Преюдициално запитване, Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност (ДДС), Доставка на услуги, Член 63, Изискуемост на ДДС, Член 64, параграф 1, Понятие за доставка, която води до последователни плащания, Еднократна престация, която се изплаща на разсрочено плащане, Член 90, параграф 1, Намаляване на данъчната основа, Понятие за неплащане на цената.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 90, Намаляване на данъчната основа на ДДС, Пълно или частично неплащане на цената, Условия, наложени от национална правна уредба за упражняване на правото на намаляване, Условие длъжникът да не е в производство по несъстоятелност или ликвидация, Условие кредиторът и длъжникът да са данъчнозадължени лица по ДДС.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 66, Данъчно събитие и изискуемост на данъка, Момент на доставяне на услугите, Строителни и строително-монтажни работи, Отчитане на момента на приемането на работите, предвидено в договора за предоставяне на услуги.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Данъчно облагане на посредници на професионални футболни играчи, Плащане чрез вноски и под условие, Данъчно събитие, изискуемост и събиране на данъка.

Дело C-548/17 Finanzamt Goslar срещу baumgarten sports & more GmbH (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Данъчно облагане на посредници на професионални футболни играчи — Плащане чрез вноски и под условие — Данъчно събитие, изискуемост и събиране на данъка“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 29 ноември 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставки на стоки и предоставяне на услуги — Предоставяне на услуги, свързани с набиране на професионални футболисти — Дата на извършване на въпросната услуга — Плащане на вноски и под условие за няколко години след посредничеството — Извършване на услугата, което се счита, че е настъпило към момента на посоченото посредничество — Недопустимост (членове 63 и 64 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 63 във връзка с член 64, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчното събитие и изискуемостта на данъка за предоставяне от посредник на услуга за набиране на професионални футболисти като разглежданата в главното производство, за която се заплаща на вноски и под условие за няколко години след посредничеството, да се считат за настъпили на датата на последното. (вж. т. 32 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 24, параграф 1, член 25, буква б), член 62, параграф 2, член 63 и член 64, параграф 1, Понятие „доставка на услуги“, Абонаментен договор за извършване на консултантски услуги, Данъчно събитие, Необходимост да се докаже действителното извършване на услугите, Изискуемост на данъка.

