Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Член 173, Смесено данъчнозадължено лице, Методи на приспадане, Пропорционално приспадане, Приспадане според предназначението, Членове 184, 186, Корекция на приспаданията, Промяна в елементите, взети предвид за определяне на размера на приспадането, Осъществена операция, неправилно освободена от ДДС, Национална мярка, забраняваща промяната на метода на приспадане за вече изтекли години, Преклузивен срок, Принцип на данъчен неутралитет, правна сигурност, ефективност и пропорционалност.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 168, буква a), Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Принцип на неутралитет на ДДС, Данъчнозадължено лице, осъществяващо едновременно икономически и неикономически дейности, Стоки и услуги, придобити за осъществяването както на облагаеми, така и на необлагаеми с ДДС сделки, Липса на критерии за разделяне в националната правна уредба, Принцип на законоустановеност на данъчното облагане.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Директива 2006/112/ЕО, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Право на възстановяване на ДДС, Сделки, попадащи в период, който вече е бил предмет на приключила данъчна ревизия, Национална правна уредба, Възможност за данъчнозадълженото лице да внесе корекции в данъчните декларации, които вече са били предмет на данъчна ревизия, Изключване, Принцип на ефективност, Данъчен неутралитет, Правна сигурност.

Дело C-81/17 Zabrus Siret SRL срещу Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Iaşi — Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Suceava (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Suceava) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Право на възстановяване на ДДС — Сделки, попадащи в период, който вече е бил предмет на приключила данъчна ревизия — Национална правна уредба — Възможност за данъчнозадълженото лице да внесе корекции в данъчните декларации, които вече са били предмет на данъчна ревизия — Изключване — Принцип на ефективност — Данъчен неутралитет — Правна сигурност“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 26 април 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ред и условия за упражняване на правото на приспадане — Корекция на декларациите за данъка върху добавената стойност — Петгодишен давностен срок — Изключение — Условия — Спазване на принципите на ефективност, на данъчен неутралитет и на пропорционалност — Национална правна уредба, която изключва корекцията за период, който вече е бил предмет на приключила данъчна ревизия — Недопустимост (членове 167, 168, 179, 180 и 182 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Членове 167, 168, 179, 180 и 182 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., както и принципите на ефективност, на данъчен неутралитет и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която, в отклонение от петгодишния давностен срок, установен от националното законодателство за внасяне на корекции в декларациите за данъка върху добавената стойност (ДДС), препятства при обстоятелства като разглежданите в главното производство данъчнозадълженото лице да внася такива корекции с цел да упражни правото си на приспадане единствено поради обстоятелството, че корекцията се отнася за период, който вече е бил предмет на данъчна ревизия. (вж. т. 56 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Ограничение на правото на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Корекция на приспаданията на данъка, платен за получена доставка, Доставка на земя, Неправилно квалифициране като „облагаема дейност“, Посочване на данъка в първоначалната фактура, Промяна на тази информация от доставчика.

