Преюдициално запитване, Национално законодателство, съгласно което корекцията на приспаданията на данъка върху добавената стойност (ДДС) трябва да се извърши от данъчнозадължено лице, различно от това, което първоначално е приспаднало данъка, Продажба от дружество на частни лица на недвижим имот, отдаван под наем от посоченото дружество и от дружеството предишен собственик, Прекратяване на задължението за ДДС при продажбата на имота на частни лица.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Корекция на първоначално извършеното приспадане, Извършвана наведнъж корекция на цялата сума на това приспадане след първото използване на съответния имот, Период на корекция.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Ограничение на правото на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Корекция на приспаданията на данъка, платен за получена доставка, Доставка на земя, Неправилно квалифициране като „облагаема дейност“, Посочване на данъка в първоначалната фактура, Промяна на тази информация от доставчика.

Дело C-532/16 Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos срещу SEB bankas AB (Преюдициално запитване,отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Ограничение на правото на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на приспаданията на данъка, платен за получена доставка — Доставка на земя — Неправилно квалифициране като „облагаема дейност“ — Посочване на данъка в първоначалната фактура — Промяна на тази информация от доставчика“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 11 април 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Корекция на първоначално извършеното приспадане—Първоначално приспадане, извършено незаконно—Задължение за коригиране—Механизъм за корекция, предвиден в Директива 2006/112 по отношение на недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи—Приложно поле—Първоначално приспадане, извършено без изобщо да е налице право на приспадане—Изключване (членове 184 и 187—189 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Корекция на първоначално извършеното приспадане—Първоначално приспадане, извършено незаконно—Определяне от държавите членки на датата, на която възниква задължението за коригиране, както и периода, за който трябва да се извърши—Задължение за спазване на правото на Съюза и на общите му принципи, сред които принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания (член 186 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 184 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член задължение за коригиране на неправомерното приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) се прилага и в случаите, в които изобщо не е трябвало да се извършва първоначалното приспадане, тъй като довелата до него сделка е освободена от ДДС. За сметка на това членове 187—189 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденият в тях механизъм за корекция на неправомерното приспадане на ДДС е неприложим в такива случаи, и по-конкретно в положение като това по главното производство, в което първоначалното приспадане на ДДС не е било обосновано, тъй като е ставало въпрос за освободена от ДДС сделка за доставка на земя. (вж. т. 45; т. 1 от диспозитива) Член 186 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че когато изобщо не е следвало да се извършва първоначалното приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), държавите членки определят датата, на която възниква задължението за коригиране на неправомерното приспадане на ДДС, и периода, за който трябва да се извърши тази корекция, в съответствие с принципите на правото на Съюза, и по-конкретно с принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Националният съд трябва да провери дали тези принципи са спазени в случай като разглеждания в главното производство. (вж. т. 53; т. 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 13, В и член 20, Доставка на недвижим имот, Право на избор за данъчно облагане, Право на приспадане, Корекция на приспаданията, Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат ДДС, Данъчнозадължено лице платец, Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане.