Дело C-463/14 „Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 24, параграф 1, член 25, буква б), член 62, параграф 2, член 63 и член 64, параграф 1 — Понятие „доставка на услуги“ — Абонаментен договор за извършване на консултантски услуги — Данъчно събитие — Необходимост да се докаже действителното извършване на услугите — Изискуемост на данъка“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 3 септември 2015 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси — Преценка от националния съд (член 267 ДФЕС) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Понятие — Абонаментни договори за извършване на консултантски услуги — Доставчик, който е на разположение на възложителя за срока на договора — Включване (член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Абонаментни договори за извършване на консултантски услуги — Доставчик, който е на разположение на възложителя за срока на договора — Данъчно събитие и изискуемост на данъка в края на всеки период, за който се отнася уговореното плащане (член 62, параграф 2, член 63 и член 64, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 29) Член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „доставка на услуги“ обхваща случаите на абонаментни договори за извършване на консултантски услуги за предприятия, по-конкретно от юридически, търговски и финансов порядък, при които доставчикът се е поставил на разположение на възложителя за срока на договора. Всъщност данъчната основа при доставката на услуги се състои от всичко получено в замяна на доставената услуга и при това положение доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако е налице пряка връзка между извършената услуга и получената насрещна престация. Когато за разглежданата доставка на услуги е характерна в частност постоянната готовност на доставчика на услуги да предостави при необходимост услугите, които възложителят изисква, не е нужно — за да се признае наличието на пряка връзка между посочената услуга и получената насрещна престация — да се докаже, че дадено плащане се отнася до индивидуализирана и точно определена услуга, извършена по искане на възложителя. Обстоятелството, че услугите не са нито предварително определени, нито индивидуализирани и че възнаграждението се плаща под формата на обща сума, не може да засегне пряката връзка, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация, чийто размер е определен предварително и според добре установени критерии. (вж. т. 35, 38, 39 и 43; т.1 от диспозитива) Що се отнася до абонаментните договори за консултантски услуги, при които доставчикът се е поставил на разположение на възложителя за срока на договора, член 62, параграф 2, член 63 и член 64, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчното събитие и изискуемостта на данъка настъпват с изтичането на периода, за който е уговорено плащането, без значение дали и колко пъти възложителят действително се е възползвал от услугите на доставчика. Всъщност доставка, състояща се основно в това доставчикът да бъде постоянно на разположение на клиента си, за да му предоставя консултантски услуги, за което получава възнаграждение под формата на предварително определени периодични вноски, трябва да се счита за извършена в периода, за който се отнася плащането, без значение дали в този период доставчикът действително е давал консултации на своя клиент. Именно в края на всеки период, за който се отнасят плащанията, доставката трябва да се счита за завършена по смисъла на член 64, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. т. 49—51; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Доставка на стоки или услуги, Договор за лизинг, Връщане на лизингодателя на недвижим имот, предмет на договор за лизинг, Понятие „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“, Право на лизингодателя на намаляване на облагаемата основа, Двойно данъчно облагане, Отделни доставки, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-209/14 NLB Leasing d.o.o. срещу Republika Slovenija (Преюдициално запитване, отправено от Vrhovno sodišče Republike Slovenije) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Доставка на стоки или услуги — Договор за лизинг — Връщане на лизингодателя на недвижим имот, предмет на договор за лизинг — Понятие „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“ — Право на лизингодателя на намаляване на облагаемата основа — Двойно данъчно облагане — Отделни доставки — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 2 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие — Сключване на договор за лизинг на недвижим имот — Включване — Условия (член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Намаляване в случай на анулиране, разваляне, отказ или намаляване на цената — Данъчнозадължено лице, което реално е получило всички плащания като насрещна престация за доставената услуга или, без договорът да е бил развален или отменен, на което другата страна вече не дължи уговорената цена — Липса на намаляване (член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Лизингова услуга, отнасяща се до недвижими имоти, и продажба на тези имоти на трето за договора за лизинг лице — Отделно данъчно облагане за целите на данъка върху добавената стойност — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в хипотезата, при която договор за лизинг на недвижим имот предвижда в края на договора или да се прехвърли собствеността на лизингополучателя, или да му се предоставят присъщите за правото на собственост върху този имот основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху посочения имот, и настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката, която следва от такъв договор, трябва да се приравни на придобиване на дълготраен актив. (вж. т. 32; т. 1 от диспозитива) Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява данъчнозадължено лице да намали данъчната си основа, когато реално е получило всички плащания като насрещна престация за доставената от него услуга или когато, без договорът да е бил развален или отменен, другата страна по договора вече не му дължи уговорената цена. (вж. т. 38; т. 2 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкува в смисъл, че допуска, от една страна, лизингова услуга, отнасяща се до недвижими имоти, и от друга, продажбата на тези имоти на трето (за договора за лизинг) лице, да бъдат обект на отделно данъчно облагане за целите на данъка върху добавената стойност, ако за тези сделки не може да се счита, че образуват една-единствена доставка — нещо, което следва да бъде преценено от националната юрисдикция. (вж. т. 44; т. 3 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 168 и 176, Право на приспадане, Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки, Възникване на правото на приспадане, Договор за наем на автомобил, Договор за лизинг, Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място.

Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива) Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Ред и условия за упражняване, Член 183, Национална правна уредба, която позволява възстановяването на надвзетия ДДС само доколкото той надхвърля размера на данъка по получени доставки, произтичащ от все още неразплатените сделки.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Не е изпълнила задълженията си по Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която задължава данъчнозадължените лица, чиято данъчна декларация разкрива наличие на надвзет данък по смисъла на член 183 от тази директива, за даден данъчен период, да прехвърлят тази разлика изцяло или отчасти към следващия данъчен период, ако не са платили изцяло съответната престация на своя доставчик, от което следва, че предвид това задължение някои данъчнозадължени лица, чиято данъчна декларация систематично разкрива наличие на надвзети данъци, са принудени да прехвърлят повече от веднъж тази разлика към следващия данъчен период. Всъщност съгласно въведената с Директива 2006/112 система изискуемостта на данъка върху добавената стойност, както и възникването и упражняването на правото на приспадане по принцип са независими от обстоятелството дали дължимата насрещна престация, включително и данъка върху добавената стойност, по дадена сделка е вече платена или не. Освен това съгласно същата директива възникването на правото на приспадане е подчинено само в някои конкретни случаи, изрично посочени в тази директива, на условието да е вече платена дължимата насрещна престация по сделката, от която произтича подлежащият на приспадане данък. С изключение на тези конкретни случаи това право на приспадане съществува независимо от това условие. Обвързването обаче с посоченото условие на възстановяването на надвзетия подлежащ на приспадане данък върху добавената стойност, което възстановяване представлява етапа, следващ възникването на посоченото право, може да има същите последици за правото на приспадане като прилагането на същото условие при възникването на това право. Ето защо то е от естество да постави под въпрос полезното действие на посоченото право на приспадане. Следователно плащането на дължимата насрещна престация по сделката, от която произтича подлежащият на приспадане данък върху добавената стойност, не би могло да представлява условие по смисъла на член 183 от Директива 2006/112, което държавите членки да могат да определят за възстановяването на надвзетия подлежащ на приспадане данък ДДС. (вж. точки 48, 52, 53 и 56 и диспозитива)