Дело C-532/16 Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos срещу SEB bankas AB (Преюдициално запитване,отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Ограничение на правото на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на приспаданията на данъка, платен за получена доставка — Доставка на земя — Неправилно квалифициране като „облагаема дейност“ — Посочване на данъка в първоначалната фактура — Промяна на тази информация от доставчика“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 11 април 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Корекция на първоначално извършеното приспадане—Първоначално приспадане, извършено незаконно—Задължение за коригиране—Механизъм за корекция, предвиден в Директива 2006/112 по отношение на недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи—Приложно поле—Първоначално приспадане, извършено без изобщо да е налице право на приспадане—Изключване (членове 184 и 187—189 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Корекция на първоначално извършеното приспадане—Първоначално приспадане, извършено незаконно—Определяне от държавите членки на датата, на която възниква задължението за коригиране, както и периода, за който трябва да се извърши—Задължение за спазване на правото на Съюза и на общите му принципи, сред които принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания (член 186 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 184 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член задължение за коригиране на неправомерното приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) се прилага и в случаите, в които изобщо не е трябвало да се извършва първоначалното приспадане, тъй като довелата до него сделка е освободена от ДДС. За сметка на това членове 187—189 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденият в тях механизъм за корекция на неправомерното приспадане на ДДС е неприложим в такива случаи, и по-конкретно в положение като това по главното производство, в което първоначалното приспадане на ДДС не е било обосновано, тъй като е ставало въпрос за освободена от ДДС сделка за доставка на земя. (вж. т. 45; т. 1 от диспозитива) Член 186 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че когато изобщо не е следвало да се извършва първоначалното приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), държавите членки определят датата, на която възниква задължението за коригиране на неправомерното приспадане на ДДС, и периода, за който трябва да се извърши тази корекция, в съответствие с принципите на правото на Съюза, и по-конкретно с принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Националният съд трябва да провери дали тези принципи са спазени в случай като разглеждания в главното производство. (вж. т. 53; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Служебно отчитане на нарушение на правото на Съюза като основание за отмяна, Принципи на равностойност и ефективност, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на платения по получени доставки данък, Система на обратното начисляване, Член 199, параграф 1, буква ж), Прилагане само за недвижими вещи, Данък, недължимо платен от купувача на продавача на стоки заради неправилно издадена фактура, Решение на данъчен орган, с което се установява, че купувачът на стоки продължава да дължи данък, отказва се поисканото от него приспадане и му се налага глоба за данъчно нарушение.

Дело C-564/15 Tibor Farkas срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alfödi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kecskeméti közigazgatási és munkaügyi bíróság) „Преюдициално запитване — Служебно отчитане на нарушение на правото на Съюза като основание за отмяна — Принципи на равностойност и ефективност — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане на платения по получени доставки данък — Система на обратното начисляване — Член 199, параграф 1, буква ж) — Прилагане само за недвижими вещи — Данък, недължимо платен от купувача на продавача на стоки заради неправилно издадена фактура — Решение на данъчен орган, с което се установява, че купувачът на стоки продължава да дължи данък, отказва се поисканото от него приспадане и му се налага глоба за данъчно нарушение“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 26 април 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Задължения на данъчнозадължени лица—Член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112—Приложно поле—Обхват (член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Процедура за обратно начисляване—Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги—Липса на право на приспадане в случай на недължимо плащане на данъка от купувача на продавача на дадена стока заради неправилно издадена фактура—Допустимост—Условия—Възможност неоснователно фактурираният данък да бъде възстановен на купувача било от продавача, било от данъчния орган (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Процедура за обратно начисляване—Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги—Недължимо плащане на данъка от купувача на продавача на дадена стока заради неправилно издадена фактура—Липса на загуба на данъчни приходи, както и на данни за