Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Член 135, параграф 1, букви б) и г), Понятия „отпускане на кредит“ и „други прехвърляеми инструменти“, Сложни сделки, Основна услуга, Предоставяне на разположение на парични средства срещу възнаграждение, Прехвърляне на запис на заповед на факторингово дружество и превеждане на получената сума на издателя на записа на заповед.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Член 135, параграф 1, букви б) и г), Сделки, свързани с отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредит, Сделки, свързани с дългове, с изключение на събирането на дългове, Възмездно прехвърляне в полза на трето лице на процесуално качество в изпълнително производство за събиране на вземане, признато със съдебно решение.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Продажба на поземлен имот, в който към момента на доставката има сграда, Квалифициране, Членове 12 и 135, Понятие „земя за строеж“, Понятие „сграда“, Преценка на действителното икономическо и търговско положение, Оценка на обективните данни, Намерение на страните.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Интегрирано сътрудничество, Предоставяне на финансиране и доставка на текущи активи, необходими за земеделското производство, Единна комплексна доставка, Отделни и независими доставки, Съпътстваща и основна доставка.

Дело C-208/15 Stock ‘94 Szolgáltató Zrt. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Интегрирано сътрудничество — Предоставяне на финансиране и доставка на текущи активи, необходими за земеделското производство — Единна комплексна доставка — Отделни и независими доставки — Съпътстваща и основна доставка“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 8 декември 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Предоставяне на заем, предназначен за закупуване на селскостопански стоки, и доставката на тези стоки в рамките на сделка за интегрирано селскостопанско сътрудничество — Сделка, която може да се счита за една единна доставка — Преценка от националния съд (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: – сделка по интегрирано селскостопанско сътрудничество, съгласно която икономически оператор доставя стоки на земеделски производител и му предоставя заем, предназначен за закупуване на тези стоки, представлява една единна сделка за целите на тази директива, при която доставката на стоки представлява основната доставка. Данъчната основа на тази единна сделка включва както цената на посочените стоки, така и платените лихви върху отпуснатите заеми на земеделските производители, – фактът, че интеграторът може да предоставя на земеделските производители допълнителни услуги или да закупи произведените от тях селскостопански стоки, е без значение за квалификацията на съответната сделка като единна сделка за целите на Директива 2006/112. На първо място, когато сделката по интегрирано сътрудничество се урежда от принципа, че интеграторът предоставя на интегрираното лице заем, който последното може да използва само за закупуване на текущи активи от интегратора, предоставянето на такива заеми не представлява доставка от самостоятелен интерес от гледна точка на интегрираните лица. На второ място, тъй като не разполага с разрешение за извършване на дейност като кредитна институция, интеграторът не може да предоставя заеми на интегрираните лица, без тези заеми да са предназначени за закупуване на текущи активи. На трето място, доставката на текущи активи и заемът имат една и съща икономическа цел, а именно, по същество, финансово и логистично подпомагане на земеделските производители, което им дава възможност да упражняват селскостопанската си дейност. При тези условия доставката на тези текущи активи представлява, за интегрираните лица, основната доставка по интегрираното сътрудничество, доколкото земеделските производители ще могат да продължат селскостопанската си дейност. Следователно получаването на заем за придобиването на тези активи не представлява, за посочените земеделски производители, самостоятелна цел, а само средство, което им позволява да придобият текущите активи, необходими за селскостопанското им производство. В това отношение националният съд трябва да провери дали сделката по интегрирано сътрудничество действително преследва тази икономическа цел, както и да установи дали доставката на текущи активи е от основно значение за интегрираните лица. Ако случаят е такъв, доставката на текущи активи и предоставянето на заем, предназначен за закупуването им, трябва да се считат за една единна комплексна сделка за целите на данъка върху добавената стойност, тъй като доставката на тези активи представлява основната доставка. Накрая, на четвърто място, обстоятелството, че Stock ’94 може евентуално да доставя допълнителни услуги на интегрираните лица, както и да купува произведените от тях селскостопански стоки, е без значение за дадения отговор. (вж. т. 31—39 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г), е), Възмездни услуги, Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути, Освобождаване.