Дело C-622/11 Staatssecretaris van Financiën срещу Pactor Vastgoed BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, В и член 20 — Доставка на недвижим имот — Право на избор за данъчно облагане — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат ДДС — Данъчнозадължено лице платец — Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 10 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност — Доставка на недвижим имот — Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане (член 13, В, първа алинея, буква б) и втора алинея, член 20, параграф 1, буква а) и параграф 4 и член 21, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Цел Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност, да се събират от данъчнозадължено лице, различно от това, което е извършило приспадането. Всъщност определянето на лицето, което трябва да плати сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност, не е част от „реда“ по смисъла на член 13, В, втора алинея и член 20, параграф 1 от Шеста директива, а видно от член 21 от тази директива, е основно правило на създадената с нея обща система на данъка върху добавената стойност. В това отношение член 20, параграф 1, буква а) от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че когато е направена корекция на данъка върху добавената стойност, приспаднат от данъчнозадължено лице, дължимите на това основание суми трябва да бъдат платени от това данъчнозадължено лице. Тълкуването в обратния смисъл би било несъвместимо с целите в областта на корекцията на приспаданията, преследвани от същата директива. В този контекст признатата с член 21, параграф 1, буква а) от Шеста директива възможност на държавите членки да предвидят, че лице, различно от данъчнозадълженото лице, носи солидарна отговорност за плащането на данъка, не може да се тълкува в смисъл, че допуска въвеждането на самостоятелно данъчно задължение в тежест на първото лице. Освен това при последователни доставки на недвижим имот обстоятелството, че при доставката, в която едното от съответните данъчнозадължени лица е участвало, то не се е съобразило с предвидения в член 13, В, втора алинея от Шеста директива ред за упражняване на правото на избор, няма как да доведе до задължаване на същото лице да изплати данъчното задължение, възникнало вследствие от корекцията на данъка върху добавената стойност, приспаднат от друго данъчнозадължено лице във връзка с едната от посочените доставки, в която първото данъчнозадължено лице не е участвало. Всъщност, макар съгласно тази разпоредба държавите членки да могат да ограничават обхвата на правото на избор и да определят реда за неговото упражняване, при използването на тази възможност те не могат да налагат на дадено данъчнозадължено лице задължения, които надхвърлят допустимото съгласно правото на Съюза в областта на данъка върху добавената стойност. Освен това, след като, от една страна, доставката на недвижим имот, осъществена между доставчик и приобретател, е била освободена от данък върху добавената стойност с обратно действие и от друга страна, платеният и приспаднат от приобретателя данък върху добавената стойност за тази доставка е бил отменен, то последният не получава „неоснователно предимство“ по смисъла на член 20, параграф 4 от Шеста директива. Ето защо посоченият приобретател не може въз основа на тази разпоредба да бъде задължен да плати данъка върху добавената стойност, дължим вследствие от корекцията на направено от доставчика приспадане във връзка с друга сделка, в която приобретателят не е участвал, а именно първоначалното придобиване от доставчика на този недвижим имот. Решение 88/498 цели при доставка на недвижим имот данъкът върху добавената стойност за тази доставка да бъде платен и приспаднат от едно и също данъчнозадължено лице — приобретателят на съответния имот. (вж. точки 32, 36, 37, 39, 40, 42, 44, 45 и 47 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Дело C-622/11 Staatssecretaris van Financiën срещу Pactor Vastgoed BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, В и член 20 — Доставка на недвижим имот — Право на избор за данъчно облагане — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат ДДС — Данъчнозадължено лице платец — Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 10 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност — Доставка на недвижим имот — Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане (член 13, В, първа алинея, буква б) и втора алинея, член 20, параграф 1, буква а) и параграф 4 и член 21, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Цел Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност, да се събират от данъчнозадължено лице, различно от това, което е извършило приспадането. Всъщност определянето на лицето, което трябва да плати сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност, не е част от „реда“ по смисъла на член 13, В, втора алинея и член 20, параграф 1 от Шеста директива, а видно от член 21 от тази директива, е основно правило на създадената с нея обща система на данъка върху добавената стойност. В това отношение член 20, параграф 1, буква а) от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че когато е направена корекция на данъка върху добавената стойност, приспаднат от данъчнозадължено лице, дължимите на това основание суми трябва да бъдат платени от това данъчнозадължено лице. Тълкуването в обратния смисъл би било несъвместимо с целите в областта на корекцията на приспаданията, преследвани от същата директива. В този контекст признатата с член 21, параграф 1, буква а) от Шеста директива възможност на държавите членки да предвидят, че лице, различно от данъчнозадълженото лице, носи солидарна отговорност за плащането на данъка, не може да се тълкува в смисъл, че допуска въвеждането на самостоятелно данъчно задължение в тежест на първото лице. Освен това при последователни доставки на недвижим имот обстоятелството, че при доставката, в която едното от съответните данъчнозадължени лица е участвало, то не се е съобразило с предвидения в член 13, В, втора алинея от Шеста директива ред за упражняване на правото на избор, няма как да доведе до задължаване на същото лице да изплати данъчното задължение, възникнало вследствие от корекцията на данъка върху добавената стойност, приспаднат от друго данъчнозадължено лице във връзка с едната от посочените доставки, в която първото данъчнозадължено лице не е участвало. Всъщност, макар съгласно тази разпоредба държавите членки да