данъчна измама—Налагане на санкция за данъчно нарушение, равняваща се на 50 % от размера на данъка—Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за доставките на движими вещи, продавани от длъжник в производство по принудително изпълнение. (вж. т. 1 от диспозитива) Разпоредбите на Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, както и принципите на данъчен неутралитет, ефективност и пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в случай като разглеждания в главното производство купувачът на стока да бъде лишен от правото да приспадне данъка върху добавената стойност, който е платил недължимо на купувача въз основа на фактура, съставена по правилата на общия режим на данъка върху добавената стойност, при положение че за съответната сделка е бил приложим режимът на обратно начисляване, когато продавачът е внесъл посочения данък в бюджета. Тези принципи обаче изискват, доколкото възстановяването на данъка върху добавената стойност, неоснователно фактуриран от продавача на купувача на съответната стока, е невъзможно или изключително трудно, по-специално в случай на неплатежоспособност на продавача, получателят да може да поиска възстановяването направо от данъчния орган. Като се има предвид, че по принцип държавите членки са тези, които определят при какви условия може да се коригира неправилно фактурираният ДДС, Съдът е приел, че система, при която, от една страна, продавачът на стоката, който по погрешка е платил ДДС на данъчните органи, може да иска неговото възстановяване и от друга страна, купувачът на тази стока може да предяви срещу този продавач граждански иск за връщане на недължимо платеното, зачита принципите на неутралност и на ефективност. Всъщност такава система позволява недължимо платените суми да се възстановят на посочения купувач, който по погрешка е понесъл тежестта на фактурирания данък (вж. в този смисъл решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, EU:C:2007:167, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика). Ако обаче възстановяването на ДДС става невъзможно или изключително трудно, по-специално в случай на неплатежоспособност на продавача, принципът на ефективност може да изисква на купувача на съответната стока да се предостави възможност да поиска възстановяване направо от данъчните органи. Така, за да бъде спазен принципът на ефективност, държавите членки трябва да предвидят необходимите процесуални способи и правила, позволяващи на посочения купувач да си върне неоснователно фактурирания данък (вж. в този смисъл решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, EU:C:2007:167, т. 41). (вж. т. 51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива) Принципът на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл че в случай като разглеждания в главното производство не допуска националните данъчни органи да наложат на данъчнозадължено лице, придобило стока, за чиято доставка се прилага режимът на обратно начисляване, санкция за данъчно нарушение в размер на 50 % от данъка върху добавената стойност, който то дължи на данъчната администрация, когато последната не е изгубила данъчни приходи и нищо не сочи за наличие на данъчна измама, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Следва да се припомни, че при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Въпреки това те са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи и следователно да спазват принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл по-специално решения от 7 декември 2000 г., De Andrade, C-213/99, EU:C:2000:678, т. 20 и от 6 февруари 2014 г., Fatorie, C-424/12, EU:C:2014:50, т. 50). Така подобни санкции не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на целите за осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване на данъчните измами. За да се прецени дали определена санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва да се вземат предвид по-специално видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и правилата за определяне на нейния размер (вж. в този смисъл решения от 8 май 2008 г., Ecotrade, C-95/07 и C-96/07, EU:C:2008:267, т. 65—67 и от 20 юни 2013 г., Родопи-М 91, C-259/12, EU:C:2013:414, т. 38). (вж. т. 59, 60 и 67; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 77/388/ЕИО, Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г), Приложно поле, Прилагане на подлежаща на приспадане част за данъка върху добавената стойност, начислен при придобиването на всички използвани от данъчнозадълженото лице стоки и услуги, Съпътстващи сделки, Използване на оборота като показател.