Дело C-264/14 Skatteverket срещу David Hedqvist (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г)—е) — Възмездни услуги — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Освобождаване“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 2, параграф 1, буква в) и членове 14 и 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки или сделки с ценни книжа — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Изключване (член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Валутни сделки — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между текстовете на отделните езици — Отчитане на общия разум и на целта на съответната правна уредба (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представляват възмездни доставки на услуги по смисъла на тази разпоредба сделки, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна. Всъщност, на първо място, виртуалната валута с двупосочен поток „биткойн“ не може да се квалифицира като материална вещ по смисъла на член 14 от Директива 2006/112, тъй като тази виртуална валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство. Следователно сделките, които се състоят в обмяна на различни платежни средства, не попадат в обхвата на понятието „доставка на стоки“ по посочения член 14 от Директивата. При това положение тези сделки представляват доставки на услуги по смисъла на член 24 от Директива 2006/112. На второ място, колкото до възмездния характер на доставката на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от споменатата директива, следва да се приеме, че сделките, при които е налице синалагматично правоотношение, съгласно което страните се задължават взаимно да предоставят суми в определена валута и да получат тяхната равностойност във виртуална валута с двупосочен поток или обратно, представляват доставки на услуги, извършени срещу насрещна престация, която е в пряка връзка с предоставената услуга. В това отношение при определянето на възмездния характер на дадена доставка на услуги фактът, че възнаграждението за посочената доставка не приема формата на комисиона или на плащане на специфични разходи, е ирелевантен. (вж. т. 24 и 26—31; т. 1 от диспозитива) Член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, не попадат в приложното поле на тези разпоредби. Що се отнася, най-напред, до предвидените в член 135, параграф 1, буква г) от същата директива освобождавания, тъй като виртуалната валута „биткойн“ е договорно платежно средство, от една страна, тя не може да се счита нито за текуща сметка, нито за депозит, плащане или превод. От друга страна, за разлика от дълговете, чековете и другите прехвърляеми инструменти по член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, тя представлява средство за пряко разплащане между операторите, които я приемат. На следващо място, що се отнася до предвидените в член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 освобождавания, виртуалната валута „биткойн“ не представлява нито ценна книга, материализираща право на собственост върху дялове от юридически лица, нито ценна книга от подобно естество. (вж. т. 38, 42, 54, 55 и 57; т. 2 от диспозитива) Член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от данък върху добавената стойност по смисъла на тази разпоредба. Всъщност понятията, използвани в член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, съгласно който държавите членки освобождават сделките, засягащи по-специално валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин в светлината на текстовете на всички езици на Съюза. Целта на предвидените в тази разпоредба освобождавания е именно да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, които възникват във връзка с данъчното облагане на финансови сделки. Сделките с нетрадиционни валути — тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство —представляват финансови сделки. Освен това при някои специфични сделки, като сделките по обмяна, трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, могат да бъдат идентични, независимо дали става дума за обмяна на традиционни валути, обичайно освободена по силата на член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, или за обмяна на такива валути, от една страна, срещу виртуални валути с двупосочен поток, от друга страна, които, без да са законни платежни средства, са платежно средство, прието от страните по дадена сделка, и обратно. В това отношение едно тълкуване на посочената разпоредба в смисъл, че тя се отнася единствено до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието ѝ. (вж. т. 44, 45, 48—51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 47)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5, Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“, Система за насърчаване на продажбите, Карта за отстъпки, Данъчна основа.