могат да ограничават обхвата на правото на избор и да определят реда за неговото упражняване, при използването на тази възможност те не могат да налагат на дадено данъчнозадължено лице задължения, които надхвърлят допустимото съгласно правото на Съюза в областта на данъка върху добавената стойност. Освен това, след като, от една страна, доставката на недвижим имот, осъществена между доставчик и приобретател, е била освободена от данък върху добавената стойност с обратно действие и от друга страна, платеният и приспаднат от приобретателя данък върху добавената стойност за тази доставка е бил отменен, то последният не получава „неоснователно предимство“ по смисъла на член 20, параграф 4 от Шеста директива. Ето защо посоченият приобретател не може въз основа на тази разпоредба да бъде задължен да плати данъка върху добавената стойност, дължим вследствие от корекцията на направено от доставчика приспадане във връзка с друга сделка, в която приобретателят не е участвал, а именно първоначалното придобиване от доставчика на този недвижим имот. Решение 88/498 цели при доставка на недвижим имот данъкът върху добавената стойност за тази доставка да бъде платен и приспаднат от едно и също данъчнозадължено лице — приобретателят на съответния имот. (вж. точки 32, 36, 37, 39, 40, 42, 44, 45 и 47 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 34)

Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност, Членове 167, 168 и 185, Право на приспадане, Корекция на приспаданията, Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен.

Дело C-257/11 SC Gran Via Moineşti SRL срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală (ANAF) и Administraţia Finanţelor Publice Bucureşti Sector 1 (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Членове 167, 168 и 185 — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически действия — Включване (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс — Право на приспадане (членове 167 и 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Разрушаване на сградите, извършено с цел изграждането на жилищен комплекс на мястото на тези сгради — Разрушаване, предвидено още с придобиването на сградите — Задължение за извършване на корекция — Липса (член 185 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—27) Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че дружество, което е придобило терен и построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс върху терена, има правото да приспадне данъка върху добавената стойност за придобиването на посочените сгради, след като, придобивайки ги, дружеството извършва икономическа дейност като данъчнозадължено лице и след като с придобиването на терена и на разглежданите сгради дружеството е заявило намерението си да разруши тези сгради и да изгради жилищен комплекс върху терена. След като тези сгради са придобити с терена, върху който са били построени, а последният продължава да се използва от дружеството за цели на облагаемите сделки, заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните недвижими имоти, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на построяването на по-модерни сгради, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си сделки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми сделки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. (вж. точки 31—33, 35 и 36; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 39) Член 185 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаването на сградите, придобити с терена, върху който са били построени, извършено с цел изграждане на жилищен комплекс на мястото на тези сгради, не съставлява промяна по смисъла на посочения член 185, параграф 1, след като разрушаването е било предвидено след придобиването на сградите и следователно не води до задължение за корекция на първоначално приспаднатия данък върху добавената стойност за придобиването на тези сгради. (вж. точки 41 и 42; точка 2 от диспозитива) Дело C-257/11 SC Gran Via Moineşti SRL срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală (ANAF) и Administraţia Finanţelor Publice Bucureşti Sector 1 (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Членове 167, 168 и 185 — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически действия — Включване (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс — Право на приспадане (членове 167 и 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Разрушаване на сградите, извършено с цел изграждането на жилищен комплекс на мястото на тези сгради — Разрушаване, предвидено още с придобиването на сградите — Задължение за извършване на корекция — Липса (член 185 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—27) Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че дружество, което е придобило терен и построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс върху терена, има правото да приспадне данъка върху добавената стойност за придобиването на посочените сгради, след като, придобивайки ги, дружеството извършва икономическа дейност като данъчнозадължено лице и след като с придобиването на терена и на разглежданите сгради дружеството е заявило намерението си да разруши тези сгради и да изгради жилищен комплекс върху терена. След като тези сгради са придобити с терена, върху който са били построени, а последният продължава да се използва от дружеството за цели на облагаемите сделки, заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните недвижими имоти, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на построяването на по-модерни сгради, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си сделки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми сделки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. (вж. точки 31—33, 35 и 36; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 39) Член 185 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаването на сградите, придобити с терена, върху който са били построени, извършено с цел изграждане на жилищен комплекс на мястото на тези сгради, не съставлява промяна по смисъла на посочения член 185, параграф 1, след като разрушаването е било предвидено след придобиването на сградите и следователно не води до задължение за корекция на първоначално приспаднатия данък върху добавената стойност за придобиването на тези сгради. (вж. точки 41 и 42; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Право на приспадане, Непарична вноска, Разрушаване на недвижими имоти, Нови конструкции, Корекция.