Дело C-378/15 Mercedes Benz Italia SpA срещу Agenzia delle Entrate Direzione Provinciale Roma 3 (Преюдициално запитване,отправено от Commissione tributaria provinciale di Roma) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) — Приложно поле — Прилагане на подлежаща на приспадане част за данъка върху добавената стойност, начислен при придобиването на всички използвани от данъчнозадълженото лице стоки и услуги — Съпътстващи сделки — Използване на оборота като показател“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 14 декември 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Национална правна уредба и практика, които изискват от данъчнозадълженото лице да прилага по отношение на всички получени стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота — Определяне на сделките, които могат да се окачествят като съпътстващи — Използване на оборота като показател — Допустимост — Условия (член 17, параграф 5 и член 19 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба и практика, които изискват данъчнозадълженото лице да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, без да предвиждат метод за изчисляване, основаващ се на естеството и действителното предназначение на всяка от получените стоки и услуги и отразяващ обективно реалния дял от направените разходи за облагаеми и необлагаеми дейности. Действително от член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Директива 77/388 във връзка с член 17, параграф 5, първа и втора алинея, както и с член 19, параграф 1 от тази директива следва, че методът за изчисляване на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) предполага по принцип прилагането на подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота. На следващо място, що се отнася до задължението на данъчнозадълженото лице да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, член 17, параграф 5, първа алинея от Шеста директива, изрично посочен в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от тази директива, се позовава както на сделките, за които ДДС подлежи на приспадане, така и на тези, за които той не подлежи на приспадане. В този смисъл следва изразът „всички сделки, посочени в нея“, съдържащ се в споменатия член 17, параграф 5, трета алинея, буква г), да се разбира в смисъл, че се отнася за двата вида сделки, посочени в член 17, параграф 5, първа алинея от посочената директива. За разлика обаче от първа алинея от член 17, параграф 5 от Шеста директива, трета алинея, буква г) от същия член 17, параграф 5 не си служи с израза „както за […], така и за“ при обозначаване на тези два вида сделки. При липсата на подобно уточнение член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива трябва да се разбира в смисъл, че се отнася за всички стоки и услуги, предназначени да бъдат използвани от съответното данъчнозадължено лице за осъществяване както на сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, така и на такива, за които той не подлежи на приспадане, без да е необходимо посочените стоки и услуги да служат за осъществяването едновременно на тези два вида сделки. Освен това, да се тълкува член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива в смисъл, че се прилага само за стоки и услуги, използвани „както за“ сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, „така и за“ сделки, за които той не подлежи на приспадане, би довело до придаването на еднакъв обхват на тази разпоредба и на член 17, параграф 5, първа алинея от споменатата директива, от който се предполага, че тази разпоредба представлява дерогация. Тези съображения освен това се потвърждават от една от преследваните с Шеста директива цели, а именно, видно от нейното седемнадесето съображение, да се даде възможност за прилагане на относително ясни правила. Действително, прилагайки правилото за изчисляване, предвидено в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива, данъчнозадължените лица нямат задължение да използват стоките и услугите, които купуват, било за сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, било за такива, за които той не подлежи на приспадане, било за двата вида сделки, поради което националните данъчни администрации не следва да проверяват дали това използване е правилно извършено. Освен това член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива допускат национална правна уредба и практика, които изискват данъчнозадълженото лице да определи въз основа на разбивката на оборота си сделките, които могат да се окачествят като „съпътстващи“, стига преценката, която се прави за целта, да отчита и връзката на тези сделки с облагаемите дейности на данъчнозадълженото лице и евентуално с използването, което следва от тях, на стоките и услугите, за които се дължи ДДС. В това отношение, макар разбивката на оборота на данъчнозадълженото лице да представлява релевантен елемент, за да се определи дали някои сделки трябва да се считат за „съпътстващи“ по смисъла на член 19, параграф 2, второ изречение от Шеста директива, квалифицирането им като „съпътстващи сделки“ по смисъла на тази разпоредба не може да бъде изключено само поради факта че приходите от тях надвишават тези от дейността, посочена от въпросното предприятие като основна. (вж. т. 32, 36—38, 40, 43, 44, 47, 49 и 50 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/EО, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Член 173, параграф 1, Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми и за освободени доставки (стоки и услуги за смесено използване), Определяне на подлежащата на приспадане част от данъка върху добавената стойност, Член 174, Подлежаща на приспадане част, изчислявана при прилагане на критерия за разпределяне според оборота, Член 173, параграф 2, Дерогационен режим, Член 175, Правило за закръгляне на подлежащата на приспадане част, Членове 184 и 185, Корекция на приспаданията.