Дело C-461/12 Granton Advertising BV срещу Inspecteur van de Belastingdienst Haaglanden/kantoor Den Haag (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“ — Система за насърчаване на продажбите — Карта за отстъпки — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 12 юни 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Използване като данъчна основа на сумата, която действително е получил търговецът на дребно (член 11, A, параграф 3, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Понятие — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Отстъпки от цената, предоставяни от предприятията партньори — Изключване Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Финансови услуги, посочени в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Изключване (член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Използването на карта, която се продава от предприятие на потребителите и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие, не може да представлява „плащане“ за целите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота, тъй като всъщност става въпрос за отстъпка от цената. Всъщност при представяне на картата от притежателя ѝ предприятието партньор се отказва именно от правото си да изисква част от обичайната цена, така че притежателят не заплаща съответстващата на отстъпката сума. При все това отказът на предприятието партньор да получи сумата, съответстваща на предоставеното съгласно посочените преференциални условия намаление, представлява отстъпка от цената по смисъла на член 11, А, параграф 3, буква б) от Шеста директива. Такава отстъпка, която не следва да се включва в данъчната основа за разглежданата сделка, представлява по-специално разликата между обичайната цена за продажба на дребно и сумата, която действително е получил търговецът на дребно. (вж. точки 18, 19 и 22) Предоставяните от предприятията партньори отстъпки не се включват в данъчната основа за сделките, евентуално сключени между последните и притежателите на карта, която е издадена от предприятие и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие. Сумите, които потребителите заплащат на посоченото по-горе предприятие при придобиване на издадената от него карта, не биха могли да се разглеждат като представляващи непряко равностойността или част от равностойността на престациите, които впоследствие предприятията партньори могат да извършат в полза на посочените потребители. Не е налице достатъчно пряка връзка между сумата, платена от тези потребители при придобиване на картата, и доставките на стоки или услуги, евентуално извършени от предприятията партньори в полза на същите потребители. В това отношение не само няма сключен договор между притежателите на посочената карта и предприятията партньори и последните не получават част от приходите на издаващото предприятие от продажбата на картата, но и няма непременно връзка между сумата, платена от потребителя на издаващото предприятие за картата, и размера на отстъпките, евентуално предоставени на същия потребител от предприятията партньори. Размерът на евентуалните отстъпки, който зависи по-специално от това как се използва посочената карта и в каква степен предприятията партньори предлагат съответните оферти, е несигурен и практически не може да бъде определен предварително. (вж. точки 18 и 20—22) Член 13, Б, буква г) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на карти за отстъпки, които се продават от предприятие на потребителите и позволяват да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картите предприятие, не е сделка с „други ценни книжа“ или сделка, засягаща „други прехвърляеми инструменти“, по смисъла съответно на точки 5 и 3 от тази разпоредба, в която са предвидени някои сделки, които държавите членки трябва да освобождават от данък върху добавената стойност. Всъщност тези понятия подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с данък върху добавената стойност. В това отношение доставките, освободени от данък върху добавената стойност по силата на член 13, Б, буква г) от Шеста директива, по естеството си са доставки на финансови услуги. Независимо от факта, че не е задължително тези определени в зависимост от естеството на предоставената услуга доставки да бъдат извършвани от банки или финансови институции, всички те принадлежат към областта на доставките на финансови услуги. Разглежданите карти обаче се характеризират с това, че предоставят на притежателите само право на отстъпка от цената на стоки и услуги, предлагани от предприятията партньори. От една страна, тези карти нямат номинална стойност и не могат да бъдат заменяни срещу пари или стоки в предприятията партньори. От друга страна, макар разглежданите карти да дават право на отстъпки от цената, те сами по себе си не са платежен инструмент за целите на посочената директива. По-конкретно, макар тези карти да са прехвърляеми и да могат да бъдат препродадени на определена цена, начинът им на функциониране не включва прехвърляне на парични суми, противно на плащанията, преводите и чековете. Следователно продажбата на такива карти на потребителите по естеството си не е доставка на финансови услуги. (вж. точки 18, 25, 29, 31, 32, 37 и 39 и диспозитива) Дело C-461/12 Granton Advertising BV срещу Inspecteur van de Belastingdienst Haaglanden/kantoor Den Haag (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“ — Система за насърчаване