Дело C-234/11 „ТЕЦ Хасково“ АД срещу Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Право на приспадане — Непарична вноска — Разрушаване на недвижими имоти — Нови конструкции — Корекция“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка — Понятие — Разрушаване на сграда и заместването ѝ с по-модернизирана конструкция със същото предназначение — Изключване (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 31) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаване на множество сгради за производство на енергия и тяхното заместване с по-модерни сгради със същото предназначение не представляват промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка върху добавената стойност във връзка с платения вече данък, която е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по данък върху добавената стойност и която поради това не създава задължение за извършване на корекция на това приспадане. Заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради със същото предназначение и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните сгради, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на тяхното модернизиране, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си доставки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми доставки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. Това тълкуване е валидно на още по-голямо основание при обстоятелства, при които придобитите сгради са били разрушени само частично, нови сгради са били изградени на същите, преди това придобити площи и някои отпадъци от разрушаването на старите сгради са били препродадени, като тези продажби са довели до облагаеми впоследствие доставки. (вж. точки 34—36 и диспозитива) Дело C-234/11 „ТЕЦ Хасково“ АД срещу Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Право на приспадане — Непарична вноска — Разрушаване на недвижими имоти — Нови конструкции — Корекция“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка — Понятие — Разрушаване на сграда и заместването ѝ с по-модернизирана конструкция със същото предназначение — Изключване (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 31) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаване на множество сгради за производство на енергия и тяхното заместване с по-модерни сгради със същото предназначение не представляват промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка върху добавената стойност във връзка с платения вече данък, която е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по данък върху добавената стойност и която поради това не създава задължение за извършване на корекция на това приспадане. Заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради със същото предназначение и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните сгради, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на тяхното модернизиране, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си доставки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми доставки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. Това тълкуване е валидно на още по-голямо основание при обстоятелства, при които придобитите сгради са били разрушени само частично, нови сгради са били изградени на същите, преди това придобити площи и някои отпадъци от разрушаването на старите сгради са били препродадени, като тези продажби са довели до облагаеми впоследствие доставки. (вж. точки 34—36 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 9, Понятието „данъчнозадължено лице“, Право на приспадане, Отказ, Принцип на данъчен неутралитет, Издател на фактурата, заличен от регистъра на индивидуалните предприемачи, Издател на фактурата, който не е изпълнил задължението да декларира наетите от него лица в данъчната администрация, Задължение за данъчнозадълженото лице да се увери, че издателят на фактурата е изпълнил нормативните си задължения към данъчната администрация.