Дело C-186/15 Kreissparkasse Wiedenbrück срещу Finanzamt Wiedenbrück (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Münster) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/EО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Член 173, параграф 1 — Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми и за освободени доставки (стоки и услуги за смесено използване) — Определяне на подлежащата на приспадане част от данъка върху добавената стойност — Член 174 — Подлежаща на приспадане част, изчислявана при прилагане на критерия за разпределяне според оборота — Член 173, параграф 2 — Дерогационен режим — Член 175 — Правило за закръгляне на подлежащата на приспадане част — Членове 184 и 185 — Корекция на приспаданията“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 16 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Закръгляне на получения процент към следващото цяло число — Задължително прилагане на посоченото правило за закръгляне в случай на изчисляване на подлежащата на приспадане част в съответствие с някой от посочените в член 173, параграф 2 от Директива 2006/112 дерогационни методи — Липса (член 175, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Закръгляне на получения процент към следващото цяло число — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Задължително прилагане на посоченото правило за закръгляне в случай на изчисляване на подлежащата на приспадане част в съответствие с някой от дерогационните методи, посочени в член 173, параграф 2 от Директива 2006/112 или в член 17, параграф 5, трета алинея от Директива 77/388 — Условие (членове 184—186 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 175, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да бъде тълкуван в смисъл, че държавите членки не са длъжни да прилагат предвиденото в тази разпоредба правило за закръгляне, когато подлежащата на приспадане част е изчислена по някой от дерогационните методи по член 173, параграф 2 от тази директива. (вж. т. 42; т. 1 от диспозитива) Член 184 и сл. от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да бъдат тълкувани в смисъл, че държавите членки са длъжни да прилагат прогласеното в член 175, параграф 1 от тази директива правило за закръгляне при корекция, когато съгласно тяхното национално законодателство подлежащата на приспадане част е изчислена по някой от методите, предвидени в член 173, параграф 2 от посочената директива или в член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота само в случай че това правило се прилага, за да се определи първоначалният размер на приспадането или когато обстоятелството, чиято промяна налага тази корекция, се състои в ново прилагане на предвидения в член 173, параграф 1, втора алинея от тази директива метод за изчисляване или на посоченото правило за закръгляне. Всъщност от тълкуването на член 184 и на член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 в тяхната взаимна връзка следва, от една страна, че когато вследствие на промяна на някое от обстоятелствата, взето първоначално предвид с оглед на изчисляването на приспаданията, се оказва необходимо да се направи корекция, изчисляването на размера на последната следва да има за резултат обстоятелството, че размерът на окончателно извършените приспадания съответства на приспадането, което данъчнозадълженото лице би имало право да извърши, ако това изменение беше взето предвид от самото начало. От друга страна, изчисляването на размера на това приспадане предполага, че следва да се държи сметка за същите първоначално взети фактори с изключение на онези, което са претърпели изменение. (вж. т. 47, 50 и 51; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Самоначисляване, Право на приспадане, Плащане на данъка към доставчика на услуги, Липса на задължителни реквизити, Недължимо платен ДДС, Загубване на правото на приспадане, Принцип на данъчен неутралитет, Принцип на правната сигурност.

Дело C-424/12 SC Fatorie SRL срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Bihor (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Самоначисляване — Право на приспадане — Плащане на данъка към доставчика на услуги — Липса на задължителни реквизити — Недължимо платен ДДС — Загубване на правото на приспадане — Принцип на данъчен неутралитет — Принцип на правната сигурност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора в главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Национална правна уредба, която лишава получателя на услуги от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите в резултат на неправилно изготвена фактура — Допустимост — Невъзможност за коригиране на грешката поради обявяването в несъстоятелност на доставчика — Липса на последици (Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това да се оттегли в преклузивен срок решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка, като вследствие на повторна данъчна ревизия изискват от него посочения данък заедно с лихви за забава — Принцип на правната сигурност — Допустимост — Граници — Спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, включително на принципа на пропорционалност Вж. текста на решението. (вж. точка 25) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет допускат в рамките на сделка, която подлежи на режим на