Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 392, Режим на облагане на маржа, Приложно поле, Доставки на сгради и на земя за строеж, закупени с цел препродажба, Данъчнозадължено лице, за което ДДС върху покупката на недвижими имоти не подлежи на приспадане, Препродажба, подлежаща на облагане с ДДС, Понятие за „земя за строеж.

ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 5, параграф 8, Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“, Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги.

Дело C-651/11 Staatssecretaris van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 5, параграф 8 — Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 30 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Прехвърляне на съвкупност или част от активи — Понятие — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружеството от страна на акционер, който предоставя на това дружество облагаеми с ДДС услуги — Изключване — Едновременно прехвърляне на останалите дялове от другите акционери на същия купувач — Прехвърляне, което има тясна връзка с извършваната за дружеството дейност по управление — Липса на последици (член 5, параграф 8 и член 6, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 8 и/или член 6, параграф 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на 30 % от акциите в дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с данък върху добавената стойност услуги, не представлява прехвърляне на съвкупност или част от активи (стоки или услуги) по смисъла на тези разпоредби, независимо че останалите акционери практически едновременно прехвърлят на същото лице всички останали акции в дружеството и че това прехвърляне е в тясна връзка с извършваната за същото дружество дейност по управление. Всъщност понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност. Въпреки това сами по себе си придобиването, притежаването и продажбата на дружествени дялове не представляват икономическа дейност по смисъла на Шеста директива, тъй като самото придобиване на финансово участие в други предприятия не представлява използване на имущество с цел получаването на редовен приход от него. Ето защо прехвърлянето на акции в дадено дружество може независимо от размера на дяловото участие да се приравни на прехвърляне на съвкупност или част от активи само ако дяловото участие е в самостоятелна структурна единица, която позволява да се упражнява независима икономическа дейност, и ако приобретателят продължи тази дейност. Когато обаче не включва прехвърлянето на активи, самото прехвърляне на акции не позволява на приобретателя да продължи независимата икономическа дейност като правоприемник на прехвърлителя. В това отношение акционерите не са собственици на активите на предприятието, в което имат дялово участие, а са собственици на дялове и на това основание имат право на дивидент. Освен това съгласно основния принцип на системата на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада данъкът, начислен пряко върху различните съставни елементи на цената. Текстът на член 5, параграф 8 от Шеста директива съдържа термина „прехвърлител“ в единствено число, което предполага, че не е предвидено тази разпоредба да се прилага в хипотезата, при която няколко прехвърлители продават дяловото си участие на един и същ купувач. Оттук следва, че всяка сделка трябва да се преценява поотделно и самостоятелно. (вж. точки 32, 36, 38, 39, 45—47 и 58 и диспозитива) Дело C-651/11 Staatssecretaris van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 5, параграф 8 — Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 30 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Прехвърляне на съвкупност или част от активи — Понятие — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружеството от страна на акционер, който предоставя на това дружество облагаеми с ДДС услуги — Изключване — Едновременно прехвърляне на останалите дялове от другите акционери на същия купувач — Прехвърляне, което има тясна връзка с извършваната за дружеството дейност по управление — Липса на последици (член 5, параграф 8 и член 6, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 8 и/или член 6, параграф 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на 30 % от акциите в дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с данък върху добавената стойност услуги, не представлява прехвърляне на съвкупност или част от активи (стоки или услуги) по смисъла на тези разпоредби, независимо че останалите акционери практически едновременно прехвърлят на същото лице всички останали акции в дружеството и че това прехвърляне е в тясна връзка с извършваната за същото дружество дейност по управление. Всъщност понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност. Въпреки това сами по себе си придобиването, притежаването и продажбата на дружествени дялове не представляват икономическа дейност по смисъла на Шеста директива, тъй като самото придобиване на финансово участие в други предприятия не представлява използване на имущество с цел получаването на редовен приход от него. Ето защо прехвърлянето на акции в дадено дружество може независимо от размера на дяловото участие да се приравни на прехвърляне на съвкупност или част от активи само ако дяловото участие е в самостоятелна структурна единица, която позволява да се упражнява независима икономическа дейност, и ако приобретателят продължи тази дейност. Когато обаче не включва прехвърлянето на активи, самото прехвърляне на акции не позволява на приобретателя да продължи независимата икономическа дейност като правоприемник на прехвърлителя. В това отношение акционерите не са собственици на активите на предприятието, в което имат дялово участие, а са собственици на дялове и на това основание имат право на дивидент. Освен това съгласно основния принцип на системата на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада данъкът, начислен пряко върху различните съставни елементи на цената. Текстът на член 5, параграф 8 от Шеста директива съдържа термина „прехвърлител“ в единствено число, което предполага, че не е предвидено тази разпоредба да се прилага в хипотезата, при която няколко прехвърлители продават дяловото си участие на един и същ купувач. Оттук следва, че всяка сделка трябва да се преценява поотделно и самостоятелно. (вж. точки 32, 36, 38, 39, 45—47 и 58 и диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 135, параграф 1, буква к) във връзка с член 12, параграфи 1 и 3, Незастроена земя, Земя за строеж, Понятия, Работи по разрушаване с цел бъдещо застрояване, Освобождаване от ДДС.

Дело C-543/11 Woningstichting Maasdriel срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 135, параграф 1, буква к) във връзка с член 12, параграфи 1 и 3 — Незастроена земя — Земя за строеж — Понятия — Работи по разрушаване с цел бъдещо застрояване — Освобождаване от ДДС“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 17 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Стриктно тълкуване — Граници (член 135 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на доставките на незастроена земя с изключение на доставката на земя за строеж — Понятие „земя за строеж“ — Доставка на незастроена земя, реално предназначена за застрояване — Включване — Преценка от националния съд (член 12, параграфи 1 и 3 и член 135, параграф 1, буква к) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Критерии за преценка — Намерение на страните във връзка с облагането на дадена сделка с данъка — Задължение за обща преценка на съответната сделка Вж. текста на решението. (вж. точка 25) Като определят земите, които трябва да се считат за „земи за строеж“, държавите членки трябва да спазват целта на член 135, параграф 1, буква к) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, а именно целта от данъка върху добавената стойност да се освобождават само доставките на незастроени земи, които не са предназначени в тях да има постройки. В този смисъл посоченият член във връзка с член 12, параграфи 1 и 3 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в първата разпоредба освобождаване от данъка върху добавената стойност не обхваща сделка, като разглежданата по главното производство, за доставка на незастроена земя след разрушаване на намиращата се върху нея сграда дори когато към датата на тази доставка не са били извършени други мероприятия за благоустрояване, различни от посоченото разрушаване, при положение че от общата преценка на обстоятелствата, които са свързани с тази сделка и които преобладават към датата на доставката, включително на намерението на страните, когато за него са налице обективни данни, следва, че към тази дата разглежданата земя действително е била предназначена за застрояване, което трябва да бъде установено от запитващата юрисдикция. (вж. точки 30 и 36 и диспозитива) Заявеното намерение на страните по отношение на облагането на съответната сделка с данъка върху добавената стойност трябва да се вземе предвид при общата преценка на фактите по сделката, стига да са налице обективни данни за това намерение. Освен етапа, до който са стигнали извършените от продавача работи по преобразуване към датата на доставката, такива обективни данни са и завършването към този момент от продавача на работите по разрушаване, извършени с оглед бъдещ строеж, или поемането на задължение от продавача да извърши такива работи по разрушаване с оглед бъдещ строеж. (вж. точки 32 и 33)