Дело C-324/11 Gábor Tóth срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Legfelsőbb Bíróság) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 9 — Понятието „данъчнозадължено лице“ — Право на приспадане — Отказ — Принцип на данъчен неутралитет — Издател на фактурата, заличен от регистъра на индивидуалните предприемачи — Издател на фактурата, който не е изпълнил задължението да декларира наетите от него лица в данъчната администрация — Задължение за данъчнозадълженото лице да се увери, че издателят на фактурата е изпълнил нормативните си задължения към данъчната администрация“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на право на приспадане на данъка, платен от данъчнозадължено лице на предприемач поради отнемането на професионалния лиценз на последния и въпреки че е издал фактура, съдържаща цялата изискуема информация — Недопустимост (член 9, параграф 1, член 213, параграф 1, първа алинея и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на право на приспадане на данъка, платен от данъчнозадължено лице на предприемач, тъй като последният наел недекларирани работници — Недопустимост — Изключение — Измама, за която данъчнозадълженото лице е знаело — Обхват на тежестта на доказване (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставените му услуги само поради това че лицензът за индивидуален предприемач на издателя на фактурата е отнет, преди последният да е предоставил въпросните услуги или да е издал съответната фактура, когато последната съдържа цялата изискуема от член 226 от тази директива информация, и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на лицето, съставило посочената фактура, и на естеството на предоставените услуги. Всъщност, макар понятието „данъчнозадължено лице“, предвидено в член 9, параграф 1 от Директивата, да е дефинирано широко, като за основа са взети фактически обстоятелства, от този член обаче не следва, че качеството на данъчнозадължено лице зависи от каквото и да било разрешение или лицензия, предоставено или предоставена от административните органи за упражняването на икономическа дейност. Несъмнено член 213, параграф 1, първа алинея от Директивата предвижда, че всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. Независимо обаче от значението, което това деклариране има за доброто функциониране на системата на данъка върху добавената стойност, то не би могло да представлява допълнително изискване, за да бъде признато качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от същата директива, тъй като посоченият член 213 от Директивата фигурира в дял XI, глава 2, озаглавена „Идентификация“. (вж. точки 30, 31 и 34; точка 2 от диспозитива) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В това отношение фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Ето защо правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Освен това, когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точки 39, 45 и 53; точки 2—4 от диспозитива) Дело C-324/11 Gábor Tóth срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Legfelsőbb Bíróság) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 9 — Понятието „данъчнозадължено лице“ — Право на приспадане — Отказ — Принцип на данъчен неутралитет — Издател на фактурата, заличен от регистъра на индивидуалните предприемачи — Издател на фактурата, който не е изпълнил задължението да декларира наетите от него лица в данъчната администрация — Задължение за данъчнозадълженото лице да се увери, че издателят на фактурата е изпълнил нормативните си задължения към данъчната администрация“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на право на приспадане на данъка, платен от данъчнозадължено лице на предприемач поради отнемането на професионалния лиценз на последния и въпреки че е издал фактура, съдържаща цялата изискуема информация — Недопустимост (член 9, параграф 1, член 213, параграф 1, първа алинея и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на право на приспадане на данъка, платен от данъчнозадължено лице на предприемач, тъй като последният наел недекларирани работници — Недопустимост — Изключение — Измама, за която данъчнозадълженото лице е знаело — Обхват на тежестта на доказване (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставените му услуги само поради това че лицензът за индивидуален предприемач на издателя на фактурата е отнет, преди последният да е предоставил въпросните услуги или да е издал съответната фактура, когато последната съдържа цялата изискуема от член 226 от тази директива информация, и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на лицето, съставило посочената фактура, и на естеството на предоставените услуги. Всъщност, макар понятието „данъчнозадължено лице“, предвидено в член 9, параграф 1 от Директивата, да е дефинирано широко, като за основа са взети фактически обстоятелства, от този член обаче не следва, че качеството на данъчнозадължено лице зависи от каквото и да било разрешение или лицензия, предоставено или предоставена от административните органи за упражняването на икономическа дейност. Несъмнено член 213, параграф 1, първа алинея от Директивата предвижда, че всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. Независимо обаче от значението, което това деклариране има за доброто функциониране на системата на данъка върху добавената стойност, то не би могло да представлява допълнително изискване, за да бъде признато качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от същата директива, тъй като посоченият член 213 от Директивата фигурира в дял XI, глава 2, озаглавена „Идентификация“. (вж. точки 30, 31 и 34; точка 2 от диспозитива) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В това отношение фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Ето защо правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Освен това, когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точки 39, 45 и 53; точки 2—4 от диспозитива)