самоначисляване, получателят на услугите да бъде лишен от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите въз основа на неправилно изготвена фактура, включително и в случаите, в които е невъзможно коригирането на тази грешка поради обявяването в несъстоятелност на този доставчик. Всъщност при режима на самоначисляване не се извършва никакво плащане на данъка върху добавената стойност между доставчика и получателя на услугите, като последният следва да плати данъка върху добавената стойност за извършените доставки при тяхното получаване и по принцип може същевременно да приспадне същия този данък така, че на данъчната администрация да не се дължи никаква сума. В това отношение, макар и в рамките на режима на самоначисляване принципът на данъчния неутралитет да налага правото на приспадане на данъка върху добавената стойност по получените доставки да се предоставя, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, получателят на услугите би следвало да заплати данъка върху добавената стойност на данъчните органи в съответствие с член 199 от Директива 2006/112. По този начин, освен обстоятелството, че оспорваната фактура не отговаря на предвидените в националното законодателство формални изисквания, не е спазено и материалноправно условие на режима на самоначисляване. Това положение е попречило на данъчната администрация да извърши проверка на прилагането на режима на самоначисляване и е довело до възникване на опасността от загуби на данъчни постъпления за съответната държава членка. Така, при положение че данъкът върху добавената стойност, платен от получателя на доставчика, не е бил дължим и че при плащането му не е спазено материалноправно условие на режима, получателят на услугите не може да претендира за право на приспадане на данъка върху добавената стойност. От друга страна, обявяването в несъстоятелност на доставчика на услуги не би могло да постави под съмнение отказа за приспадане на данъка върху добавената стойност поради неизпълнението от страна на получателя на услугите на съществени задължения за прилагането на режима на самоначисляване. Получателят на услугите, платил недължим данък върху добавената стойност на доставчика на тези услуги, може обаче да поиска от него възстановяването по реда на националното право. (вж.точки 29, 35, 37, 38, 40—42 и 44; точка 1 от диспозитива) Принципът на правната сигурност допуска национална административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това в рамките на преклузивен срок да се оттегли решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка върху добавената стойност, като вследствие на нова данъчна ревизия изискват от него този данък, както и лихви за забава. Принципът на правната сигурност изисква определено да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация. Същевременно обаче национална правна уредба, която допуска по изключение до изтичане на преклузивния срок да бъде извършена повторна ревизия за определен период, ако се появят допълнителни данни, неизвестни за данъчните инспектори към датата на извършените проверки, или грешки в изчисленията, които дават отражение върху резултатите от тях, спазва принципа на правната сигурност. По отношение на лихвите за забава, при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 2 от диспозитива) Дело C-424/12 SC Fatorie SRL срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Bihor (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Самоначисляване — Право на приспадане — Плащане на данъка към доставчика на услуги — Липса на задължителни реквизити — Недължимо платен ДДС — Загубване на правото на приспадане — Принцип на данъчен неутралитет — Принцип на правната сигурност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора в главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Национална правна уредба, която лишава получателя на услуги от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите в резултат на неправилно изготвена фактура — Допустимост — Невъзможност за коригиране на грешката поради обявяването в несъстоятелност на доставчика — Липса на последици (Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това да се оттегли в преклузивен срок решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка, като вследствие на повторна данъчна ревизия изискват от него посочения данък заедно с лихви за забава — Принцип на правната сигурност — Допустимост — Граници — Спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, включително на принципа на пропорционалност Вж. текста на решението. (вж. точка 25) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет допускат в рамките на сделка, която подлежи на режим на самоначисляване, получателят на услугите да бъде лишен от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите въз основа на неправилно изготвена фактура, включително и в случаите, в които е невъзможно коригирането на тази грешка поради обявяването в несъстоятелност на този доставчик. Всъщност при режима на самоначисляване не се извършва никакво плащане на данъка върху добавената стойност между доставчика и получателя на услугите, като последният следва да плати данъка върху добавената стойност за извършените доставки при тяхното получаване и по принцип може същевременно да приспадне същия този данък така, че на данъчната администрация