на продажбите — Карта за отстъпки — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 12 юни 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Използване като данъчна основа на сумата, която действително е получил търговецът на дребно (член 11, A, параграф 3, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Понятие — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Отстъпки от цената, предоставяни от предприятията партньори — Изключване Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Финансови услуги, посочени в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Изключване (член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Използването на карта, която се продава от предприятие на потребителите и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие, не може да представлява „плащане“ за целите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота, тъй като всъщност става въпрос за отстъпка от цената. Всъщност при представяне на картата от притежателя ѝ предприятието партньор се отказва именно от правото си да изисква част от обичайната цена, така че притежателят не заплаща съответстващата на отстъпката сума. При все това отказът на предприятието партньор да получи сумата, съответстваща на предоставеното съгласно посочените преференциални условия намаление, представлява отстъпка от цената по смисъла на член 11, А, параграф 3, буква б) от Шеста директива. Такава отстъпка, която не следва да се включва в данъчната основа за разглежданата сделка, представлява по-специално разликата между обичайната цена за продажба на дребно и сумата, която действително е получил търговецът на дребно. (вж. точки 18, 19 и 22) Предоставяните от предприятията партньори отстъпки не се включват в данъчната основа за сделките, евентуално сключени между последните и притежателите на карта, която е издадена от предприятие и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие. Сумите, които потребителите заплащат на посоченото по-горе предприятие при придобиване на издадената от него карта, не биха могли да се разглеждат като представляващи непряко равностойността или част от равностойността на престациите, които впоследствие предприятията партньори могат да извършат в полза на посочените потребители. Не е налице достатъчно пряка връзка между сумата, платена от тези потребители при придобиване на картата, и доставките на стоки или услуги, евентуално извършени от предприятията партньори в полза на същите потребители. В това отношение не само няма сключен договор между притежателите на посочената карта и предприятията партньори и последните не получават част от приходите на издаващото предприятие от продажбата на картата, но и няма непременно връзка между сумата, платена от потребителя на издаващото предприятие за картата, и размера на отстъпките, евентуално предоставени на същия потребител от предприятията партньори. Размерът на евентуалните отстъпки, който зависи по-специално от това как се използва посочената карта и в каква степен предприятията партньори предлагат съответните оферти, е несигурен и практически не може да бъде определен предварително. (вж. точки 18 и 20—22) Член 13, Б, буква г) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на карти за отстъпки, които се продават от предприятие на потребителите и позволяват да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картите предприятие, не е сделка с „други ценни книжа“ или сделка, засягаща „други прехвърляеми инструменти“, по смисъла съответно на точки 5 и 3 от тази разпоредба, в която са предвидени някои сделки, които държавите членки трябва да освобождават от данък върху добавената стойност. Всъщност тези понятия подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с данък върху добавената стойност. В това отношение доставките, освободени от данък върху добавената стойност по силата на член 13, Б, буква г) от Шеста директива, по естеството си са доставки на финансови услуги. Независимо от факта, че не е задължително тези определени в зависимост от естеството на предоставената услуга доставки да бъдат извършвани от банки или финансови институции, всички те принадлежат към областта на доставките на финансови услуги. Разглежданите карти обаче се характеризират с това, че предоставят на притежателите само право на отстъпка от цената на стоки и услуги, предлагани от предприятията партньори. От една страна, тези карти нямат номинална стойност и не могат да бъдат заменяни срещу пари или стоки в предприятията партньори. От друга страна, макар разглежданите карти да дават право на отстъпки от цената, те сами по себе си не са платежен инструмент за целите на посочената директива. По-конкретно, макар тези карти да са прехвърляеми и да могат да бъдат препродадени на определена цена, начинът им на функциониране не включва прехвърляне на парични суми, противно на плащанията, преводите и чековете. Следователно продажбата на такива карти на потребителите по естеството си не е доставка на финансови услуги. (вж. точки 18, 25, 29, 31, 32, 37 и 39 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква е), Залагане, лотарии и други форми на хазарт, Принцип на данъчен неутралитет, Механизирано бинго с печалби, изплащани в брой ("mechanised cash bingo"), Монетни игрални автомати, Административна практика в отклонение от нормативните разпоредби, Възражение, основано на надлежното изпълнение на задълженията ("due diligence").

