преведе по сметката на клиента получените плащания, от които се приспада неговото възнаграждение. Всъщност подобна услуга попада в обхвата на понятието „събиране на вземания“ по смисъла на посочения член 13, Б, буква г), точка 3 и поради това е изключена от списъка на случаите на освобождаване, тъй като тя има за цел на клиентите на доставчика на услуги да се осигури плащането на парични суми, които трети лица им дължат, и следователно има за цел изплащане на дългове. Като поема задължението да събира вземания за сметка на кредитора, доставчикът на услуги освобождава клиентите си от осъществяването на задачи, които без негова намеса последните като кредитори следва да извършат сами — задачи, състоящи се в изискване дължимите им суми да бъдат преведени чрез системата за „директен дебит“. (вж. точки 28, 32, 33 и 36 и диспозитива)
Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност -Директива 2006/112/ЕО, Член 135, параграф 1, буква и), Освобождаване на залагането, лотариите и другите форми на хазарт, Условия и граници, Право на определяне от държавите членки.
Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на залагането, лотариите и другите форми на хазарт (член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на предоставената на държавите членки и предвидена в посочената разпоредба възможност да определят условията и ограниченията за освобождаване от данък върху добавената стойност им позволява да освобождават от този данък само някои форми на хазарт. Действително тази разпоредба предоставя на държавите членки широка свобода на преценка във връзка с освобождаването или облагането на съответните сделки, като се има предвид, че им разрешава да определят условията и ограниченията, които могат да се наложат във връзка с ползването от това освобождаване. Освен това нейният текст не дава никакво основание за заключението, че общностният законодател е възнамерявал да въведе каквото и да било количествено ограничение, по-специално за да гарантира, че под действието на освобождаването от данък върху добавената стойност, уредено в нея, могат да попаднат поне 50 % от формите на хазарт, организирани и провеждани по занятие в дадена държава членка, или поне 50 % от оборота, генериран от организирането и провеждането им по занятие. Освен това такава правна уредба не противоречи на принципа на данъчен неутралитет, според който подобни, а следователно и конкуриращи се помежду си доставки на услуги не трябва да се третират по различен начин с оглед на данъка върху добавената стойност. Действително този принцип не би могъл да се тълкува в смисъл, че забранява дадена форма на хазарт да бъде освободена от заплащането на данък върху добавената стойност, докато в същото време друга форма на игра не е освободена, стига обаче двете форми на игра да не са в конкуренция помежду си, тъй като в противен случай член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 и широката свобода на преценка, призната от тази разпоредба на държавите членки, биха се оказали лишени от всякакво полезно действие. (вж. точки 26, 27, 34, 35 и 39 и диспозитива)