да не се дължи никаква сума. В това отношение, макар и в рамките на режима на самоначисляване принципът на данъчния неутралитет да налага правото на приспадане на данъка върху добавената стойност по получените доставки да се предоставя, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, получателят на услугите би следвало да заплати данъка върху добавената стойност на данъчните органи в съответствие с член 199 от Директива 2006/112. По този начин, освен обстоятелството, че оспорваната фактура не отговаря на предвидените в националното законодателство формални изисквания, не е спазено и материалноправно условие на режима на самоначисляване. Това положение е попречило на данъчната администрация да извърши проверка на прилагането на режима на самоначисляване и е довело до възникване на опасността от загуби на данъчни постъпления за съответната държава членка. Така, при положение че данъкът върху добавената стойност, платен от получателя на доставчика, не е бил дължим и че при плащането му не е спазено материалноправно условие на режима, получателят на услугите не може да претендира за право на приспадане на данъка върху добавената стойност. От друга страна, обявяването в несъстоятелност на доставчика на услуги не би могло да постави под съмнение отказа за приспадане на данъка върху добавената стойност поради неизпълнението от страна на получателя на услугите на съществени задължения за прилагането на режима на самоначисляване. Получателят на услугите, платил недължим данък върху добавената стойност на доставчика на тези услуги, може обаче да поиска от него възстановяването по реда на националното право. (вж.точки 29, 35, 37, 38, 40—42 и 44; точка 1 от диспозитива) Принципът на правната сигурност допуска национална административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това в рамките на преклузивен срок да се оттегли решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка върху добавената стойност, като вследствие на нова данъчна ревизия изискват от него този данък, както и лихви за забава. Принципът на правната сигурност изисква определено да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация. Същевременно обаче национална правна уредба, която допуска по изключение до изтичане на преклузивния срок да бъде извършена повторна ревизия за определен период, ако се появят допълнителни данни, неизвестни за данъчните инспектори към датата на извършените проверки, или грешки в изчисленията, които дават отражение върху резултатите от тях, спазва принципа на правната сигурност. По отношение на лихвите за забава, при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 17, параграф 5, трета алинея, Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка, Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки, Отдаване под наем на сграда за търговски площи и за жилищни нужди, Критерий за изчисляване на подлежащата на приспадане част на ДДС.

Дело C-511/10 Finanzamt Hildesheim срещу BLC Baumarkt GmbH & Co. KG (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 5, трета алинея — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки — Отдаване под наем на сграда за търговски площи и за жилищни нужди — Критерий за изчисляване на подлежащата на приспадане част на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Отдаване под наем на сграда за търговски площи и за жилищни нужди — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Критерий за разпределяне, различен от критерия, основан на оборота — Допустимост — Условие (член 17, параграф 5, трета алинея и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да предвидят, че за целите на изчисляването на подлежащата на приспадане част на данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки във връзка с определена сделка, като строителството на сграда със смесено предназначение, с предимство се прилага критерий за разпределяне, различен от посочения в член 19, параграф 1 от тази директива критерий, основан на оборота, при условие че избраният метод гарантира по-точно определяне на посочената подлежаща на приспадане част. (вж. точка 26 и диспозитива) Дело C-511/10 Finanzamt Hildesheim срещу BLC Baumarkt GmbH & Co. KG (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 5, трета алинея — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки — Отдаване под наем на сграда за търговски площи и за жилищни нужди — Критерий за изчисляване на подлежащата на приспадане част на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Отдаване под наем на сграда за търговски площи и за жилищни нужди — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Критерий за разпределяне, различен от критерия, основан на оборота — Допустимост — Условие (член 17, параграф 5, трета алинея и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да предвидят, че за целите на изчисляването на подлежащата на приспадане част на данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки във връзка с определена сделка, като строителството на сграда със смесено предназначение, с предимство се прилага критерий за разпределяне, различен от посочения в член 19, параграф 1 от тази директива критерий, основан на оборота, при условие че избраният метод гарантира по-точно определяне на посочената подлежаща на приспадане част. (вж. точка 26 и диспозитива)