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Различно третиране на две доставки, които са идентични или сходни от гледна точка на потребителя — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет (Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) 4. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) 5. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Принципът на данъчен неутралитет следва да се тълкува в смисъл, че различното третиране, що се отнася до данък върху добавената стойност, на две доставки на услуги, които са идентични или сходни от гледна точка на потребителя и задоволяват едни и същи негови нужди, е достатъчно, за да се приеме, че този принцип е нарушен. Ето защо, за да е налице такова нарушение, не е необходимо още да се установи, че съществува реална конкуренция между разглежданите услуги или че конкуренцията е нарушена поради споменатото различно третиране. (вж. точка 36; точка 1 от диспозитива) 2. Когато е налице различно третиране на две хазартни игри от гледна точка на освобождаването от данък върху добавената стойност съгласно член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкува в смисъл, че не е необходимо да се отчита обстоятелството, че тези две игри попадат в различни лицензионни категории и за тях се прилагат различни правни режими в областта на контрола и регулирането. Тази разпоредба предоставя на държавите членки широка свобода на преценка във връзка с освобождаването или облагането на съответните сделки, като се има предвид, че им разрешава да определят условията и ограниченията, които могат да се наложат във връзка с ползването от това освобождаване, при условие че спазват принципа на данъчен неутралитет. При проверката дали са сходни две хазартни игри, различното третиране на които може да доведе до нарушение на принципа на данъчен неутралитет, са ирелевантни елементи, като това дали хазартните игри са организирани законно или незаконно, каква е самоличността на лицата, които стопанисват тези игри и автомати, както и юридическата форма, под която те упражняват дейността си. Същото важи за съществуващите различия между, от една страна, питейните заведения и игралните зали, и от друга — лицензираните казина, що се отнася до условията, при които хазартните игри са предоставени на разположение в тях, и в частност достъпността от гледна точка на местонахождение и работно време и атмосферата в тях. Накрая, обстоятелството, че само единият от двата вида хазартни игри се облага с нехармонизиран данък, също не дава основание да се заключи, че тези видове хазартни игри не са сходни. (вж. точки 40, 41, 45—48 и 51; точка 2 от диспозитива) 3. За да се прецени в светлината на принципа на данъчен неутралитет дали два вида монетни игрални автомати са сходни и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин, що се отнася до данък върху добавената стойност, трябва да се провери дали употребата на тези видове игрални автомати от гледна точка на средния потребител е сходна и задоволява едни и същи негови нужди, като обстоятелствата, които могат да се съобразят в това отношение, са по-специално минималните и максималните залози и печалби и шансовете за печалба. (вж. точка 58; точка 3 от диспозитива) 4. Принципът на данъчен неутралитет следва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице не би могло да иска възстановяване на платения по някои доставки на услуги данък върху добавената стойност, като твърди, че е налице нарушение на този принцип, при положение че данъчните органи на съответната държава членка на практика са третирали сходни доставки на услуги като освободени доставки, въпреки че според релевантното национално законодателство те не са освободени от данък върху добавената стойност. Всъщност, въпреки че публичната администрация, която следва обща практика, може да бъде обвързана от тази практика, принципът на равно третиране — израз на който в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет — все пак трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго. От изложеното следва, че данъчнозадълженото лице не може да иска определена доставка да бъде третирана от данъчна гледна точка по един и същи начин с друга доставка, когато това третиране противоречи на релевантното национално законодателство. (вж. точки 61—64; точка 4 от диспозитива) 5. Принципът на данъчен неутралитет следва да се тълкува в смисъл, че при искане за възстановяване на данък върху добавената стойност, основано на нарушение на този принцип, държавата членка, която е упражнила правото си на преценка по член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота и е освободила от данък върху добавената стойност предоставянето на достъп до съоръженията за игра на хазартни игри, но е изключила от това освобождаване категория автомати, отговарящи на някои критерии, не би могла да възрази, че е изпълнила надлежно задълженията си във връзка с въвеждането на нов вид автомати, които не отговарят на тези критерии. Непосредственото действие на дадена разпоредба на директива, като член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388, не зависи нито от наличието на умишлено или допуснато по небрежност нарушение от съответната държава членка при транспонирането на разглежданата директива, нито от наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. Ето защо операторът на хазартни игри или игрални автомати може да се позовава на тази разпоредба пред националните юрисдикции, за да изключи прилагането на норми на вътрешното право, несъвместими с тази разпоредба. (вж. точки 69, 70 и 74; точка 5 от диспозитива)